Съединени дела C‑458/14 и C‑67/15
Promoimpresa Srl
срещу
Consorzio dei comuni della Sponda Bresciana del Lago di Garda e del Lago di Idro
и
Regione Lombardia
и
Mario Melis и др.
срещу
Comune di Loiri Porto San Paolo
и
Provincia di Olbia Tempio
(Преюдициални запитвания, отправени от Tribunale amministrativo regionale per la Lombardia и Tribunale amministrativo regionale per la Sardegna)
„Преюдициално запитване — Обществени поръчки и свобода на установяване — Член 49 ДФЕС — Директива 2006/123/ЕО — Член 12 — Представляващи икономически интерес концесии за имоти, публична собственост, по крайбрежието на морета, езера и реки — Автоматично продължаване — Липса на процедура за възлагане на обществена поръчка“
Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 14 юли 2016 г.
Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от преюдициално заключение и релевантност на повдигнатите въпроси — Преценка от националния съд — Презумпция за релевантност на поставените въпроси
(член 267 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси, хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор, и въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство — Липса — Допустимост
(член 267 ДФЕС)
Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Услуги на вътрешния пазар — Директива 2006/123 — Разрешителен режим — Неприложимост към концесиите за предоставяне на обществени услуги, попадащи в обхвата на Директива 2014/23
(съображение 57 и глава III, раздел 1 от Директива 2006/123 на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2014/23 на Европейския парламент и на Съвета)
Сближаване на законодателствата — Процедури за сключване на договори за концесия — Директива 2014/23 — Приложно поле — Концесия за услуги — Понятие
(Директива 2014/23 на Европейския парламент и на Съвета)
Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Услуги на вътрешния пазар — Директива 2006/123 — Разрешителен режим — Задължение за организиране на процедура по подбор при множество кандидати за разрешението — Национална правна уредба, в която се предвижда автоматично продължаване на срока на текущите разрешения, които са предоставени за имоти, публична собственост, по морското крайбрежие и които са предназначени за извършване на туристически и развлекателни дейности, без каквато и да било процедура по подбор — Недопустимост
(член 12, параграфи 1—3 от Директива 2006/123 на Европейския парламент и на Съвета)
Свобода на установяване — Обществени поръчки — Концесии, които са изключени от приложното поле на директивите в областта на обществените поръчки, но представляват сигурен трансграничен интерес — Задължение на възлагащия орган да спазва основните правила на Договора — Национална правна уредба, в която се предвижда автоматично продължаване на концесиите за имоти, публична собственост, в отсъствие на всякаква прозрачност — Недопустимост — Нарушение на принципа за равно третиране
(член 49 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Наличие на евентуален трансграничен интерес — Наличие на обстоятелства, позволяващо да се даде полезен отговор
(член 267 ДФЕС; член 94 от Процедурния правилник на Съда)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 28 и 29)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 30)
Тъй като съгласно съображение 57 от Директива 2006/123 относно услугите на вътрешния пазар, нейните разпоредби относно разрешителните режими не се отнасят за сключването на договори от компетентните органи за предоставянето на дадена услуга, за която се отнасят правилата за обществените поръчки, тези разпоредби не могат да се прилагат за концесии за предоставяне на обществени услуги, които по-специално може да попадат в обхвата на Директива 2014/23 за възлагане на договори за концесия.
(вж. т. 44 и 45)
Особеното при концесията за услуги по смисъла на Директива 2014/23 за възлагане на договори за концесия по-специално е това, че правото да се експлоатира определена услуга се прехвърля от възложител на концесионер, като последният разполага в рамките на сключения договор с определена икономическа свобода за определяне на условията за експлоатация на това право и същевременно е силно изложен на рисковете, свързани с тази експлоатация. В това отношение, когато концесиите са свързани не с определено от възложителя предоставяне на услуги, а с разрешението да се упражнява икономическа дейност в зона, публична собственост, тези концесии съответно не спадат към категорията на концесиите за предоставяне на услуги.
(вж. т. 46 и 47)
Член 12, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123 относно услугите на вътрешния пазар трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, в която се предвижда автоматично продължаване на срока на текущите разрешения — предоставени за имоти, публична собственост, по крайбрежието на морета и езера и предназначени за извършване на туристически и развлекателни дейности — при отсъствие на каквато и да било процедура по подбор между потенциалните кандидати.
Всъщност, макар в член 12, параграф 3 от Директива 2006/123 изрично да се предвижда, че при установяването на правилата за процедурата по подбор държавите членки могат да вземат предвид съображения, засягащи наложителни причини, свързани с обществения интерес, вземането предвид на такива съображения е предвидено единствено при установяването на правилата за процедурата по подбор на потенциалните кандидати и при съблюдаване по-специално на член 12, параграф 1 от тази директива. Следователно член 12, параграф 3 от посочената директива не може да се тълкува като позволяващ обосноваване на дадено автоматично продължаване на разрешения, при положение че при първоначалното предоставяне на тези разрешения не е била проведена никаква процедура по подбор съгласно параграф 1 от този член.
(вж. т. 53—55 и 57; т. 1 от диспозитива)
Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява автоматично продължаване на текущите концесии — предоставени за имоти, публична собственост, и предназначени за извършване на туристически и развлекателни дейности — доколкото тези концесии представляват сигурен трансграничен интерес.
Всъщност, когато възнамеряват да предоставят концесия, която не попада в приложното поле на директивите, свързани с различните категории обществени поръчки, публичните органи са длъжни да спазват основните правила на Договора за функционирането на ЕС като цяло, и по-специално принципа на недопускане на дискриминация. По-конкретно, доколкото такава концесия представлява сигурен трансграничен интерес, предоставянето ѝ в отсъствие на всякаква прозрачност на предприятие, разположено в държавата членка, на която е подчинен органът, предоставящ концесията, представлява различно третиране в ущърб на предприятията, които могат да бъдат заинтересовани от нея и които са разположени в друга държава членка. Такова различно третиране по принцип е забранено от член 49 ДФЕС.
(вж. т. 64, 65 и 74; т. 2 от диспозитива)
В преюдициалното производство наличието на сигурен трансграничен интерес трябва да се преценява въз основа на всички релевантни критерии, каквито са икономическото значение на поръчката, географското ѝ място на изпълнение или техническите ѝ аспекти, като се имат предвид присъщите за съответната поръчка особености. В това отношение, както следва от член 94 от Процедурния правилник на Съда, последният трябва да разполага в преюдициалното запитване с изложение на фактите, на които се основават въпросите, и на съществуващата връзка по-специално между тези факти и въпросите. Следователно обстоятелствата, необходими за да се провери наличието на сигурен трансграничен интерес, трябва да се установят от запитващата юрисдикция преди сезирането на Съда.
(вж. т. 66 и 68)