1

С жалбата си Европейската комисия моли да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 май 2014 г., McBride и др./Комисия (T‑458/10—T‑467/10 и T‑471/10, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2014:249), с което Общият съд е отменил решения C(2010)4758, C(2010) 4748, C(2010) 4757, C(2010) 4751, C(2010) 4764, C(2010) 4750, C(2010) 4761, C(2010) 4767, C(2010) 4754, C(2010) 4753 и C(2010) 4752 на Комисията от 13 юли 2010 г. (наричани по-нататък „спорните решения“) за отхвърляне на искането за увеличаване на целите на многогодишната програма за ориентиране IV (наричана по-нататък „МПО IV“), което Ирландия е направила с цел да се вземат предвид подобренията в областта на безопасността по отношение на корабите на г‑н Peter McBride, г‑н Hugh McBride, Mullglen Ltd, г‑н Cathal Boyle, г‑н Thomas Flaherty, Ocean Trawlers Ltd, г‑н Patrick Fitzpatrick, г‑н Eamon McHugh, г‑н Eugene Hannigan, г‑н Larry Murphy и г‑н Brendan Gill (наричани по-нататък „McBride и др.“).

2

Съгласно член 4, параграф 2 от Решение 97/413/ЕО на Съвета от 26 юни 1997 година относно целите и подробните правила за преструктуриране на сектора на рибарството в Общността за периода от 1 януари 1997 г. до 31 декември 2001 г. с оглед на постигане на устойчиво равновесие между ресурсите и тяхната експлоатация (ОВ L 175, стр. 27):

„В предназначените за държавите членки многогодишни програми за ориентиране увеличаванията на капацитета, произтичащи единствено от подобрения в областта на безопасността, обосновават за всеки отделен случай същата степен на увеличаване на целите на сегментите на флота, когато не водят до увеличаване на риболовното усилие на съответните кораби“ [неофициален превод].

3

Що се отнася до процедурите по прилагане на посоченото решение, член 10 от същото препраща към член 18 от Регламент (ЕИО) № 3760/92 на Съвета от 20 декември 1992 година за установяване на общностна система за рибарството и аквакултурите (OВ L 389, стр. 1), който предвижда консултиране с Управителен комитет по рибарство и аквакултури.

4

Член 1 от Решение 2002/70/ЕО на Съвета от 28 януари 2002 година за изменение на Решение 97/413 (ОВ L 31, стр. 77) предвижда, че член 2, параграф 1 от Решение 97/413 се заменя със следния текст:

„Не по-късно от 31 декември 2002 г. се намалява риболовното усилие на всяка държава членка […]“ [неофициален превод].

5

Член 4, параграф 2 от Решение 97/413 е отменен с Решение 2002/70, считано от 1 януари 2002 г.

6

Според точка 3.3 от приложението към Решение 98/125/ЕО на Комисията от 16 декември 1997 година за одобряване на многогодишната програма за ориентиране на ирландския риболовен флот за периода от 1 януари 1997 г. до 31 декември 2001 г. (OВ L 39, 1998 г., стр. 41):

„Държавите членки могат във всеки момент да представят на Комисията програма за подобряване на безопасността. В съответствие с разпоредбите на членове 3 и 4 от Решение 97/413/ЕО Комисията решава дали предвиденото в такава програма увеличаване на капацитета обосновава увеличаване на целите на МПО IV.

[…]“ [неофициален превод].

7

Член 6 от Регламент (ЕО) № 2792/1999 на Съвета от 17 декември 1999 година за установяване на подробни правила и условия относно структурната помощ на Общността за сектор рибарство (ОВ L 337, стр. 10) гласи:

„1.   Обновяването на флота и модернизирането на риболовните кораби се извършват по реда на този дял.

Всяка държава членка представя за одобрение от Комисията при спазване на процедурата по член 23, параграф 2 постоянен режим за контрол на обновяването и модернизирането на своя флот. В приложение на този режим държавите членки доказват, че вписването на кораби в техния флот и отписването им от него ще се управляват така, че капацитетът да не надхвърля годишните цели, определени за целия флот и за съответните сегменти в многогодишната програма за ориентиране, или евентуално така, че риболовният капацитет постепенно да бъде намален за постигане на тези цели.

Този режим отчита по-специално обстоятелството, че капацитетът, извън този на корабите с обща дължина под 12 m, различни от траулери, който е изтеглен с публична помощ, не може да бъде заменен.

2.   Държавите членки могат да представят искания за ясно дефинирано и количествено определено увеличение на целите за капацитет с оглед на приемането на мерки за подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд, при условие че тези мерки не водят до повишаване на нивата на експлоатация на съответните ресурси.

Комисията разглежда и одобрява искането при спазване на процедурата по член 23, параграф 2. Всяко увеличение на капацитета се управлява от държавите членки в рамките на постоянния режим по параграф 1“ [неофициален превод].

8

Посоченият член 6 е отменен, считано от 1 януари 2003 г., с член 1, точка 6 от Регламент (ЕО) № 2369/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година за изменение на Регламент № 2792/1999 (ОВ L 358, стр. 49).

9

В периода между 1 ноември и 14 декември 2001 г. McBride и др. подават до Department of Communications, Marine & Natural Resources (Департамент по комуникациите, морските и природните ресурси на Ирландия) искания за увеличаване на капацитета за притежаваните от тях риболовни кораби заради подобрения в областта на сигурността съгласно член 4, параграф 2 от Решение 97/413.

10

В подкрепа на тези индивидуални искания с писмо от 14 декември 2001 г. Департаментът по комуникациите и морските и природните ресурси отправя до Комисията искане за увеличаване с 1304 бруто тона на поливалентния сегмент и с 5335 бруто тона на пелагичния сегмент на ирландския флот на основание член 4, параграф 2 от Решение 97/413 (наричано по-нататък „първоначалното искане“).

11

На 4 април 2003 г. Комисията приема Решение 2003/245/ЕО относно получените от Комисията искания за увеличаване на целите на МПО IV с оглед подобряване на безопасността, мореплаването, хигиената, качеството на продуктите и условията на труд за корабите с обща дължина, по-голяма от 12 метра (OВ L 90, стр. 48, наричано по-нататък „първоначалното решение“). Всички кораби на McBride и др. са изброени в приложение II към това решение, където според член 2, втора алинея от същото фигурират отхвърлените от Комисията искания.

12

Първоначалното решение е прието на основание член 4 от Решение 97/413 и член 6 от Регламент № 2792/1999.

13

Срещу първоначалното решение са подадени няколко жалби за отмяна, по които е постановено решение от 13 юни 2006 г., Boyle и др./Комисия (T‑218/03—T‑240/03, EU:T:2006:159), с което Общият съд отменя това решение в частта относно корабите на г‑н P. McBride, г‑н H. McBride, Mullglen, г‑н Boyle, г‑н Fitzpatrick, г‑н McHugh, г‑н Hannigan и г‑н Gill. Общият съд приема, че Комисията е възприела критерии, които не са предвидени в приложимата правна уредба, и е превишила правомощията си. С писмо от 14 юни 2006 г. съответните собственици на кораби отправят до Комисията искане да приеме ново решение при спазване на критериите, посочени в решението на Общия съд.

14

По жалба срещу решението от 13 юни 2006 г., Boyle и др./Комисия (T‑218/03—T‑240/03, EU:T:2006:159) Съдът постановява решение от 17 април 2008 г., Flaherty и др./Комисия (C‑373/06 P, C‑379/06 P и C‑382/06 P, EU:C:2008:230), с което със същите мотиви като изложените от Общия съд отменя първоначалното решение в частта относно корабите на г‑н Flaherty, Ocean Trawlers и г‑н Murphy.

15

С електронно писмо от 25 април 2008 г. представителят на McBride и др. отправя до Комисията запитване относно действията, които е предприела в изпълнение на решението от 13 юни 2006 г., Boyle и др./Комисия (T‑218/03—T‑240/03, EU:T:2006:159).

16

Исканията на McBride и др. са последвани от размяна на няколко писма между Ирландия и Комисията. Последната изисква от Ирландия по-специално допълнителна информация за техническите характеристики на съответните кораби.

17

Със спорните решения Комисията отново отхвърля първоначалното искане по отношение на корабите на McBride и др. Тя приема:

18

В спорните решения Комисията посочва също, че вече не съществува конкретно правно основание за приемането им, тъй като член 4, параграф 2 от Решение 97/413 е отменен с член 1, точка 3 от Решение 2002/70 и не е заменен с аналогична разпоредба. Ето защо тя уточнява, че е принудена да приеме решение ad hoc, като приложи материалноправните норми, които са действали към датата на подаване на първоначалното искане.

19

На 27 и 28 септември 2010 г. McBride и др. подават в секретариата на Общия съд жалби за отмяна на спорните решения.

20

В жалбите си McBride и др. изтъкват шест основания за отмяна на спорните решения, а именно липса на правно основание за приемането им, съществено процесуално нарушение, неправилно тълкуване на член 4, параграф 2 от Решение 97/413, явна грешка при прилагане на тази разпоредба, нарушение на принципа на добрата администрация и нарушение на принципа на равно третиране.

21

С обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Комисията не е била компетентна да приеме спорните решения и следователно е налице първото основание за отмяната им, доколкото то поставя въпроса за липсата на компетентност на тази институция. Ето защо Общият съд отменя спорните решения, без да разглежда останалите основания на жалбите.

22

Със своята жалба Комисията иска от Съда:

23

McBride и др. искат от Съда:

24

В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква две основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, а именно, първо, неправилно тълкуване и прилагане от страна на Общия съд на член 266 ДФЕС във връзка с принципа на предоставената компетентност, закрепен в член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС и в член 13, параграф 2 ДЕС, както и на принципа на правна сигурност, и второ, непълнота на мотивите на обжалваното съдебно решение.

25

На първо място, като се позовова на точка 27 от решение от 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия (97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, EU:C:1988:199), Комисията припомня, че член 266 ДФЕС изисква от съответната институция да изпълни изцяло съдебното решение, с което е отменен неин акт, така че тя е длъжна да се съобрази не само с диспозитива, но и с мотивите на това решение, от които личат причините за съдържащата се в диспозитива констатация за незаконосъобразност.

26

Тя изтъква, че това задължение трябва да се претегли по-специално спрямо принципа на правна сигурност в съответствие с приетото от Съда в решение от 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия (97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, EU:C:1988:199). В точки 43 и 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд обаче неправилно се съсредоточил единствено върху принципа на предоставената компетентност.

27

Комисията поддържа също така, че член 266 ДФЕС е от същия ранг като принципа на предоставената компетентност, закрепен в член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС и в член 13, параграф 2 ДЕС. След като тези разпоредби били на едно и също ниво в йерархията на правните норми, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като отдал предпочитание на принципа на предоставената компетентност пред задължението, произтичащо от член 266 ДФЕС.

28

На второ място Комисията поддържа, че задължението, което ѝ налага член 266 ДФЕС, а именно да приеме решение по исканията относно корабите на McBride и др. вследствие на постановяването на решенията от 13 юни 2006 г., Boyle и др./Комисия (T‑218/03—T‑240/03, EU:T:2006:159), и от 17 април 2008 г., Flaherty и др./Комисия (C‑373/06 P, C‑379/06 P и C‑382/06 P, EU:C:2008:230), не може да бъде пренебрегнато заради отмяната от законодателя на Съюза на процесуалната разпоредба, определяща как институцията трябва да действа. Следователно тя била приложила установената с решения от 25 октомври 2007 г., SP и др./Комисия (T‑27/03, T‑46/03, T‑58/03, T‑79/03, T‑80/03, T‑97/03 и T‑98/03, EU:T:2007:317), и от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др. (C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190) съдебна практика относно изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, според която при изтичане на срока на действие на правен акт, който е основание за приемане на други актове, неговите материалноправни норми могат да продължат да се прилагат заедно с процесуалноправните норми, действащи към датата на приемане на съответния акт.

29

Комисията признава, че член 266 ДФЕС не „възстановява“ правно основание, чийто срок на действие е изтекъл. Тя обаче добавя, че от посочената съдебна практика следва, че правото на Съюза позволява правен акт, който е основание за приемането на други актове, да се тълкува така, че да може да бъде използван за ограничени цели след неговата отмяна. Уточнява, че тази съдебна практика се основава по-специално на принципите на приемственост в правния ред и на правна сигурност. Следователно Комисията продължавала да черпи от член 4, параграф 2 от Решение 97/413 компетентност за произнасяне по същество по първоначалното искане. За сметка на това, що се отнася до процедурата, обстоятелството, че тази разпоредба не е вече в сила, накарало Комисията да следва процедура ad hoc, без да се консултира с Управителния комитет за сектора на рибарството и аквакултурите, противно на предвиденото в Решение 97/413.

30

На трето място Комисията твърди, че Общият съд тълкува прекалено стеснително принципа на правна сигурност и не признава, че правното основание за приемане на даден акт може да бъде подразбиращо се. Така, като подчертал по същество в точка 26 от обжалваното съдебно решение необходимостта от посочване на правното основание за приемане на акта, Общият съд пренебрегнал другите последици от прилагането на принципа на правна сигурност, като се има предвид решение от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др. (C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190).

31

Освен това, като се позовал на съдебната практика, установена с решения от 25 октомври 2007 г., SP и др./Комисия (T‑27/03, T‑46/03, T‑58/03, T‑79/03, T‑80/03, T‑97/03 и T‑98/03, EU:T:2007:317), и от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др. (C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190), за да приеме по същество в точка 27 от обжалваното съдебно решение, че правното основание за приемане на акта трябва да е в сила към датата на неговото приемане, Общият съд цитирал тази практика откъслечно. Той не споменал, че според нея дори вече да не е в сила, правното основание може да се приложи при решаване на въпроса по същество. Наличието на такава възможност се потвърждавало от правилата за тълкуване във връзка с принципа на ефективност на правото на Съюза. Така в случая член 4, параграф 2 от Решение 97/413 продължавал да е на разположение като подразбиращо се правно основание за приемане на актове с оглед на изпълнението на решенията от 13 юни 2006 г., Boyle и др./Комисия (T‑218/03—T‑240/03, EU:T:2006:159), и от 17 април 2008 г., Flaherty и др./Комисия (C‑373/06 P, C‑379/06 P и C‑382/06 P, EU:C:2008:230).

32

На четвърто място Комисията изтъква, че с неправилното си тълкуване на член 266 ДФЕС Общият съд обезсмисля жалбата за отмяна по член 263 ДФЕС, тъй като обжалваното съдебно решение създава празнота в средствата за правна защита, с които разполагат McBride и др.

33

На пето място Комисията изтъква, че обжалваното съдебно решение накърнява и принципа на правна сигурност. От една страна, като приел в точка 35 от това решение, че след 1 януари 2003 г. Комисията не разполага с правно основание за произнасяне по първоначалното искане или по исканията, направени след постановяване на решенията от 13 юни 2006 г., Boyle и др./Комисия (T‑218/03—T‑240/03, EU:T:2006:159), и от 17 април 2008 г., Flaherty и др./Комисия (C‑373/06 P, C‑379/06 P и C‑382/06 P, EU:C:2008:230), Общият съд поставил под съмнение валидността на първоначалното решение в частта относно корабните оператори, за които решението е благоприятно. От друга страна, обжалваното съдебно решение създавало също така правна несигурност по отношение на благоприятно за собственик на кораб решение, прието през 2010 г., тъй като предполагало, че през 2010 г. не е имало правно основание за приемане на посоченото решение.

34

McBride и др. молят да се приеме, че първото основание не е налице.

35

На първо място, що се отнася до доводите на Комисията, изведени от задължението ѝ по член 266 ДФЕС, следва да се напомни, че според този член институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнението на съдебното решение за отмяна на акта. В това отношение Съдът е приел, че за да се съобрази с такова решение и да го изпълни в неговата цялост, съответната институция е длъжна да спазва не само диспозитива на решението, но и мотивите, довели до постановяването му, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива (решение от 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, EU:C:1988:199, т. 27).

36

Независимо от това, преди институцията, чийто акт е бил отменен, да приеме такива мерки, се поставя въпросът за нейната компетентност, тъй като, както Общият съд правилно припомня в точки 23—25 от обжалваното съдебно решение, институциите на Съюза могат да действат само в рамките на предоставената им компетентност.

37

След като Решение 97/413 и член 6 от Регламент № 2792/1999, които са овластявали Комисията да разглежда и да се произнася по исканията за увеличаване на свързания с безопасността тонаж, са отменени и нито една, макар и преходна, разпоредба не е овластила Комисията да приеме нови решения, в правния ред на Съюза вече не е съществувало правно основание, позволяващо на Комисията надлежно да приеме спорните решения.

38

Освен това, както Общият съд правилно приема в точка 44 от обжалваното съдебно решение, произтичащото от член 266 ДФЕС задължение за предприемане на действия не предоставя компетентност на Комисията, нито ѝ позволява да използва правно основание, което междувременно е отменено.

39

Освен това Комисията не може да обоснове довода си, че Съдът е тълкувал широко разпоредбата, която понастоящем е член 266 ДФЕС, и е претеглил спрямо принципа на правната сигурност задължението на Комисията за предприемане на действия в съответствие с този член, с позоваването на решение от 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия (97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, EU:C:1988:199). Всъщност, макар в това решение да приема, че след отмяната на обжалвания регламент Комисията трябва не само да приеме нов регламент, с който да отстрани констатираната незаконосъобразност, но и за в бъдеще да не допуска такава, Съдът не се произнася по въпроса дали е налице правно основание, овластяващо Комисията за в бъдеще да предприема действия по изменение на обжалвания регламент.

40

На второ място, що се отнася до довода на Комисията, изведен от прилагането на съдебната практика, установена с решения от 25 октомври 2007 г., SP и др./Комисия (T‑27/03, T‑46/03, T‑58/03, T‑79/03, T‑80/03, T‑97/03 и T‑98/03, EU:T:2007:317), и от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др. (C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190), от тази практика следва, че макар от принципите относно прилагането на закона по време и от изискванията на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да произтича задължение за прилагане на материалноправните норми, които са действали към момента на настъпване на разглежданите факти, дори тези норми да не са вече в сила към датата на приемането на акт от институция на Съюза, за сметка на това разпоредбата, която е правно основание за приемането на акта и овластява институцията на Съюза да го приеме, трябва да е действаща към датата на приемането на акта. Освен това при приемането на акта трябва да се спази процедурата, предвидена от нормите, които са в сила към датата на приемането.

41

Що се отнася до разглеждания случай, първо, Комисията не може да се обоснове тезата си с тази съдебна практика.

42

Всъщност, макар член 4, параграф 2 от Решение 97/413, който е бил в сила към датата на подаване на първоначалното искане, да продължава — независимо от отмяната му, считано от 1 януари 2002 г. — да е приложим към посоченото искане в качеството си на материалноправна норма, установяваща критериите за допустимост на увеличаването на капацитета на риболовен кораб, към датата на приемане на спорните решения няма действаща правна норма, която да служи на Комисията като правно основание за приемането им. Всъщност член 6, параграф 2 от Регламент № 2792/1999, който по времето на подаване на първоначалното искане е представлявал правното основание, овластяващо Комисията да се произнесе по такова искане, е отменен, считано от 1 януари 2003 г., и не е заменен от аналогична или преходна разпоредба, която да послужи на Комисията като такова правно основание.

43

Освен това процесуалните правила за прилагането на Решение 97/413, съдържащи се в член 10 от това решение и в член 6 от Регламент № 2792/1999, вече не са в сила към момента на приемане на спорните решения, поради което Комисията следва процедура ad hoc, която обаче не се основава на нито една действаща към онзи момент разпоредба.

44

Второ, следва да се посочи, че доводът на Комисията, изведен от прилагането на съдебната практика, установена с решения от 25 октомври 2007 г.SP и др./Комисия (T‑27/03, T‑46/03, T‑58/03, T‑79/03, T‑80/03, T‑97/03 и T‑98/03, EU:T:2007:317), и от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др. (C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190), се основава на неправилно тълкуване на тази съдебна практика.

45

Всъщност, както беше припомнено в точка 40 от настоящото решение, посочената съдебна практика позволява да се приложат материалноправните норми, действали към момента на настъпване на фактите в конкретния случай, като се спазват процесуалноправните норми, действащи към датата на приемането на съответния акт, стига правното основание, овластяващо институцията да приеме същия, да е в сила към тази дата. За сметка на това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 92 от заключението си, тази съдебна практика не може да се тълкува като позволяваща на Комисията, посредством прилагане на общи принципи на правото на Съюза, да използва отпаднало правно основание, и овластяваща я по този начин да приложи определена материалноправна разпоредба, в случая член 4, параграф 2 от Решение 97/413, за да приеме решение по първоначалното искане след отмяна на първоначалното решение от съда на Съюза.

46

На трето място, Комисията неснователно поддържа, че Общият съд неправилно изключва възможността правното основание да бъде подразбиращо се.

47

Всъщност, като се позовава на решения от 26 март 1987 г., Комисия/Съвет (45/86, EU:C:1987:163), и от 1 октомври 2009 г., Комисия/Съвет (C‑370/07, EU:C:2009:590), Общият съд правилно посочва в точка 26 от обжалваното съдебно решение, че изискването за спазване на принципа на правна сигурност налага всеки акт, който има за цел да породи правни последици, да черпи своята задължителна сила от разпоредба на правото на Съюза, която трябва да бъде изрично посочена като правно основание и да предписва правната форма, в която актът следва да бъде издаден.

48

Макар пропускът да се посочи точната разпоредба от Договора да не може да представлява съществен порок, когато правното основание на акта може да се определи с помощта на други негови елементи, подобно изрично посочване все пак е необходимо, когато при липсата му заинтересованите страни и Съдът не могат да бъдат сигурни кое точно е правното основание (решения от 26 март 1987 г., Комисия/Съвет, 45/86, EU:C:1987:163, т. 9 и от 1 октомври 2009 г., Комисия/Съвет, C‑370/07, EU:C:2009:590, т. 56).

49

В случая обаче, както Общият съд посочва в точка 36 от обжалваното съдебно решение, на 13 юли 2010 г. вече не е съществувало правно основание за приемането на спорните решения. Следователно няма основание да се твърди, че в това отношение Общият съд неправилно е дал стеснително тълкуване на принципа на правна сигурност.

50

Освен това, противно на твърдяното от Комисията, принципът на ефективност на правото на Съюза не може да води до това член 4, параграф 2 от Решение 97/413 да се счита за правно основание по подразбиране, овластяващо Комисията да се произнесе по първоначалното искане, за да може да изпълни задълженията си по член 266 ДФЕС.

51

На четвърто място, що се отнася до довода на Комисията, че обжалваното съдебно решение създава празнота в средствата за правна защита, с които разполагат McBride и др., следва да се отбележи, че те си запазват възможността да предявят срещу Съюза иск за обезщетение поради незаконосъобразността на първоначалното решение.

52

Освен това, макар от текста на член 266 ДФЕС да следва, че институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнението на решенията на съдилищата на Съюза, тази разпоредба не уточнява от какво естество трябва да са мерките, предприемани от институцията за изпълнение на съдебните решения.

53

При това положение, както посочва генералният адвокат в точки 70 и 98 от заключението си, съответната институция е тази, която трябва да определи тези мерки.

54

Следователно четвъртият довод трябва да бъде отхвърлен.

55

На пето място, що се отнася до довода на Комисията, че обжалваното съдебно решение накърнява принципа на правна сигурност, следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика решение, което не е обжалвано от адресата му в сроковете, предвидени в член 263 ДФЕС, влиза в сила по отношение на същия (в този смисъл вж. по-специално решения от 17 ноември 1965 г., Collotti/Съд, 20/65, EU:C:1965:115 и от 9 март 1994 г., TWD Textilwerke Deggendorf, C‑188/92, EU:C:1994:90, т. 13).

56

Ето защо от принципа на правна сигурност, който е в основата на тази съдебна практика, задължително следва, че обжалваното съдебно решение не се отразява на валидността на първоначалното решение или на приетите от Комисията през 2010 г. решения, които са благоприятни за собствениците на кораби или са влезли в сила, тъй като това съдебно решение се отнася само до спорните решения, срещу които е била подадена жалба за отмяна.

57

От изложените по-горе съображения следва, че първото основание на жалбата не е налице.

58

На първо място, Комисията твърди, че Общият съд е нарушил задължението си да се мотивира, тъй като е изопачил правните доводи, които тя е изложила пред него, и вследствие на това не се е произнесъл по тях. В това отношение тя ясно посочила, от една страна, че не може да използва процедурите, предвидени в решение 97/413, поради което е принудена да прибегне до процедура ad hoc, и от друга страна, че в съответствие със съдебната практика, установена с решения от 25 октомври 2007 г., SP и др./Комисия (T‑27/03, T‑46/03, T‑58/03, T‑79/03, T‑80/03, T‑97/03 и T‑98/03, EU:T:2007:317), и от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др. (C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190) продължава да е овластена да приложи това решение при произнасянето по същество. Този довод, отнасящ се до провеждането на разграничение между процесуално и материалноправни норми, не бил правилно отразен в обжалваното съдебно решение и точки 37—44 от същото представлявали отговор на доводите на McBride и др., а не на тези на Комисията.

59

На второ място, Комисията поддържа, че обжалваното съдебно решение не съдържа произнасяне по въпрос, свързан с допустимостта, който е бил поставен по дело Gill/Комисия, T‑471/10. Сочи, че жалбоподателят по това дело е подал жалбата си за отмяна с един час и 21 минути закъснение поради технически проблеми с факса. Макар да не е длъжен да разгледа всеки повдигнат пред него правен въпрос, по посоченото дело Общият съд трябвало изрично да се произнесе по въпроса за допустимостта.

60

McBride и др. молят да се приеме, че второто основание не е налице.

61

На първо място, що се отнася до довода на Комисията за допуснато от Общия съд нарушение на задължението му да се мотивира, следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика задължението на Общия съд да мотивира решенията си, което произтича от член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда, не изисква от него в изложението си да изчерпи едно по едно всички съображения, представени от страните по спора. Следователно мотивите могат да бъдат и подразбиращи се, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които са взети въпросните мерки, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол (решение от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190, т. 78 и цитираната съдебна практика).

62

От една страна, следва да се посочи, че този довод на Комисията по същество повтаря вече изложените от нея в подкрепа на първото основание.

63

От друга страна, макар да е вярно, че в обжалваното съдебно решение доводите на Комисията са разгледани накратко, съображенията на Общия съд са изложени ясно и позволяват на Комисията да се запознае с причините за отмяна на спорните решения и да обжалва решението на Общия съд, за което свидетелстват многобройните доводи, които е изложила във връзка с първото основание, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол.

64

Следователно обжалваното съдебно решение не е опорочено поради непълнота на мотивите.

65

На второ място, що се отнася до довода на Комисията, че обжалваното съдебно решение не съдържало произнасяне по свързан с допустимостта въпрос, следва да се отбележи, че с определения от 1 април 2011 г., Doherty/Комисия (T‑468/10, EU:T:2011:133), Conneely/Комисия (T‑469/10, непубликувано, EU:T:2011:134), Oglesby/Комисия (T‑470/10, непубликувано, EU:T:2011:135), Cavankee Fishing/Комисия (T‑472/10, непубликувано, EU:T:2011:136) и McGing/Комисия (T‑473/10, непубликувано, EU:T:2011:137), Общият съд отхвърля като явно недопустими жалбите по посочените дела, с мотива че са просрочени.

66

Във всяко от тези определения, след като посочва, че факсът на секретариата не е отговарял при изпращането на жалбата по дело T‑471/10 на 27 септември 2010 г., в 23,53 ч. и в 23,57 ч. люксембургско време, Общият съд заключава, че като се има предвид средното време, необходимо за изпращане на факсовете по дела Hugh McBride/Комисия, T‑459/10, Boyle/Комисия, T‑461/10, Flaherty/Комисия, T‑462/10, Ocean Trawlers/Комисия, T‑463/10, Fitzpatrick/Комисия, T‑464/10, Hannigan/Комисия, T‑466/10 и Murphy/Комисия, T‑467/10, дори при нормално работещ факс апарат на секретариата само жалбата по дело Gill/Commission, T‑471/10, е можела все още да бъде изпратена до полунощ, когато изтича срокът за обжалване.

67

При тези обстоятелства няма основание да се твърди, че Общият съд не е мотивирал надлежно извода си, че жалбата по дело Gill/Комисия, T‑471/10, е подадена в срок.

68

Поради това втория довод следва да бъде отхвърлен и да се приеме, че не е налице и второто основание.

69

Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена.

70

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Според член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

71

След като McBride и др. са направили искане за осъждането ѝ да заплати съдебните разноски и тя е загубила делото, Комисията следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: