Дело C‑572/14

Austro-Mechana Gesellschaft zur Wahrnehmung mechanisch-musikalischer Urheberrechte GmbH

срещу

Amazon EU Sàrl и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof)

„Преюдициално запитване — Регламент (EО) № 44/2001 — Компетентност по граждански и търговски дела — Член 5, точка 3 — Понятие за „дела относно деликт или квазиделикт“ — Директива 2001/29/EО — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Член 5, параграф2, буква б) — Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Възпроизвеждане за лично ползване — Справедливо обезщетение — Неизплащане — Евентуално включване в приложното поле на член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 21 април 2016 г.

Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Специална компетентност — Компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност — Понятие — Иск, с който се претендира заплащането на възнаграждение, дължимо на основание на национална правна уредба, транспонираща предвидената в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 система за справедливо обезщетение — Включване — Задължение за заплащане на възнаграждение на дружество за колективно управление на авторски права — Липса на последици

(член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 на Съвета; член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че към делата относно гражданска отговорност, деликт или квазиделикт по смисъла на тази разпоредба спада делото по иск, с който се претендира заплащане на възнаграждение, дължимо на основание на национална правна уредба, транспонираща предвидената в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, съгласно която уредба авторът има право на справедливо възнаграждение, ако поради естеството на излъчено по радиото, предоставено на публично разположение или записано върху произведен с търговска цел видео- или звуконосител произведение се очаква, че то ще бъде възпроизведено за лично или частно ползване, ако информационните носители бъдат пуснати на пазара възмездно и с търговска цел на територията на страната.

В действителност понятието за дела относно „гражданска отговорност, деликт или квазиделикт“ обхваща делата по всякакви искове, с които се цели ангажиране на гражданската отговорност на ответника и които не са свързани с договор по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001.

В това отношение, от една страна, подобна привръзка не е налице, когато задължението за заплащане на възнаграждение не е доброволно поето от задълженото лице, а му е възложено с посочената правна уредба тъй като то е пуснало на пазара възмездно и с търговска цел информационни носители, които могат да послужат за възпроизвеждането на защитени произведения или обекти.

От друга страна, посоченият иск има за цел да ангажира отговорността на ответника, тъй като този иск има за основание извършено от последния нарушение на разпоредбите на разглежданата правна уредба, която го задължава да заплати справедливото възнаграждение, като това нарушение съставлява неправомерно деяние, причинило вреда на ищеца. В действителност неполучаването на посоченото справедливо обезщетение съставлява вредоносното събитие по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, а това обезщетение има за цел да обезщети авторите за копирането за лично ползване на защитените им произведения без тяхно разрешение и поради това посоченото възнаграждение трябва да се разглежда като компенсация за претърпените от авторите вреди в резултат на копирането за лично ползване, което те не са разрешавали. Обстоятелството, че това справедливо обезщетение трябва да бъде заплатено не на притежателите на изключителни права на възпроизвеждане, които следва да обезщети, а на дадена организация за колективно управление на авторски права, е ирелевантно в това отношение, доколкото съгласно разглежданата национална уредба единствено тези организации имат право да претендират по исков път права върху посоченото възнаграждение.

(вж. т. 32, 37, 38, 43—46, 50 и 53; т. 1 от диспозитива)