16.6.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 184/15 |
Жалба, подадена на 3 април 2014 г. от Evonik Degussa GmbH, AlzChem AG, по-рано AlzChem Trostberg GmbH, по-рано AlzChem Hart GmbH срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 23 януари 2014 г. по дело T-391/09, Evonik Degussa GmbH, AlzChem AG, по-рано AlzChem Trostberg GmbH, по-рано AlzChem Hart GmbH/Европейска комисия
(Дело C-155/14 P)
2014/C 184/19
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподатели: Evonik Degussa GmbH, AlzChem AG, по-рано AlzChem Trostberg GmbH, по-рано AlzChem Hart GmbH (представители: C. Steinle, Rechtsanwalt, и I. Bodenstein, Rechtsanwältin)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Съда
— |
да отмени решението на Общия съд (трети състав) от 23 януари 2014 г. (дело T-391/09) в частта му, която засяга жалбоподателите, |
— |
да отмени Решение C(2009) 5791 окончателен на Комисията от 22 юли 2009 година (преписка COMP/39.396 — Реактиви на основата на калциев карбид и на магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост) в частта, която се отнася до жалбоподателите, при условията на евентуалност да намали наложените в член 2, букви ж) и з) от посоченото решение глоби на жалбоподателите, при условията на евентуалност, в случай че се отхвърли предходното искане, да измени член 2, букви ж) и з) от решението в смисъл, че SKW Stahl-Metallurgie GmbH отговаря солидарно за пълния размер на наложените на жалбоподателите глоби; жалбоподателите разбират това евентуално искане така, както Общият съд го е разбрал в точки 264 и 265 от решението, а именно като евентуално искане за увеличаване на дяла на наложените на жалбоподателите глоби, който се счита за платен, ако SKW плати наложената му от Комисията глоба. |
— |
при условията на евентуалност спрямо искането по точка 2 делото да се върне на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с правния анализ на Съда, |
— |
при всички случаи да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите, възникнали в производствата пред Общия съд и Съда. |
Основания и основни доводи
Жалбата е насочена срещу Решение на Общия съд от 23 януари 2014 г. по дело T-391/09 в частта му, която засяга жалбоподателите. С решението Общия съд частично уважава и частично отхвърля подадената от жалбоподателите жалба срещу Решение C(2009) 5791 окончателен на Европейската комисия от 22 юли 2009 година относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.396 — Реактиви на основата на калциев карбид и на магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост).
Жалбоподателите изтъкват общо пет основания:
1. |
С първото основание жалбоподателите оспорват, че в нарушение на обхвата на приписването на отговорност съгласно член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС), принципа за лична отговорност, презумпцията за невиновност и принципа на виновна отговорност Общият съд им е приписал отговорността за противоречащо на правото на конкуренцията поведение на SKW Stahl-Technik GmbH & Co. KG (наричано по-нататък: „SKW“), като е отхвърлил оборването на презумпцията за решаващо влияние. През април 2004 г., по време на властови вакуум непосредствено преди предстоящата продажба на това дружество на трето лице, SKW самоволно и против изричните конкретни указания на жалбоподателите е участвало в картел. В този изключително особен случай, който ясно се отличава от множеството дела, по които досега се е произнасял, Общият съд неправилно отказва справедливо решение в отделния случай. |
2. |
С второто основание жалбоподателите оспорват, че при нарушаване на правото на защита и задължението за мотивиране Общият съд отхвърля доводите им, че решението на Комисията следва да се отмени, тъй като дялът от отговорността във вътрешните отношения между солидарните длъжници не е определен в съответствие с междувременно постановеното решение на Общия съд по дело Siemens Österreich (от 3 март 2011 г., дела T-122/07 — T-124/07, Сборник, стр. II-793). Тези доводи в подкрепа на жалбата нито са били представени късно, нито са недостатъчни. |
3. |
По отношение на размера на глобата с третото основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е нарушил принципа на равно третиране, като не е намалил наложените на жалбоподателите глоби — както в паралелното дело Gigaset — с оглед на грешките при изчисляването на глобите, по-специално като не е взета предвид входната такса, а при глобата на SKW погрешно е взето предвид намаляване по програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер. |
4. |
Жалбоподателите приветстват факта, че при новото определяне на глобите им Общият съд е определил отново и дяла на глобите „който се счита за платен, ако SKW извърши плащане на наложените му с обжалваното решение глоби“ (диспозитив, точка 2, първо тире). С четвъртото основание при условията на евентуалност жалбоподателите обаче оспорват, че в нарушение на принципа на правна сигурност, nulla poena sine lege certa и задължението за мотивиране при новото определяне Общият съд не е определил изрично двойния погасителен ефект на плащането от SKW, както за ARQUES Industries AG („Arques“) (понастоящем Gigaset AG („Gigaset“), така и за жалбоподателите. |
5. |
С петото основание при условията на евентуалност жалбоподателите оспорват, че при новото определяне на глобите, по-специално в нарушение на принципите за определяне на солидарно дължими глоби (член 81 ЕО, член 23 от Регламент № 1/2003 (1)) Общият съд е приложил намалението по програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер към дяла, който се счита за платен чрез плащане от SKW. По този начин в тежест на жалбоподателите Общият съд отчита при дяла намаляване по програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, въпреки че SKW не е съдействало на Комисията съгласно Известието относно сътрудничеството. |
(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).