Дело C‑504/14

Европейска комисия

срещу

Република Гърция

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Опазване на природата — Директива 92/43/ЕИО — Член 6, параграфи 2 и 3 и член 12, параграф 1, букви б) и г) — Дива флора и фауна — Опазване на естествените местообитания — Морска костенурка Caretta caretta — Опазване на морските костенурки в залива Кипарисия — Територия от значение за Общността „Кипарисийски дюни“ — Опазване на видовете“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 10 ноември 2016 г.

1. Околна среда—Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна—Директива 92/43—Специални защитени зони—Задължения на държавите членки—Забрана за влошаване на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на видовете—Неизпълнение на задължения—Доказателствена тежест върху Комисията—Обхват

   (член 6, параграфи 2 и 4 от Директива 92/43 на Съвета)

2. Околна среда—Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна—Директива 92/43—Специални защитени зони—Задължения на държавите членки—Определяне на необходимите консервационни мерки—Неприемане на временни мерки за опазване на дадена зона в периода до приключването на съдебните дела относно проект за строителство с вредни последици—Неизпълнение на задължения

   (член 6, параграф 2 от Директива 92/43 на Съвета)

3. Иск за установяване на неизпълнение на задължения—Преценка на основателността от Съда—Положение, което следва да бъде взето предвид—Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище

   (член 258 ДФЕС)

4. Околна среда—Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна—Директива 92/43—Специални защитени зони—Задължения на държавите членки—Забрана за влошаване на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на видовете—Изключение за проектите, които са оправдани по наложителни причини от по-важен обществен интерес—Необходимост да се изследва наличието на алтернативни решения с по-малко вредни последици и да се претеглят съответните интереси

   (член 6, параграфи 2—4 от Директива 92/43 на Съвета)

5. Околна среда—Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна—Директива 92/43—Специални защитени зони—Задължения на държавите членки—Забрана за влошаване на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на видовете—Обхват—Приложимост по отношение както на новите, така и на съществуващите увреждащи дейности

   (член 4, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Директива 92/43 на Съвета)

6. Иск за установяване на неизпълнение на задължения—Доказване на неизпълнението—Доказателствена тежест върху Комисията—Представяне на обстоятелства, от които е видно неизпълнението на задължения

   (член 258 ДФЕС)

7. Околна среда—Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна—Директива 92/43—Специални защитени зони—Задължения на държавите членки—Оценка на въздействието на проект върху дадена територия—Неприложимост на задължението, в случай че дейността е извършена без разрешението на съответната държава членка

   (член 6, параграф 3 от Директива 92/43 на Съвета)

8. Околна среда—Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна—Директива 92/43—Строго опазване на животинските видове, посочени в буква а) от приложение IV—Мерки, необходими за установяване на система за опазване

   (член 12, параграф 1, букви б) и г) от Директива 92/43 на Съвета и буква а) от приложение IV към нея)

9. Околна среда—Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна—Директива 92/43—Опазване на видовете—Задължения на държавите членки—Понятие за умишлено обезпокояване

   (член 12, параграф 1 от Директива 92/43 на Съвета)

1.  Съответната дейност може да се смята за съобразена с член 6, параграф 2 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна само ако е гарантирано, че тази дейност не води до никакво обезпокояване, което може да засегне в значителна степен целите на Директива 92/43, и по-точно целите ѝ в областта на опазването на естествените местообитания, флората и фауната. За да констатира нарушение на член 6, параграф 2 от Директива 92/43, Комисията трябва да докаже в достатъчна степен от правна гледна точка, че съответната държава членка не е взела подходящите мерки за защита, за да не допусне експлоатацията на проектите — доколкото се извършва след класифицирането на съответната защитена територия — да доведе до влошаване на състоянието на местообитанията на засегнатите видове и до обезпокояване на тези видове, което би могло да има съществени последици с оглед на целта на въпросната директива да се осигури опазването на споменатите видове.

   Въпреки това, за да установи нарушение на член 6, параграф 2 от Директива 92/43, не е нужно Комисията да доказва наличието на причинно-следствена връзка между експлоатацията на построените по проекта съоръжения и значителното обезпокояване на съответните видове. Всъщност е достатъчно тази институция да докаже, че има вероятност или опасност тази експлоатация да причини подобно обезпокояване на тези видове. Ако Комисията е доказала наличието на подобна вероятност или опасност, това все пак не изключва възможността съответната държава членка да докаже, че разглежданата мярка отговаря на изискванията по член 6, параграф 4 от Директива 92/43 и че е извършен анализ на въздействието ѝ върху целите за опазване на защитената зона.

   (вж. т. 28—30)

2.  Държавата членка не е изпълнила специфичното си задължение по член 6, параграф 2 от Директива 92/43, когато — макар че нито е разрешила отварянето на пътища, нито сама е отворила съответните пътища в специалната защитена зона по смисъла на Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — се е ограничила с това да образува наказателни производства срещу ръководителите на дружеството, построило въпросните пътища, и да наложи административни санкции на това дружество, от една страна, и от друга, да поддържа пред националните съдилища, че посочените пътища са незаконни и трябва да бъдат премахнати.

   Всъщност, като не е взела временни мерки за опазване на зоната с цел ограничаване на използването на разглежданите пътища до приключването на различните съдебни дела относно законността и евентуалното премахване на тези пътища, а същевременно нищо не сочи това да е било правно или фактически невъзможно, съответната държава членка не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 92/43.

   (вж. т. 54, 55 и 57)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 69)

4.  Макар че по принцип разполагането на платформи на плажа в специална защитена зона с цел улесняване на придвижването на хора с увреждания би могло да се разглежда като направено по наложителни причини от по-важен обществен интерес във връзка със здравето на хората по смисъла на член 6, параграф 4 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, обосноваването с подобни съображения предполага в частност да се изследва наличието на алтернативни решения с по-малко вредни последици и да се претеглят съответните интереси въз основа на анализ по член 6, параграф 3 на въздействието по отношение на целите за опазване на защитената територия. Когато държавата членка не предлага никакво обяснение в тази посока, разрешението за разполагане на такава платформа съставлява нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата.

   (вж. т. 77)

5.  По силата на Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна предвидената в нея забрана за влошаване на състоянието не се изчерпва със задължението на съответната държава членка да забранява или прекратява само нови увреждащи дейности. В това отношение държавата членка не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 92/43, когато не е взела подходящите мерки за защита, за да не допусне съществуващото обществено осветление да обезпокоява морската костенурка Caretta caretta след включването на специалната защитена зона в списъка на териториите от значение за Общността по член 4, параграф 2 от Директивата.

   (вж. т. 100 и 101)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 111)

7.  Член 6, параграф 3 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна предвижда процедура по оценяване, която има за цел да гарантира посредством предварителен контрол, че планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на съответната територия или необходими за него, но може да ѝ окажат значително влияние, се разрешават само доколкото няма да имат отрицателно влияние върху тази територия. Оттук следва, че тази разпоредба е приложима само когато компетентните национални органи разрешават определени проекти, доколкото това разрешение трябва да е предшествано от подходяща оценка на въздействието на проекта върху съответната територия.

   Следователно член 6, параграф 3 от Директива 92/43 не се прилага по отношение на дейностите, за чието извършване се изисква разрешение, но които са осъществени без разрешение, тоест незаконно.

   (вж. т. 120—122)

8.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 140, 141 и 148)

9.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 159)