Дело C‑505/14

Klausner Holz Niedersachsen GmbH

срещу

Провинция Северен Рейн-Вестфалия

(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Münster)

„Преюдициално запитване — Членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС — Държавни помощи — Помощ, отпусната в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС — Решение на юрисдикция на държава членка, установяващо действителността на договора, с който се предоставя тази помощ — Сила на пресъдено нещо — Съответстващо тълкуване — Принцип на ефективност“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 11 ноември 2015 г.

1. Помощи, предоставяни от държавите — Съответни правомощия на Комисията и на националните юрисдикции — Роля на националните юрисдикции — Защита на правата на правните субекти, в случай че планираните мерки за помощ бъдат приведени в действие преди решението на Комисията — Задължение на националните юрисдикции да приложат в съответствие с националното право всички последици от евентуално нарушение на правото на Съюза — Възможност да се спре изпълнението на разглежданата мярка, да се разпореди възстановяването на вече изплатените суми и да се постановят временни мерки — Допускане на временни мерки

   (член 4, параграф 3 ДЕС, член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС)

2. Помощи, предоставяни от държавите — Помощ, отпусната при неспазване на процедурните правила на член 108, параграф 3 ДФЕС — Разпоредба от националното право, в която е закрепен принципът за силата на пресъдено нещо, която е пречка националният съд да приложи всички правни последици от нарушението на член 108, параграф 3 ДФЕС — Задължения и правомощия на националния съд — Тълкуване на националната правна уредба в съответствие с правото на Съюза — Обхват

   (член 4, параграф 3 ДЕС, член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС)

3. Държави членки — Задължения — Сила на пресъдено нещо — Принципи на равностойност и ефективност — Национална юрисдикция, която не може да приложи последиците от нарушение на правото на Съюза поради наличието на окончателно съдебно решение, постановено в правен спор с различен предмет — Несъвместимост с принципа на ефективност

   (член 4, параграф 3 ДЕС, член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 18—26)

2.  Принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел.

   Когато национална юрисдикция установи, че договорите, сключени между публичноправно образувание и частно предприятие, съдържат държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, която е била приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС, но счита, че не може да изпълни задължението си да приложи всички последици от това нарушение поради силата на пресъдено нещо на национално съдебно решение, в което се постановява, че тези договори са действителни, без обаче да се разглежда техният евентуален характер на държавна помощ, тази юрисдикция следва да провери дали е възможно да наложи мярка като временното спиране на изпълнението на разглежданите договори до приемане на решение от Комисията за приключване на процедурата, което би могло да позволи на тази юрисдикция да изпълни задълженията си по член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС, без да се произнася относно действителността на разглежданите договори.

   Освен това съдебните решения имат материална сила на пресъдено нещо само доколкото с тях се взема решение по исканията, съдържащи се в иска или в насрещния иск. Ето защо запитващата юрисдикция следва да провери дали подобно изрично споменато в нейното национално право ограничение не ѝ позволява да го тълкува в смисъл, че когато се изтъква нарушение на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС, силата на пресъдено нещо обхваща само правните искания, по които юрисдикцията е взела решение, и поради това не е пречка в последващ спор съдилищата да се произнесат по правни въпроси, по които няма произнасяне в това окончателно решение. Всъщност временното спиране на изпълнението на разглежданите договори или тълкуване на националното право по начин, който допринася за прилагане на правото на Съюза, не биха поставили под въпрос силата на пресъдено нещо.

   (вж. т. 27 и 34—37)

3.  При липсата на правна уредба на Съюза в тази област редът и условията за прилагане на принципа за силата на пресъдено нещо се определят във вътрешния правен ред на държавите членки по силата на принципа за процесуалната автономия на последните. Те обаче не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), нито да са съставени така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност).

   Що се отнася по-специално до принципа на ефективност, когато в резултат на тълкуване на националното право на решение на национална юрисдикция би могло да се придаде действие, което би осуетило прилагането на правото на Съюза, доколкото това тълкуване би направило невъзможно изпълнението на задължението на националните юрисдикции да гарантират спазването на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС и от него би следвало, че както държавните органи, така и получателите на държавна помощ биха могли да заобиколят предвидената в тази разпоредба забрана, като без да се позовават на правото на Съюза в областта на държавните помощи, се снабдят с установително съдебно решение, чието действие в крайна сметка би им позволило да продължават да прилагат разглежданата помощ в продължение на няколко години, следва да се заключи, че национална разпоредба — която пречи на националния съд да приложи всички правни последици от нарушението на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС поради наличието на ползващо се със сила на пресъдено нещо национално съдебно решение, постановено във връзка с правен спор, който няма същия предмет и не се отнася до характера на държавна помощ на разглежданите мерки — следва да се разглежда като несъвместима с принципа на ефективността. Това е така, защото пречка с подобни мащаби за ефективното прилагане на правото на Съюза, и по-специално на разпоредбите относно контрола на държавните помощи, не може да бъде разумно оправдана с принципа на правна сигурност.

   Ето защо при такива обстоятелства правото на Съюза не допуска прилагането на разпоредба от националното право, в която е закрепен принципът за силата на пресъдено нещо, да попречи на националния съд — когато е установил, че договори, сключени между публичен орган и частно предприятие, които са предмет на разглеждания от него спор, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС — да приложи всички правни последици от това нарушение поради наличието на влязло в сила национално съдебно решение, в което, без да се разглежда въпросът дали тези договори представляват държавна помощ, се приема, че те запазват действието си.

   (вж. т. 40, 42, 43, 45 и 46 и диспозитива)