7.4.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 102/24

1)

Дали италианската правна уредба, въведена с член 3, параграфи 1 и 4 от Декрет-закон № 95 от 6 юли 2012, частично изменен със Закон за преобразуване № 135 от 7 август 2012 г., който предвижда в параграф 1, че „с оглед на изключителния характер на икономическо положение и предвид приоритетното изискване за постигане на целите за ограничаване на публичните разходи, считано от влизането в сила на настоящия нормативен акт, по отношение на годините 2012, 2013 и 2014, предвиденото в действащата правна уредба адаптиране във връзка с промените на индексите Istat, не се прилага за наемите, дължими от административните органи, които са включени в консолидирания икономически баланс на публичната администрация, така както са посочени от Националния статистически институт съгласно член 3, параграф 1 от Закон № 196 от 31 декември 2009 г., нито за наемите, дължими от независимите органи, включително от Commissione nazionale per le società e la borsa (Consob), за ползването на недвижими имоти за институционални нужди“ и, в параграф 4 , че „за целите на ограничаването на публичните разходи [ориг.6] във връзка с договорите за наем с предмет ползване на недвижими имоти за институционални нужди от страна на централните администрации, посочени от Националния статистически институт съгласно член 1, параграф 3 от Закон № 196 от 31 декември 2009 г., и от страна на независимите органи, включително от Commissione nazionale per le società e la borsa (Consob), наемите се намаляват считано от 1 януари 2015 г. с 15% от настоящия им размер“ и че „считано то датата на влизане в сила на закона за преобразуване на настоящия декрет посоченото по-горе намаление се прилага във всички случаи за договорите за наем, чийто срок е изтекъл или които са били подновени след тази дата“, противоречи на член 106, параграфи 1 и 2 ДФЕС доколкото може да предостави на лица, упражняващи дейност при условията на конкуренция, необосновано и дискриминационно предимство по отношение на положението на други лица, който упражняват същата дейност, но не се ползват от посочената правна уредба?

2)

Дали посочената правна уредба, която може да предостави на лица, упражняващи дейността си при условията на конкуренция, необосновано и дискриминационно предимство по отношение на положението на други лица, който упражняват същата дейност, но не се ползват от същата правна уредба, може да се приеме за „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?