9.2.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 46/23

1)

Трябва ли член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 (1) да се тълкува в смисъл, че мярка, необходима за изпълнение на санкция, установена и наложена от държава членка в случай на нарушение, може да се прилага само спрямо лицето, което е извършило нарушението?

Иначе казано: Предвид член 18 от Регламент (ЕО) № 561/2006 трябва ли да се счита, че национална правна уредба, съгласно която мярка, необходима за изпълнение на санкция, установена и наложена от държава членка, се прилага спрямо лице (физическо или юридическо лице), за което в хода на административното производство не е установено, че е извършило нарушение, е в противоречие със задължението на държавите членки, предвидено в член 19, параграф 1, първа алинея от същия регламент?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че мярка, приложена спрямо трето лице (физическо или юридическо лице) за нарушение, извършено от друго лице, без да е установено, че нарушението е извършено от това трето лице, представлява санкция, наложена на последното, независимо от наименованието на тази мярка?

3)

При утвърдителен отговор на втория въпрос противоречи ли на забраната за двойна преценка, предвидена в член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006, национална правна уредба, която за целите на изпълнението на санкция, наложена за нарушение, извършено от водач на превозно средство, позволява да се наложи спрямо друго лице (физическо или юридическо лице) санкция в материалния смисъл на думата, независимо от наименованието „мярка“?