Дело C‑479/14

Sabine Hünnebeck

срещу

Finanzamt Krefeld

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf)

„Преюдициално запитване — Свободно движение на капитали — Членове 63 и 65 ДФЕС — Данък върху даренията — Дарение на недвижим имот, намиращ се на националната територия — Национална правна уредба, предвиждаща по-високо облекчение за местните лица, отколкото за чуждестранните лица — Наличие на режим с възможност за избор, позволяващ на всяко лице, което живее в държава — членка на Съюза, да ползва по-високото облекчение“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 юни 2016 г.

Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор

(член 267 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото — Прилагане на релевантната национална правна уредба — Изложени от страните хипотези — Невземане предвид

(член 267 ДФЕС)
Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данък върху даренията — Приложимо към облагаемата основа облекчение в случай на дарение на недвижим имот, разположен на територията на държава членка — Облекчение, което при липсата на конкретна молба от приобретателя е ограничено при даренията, извършени между дарител и надарено лице, и двамата местни лица в друга държава членка, и е по-малко от облекчението, прилагано, когато поне едно от тези лица пребивава на националната територия — Възможност за получателя на дарение между чуждестранни лица по негова молба да ползва по-високото облекчение, предвидено за дарения, в които участва поне едно местно лице — Сумиране при изчисляването на дължимия данък на всички дарения, които надареният е получил от същото лице в рамките на десетте години преди това дарение и на десетте години след него — Недопустимост — Обосноваване — Липса

(член 63 ДФЕС и член 65 ДФЕС)

Вж. текста на решението.

(вж. т. 30)
В рамките на преюдициалното запитване запитващата юрисдикция е единствено компетентна да установи и прецени обстоятелствата по спора, с който е сезирана, както и да тълкува и да приложи националното право. Всъщност по принцип Съдът трябва да прецени само обстоятелствата, които запитващата юрисдикция е решила да му представи. При това положение, що се отнася до прилагането на релевантната национална правна уредба, Съдът трябва да се придържа към положението, което запитващата юрисдикция счита за установено, и не би могъл да бъде обвързан от хипотезите, формулирани от една от страните в главното производство.

(вж. т. 36)
Членове 63 и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която за даренията между чуждестранни лица и при липсата на конкретна молба от приобретателя предвижда да се използва начин за изчисляване на данъка при прилагане на по-ниско данъчно облекчение. Така или иначе тези членове не допускат и национална правна уредба, която при наличието на молба от такъв приобретател предвижда да се използва начин за изчисляване на данъка при прилагане на по-високото данъчно облекчение, което е по-често приложимо в случаите на дарения, в които поне една от страните е местно лице, тъй като, когато приобретателят, чуждестранно лице, използва тази възможност, при изчисляването на дължимия за съответното дарение данък се сумират всички дарения, които надареният е получил от същото лице в рамките на десетте години преди това дарение и на десетте години след него.

Всъщност за разлика от даренията, в които поне една от страните е местно лице, за които данъкът се изчислява, като се сумират само по-рано извършените дарения, което дава възможност на данъчнозадълженото лице да предвиди стойността на изисквания данък, за даренията между чуждестранни лица се сумират и прехвърлянията, които ще се извършат в рамките на десетте години след съответното дарение, поради което приобретателите не са наясно какъв данък върху прехвърлянето ще трябва да платят впоследствие.

Тази липса на предвидимост може да доведе до възпиране на чуждестранните лица да придобиват или да запазват имоти в съответната държава членка, доколкото последващото им прехвърляне на други чуждестранни лица ще държи последните по-дълго в положение на несигурност относно данъците, които тази държава членка евентуално ще изисква в бъдеще.

При това положение и при условие че националната юрисдикция извърши необходимите проверки относно продължителността на периода, възприет за целите на прилагането — при молба на приобретателите, чуждестранни лица — на по-високото облекчение, които проверки са свързани с тълкуване и прилагане на правото на държавата членка, трябва да се приеме, че що се отнася до продължителността на периода на сумиране на даренията, който се взема предвид за целите на прилагането на по-високото облекчение, по-неблагоприятното данъчно третиране на даренията между чуждестранни лица, отколкото това на даренията, в които страна е поне едно местно лице, представлява ограничение на свободното движение на капитали, което по принцип е забранено от член 63, параграф 1, ДФЕС.

При положение че за целите на данъчното облагане на прехвърлянето с дарение на недвижим имот, разположен в съответната държава членка, дадена национална правна уредба поставя на една и съща плоскост, от една страна, надарените чуждестранни лица, придобили този имот от чуждестранно лице, и от друга страна, надарените чуждестранни или местни лица, придобили такъв имот от дарител местно лице, както и надарените местни лица, придобили същия имот от дарител чуждестранно лице, то тази уредба не може, без да наруши изискванията на правото на Съюза, да третира тези надарени лица различно в рамките на същото данъчно облагане, що се отнася до прилагането на облекчение върху облагаемата основа на този недвижим имот. Като третира еднакво — освен що се отнася до периода, който се взема предвид при прилагането на облекчението, което може да ползва надареното лице — даренията, извършени в полза на тези две категории лица, националният законодател всъщност приема, че с оглед на особеностите и условията на събиране на данъка върху даренията между тези категории лица не съществува никаква обективна разлика в положението, която може да обоснове разлика в третирането.

Оттук следва, че тъй като релевантният период, който се взема предвид при прилагането на облекчението, не зависи от размера на облагаемата основа, а се прилага по отношение на надарения в качеството му на данъчнозадължено лице, характерните особености на облагаемата основа за надареното чуждестранно лице, което получава дарение от дарител, чуждестранно лице, не представляват обстоятелство, което предвид този период да създава обективна разлика между положението на този надарен и положението на надарено чуждестранно лице, което получава дарение от дарител — местно лице, или това на надарен — местно лице, който получава дарение от дарител — чуждестранно лице.

Накрая, що се отнася наличието на евентуално основание, изведено от императивно съображение от общ интерес, не може да се приеме, че сумирането на даренията, извършени в рамките на 20 години, когато приобретателят иска да ползва по-високото облекчение, е подходящо средство нито за постигане на целта да се запази съгласуваността на националната данъчна система, нито за да се гарантира необходимостта от осигуряване на балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки.

(вж. т. 46—48, 56, 59, 63, 65 и 68 и диспозитива)