Дело C‑378/14

Bundesagentur für Arbeit — Familienkasse Sachsen

срещу

Tomislaw Trapkowski

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof)

„Преюдициално запитване — Социална сигурност — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Член 67 — Регламент (ЕО) № 987/2009 — Член 60, параграф 1 — Отпускане на семейни обезщетения в случай на развод — Понятие „ангажирано лице“ — Законодателство на държава членка, съгласно което детски надбавки се отпускат на родителя, в чието домакинство е детето — Пребиваване на този родител в друга държава членка — Непоискване от този родител да се отпуснат детски надбавки — Евентуално право на другия родител да поиска отпускането на тези детски надбавки“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 22 октомври 2015 г.

1. Социална сигурност — Работници мигранти — Семейни обезщетения — Работник, подчинен на законодателството на държава членка — Членове на семейството, които пребивават в друга държава членка — Признаване на правото на семейните обезщетения на лице, което пребивава на територията на държава членка, различна от изплащащата ги държава членка — Допустимост, при условие че са спазени останалите условия за отпускането на посочените обезщетения, предвидени от националното законодателство — Преценка от националния съд

   (член 67 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и член 60, параграф 1 от Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Социална сигурност — Работници мигранти — Семейни обезщетения — Работник, подчинен на законодателството на държава членка — Членове на семейството, които пребивават в друга държава членка — Непоискване от родителя, който пребивава в другата държава членка, да се отпуснат семейни обезщетения — Обстоятелство, пораждащо правото на родителя, който пребивава в изплащащата посочените обезщетения държава членка

   (член 60, параграф 1 от Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Член 60, параграф 1, второ изречение от Регламент № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба фикция може да доведе до признаване на правото на семейни обезщетения на лице, което не пребивава на територията на държавата членка, компетентна да изплаща тези обезщетения, стига да са изпълнени всички останали условия, предвидени от националното право за тяхното отпускане — нещо, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.

   Всъщност от член 67 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 60, параграф 1 от Регламент № 987/2009 следва, от една страна, че дадено лице може да претендира семейни обезщетения за членовете на семейството му, които пребивават в държава членка, различна от компетентната да изплаща тези обезщетения държава членка, и от друга страна, че възможността да се подаде искане за семейни обезщетения, е призната не само на лицата, които пребивават на територията на държавата членка, длъжна да изплаща семейните обезщетения, но и на всички „ангажирани лица“, които имат право да подадат искане за тези обезщетения, сред които са родителите на детето, за което се искат обезщетенията.

   (вж. т. 38 и 41; т. 1 от диспозитива)

2.  Член 60, параграф 1, трето изречение от Регламент № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква правото на семейни обезщетения, отпускани за дете, да бъде признато на родителя на детето, който пребивава в държавата членка, длъжна да изплаща тези обезщетения, по съображение че другият родител, който пребивава в друга държава членка, не е подал искане за семейни обезщетения.

   Всъщност и от текста, и от общия разум на член 60, параграф 1 от Регламент № 987/2009 следва, че трябва да се прави разграничение между подаването на искане за семейни обезщетения и правото да се получават такива обезщетения.

   В допълнение, от текста на цитирания член също така следва, че е достатъчно едно от лицата, които могат да претендират семейни обезщетения, да подаде искане за отпускането на такива обезщетения, за да бъде компетентната институция на държавата членка задължена да вземе под внимание това искане.

   Правото на Съюза обаче не е пречка при прилагането на националното право компетентната институция на държавата членка да стигне до извода, че лицето, което има право да получава семейни обезщетения за дадено дете, е различно от лицето, което е подало искането за отпускане на тези обезщетения.

   Ето защо, когато всички условия за отпускането на семейни обезщетения за дадено дете са изпълнени и тези обезщетения действително са отпуснати, е без значение кой от родителите се счита съгласно националното право за лицето, което има право да ги получава.

   (вж. т. 46—50; т. 2 от диспозитива)