Дело C‑455/14 P

H

срещу

Съвет на Европейския съюз

и

Европейска комисия

и

Полицейска мисия на Европейския съюз (ПМЕС) в Босна и Херцеговина

„Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) — Решение 2009/906/ОВППС — Полицейска мисия на Европейския съюз (ПМЕС) в Босна и Херцеговина — Командирован национален служител — Преназначаване в регионално бюро на тази мисия — Член 24, параграф 1, втора алинея, последно изречение ДЕС — Член 275, първа алинея ДФЕС — Жалба за отмяна и искане за обезщетение — Компетентност на юрисдикциите на Европейския съюз — Членове 263 и 268 и член 340, втора алинея ДФЕС“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 19 юли 2016 г.

Обща външна политика и политика на сигурност — Компетентност на съда на Съюза — Приети от полицейска мисия на Европейския съюз актове, свързани с разпределението на човешките ресурси, предоставени за тази мисия от държавите членки и от институциите на Съюза — Включване

(член 2 ДЕС, член 19, параграф 1 ДЕС, член 21 ДЕС и член 24, параграф 1, втора алинея ДЕС; членове 263 ДФЕС, 268 ДФЕС и 270 ДФЕС, член 275, първа алинея ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 91 от Правилника за длъжностните лица; Решение 2009/906/ОВППС на Съвета)

Общият съд и при обжалване Съдът са компетентни да осъществят контрол върху приети от Полицейска мисия на Европейския съюз актове за управление на личния състав, свързани с дейността на „мястото на операциите“, които актове се отнасят до командированите от държавите членки служители. Тази компетентност произтича, съответно, що се отнася до контрола относно законосъобразността на тези актове, от член 263 ДФЕС, а що се отнася до споровете в областта на извъндоговорната отговорност, от член 268 ДФЕС, във връзка с член 340, втора алинея ДФЕС, като се вземат предвид член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Всъщност вярно е, че съгласно член 24, параграф 1, втора алинея, последно изречение ДЕС и член 275, първа алинея ДФЕС, Съдът по принцип не е компетентен по отношение на разпоредбите относно Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и по отношение на актовете, приети въз основа на тези разпоредби. Тези разпоредби обаче въвеждат изключение от правилото за общата компетентност, която член 19 ДЕС предоставя на Съда, за да осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите, и следователно те трябва да се тълкуват ограничително. В това отношение, както следва, от една страна, от член 2 ДЕС, който е сред общите разпоредби на Договора за Европейския съюз, и от друга страна, от член 21 ДЕС, който се отнася до външната дейност на Съюза, към който препраща свързания с ОВППС член 23 ДЕС, Съюзът се основава по-конкретно на ценностите на равенството и на правовата държава. Самото наличие обаче на ефективен съдебен контрол, чието предназначение е да гарантира спазването на разпоредбите от правото на Съюза, е неделимо свързано със съществуването на правовата държава.

При това положение обстоятелството, че акт за управление на личния състав на полицейска мисия е свързан с оперативно действие на Съюза, прието и извършено в рамките на ОВППС, не може непременно да доведе до изключване на компетентността на съда на Съюза. Юрисдикциите на Съюза обаче са компетентни, в съответствие с член 270 ДФЕС, да се произнасят по всяка жалба, подадена от служителите на Съюза, командировани в Полицейска мисия на Европейския съюз. Всъщност по време на командировката им в тази мисия за тях продължава да се прилага Правилникът за длъжностните лица и следователно те попадат в обхвата на компетентност на съда на Съюза, в съответствие с член 91 от този правилник. Ето защо, щом служителите, командировани от държавите членки, и служителите, командировани от институциите на Съюза, се подчиняват на едни и същи правила, що се отнася до техните функции „на ниво театър на операциите“, не може да се счита, че обхватът на прилаганото по изключение ограничение на компетентността на Съда, предвидено в член 24, параграф 1, втора алинея, последно изречение ДЕС и в член 275, първа алинея ДФЕС, се простира дотам, че да изключи компетентността на Съда да осъществява контрол върху актовете за управление за личния състав — свързани с командированите от държавите членки служители — чийто предмет е да отговарят на нуждите на тази мисия на театъра на операциите, макар че съдът на Съюза така или иначе е компетентен да контролира такива актове, когато се отнасят до служителите, командировани от институциите на Съюза.

(вж. т. 39—44, 50, 55 и 58)