Дело C‑386/14

Groupe Steria SCA

срещу

Ministère des Finances et des Comptes publics

(Преюдициално запитване, отправено от Cour administrative d’appel de Versailles)

„Преюдициално запитване — Данъчно законодателство — Свобода на установяване — Директива 90/435/ЕИО — Член 4, параграф 2 — Трансгранично разпределение на дивиденти — Корпоративен данък — Групово корпоративно данъчно облагане (на френски „intégration fiscale“) — Освобождаване на дивидентите, изплащани от включени в данъчно консолидирана група дъщерни дружества — Условие за пребиваване — Дивиденти, изплащани от чуждестранни дъщерни дружества — Неподлежащи на приспадане разходи и разноски във връзка с дялови участия“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 2 септември 2015 г.

1. Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Национално законодателство, съгласно което местните дружества майки имат право да образуват обща данъчна единица със свое местно дъщерно дружество — Изключване на чуждестранните дъщерни дружества, ако печалбата им не се облага съгласно данъчния закон на държавата членка, за която е местно дружеството майка — Обосноваване — Балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки

   (членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС)

2. Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Национална правна уредба, която напълно освобождава от облагане дивидентите, изплащани от дъщерните дружества съгласно режим на данъчна консолидация, приложим само за местните дружества — Частично освобождаване от облагане на дивидентите, изплащани от чуждестранните дъщерни дружества, които не могат да бъдат включени в такава група — Недопустимост — Обосноваване — Липса

   (член 49 ДФЕС, Директива 90/435 на Съвета)

3. Сближаване на законодателствата — Обща система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки — Директива 90/435 — Член 4, параграф 2 — Възможност на държавите членки да предвидят, че разноските, свързани с дяловете и загубите, произтичащи от разпределението на печалбата на дъщерното дружество, не могат да бъдат приспадани от облагаемата печалба на дружеството майка — Предел — Задължение да се спазват основните разпоредби на Договора, сред които и член 49 ДФЕС

   (член 49 ДФЕС; член 4, параграф 2 от Директива 90/435 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 25—27)

2.  Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка относно режим на данъчна консолидация, което предвижда за консолидиращото дружество майка неутрализиране на повторното включване на пропорционална част разходи и разноски, определена във фиксиран размер от 5 % от нетната сума на дивидентите, получавани от него от местните дружества, включени в състава на данъчно консолидираната група, при положение че неутрализирането му се отказва по силата на това законодателство за дивидентите, разпределяни от установени в друга държава членка негови дъщерни дружества, които, ако бяха местни, обективно щяха да могат да се включат по техен избор в данъчно консолидираната група.

   Всъщност, за разлика от случай, в който изискването дружествата да са местни лица като условие за достъп до режим на данъчна консолидация е обосновано предвид факта, че този режим позволява пренасянето на загубите в рамките на данъчно консолидираната група, в хипотезата на данъчни предимства, различни от пренасянето на загубите в рамките на данъчно консолидираната група, такава разлика в третирането не може да бъде обоснована с необходимостта от запазване на балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки. Тази разлика в третирането се отнася единствено до дивидентите с произход от чужбина, получени от местни дружества майки, поради което е засегнат данъчният суверенитет само на една държава членка.

   Освен това, доколкото не може да бъде установена никаква пряка връзка между това данъчно предимство и данъчната неизгода в резултат на неутрализирането на вътрешните за групата операции, посоченото предимство не би могло също така да бъде обосновано с необходимостта от запазване на съгласуваността на данъчната система на съответната държава членка. Всъщност, макар неутрализирането на повторното включване на пропорционалната част разходи и разноски да произтича от приравняването на групата, образувана от дружеството майка и неговите дъщерни дружества, на едно-единствено предприятие с няколко места на стопанска дейност, това неутрализиране не води до данъчна неизгода за дружеството майка, оглавяващо данъчно консолидираната група, а напротив, води до предоставянето му на посоченото данъчно предимство.

   (вж. т. 27—29, 34—36 и 40 и диспозитива)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 39)