Дело C‑395/14

Vodafone GmbH

срещу

Bundesrepublik Deutschland

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht)

„Преюдициално запитване — Обща регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/21/ЕО — Член 7, параграф 3 — Процедура по консолидиране на вътрешния пазар на електронните съобщения — Директива 2002/19/ЕО — Членове 8 и 13 — Оператор, определен като притежаващ значителна пазарна сила — Задължения, наложени от националните регулаторни органи — Ценови контрол и задължения във връзка със системата за отчитане на разходите — Одобряване на цени за терминиране на повиквания в мобилна мрежа“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 14 януари 2016 г.

  1. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Eлектронни съобщителни мрежи и услуги — Регулаторна рамка — Директива 2002/19 — Член 8, параграф 2 и член 13, параграф 1 — Директива 2002/21 — Член 16, параграф 2 — Правомощие на националните регулаторни органи да задължат притежаващия значителна пазарна сила оператор да получи одобрение за цените си — Задължение, което може да бъде предмет на няколко процедури по консолидиране

    (член 8, параграф 2 и член 13, параграф 1 от Директива 2002/19 на Европейския парламент и на Съвета и член 7, параграф 3 и член 16, параграфи 2 и 4 от Директива 2002/21 на Европейския парламент и на Съвета)

  2. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично и телеологическо тълкуване

  3. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Eлектронни съобщителни мрежи и услуги — Регулаторна рамка — Директиви 2002/19 и 2002/21 — Планиран режим на одобряване от националния регулаторен орган на цените за терминиране на повиквания в мобилната мрежа — Мярка, с която се налагат задължения във връзка с ценовия контрол и която изисква прилагане на предвидената в член 7, параграф 3 от Директива 2002/21 процедура по консолидиране — Засягане на търговията между държавите членки

    (член 8 и член 13, параграф 1 от Директива 2002/19 на Европейския парламент и на Съвета и член 7, параграф 3, букви а) и б) от Директива 2002/21 на Европейския парламент и на Съвета)

  1.  Тълкувани във връзка един с друг, член 7, параграф 3 и член 16, параграф 4 от Директива 2002/21 относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), както и член 8, параграф 2 и член 13, параграф 1 от Директива 2002/19 относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) сочат, че когато националният регулаторен орган (НРО) възнамерява да приеме срещу оператор, определен като притежаващ значителна сила на даден пазар, мярка, която налага „задължения във връзка с възстановяването на разходите и ценовия контрол, включително задължения за [разходоориентираност] на цените […] и задължения във връзка със системите за отчитане на разходите при предоставянето на определени видове взаимосвързаност и/или достъп“ и би засегнала търговията между държавите членки, този НРО е длъжен да проведе предвидената в член 7, параграф 3 процедура по консолидиране.

    В това отношение е без значение, че тази процедура по консолидиране веднъж вече е била проведена при извършен съгласно член 16 от Рамковата директива анализ на пазара, в резултат на който на съответния оператор може вече да са били наложени задължения, доколкото, като предвижда в параграф 2 от този член 16, че от НРО може да се изиска да определи дали „да наложи, поддържа, измени или отмени“ предвидените в член 8 от Директивата за достъпа задължения в тежест на предприятията, Рамковата директива изрично допуска едно и също задължение да бъде предмет на няколко процедури по консолидиране, водещи според случая до налагането, запазването, изменянето или отменянето на това задължение.

    (вж. т. 35 и 36)

  2.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 40)

  3.  Член 7, параграф 3 от Директива 2002/21 относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) трябва да се тълкува в смисъл, че когато националният регулаторен орган (НРО) е задължил оператор, определен като притежаващ значителна пазарна сила, да предоставя услуги за терминиране на повикванията в мобилна мрежа и е подложил на одобрителен режим цените за тези услуги след предвидената в тази разпоредба процедура, този НРО е длъжен отново да провежда тази процедура всеки път преди да даде на оператора одобрение за тези цени, ако това одобрение може да засегне търговията между държавите членки по смисъла на тази разпоредба.

    Всъщност от текста на член 13, параграф 1 от Директива 2002/19 относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) следва, че даването на подобно одобрение спада към посочените в тази разпоредба задължения във връзка с ценовия контрол, които НРО имат право съгласно член 8, параграф 2 от тази директива, да наложат на оператора със значителна пазарна сила на пазара на мобилните телефонни услуги, и които, ако са планирани и доколкото биха засегнали търговията между държавите членки, могат да бъдат налагани, в съответствие с параграф 4 от този член 8, само след предвидената в член 7 от Рамковата директива процедура. Това тълкувание, което не е противно на принципите на субсидиарност и пропорционалност, след като не дава на Европейската комисия правомощието самостоятелно да определя цените за електронните съобщителни услуги, намира подкрепа както в контекста, в който се вписва тази разпоредба, така и в целите, преследвани с Директивата за достъпа и с Рамковата директива. Всъщност постигането на преследваните с Рамковата директива и Директивата за достъпа цели за хармонизиране, координиране, сътрудничество и прозрачност би било застрашено, ако при даването на одобрение за цените за терминиране на повикванията в мобилна мрежа не се прилага предвидената в член 7, параграф 3 от Рамковата директива процедура.

    Освен това нито текстът на тези разпоредби, нито системата на Директивата за достъпа или на Рамковата директива, нито целите, които те преследват, дават основание да се приеме, че законодателят на Съюза е искал да разграничи сред посочените в член 13, параграф 1 от Директивата за достъпа задължения във връзка с ценовия контрол т.нар. „базови“, „основни“ или „регулаторни“ мерки, за които би трябвало да се приложи предвидената в член 7, параграф 3 от Рамковата директива процедура, от т.нар. „мерки за изпълнение“ на първите мерки, които мерки за изпълнение пък биха могли да избегнат посочената процедура.

    Що се отнася до това дали одобряването на цени за терминиране на повикванията в мобилна мрежа би засегнало търговията между държавите членки по смисъла на член 7, параграф 3, буква б) от Рамковата директива, планираната от НРО мярка е засягаща по смисъла на тази разпоредба, ако би могла да окаже — и то не незначително — пряко или непряко, действително или потенциално въздействие върху тази търговия.

    (вж. т. 44, 45, 47, 48, 50, 51, 54, 55 и 58 и диспозитива)