—

за X, от B. J. B. Boersma, adviseur,

—

за нидерландското правителство, от M. Bulterman и M. Noort, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от L. Grønfeldt и H. Kranenborg, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (ОВ L 324, стр. 23).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между X и Staatssecretaris van Financiën (държавен секретар по финансите) във връзка с отказа на последния да допусне безмитен внос от Катар в Нидерландия на личното имущество на X.

3

Член 7, параграф 1 от Директива 83/182/EИО на Съвета от 28 март 1983 година за освобождаване от данъчно облагане в Общността при временен внос на някои превозни средства от една държава членка в друга (ОВ L 105, стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 66), изменена с Директива 2006/98/EО на Съвета от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, стр. 129; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 126, наричана по-нататък „Директива 83/182“), гласи:

„По смисъла на настоящата директива „обичайно [място на пребиваване]“ означава мястото, където едно лице обикновено, т.е. не по-малко от 185 дни през календарната година, живее поради своите лични и професионални връзки или, в случай на отсъствие на професионални връзки, поради своите лични връзки, които разкриват тясна обвързаност между лицето и мястото, където живее.

Когато обаче професионалните връзки на едно лице са с място, различно от мястото, с което са личните му връзки, вследствие на което лицето живее последователно на различни места, разположени в две или повече държави членки, смята се, че неговото обичайно [място на пребиваване] е мястото, с което то има лични връзки, при условие че указаното лице постоянно се връща там. […]“.

4

Член 6, параграф 1 от Директива 83/183/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за освобождаване от данъчно облагане при окончателен внос на имуществото на физически лица от една от държавите членки (ОВ L 105, стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 71), отменена с Директива 2009/55/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година за освобождаване от данъчно облагане при окончателно въвеждане на лично имущество на физически лица, което произхожда от държава членка (ОВ L 145, стр. 36), има същото съдържание като член 7, параграф 1 от Директива 83/182.

5

Регламент № 1186/2009 отменя Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания (ОВ L 105, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 2, стр. 126).

6

Съображения 3 и 4 от Регламент № 1186/2009 гласят:

7

Член 2, параграф 1, буква в) от този регламент гласи следното:

„[…] За лично имущество не се приемат такива вещи, които поради своето естество или количество могат да имат търговски характер“.

8

Член 3 от посочения регламент предвижда:

„Внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4—11“.

9

Член 4 от същия регламент предвижда:

„Освобождаването се ограничава до лично имущество, което:

[…]“.

10

Член 5, параграф 1 от Регламент № 1186/2009 гласи следното:

„Освобождаване може да се предоставя само на лица, които са имали обичайното си място на пребиваване извън митническата територия на Общността за период от най-малко 12 последователни месеца“.

11

По силата на член 7, параграф 1 от този регламент освобождаване се допуска единствено за лично имущество, декларирано за свободно обращение в рамките на 12 месеца от датата, на която заинтересуваното лице е установило обичайното си място на пребиваване на митническата територия на Европейския съюз.

12

Съгласно член 9 от посочения регламент освобождаване се допуска за личното имущество, декларирано за свободно обращение преди заинтересуваното лице да установи обичайното си място на пребиваване на митническата територия на Съюза, при условие че това лице поеме задължението в срок от шест месеца действително да установи там обичайното си място на пребиваване.

13

Съгласно член 10 от същия регламент, когато поради професионални задължения заинтересуваното лице напусне третата държава, където е било обичайното му място на пребиваване, без същевременно да установи обичайното си място на пребиваване на митническата територия на Съюза, но с намерение да направи това впоследствие, компетентните органи могат да разрешат безмитно допускане на личното имущество, което лицето внася с такава цел.

14

Член 11 от Регламент № 1186/2009 предоставя на компетентните органи възможност да дерогират някои от условията за прилагане на предвиденото в член 3 от същия регламент освобождаване от вносни мита.

15

До 1 март 2008 г. жалбоподателят в главното производство живее и работи в Нидерландия. От 1 март 2008 г. до 1 август 2011 г. той работи в Катар, където ползва жилище, предоставено му от неговия работодател. Жалбоподателят в главното производство има както лични, така и професионални връзки в тази трета страна. Съпругата му продължава да живее и работи в Нидерландия. Тя го посещава в Катар шест пъти за общо 83 дни. В разглеждания период жалбоподателят в главното производство прекарва 281 дни извън Катар, през които посещава съпругата си, пълнолетните си деца и роднините си в Нидерландия и е на почивка в други държави.

16

С оглед на връщането си в Нидерландия жалбоподателят в главното производство иска да му бъде разрешено да внесе безмитно по силата на член 3 от Регламент № 1186/2009 личното си имущество от Катар в Съюза. Искането му е отхвърлено с решение на данъчния инспектор, с мотива че по смисъла на този член не е налице хипотеза на преместване в Нидерландия на обичайното място на пребиваване. Според данъчния инспектор жалбоподателят в главното производство е запазил обичайното си място на пребиваване в тази държава членка и по време на престоя си в Катар, поради което в нито един момент обичайното му място на пребиваване не е било в тази трета страна.

17

Жалбоподателят в главното производство подава срещу посоченото решение жалба пред Rechtbank te Haarlem (Окръжен съд Харлем), който я уважава. Данъчният инспектор обжалва решението на този съд пред Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам). Последният съд припомня, че съгласно практиката на Съда обичайното място на пребиваване е мястото, където се намира постоянният център на интересите на заинтересуваното лице. По-нататък той посочва, че предвид личните и професионалните връзки на жалбоподателя в главното производство не е възможно да се определи къде се намира постоянният център на интересите му. При това положение според този съд предимство трябва да се даде на личните връзки, така че през съответния период обичайното място на пребиваване на жалбоподателя в главното производство не е в Катар, а в Нидерландия.

18

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция. Тази юрисдикция, след като посочва, че Регламент № 1186/2009 не дава определение на понятието „обичайно място на пребиваване“, отбелязва, че подходът на Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам) поставя въпроса дали през съответния период обичайното място на пребиваване на жалбоподателя в главното производство не е било както в Нидерландия, така и в Катар. Тя подчертава, че при обстоятелства като тези по главното производство изглежда нито наличието на обичайно място на пребиваване както в Нидерландия, така и в Катар, нито прилагането на предвиденото член 3 от посочения регламент освобождаване от вносни мита са в разрез с целите на този регламент, щом като жалбоподателят в главното производство е напуснал мястото си на пребиваване в Катар и е прехвърлил личното си имущество в Нидерландия.

19

В случай че се приеме, че Регламент № 1186/2009 изключва възможността за две обичайни места на пребиваване, запитващата юрисдикция пита какви критерии следва да се приложат при обстоятелства като тези по главното производство, за да се определи кое от двете места на пребиваване трябва да се счита за обичайно място на пребиваване за целите на този регламент. Във връзка с това тази юрисдикция си поставя въпроса за приложимостта на критериите, които Съдът е задал в решения Louloudakis (C‑262/99, EU:C:2001:407) и Alevizos (C‑392/05, EU:C:2007:251) с оглед на определянето на „обичайното място нa пребиваване“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 83/182 и член 6, параграф 1 от Директива 83/183, и в частност за отдаваното в това отношение предимство на личните връзки.

20

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховният съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21

С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали член 3 от Регламент № 1186/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на този член е възможно физическо лице да има обичайно място на пребиваване едновременно в държава членка и в трета страна. При утвърдителен отговор тази юрисдикция пита и дали предвиденото в посочения член освобождаване от вносни мита е приложимо за личното имущество, което това физическо лице внася в Съюза, когато напуска обичайното си място на пребиваване в третата страна.

22

Доколкото Регламент № 1186/2009 не дава определение на съдържащото се в член 3 от него понятие „обичайно място на пребиваване“, е необходимо, за да се определи обхватът на този член, да се вземат предвид едновременно съдържанието, контекстът и целите му (решение Angerer, C‑477/13, EU:C:2015:239, т. 26 и цитираната съдебна практика).

23

Що се отнася до текста на член 3 от Регламент № 1186/2009, е важно да се отбележи, от една страна, че изразът „обичайно място на пребиваване“ е в единствено число, което е в потвърждение на това, че физическото лице може да има едновременно само едно обичайно място на пребиваване. От друга страна, този член обвързва освобождаването от вносни мита с условието да е налице преместване на обичайното място на пребиваване от трета страна на митническата територия на Съюза. Както отбелязва генералният адвокат в точка 37 от заключението си, използваният глагол „премествам“ непременно предполага прехвърляне на обичайното място на пребиваване: от място извън тази територия към друго, вътре в нея, и следователно изключва възможността лицето да има обичайно място на пребиваване едновременно в държава членка и в трета страна.

24

Що се отнася до контекста на член 3 от Регламент № 1186/2009, в членове 4, 5, 7 и 9—11 от този регламент, които се отнасят конкретно до условията за прилагане на предвиденото в член 3 от посочения регламент митническо освобождаване, изразът „обичайно място на пребиваване“ също е в единствено число. Това важи и по отношение на другите членове от този регламент, в които се съдържа понятието „обичайно място на пребиваване“.

25

Освен това формулировката на членове 4, 7 и 9—11 от Регламент № 1186/2009 дава основание понятието „обичайно място на пребиваване“ да се тълкува в смисъл, че физическите лица могат да имат едновременно само едно обичайно място на пребиваване. Така най-напред член 4 от този регламент предвижда, че освобождаването се ограничава до лично имущество, което, от една страна, е използвано от заинтересуваното лице „в предишното му обичайно място на пребиваване“ поне шест месеца преди датата, на която „то е преустановило своето обичайно място на пребиваване“ в третата страна, която напуска, и от друга страна, е предназначено да бъде използвано „в новото му обичайно място на пребиваване“. На следващо място, членове 7, 9 и 10 от посочения регламент се отнасят до една и съща фактическа обстановка, която се отличава с това, че заинтересуваното лице първо напуска обичайното си място на пребиваване в трета страна, а след това се установява на митническата територия на Съюза. Накрая, в член 11 от Регламент № 1186/2009 отново, както в член 3 от същия, е използван глаголът „премествам“, за да се обозначи прехвърлянето на обичайното място на пребиваване от трета страна в държава членка.

26

Що се отнася до целите на Регламент № 1186/2009, в съображение 3 от същия се уточнява, че с посочения регламент се предвижда митническо освобождаване, доколкото „[п]ри някои точно определени обстоятелства […] облагане не е оправдано, когато по силата на особените условия при които стоките са внесени, отсъства обичайната нужда за защита на икономиката“.

27

От съдебната практика във връзка със съображение 2 от Регламент № 918/83, чието съдържание е еднакво с това на съображение 3 от Регламент № 1186/2009, следва, че целите, преследвани от законодателя на Съюза при приемането на първия регламент, са се свеждали до това да се улесни, от една страна, установяването на новото местопребиваване на физическото лице в съответната държава членка, и от друга страна, работата на митническите органи на държавите членки (решение Treimanis, C‑487/11, EU:C:2012:556, т. 24). Тези изводи важат за Регламент № 1186/2009, тъй като с него законодателят на Съюза кодифицира различните разпоредби на режима на митническо освобождаване, включително разпоредбите на Регламент № 918/83.

28

Тълкуването, че едно физическо лице може да има обичайно място на пребиваване по смисъла на член 3 от Регламент № 1186/2009 едновременно в трета страна и в държава членка, не изглежда в съответствие с целта да се улесни установяването на новото местопребиваване в държава членка.

29

Предвид горните разсъждения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3 от Регламент № 1186/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на този член не е възможно физическо лице да има обичайно място на пребиваване едновременно в държава членка и в трета страна. С оглед на този отговор не е необходимо да се разглежда втората част на първия въпрос.

30

С втория си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество съобразно кои критерии трябва да се определи обичайното място на пребиваване по смисъла на член 3 от Регламент № 1186/2009 в случай като разглеждания в главното производство, когато заинтересуваното лице има както лични, така и професионални връзки в трета страна, и лични връзки в държава членка.

31

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в различни области от правото на Съюза, за обичайно място на пребиваване трябва да се счита мястото, където се намира постоянният център на интересите на заинтересуваното лице (вж. по аналогия решения Schäflein/Комисия, 284/87, EU:C:1988:414, т. 9, Ryborg, C‑297/89, EU:C:1991:160, т. 19, Louloudakis, C‑262/99, EU:C:2001:407, т. 51, Alevizos, C‑392/05, EU:C:2007:251, т. 55, I, C‑255/13, EU:C:2014:1291, т. 44 и B., C‑394/13, EU:C:2014:2199, т. 26).

32

Приема се също така, че за да се определи обичайното място на пребиваване като постоянен център на интересите на съответното лице, следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства (вж. по аналогия решения Schäflein/Комисия, 284/87, EU:C:1988:414, т. 10, Ryborg, C‑297/89, EU:C:1991:160, т. 20, Louloudakis, C‑262/99, EU:C:2001:407, т. 55, Alevizos, C‑392/05, EU:C:2007:251, т. 57 и I, C‑255/13, EU:C:2014:1291, т. 45 и 46).

33

В решения Louloudakis (C‑262/99, EU:C:2001:407) и Alevizos (C‑392/05, EU:C:2007:251), относно чиято релевантност — за определянето на обичайното място на пребиваване по смисъла на член 3 от Регламент № 1186/2009 — се пита в рамките на втория си въпрос запитващата юрисдикция, Съдът посочва, що се отнася до член 7, параграф 1 от Директива 83/182 и член 6, параграф 1 от Директива 83/183, че сред релевантните обстоятелства, които следва да се вземат предвид, за да се определи обичайното място на пребиваване като постоянен център на интересите на съответното лице, са в частност физическото присъствие на това лице и на членовете на неговото семейство, наличието на жилище, мястото, където децата му действително ходят на училище, мястото, където то извършва професионалната си дейност, мястото, където са имуществените му интереси, и мястото на административните връзки с органите на публична власт и със социалните институции, доколкото посочените обстоятелства разкриват волята на това лице да придаде определена стабилност на мястото на привързване поради наличието на трайност, дължаща се на жизнен навик и на развитието на нормални социални и професионални отношения (решения Louloudakis, C‑262/99, EU:C:2001:407, т. 55 и Alevizos, C‑392/05, EU:C:2007:251, т. 57).

34

Освен това в тези решения Съдът уточнява, че когато общата преценка на всички релевантни обстоятелства не позволява да се определи къде се намира постоянният център на интересите на съответното лице, при определянето на това място предимство трябва да се даде на личните връзки (решения Louloudakis, C‑262/99, EU:C:2001:407, т. 53 и Alevizos, C‑392/05, EU:C:2007:251, т. 61).

35

От акта за преюдициално запитване следва, че запитващата юрисдикция се пита в частност дали този подход, а именно предимство да се дава на личните връзки, е приложим при тълкуването на понятието „обичайно място на пребиваване“ по смисъла на член 3 от Регламент № 1186/2009, като се има предвид, че според Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам), чието решение е предмет на производството пред тази юрисдикция, обстоятелствата по главното производство дават основание да се даде предимство на посочените лични връзки.

36

В това отношение е важно да се отбележи, че видно от решения Louloudakis (C‑262/99, EU:C:2001:407, т. 53) и Alevizos (C‑392/05, EU:C:2007:251, т. 61), това предимство се основава на тълкуването на член 7, параграф 1 от Директива 83/182 и на член 6, параграф 1 от Директива 83/183. Регламент № 1186/2009 обаче не съдържа разпоредба като посочените.

37

Освен това следва да се отбележи, че тези директиви се отнасят до данъчното освобождаване в рамките на Съюза, докато въпросният регламент — до безмитния внос в Съюза на имущество от трети страни. В този смисъл целта на посочените директиви е различна от тази на Регламент № 1186/2009. Всъщност от преамбюлите на тези директиви е видно, че тяхната основна цел е да улеснят упражняването на правото на свободно движение на лицата в рамките на Съюза, като премахнат данъчните пречки при внос на лично имущество и превозни средства от една държава членка в друга. За сметка на това, видно от съображение 3 от този регламент, целта на същия е да допусне безмитен внос в Съюза на стоки от трета страна, които съгласно член 2, параграф 1, буква в) от този регламент поради своето естество или количество нямат търговски характер, когато по силата на условията, при които стоките са внесени, „отсъства обичайната нужда за защита на икономиката“.

38

При това положение направеното във връзка с понятието „обичайно място на пребиваване“ в член 7, параграф 1 от Директива 83/182 и член 6, параграф 1 от Директива 83/183 тълкуване, че когато е невъзможно да се определи кое е мястото, където се намира постоянният център на интересите на съответното лице, предимство трябва да се даде на личните връзки, е неприложимо по отношение на понятието „обичайно място на пребиваване“ по смисъла на член 3 от Регламент № 1186/2009.

39

Следователно за обичайно място на пребиваване по смисъла на член 3 от Регламент № 1186/2009 трябва да се смята мястото, където се намира постоянният център на интересите на заинтересуваното лице. За да се прецени — с оглед на прилагането на предвиденото в посочения член 3 митническо освобождаване — дали това обичайно място на пребиваване е в трета страна, следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, включително неизчерпателно посочените от Съда в решения Louloudakis (C‑262/99, EU:C:2001:407) и Alevizos (C‑392/05, EU:C:2007:251) и споменати в точка 33 от настоящото съдебно решение, без да се дава предимство на личните връзки.

40

В рамките на този анализ следва да се отбележи, че Регламент № 1186/2009 отдава особено значение на продължителността на пребиваването на лицето в съответната трета страна. В този смисъл съгласно член 5, параграф 1 от този регламент митническо освобождаване по член 3 от същия може да се предоставя само на лица, чието обичайно място на пребиваване е било извън митническата територия на Съюза за период от най-малко 12 последователни месеца. Освен това Съветът за митническо сътрудничество, понастоящем Световната митническа организация (СМО), в която Съюзът е подал молба за членство и същата е била уважена през 2007 г., посочва в препоръката си от 5 декември 1962 година относно безмитния внос на движимо имущество при преместване на местожителство, че безмитният внос може в частност да бъде обвързан от условието продължителността на пребиваването в чужбина да бъде счетена за достатъчна.

41

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че в случай като разглеждания в главното производство, когато заинтересуваното лице има в трета страна като лични, така и професионални връзки, а в държава членка — лични връзки, за да се определи дали обичайното му място на пребиваване по смисъла на член 3 от Регламент № 1186/2009 е в третата страна, особено значение при общата преценка на релевантните обстоятелства следва да се придаде на продължителността на пребиваването на това лице в тази трета страна.

42

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: