Дело C‑432/14

O

срещу

Bio Philippe Auguste SARL

(Преюдициално запитване,

отправено от Сonseil de prud’hommes de Paris)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация въз основа на възрастта — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Член 2, параграфи 1 и 2, буква a) — Различно третиране на основание възраст — Сравнимост на положенията — Плащане на обезщетение при прекратяване на срочен трудов договор, предназначено да компенсира несигурността — Изключение за младежите, работещи през своята училищна или университетска ваканция“

Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 1 октомври 2015 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото — Необходимост от преюдициален въпрос и релевантност на отправените въпроси

   (член 267 ДФЕС)

2. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси, хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор, и въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство — Липса — Допустимост

   (член 267 ДФЕС)

3. Свободно движение на хора — Работници — Понятие — Наличие на трудово правоотношение — Извършване на реални и ефективни дейности — Цялостна преценка на разглежданото трудово правоотношение

   (член 45 ДФЕС)

4. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на възраст — Национална правна уредба, която изключва плащането на обезщетение при прекратяване на срочен трудов договор на младежите, сключили договор за период, който обхваща тяхната училищна или университетска ваканция — Допустимост

   (член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член2, параграф 1 от Директива 2000/78 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 17)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 18—20)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 24—27)

4.  Принципът на недопускане на дискриминация въз основа на възрастта, провъзгласен в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и конкретизиран с Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, според което обезщетение при прекратяване на договора, изплащано като добавка към заплатата след изтичането на срочен трудов договор, когато трудовите правоотношения не се запазват в рамките на договор за неопределено време, не се дължи, ако договорът е сключен с младеж за период, който обхваща неговата училищна или университетска ваканция.

   В случая обезщетението при прекратяване на договора има за цел да компенсира несигурното положение на работника или служителя, когато договорните му правоотношения не се запазват в рамките на договор за неопределено време, и за младежите, сключили срочен трудов договор за период, който обхваща тяхната училищна или университетска ваканция, възможността да ползват това обезщетение е изрично изключена.

   Така националният законодател имплицитно, но несъмнено е приел, че след изтичането на договора им тези младежи не са в несигурно професионално положение.

   Всъщност отличителният характер на работата въз основа на срочен трудов договор на ученик или студент през училищната или университетска ваканция е в това, че тя е временна и допълнителна, тъй като след ваканцията ученикът или студентът ще продължи своето обучение.

   Следователно, като се има предвид, че положението на тези младежи не е сравнимо с това на другите категории работници, които имат право на обезщетение при прекратяване на договора, националният законодател изобщо не е превишил пределите на свободата на преценка, с която разполага в областта на социалната политика. Ето защо различното третиране на тези две категории работници не може да представлява дискриминация въз основа на възрастта.

   (вж. т. 34—37, 39, 40 и диспозитива)