Дело C‑586/14
Vasile Budișan
срещу
Administrația Județeană a Finanțelor Publice Cluj
(Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Cluj)
„Преюдициално запитване — Вътрешно данъчно облагане — Член 110 ДФЕС — Данък, събиран от държава членка при първата регистрация на моторни превозни средства или при първоначалното вписване на правото на собственост върху тях — Данъчен неутралитет по отношение на употребявани моторни превозни средства, внесени от други държави членки, и на подобни моторни превозни средства на местния пазар“
Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 9 юни 2016 г.
Данъчни разпоредби — Вътрешно данъчно облагане — Забрана на дискриминацията между внесени стоки и подобни национални стоки — Подобни стоки — Понятие — Употребявани моторни превозни средства, налични на пазара на държава членка, и внесени употребявани моторни превозни средства от същия вид, със същите характеристики и същото овехтяване — Включване
(член 110 ДФЕС)
Данъчни разпоредби — Вътрешно данъчно облагане — Такса върху внесените употребявани леки автомобили при първата им регистрация в държава членка и върху вече регистрираните в тази държава членка леки автомобили при първото вписване в нея на правото на собственост върху тях — Допустимост
(член 110 ДФЕС)
Данъчни разпоредби — Вътрешно данъчно облагане — Такса върху внесените употребявани леки автомобили при първата им регистрация в държава членка и върху вече регистрираните в тази държава членка леки автомобили при първото вписване в нея на правото на собственост върху тях — Освобождаване на вече регистрираните превозни средства, за които е платена по-рано действаща, но обявена за несъвместима с правото на Съюза такса — Недопустимост
(член 110 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ
(член 267 ДФЕС)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 24)
Член 110 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да въведе данък върху моторните превозни средства, с който се облагат употребявани вносни моторни превозни средства при първоначалната им регистрация в тази държава членка и вече регистрираните в същата държава членка моторни превозни средства при първоначалното вписване в нея на правото на собственост върху тях.
Всъщност такъв режим на данъчно облагане е неутрален с оглед на конкуренцията между употребяваните моторни превозни средства, внесени от други държави членки, и подобни превозни средства в страната, които вече са били регистрирани в нея и които не са освободени от същия данък. Такава неутралност е налице, когато, от една страна, режимът гарантира, че размерът на екологичната таксова марка се намалява в зависимост от разумното доближаване до действителната стойност на превозното средство, като това обстоятелство подлежи на проверка от запитващата юрисдикция, и от друга страна, режимът в крайна сметка налага една и съща финансова тежест както на данъчнозадължените лица, които са закупили употребявано моторно превозно средство от друга държава членка и са го регистрирали в налагащата такъв данък държава членка, така и на данъчнозадължените лица, които са закупили употребявано моторно превозно средство в същата държава членка, което е вече регистрирано там, но което подлежи на първоначално вписване на собствеността, като при това не се ползва от освобождаването поради внесен действащ по-рано налог, тъй като за целите на екологичната таксова марка последното моторно превозно средство е от същия тип, със същите характеристики и същото овехтяване като моторното превозно средство от друга държава членка.
(вж. т. 30, 32, 33 и 43 и диспозитива)
Член 110 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да освобождава от данък върху моторните превозни средства, с който се облагат употребявани вносни моторни превозни средства при първоначалната им регистрация в тази държава членка и вече регистрираните в същата държава членка моторни превозни средства при първоначалното вписване в нея на правото на собственост върху тях, вече регистрираните моторни превозни средства, за които е бил внесен действащ по-рано и приет за несъвместим с правото на Съюза налог и той не е бил възстановен.
Всъщност данък, несъвместим с правото на Съюза, подлежи на възстановяване с лихви и поради това размерът му не трябва повече да се счита за част от пазарната стойност на подлежащите на облагане с него моторни превозни средства. Тъй като е равен на 0, включеният в стойността на посочените превозни средства остатъчен размер на данъка следователно по необходимост е по-нисък от нов данък под формата на екологичната таксова марка, дължим за вносно употребявано моторно превозно средство от същия вид, със същите характеристики и същото овехтяване. Остатъчният размер на налог, който е несъвместим с правото на Съюза, престава обаче да бъде част от пазарната стойност на моторното превозно средство от момента, от който по силата на това право собственикът му разполага с възможност да изиска връщането му, без значение дали към датата на продажбата на моторното превозно средство той реално му е бил върнат.
Всъщност тази възможност може да накара собствениците на съответните употребявани моторни превозни средства в разглежданата държава членка да предложат за тях — дори и съответният налог все още да не им е върнат — продажна цена, в която той не се включва. Ако обаче налогът все още не е възстановен, купувачите на моторните превозни средства ще бъдат освободени от задължение за заплащане на екологична таксова марка. За разлика от тях за вписването на правото на собственост върху внесените от друга държава членка употребявани превозни средства винаги ще се дължи екологична таксова марка. В този смисъл едно такова освобождаване може да предостави конкурентно предимство на вече наличните на пазара на тази държава членка употребявани моторни превозни средства и следователно да възпре вноса на подобни моторни превозни средства от другите държави членки.
(вж. т. 39, 41—43 и диспозитива)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 45—51)