Жалба, подадена на 28 август 2014 г. от Intel Corporation срещу решението, постановено от Общия съд (седми разширен състав) на 12 юни 2014 г. по дело T-286/09, Intel Corporation/Европейска комисия

(Дело C-413/14 P)

(2014/C 395/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Intel Corporation (представители: D. M. Beard QC, A. N. Parr и R. W. Mackenzie, Solicitors)

Други страни в производството: Европейска комисия,

Association for Competitive Technology, Inc.,

Union fédérale des consommateurs — Que choisir (UFC — Que choisir)

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени изцяло или отчасти обжалваното съдебно решение,

—	да отмени изцяло или отчасти спорното решение,

—	да отмени или значително да намали наложената глоба,

—	при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с решението на Съда,

—	да осъди Комисията за заплати съдебните разноски във връзка с настоящото производство и с производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

В рамките на първото основание за обжалване, разделено на три части, жалбоподателят сочи, че Общият съд е приложил неправилен правен стандарт за оценка на законосъобразността на поведението му съгласно член 82 ЕО и член 54 от Споразумението за ЕИП:

Общият съд допуснал грешка, като стигнал до извода, че въпросното поведение само по себе си е в състояние да ограничи конкуренцията, поради което може да се приеме, че е в противоречие с член 82 ЕО и с член 54 от Споразумението за ЕИП, без да се налага разглеждането на всички релевантни факти и обстоятелства, свързани с него.

Общият съд допуснал грешка, като стигнал до извода, че за да се установи нарушение на член 82 ЕО и на член 54 от Споразумението за ЕИП е възможно да се направи преценка за възможността да се ограничи конкуренцията въз основа на абстрактни съображения, а не на вероятните или действителни последици.

Общият съд допуснал грешка във връзка с констатацията си при условията на евентуалност, че въпросното поведение може да ограничи конкуренцията, тъй като неправилно отчел фактори, които не са в състояние да установят наличието на такава възможност, и не взел предвид редица релевантни фактори, които трябвало да бъдат разгледани, например пазарния обхват на практиката, продължителността на твърдените практики, действителни пазарни доказателства за бързо спадащи цени и липса на изтласкване, както и изводите, които следвало да се направят от критерия за също толкова ефективен конкурент („критерият АЕС“), приложен от Комисията в рамките на административното производство.

В рамките на второто основание за обжалване жалбоподателят сочи, че Общият съд допуснал грешка, като установил нарушение за последните 2 години от твърдения период на нарушението, тъй като пазарният обхват на поведението през посочените години засегнал не повече от 3,5 % от съответния пазар.

В рамките на третото основание за обжалване жалбоподателят сочи, че Общият съд допуснал грешка, класифицирайки действията му с HP и Lenovo като „изключителни отстъпки“, при положение че поведението засегнало съответно едва 28 % и 42 % (или по-малко) от общите покупки на всеки клиент от съответния продукт и по този начин далеч не обхващало „изцяло или за значителна част“ нуждите на тези клиенти.

В рамките на четвъртото основание за обжалване жалбоподателят сочи, че Общият съд нарушил принципите на ефективна съдебна защита и справедлив процес, що се отнася до 5-часово събеседване, проведено от Комисията с ключова ръководна фигура на Dell по въпроси, обективно свързани със същността на разследването, по време на което ключовата ръководна фигура на Dell представила много подробни разяснения. Общият съд допуснал грешка, като стигнал до извода, че било достатъчно Комисията да оповести само списък с темите, обсъдени по време на събеседването, а не запис или обобщение на казаното от лицето във връзка с тях. Общият съд допуснал грешка и като стигнал до извода, че жалбоподателят трябвало да представи доказателства, които на пръв поглед установяват, че Комисията не е събирала оневиняващи доказателства; правилно било да се приеме, че жалбоподателят трябвало да докаже единствено, че не би могло да се изключи, че материалите биха могли да се използват в негова защита — изискване във връзка с тежестта на доказване, което той в случая изпълнил.

В рамките на петото основание за обжалване, разделено на три части, жалбоподателят сочи, че Общият съд неправилно установил компетентността на Общността по отношение на споразуменията на Intel с Lenovo през 2006 и 2007 г.:

Общият съд допуснал грешка, като направил извода, че това поведение е „приложено“ в ЕИП, тъй като Intel нямал продажби към Lenovo в ЕИП в рамките на посочените споразумения.

Общият съд допуснал грешка, като стигнал до извода, че критерият за „квалифицираните последици“ е подходящо основание за компетентност на Общността по отношение на въпросното поведение.

Общият съд допуснал грешка, като приложил критерия за „квалифицираните последици“, тъй като не можело да се предвиди, че споразуменията на Intel с Lenovo относно доставката на CPU x86 в Китай ще имат съществени и непосредствени последици в ЕИП.

В рамките на шестото основание за обжалване, разделено на две части, жалбоподателят твърди, че Общият съд допуснал различни грешки при изчисляването на наложената глоба:

Глобата била явно непропорционална.

Общият съд нарушил основни принципи на правото на ЕС, като приложил Насоките на Комисията за налагане на глоби от 2006 г. за поведение, което ги предшествало.