10.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/23

1)

Може ли да бъде достатъчно за доказването на репутацията на марка на Общността съгласно член 4, параграф 3 от Директива 2008/95/ЕО (1) за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (наричана по-нататък „Директивата“), посочената марка да има репутация в една държава членка, включително в случай, че заявката за регистрация на национална марка, срещу която е направено възражение въз основа на тази репутация, е подадена в държава, различна от посочената държава членка?

2)

Може ли в рамките на териториалните критерии, използвани при разглеждането на репутацията на марка на Общността, да се прилагат изведените в практиката на Съда на Европейския съюз принципи относно реалното използване на марката на Общността?

3)

Ако притежателят на по-ранна марка на Общността докаже репутацията ѝ в държави, обхващащи съществена част от територията на Европейския съюз, които са различни от държавата членка, в която е подадена заявката за регистрация на национална марка, може ли въпреки това от него да се изисква да представи и достатъчно доказателства по отношение на посочената държава членка?

4)

При отрицателен отговор на предишния въпрос, може ли предвид особеностите на вътрешния пазар да се стигне до положение, при което интензивно използвана в съществена част от Европейския съюз марка да е непозната на съответните местни потребители и поради това спрямо тях да не е изпълнено другото необходимо условие за отказ на регистрация съгласно предвиденото в член 4, параграф 3 от Директивата, а именно да не е налице опасност от увреждане на репутацията или на отличителния характер или от несправедливо облагодетелстване от тях? Ако това е така, кои обстоятелства трябва да докаже притежателят на марката на Общността, за да бъде изпълнено посоченото условие?