—

за „Полихим-СС“ ЕООД, от Д. Добрев и Л. Ангелов, адвокати, както и от С. Стефанова,

—

за Началник на Митница — Свищов, от В. Танов, адвокат, както и от С. Йорданова и Н. Йоцова-Тотева,

—

за българското правителство, от E. Петранова и Д. Драмбозова, в качеството на представители,

—

за германското правителство, от T. Henze и K. Petersen, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от M. Wasmeier и Д. Русанов, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 9, 2009 г., стр. 12) и на член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка[…] на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на бълг. език, 2007 г., глава 9, том 2 стр. 98).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Полихим-СС“ ЕООД (наричано по-нататък „Полихим“) и началника на Митница — Свищов (България) във връзка с наложените на „Полихим“ имуществени санкции, тъй като е извело енергийни продукти от данъчен склад, без да начисли съответните акцизи.

3

Съгласно член 2 от Директива 2003/96:

„1.   За целите на настоящата директива терминът „енергийни продукти“ се отнася за продукти, които са:

[…]

[…]

3.   Когато енергийните продукти са предназначени за използване, предлагани за продажба или използвани като моторно гориво или гориво за отопление, различни от онези, за които в настоящата директива е определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво.

[…]

4.   Настоящата директива не се отнася до:

[…]“.

4

Член 4 от Директива 2003/96 гласи следното:

„1.   Нивата на облагане с данъци, които държавите членки прилагат за енергийните продукти и електроенергията, изброени в член 2, не могат да бъдат по-малки от минималните нива на облагане с данъци, посочени в настоящата директива.

2.   За целите на настоящата директива „ниво на облагане с данъци“ представлява общо наложените задължения, обхващащи всички косвени данъци (с изключение на [данъка върху добавената стойност]), изчислени пряко или косвено върху количеството енергийни продукти и електроенергия при пускането им за потребление“.

5

Член 9, параграф 1 от тази директива гласи:

„От 1 януари 2004 г. минималните нива на облагане, отнасящи [се] до горивата за отопление[,] са фиксирани, както е посочено в приложение I, таблица В“.

6

Член 14, параграф 1, буква a) от посочената директива предвижда:

„1.   В допълнение към общите разпоредби, посочени в Директива 92/12/ЕИО [на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продуктите, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (ОВ L 76, 1992 г., стр. 1; Специално издание на бълг. език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 129) в редакцията ѝ след изменението с Директива 2000/47/ЕО на Съвета от 20 юли 2000 година (ОВ L 193, 2000 г., стр. 73; Специално издание на бълг. език, 2007 г., глава 2, том 12, стр. 257)] по отношение на освободените от данъци приложения на облагаеми продукти и без да се засягат други разпоредби на Общността, държавите членки освобождават следните стоки от облагане с данъци при условия, които те трябва да посочат, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци:

7

Таблица В в приложение I към същата директива е озаглавена „Минимални данъчни ставки на горивата за отопление и електроенергията“ и има следния вид:

8

Съгласно съображения 8 и 9 от Директива 2008/118:

9

Член 1, параграф 1, буква а) от посочената директива предвижда::

„Настоящата директива определя общ режим по отношение на акциза, с който се облага пряко или косвено потреблението на следните стоки (наричани по-долу „акцизни стоки“):

10

Съгласно член 4 от Директива 2008/118:

„За целите на настоящата директива, както и на нейните разпоредби за прилагане, се прилагат следните определения:

[…]

11

Член 7, параграфи 1—3 от Директива 2008/118 е част озаглавения „Място и време на възникване на задължението“ раздел I от глава II от Директивата и има следното съдържание:

„1.   Задължението за акциз възниква от момента на освобождаването за потребление в съответната държава членка.

2.   За целите на настоящата директива „освобождаване за потребление“ представлява всяко:

[…]

3.   Моментът на освобождаване за потребление е:

[…]“.

12

Член 15, параграф 2 от Директива 2008/118 е част от озаглавената „Производство, преработка и държане“ глава III от нея и гласи:

„Производството, преработката и държането на акцизни стоки, за които не е платен акциз, се осъществяват в данъчен склад“.

13

Съгласно Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ бр. 91 от 15 ноември 2005 г., наричан по-нататък „Законът за акцизите“), с който Директива 2008/118 се транспонира в българското право:

„На облагане с акциз подлежат:

[…]

[…]“.

14

Член 4 от посочения закон гласи:

„По смисъла на този закон:

[…]

15

В редакцията, която е в сила до 16 юли 2012 г., член 20 от Закона за акцизите предвижда:

„(1)   Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление.

(2)   Освобождаване за потребление е:

[…]“.

16

В редакцията, която е в сила от 17 юли 2012 г., член 20, алинея 2 от този закон има следното съдържание:

„(2)   Освобождаване за потребление е:

[…]“.

17

Съгласно член 24 от посочения закон:

„[…]

(2)   Освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти:

[…]

[…]

(3)   Освобождаването по ал. 2, т. 1—5 се прилага само за освободени от акциз крайни потребители“.

18

Алинея 3 на член 24 от Закона за акцизите е отменена, считано от 17 юли 2012 г.

19

Член 24a от този закон е в сила от 17 юли 2012 г. и предвижда:

„[…] (1) Освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1—5 се прилага само за лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител“.

20

Съгласно член 24д от посочения закон, който е в сила от 17 юли 2012 г.:

„(1)   Въз основа на издаденото удостоверение освободеният от акциз краен потребител има право да получава енергийни продукти, освободени от облагане с акциз, в посочения в удостоверението обект, където ще се получават, разтоварват и използват енергийните продукти.

(2)   Освободеният от акциз краен потребител може да използва получените енергийни продукти само за целите, посочени в издаденото удостоверение за съответния обект.

[…]“.

21

В редакцията, която е в сила към момента на настъпване на фактите в главното производство, член 33, алинеи 1 и 3 от същия закон има следното съдържание:

„[…]

(1)   Акцизните ставки върху енергийните продукти за отопление са, както следва:

[…]

[…]

(3)   За целите на прилагане на ставките по ал. 1 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от документ по образец, определен с правилника за прилагане на закона“.

22

В редакцията, която е в сила до 16 юли 2012 г., член 33, алинея 4 от Закона за акцизите предвижда:

„Ставките по ал. 1 се прилагат, при условие че лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, разполага с документа по ал. 3, заверен от лицето, което ще използва стоките за съответното предназначение, с изключение на втечнения нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, извеждани от данъчен склад до обект за размяна на бутилки. […]“.

23

В редакцията, която е в сила от 17 юли 2012 г., член 33, алинея 4 от този закон гласи:

„Ставките по ал. 1 се прилагат, при условие че лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, разполага с документа по ал. 3, заверен от лицето, което ще използва стоките за съответното предназначение, с изключение на втечнения нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, извеждани от данъчен склад“.

24

Съгласно член 112, алинея 1 от посочения закон:

„(1) Лице, което, като е задължено, не начисли акциз, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500 лв“.

25

Съгласно член 13 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (наричан по-нататък „Правилникът за прилагане“), в редакцията, приложима към момента на настъпване на фактите в главното производство:

„(1)   Освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от закона се прилага само за еднолични търговци или юридически лица, на които е издадено удостоверение за освободени от акциз крайни потребители.

[…]

(5)   Когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, се счита, че този продукт е енергиен продукт за отопление.

[…]“.

26

Член от 80 от Правилника за прилагане предвижда:

„(1)   Акцизният данъчен документ се издава от данъчно задължените лица, с изключение на лицата по чл. 3, т. 2 и 3 [от Закона за акцизите], по образеца съгласно приложение № 14. Акцизен данъчен документ се издава от освободени от акциз крайни потребители само в случаите, когато енергийните продукти се използват за цели, различни от посочените в удостоверението.

[…]

(5)   Акцизният данъчен документ се издава на датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5, 15, 16, 17, 18 [от Закона за акцизите].

27

Член 80a от Правилника за прилагане гласи следното:

„(1)   В случаите на прилагане на намалените акцизни ставки по чл. 33, ал. 1 и ставката по чл. 33а, ал. 1 [от Закона за акцизите] за смазочни масла, които по техническа спецификация съдържат маркиран газьол, към акцизния данъчен документ се прилага документ съгласно приложение № 14а, който се попълва и издава в 4 екземпляра от лицето, което освобождава стоките за потребление.

(2)   Екземпляр 1 се задържа от издателя, екземпляр 2 се задържа от лицето, посочено като получател в акцизния данъчен документ. Екземпляри 3 и 4 придружават стоката до потребителя. Екземпляр 4 се задържа от потребителя на акцизните стоки за отопление. Екземпляр 3 се връща заверен на лицето, освободило стоките за потребление.

[…]“.

28

Член 82, алинеи 5 и 6 от същия правилник за прилагане гласи:

„(5)   Към акцизната декларация се прилагат копия от акцизните данъчни документи и от документа по приложение № 14а за освободени за потребление енергийни продукти за отопление с изключение на тези по чл. 33, ал. 1, т. 5 и 7 [от Закона за акцизите] от закона и за втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, извеждани от данъчен склад до обект за размяна на бутилки.

(6)   За освободени за потребление енергийни продукти, предназначени за освободени от акциз крайни потребители и за освободен за потребление втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, извеждани от данъчен склад до обект за размяна на бутилки, към акцизната декларация се прилага само копие от акцизните данъчни документи“.

29

От преюдициалното запитване следва, че „Полихим“ е лицензиран складодържател, който управлява данъчен склад, находящ се в гр. Луковит (България), в който има право да произвежда и складира енергийни продукти под режим отложено плащане на акциз.

30

По силата на тристранен договор, сключен между „Полихим“, „Петрос Ойл“ ООД и „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД, „Полихим“ продава тежки горива на „Петрос Ойл“, като то ги препродава на „ТЕЦ Бобов дол“, което е освободен от акциз краен потребител по смисъла на българското законодателство. „Полихим“ доставя директно тежките горива на „ТЕЦ Бобов дол“ от данъчния си склад. От преюдициалното запитване следва, че „ТЕЦ Бобов дол“ е използвало тежките горива за производството на електроенергия по смисъла на член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96.

31

При направена на „Полихим“ данъчна проверка българските митнически органи установяват, че в подадените акцизни декларации за данъчни периоди 1—30 юни 2012 г. и 1—30 септември 2012 г. дружеството декларилало, че в полза на „Петрос Ойл“ осем пъти освободило за потребление тежки горива с код по КН 2710 19 64, но указало, че не дължало акцизи за тях, тъй като стоките били предназначени да бъдат използвани за производството на електрическа енергия по смисъла на член 24, алинея 2, точка 3 от Закона за акцизите.

32

Тъй като считат, че „Петрос Ойл“, което „Полихим“ е декларирало като получател на разглежданите стоки в главното производство, не притежава статут на освободен от акциз краен потребител по смисъла на националното законодателство и че поради това с извеждането на стоките от данъчния склад на „Полихим“ за последното възниква задължение за акциз, българските митнически органи съставят акт за установяване на административно нарушение.

33

„Полихим“ прави писмени възражения по акта, като изтъква, че след извеждането на стоките от митническия си склад ги доставило директно на „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД, което е дружество, произвеждащо електрическа енергия и се ползва със статут на освободен от акциз краен потребител.

34

С акт от 27 май 2013 г. началникът на Митница — Свищов оставя без уважение тези възражения и налага на „Полихим“, имуществени санкции, съответстващи на двойния размер на неначисления акциз за всяко освобождаване за потребление съгласно член 112, алинея 1 от Закона за акцизите. За изчисляването на тези имуществени санкции е взета предвид ставката, приложима за енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление.

35

„Полихим“ обжалва акта пред Районен съд — Луковит (България). В решението си този съд подчертава, че разглежданите стоки в главното производство са изведени от данъчния склад на „Полихим“, без то да е начислило съответния акциз, в нарушение на член 20, алинея 1 от Закона за акцизите. Според този съд в това отношение е без значение обстоятелството, че стоките били доставени директно на „ТЕЦ Бобов дол“, след като „Петрос Ойл“, което в съставените от самото „Полихим“ данъчни документи е декларирано като получател на стоките, няма статут на освободен от акциз краен потребител. Посоченият съд все пак изменя акта от 27 май 2013 г., като изменя размера на наложените имуществени санкции.

36

„Полихим“ подава касационна жалба срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

37

Тъй като приема, че тълкуването на някои разпоредби от директиви 2008/118 и 2003/96 е необходимо, за да се отговори на възникналите въпроси в рамките на спора, с който е сезирана, запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

38

С първия и втория въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи, от една страна, дали член 7, параграф 2 от Директива 2008/118 трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на акцизна стока в данъчен склад, без тя физически да е напуснала данъчния склад, представлява освобождаване за потребление на тази стока. От друга страна, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96, разглеждан във връзка с член 7 от Директива 2008/118, трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска националните органи да откажат да освободят от акциз енергийни продукти, които, след като са продадени от лицензиран складодържател на междинен купувач, са препродадени от последния на краен потребител, който отговаря на всички предвидени в националното право изисквания за освобождаване от акциз на тези продукти и на когото тези продукти се доставят директно от лицензирания складодържател от неговия данъчен склад, само на основание че междинният купувач, деклариран от складодържателя като получател на продуктите, не отговаря на тези изисквания.

39

Предварително следва да се отбележи, че разглежданите в главното производство продукти, в конкретния случай тежки горива с код по КН 2710 19 64, представляват енергийни продукти с код по КН 2710 по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 и се облагат при предвидените в тази директива условия. Освен това те представляват акцизни стоки по смисъла на член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2008/118, потреблението на които пряко или косвено подлежи на облагане с акцизи, чийто режим е установен от посочената директива. Следва да се добави, че приложението, за което са предназначени продуктите, а именно производството на електроенергия в топлоцентрала, не е сред приложенията, които съгласно член 2, параграф 4, буква б) от Директива 2003/96 са изключени от приложното ѝ поле.

40

От член 4 и от член 9, параграф 1 от Директива 2003/96, разгледани във връзка с приложение I, таблица В от Директивата, следва, че нивото на облагане с данъци, приложимо към тежките горива като разглежданите в главното производство, не трябва да е по-малко от 15 EUR за 1000 кг.

41

Следователно тези твърди горива трябва да бъдат съответно облагани, освен ако спрямо тях не се прилага освобождаване от облагане с данък или намаляване на нивото на данъка.

42

В това отношение от член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96/ЕО следва, че държавите членки освобождават от облагане с данъци при условия, които те трябва да посочат, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци, енергийните продукти и електроенергия, използвани за производството на електроенергия, и електроенергията, използвана, за да се поддържа възможността за производство на електроенергия.

43

В този контекст запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно обстоятелството дали продажбата от „Полихим“ на разглежданите в главното производство продукти на междинен купувач, без те да преминават в неговата фактическа власт, представлява освобождаване за потребление на посочените продукти по смисъла на член 7, параграф 2 от Директива 2008/118, а съответно и относно обстоятелството дали към момента на тази продажба трябва да са изпълнени условията, от които зависи освобождаването на посочените продукти.

44

Следователно, за да се отговори на преформулираните в точка 38 от настоящото решение първи и втори въпрос, първо трябва да се определи моментът, в който възниква задължението за заплащане на акцизите съгласно член 7 от Директива 2008/118, и след това да се определят условията, от които зависи освобождаването от облагането с данък по член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96.

45

Съгласно постоянната практика на Съда за тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 26 март 2015 г., Litaksa, C‑556/13, EU:C:2015:202, т. 23 и цитираната съдебна практика).

46

На първо място, във връзка със самия текст на член 7, параграф 1 от Директива 2008/118 следва да се отбележи, че в тази разпоредба моментът на възникване на задължението е определен като моментът на освобождаване за потребление на акцизната стока.

47

Освен това от член 7, параграф 2, буква a) от посочената директива следва, че за нейните цели „освобождаване за потребление“ следва да се счита по-конкретно „извеждане на акцизни стоки, включително нередовно извеждане, от режим отложено плащане на акциз“.

48

Налага се изводът, че съдържащият се в член 7, параграф 2, буква a) от Директива 2008/118 израз „извеждане на акцизни стоки […] от режим отложено плащане на акциз“ обозначава — с оглед на обичайното значение на термина „извеждане“ в разговорния език — физическото извеждане на стоките от данъчния склад, а не тяхната продажба.

49

На второ място, следва да се отбележи, че такова тълкуване на член 7, параграф 1 и на член 7, параграф 2, буква a) от Директива 2008/118 е в съответствие с преследваните от тази директива цели.

50

Тъй като, както се напомня в съображение 9 от Директива 2008/118, акцизът е данък върху потреблението, в съответствие с предвиденото в член 1, параграф 1 от нея, Директивата определя общия режим по отношение на акциза, с който се облага пряко или косвено потреблението на акцизни стоки, сред които по-специално са енергийните продукти и електроенергията по Директива 2003/96.

51

Следователно, тъй като с акциз се облага потреблението, а не продажбата, моментът на възникване на задължението трябва да е възможно най-близо до потребителя.

52

Ето защо, докато съответните стоки се намират в данъчния склад на лицензиран складодържател, не би могло да е налице потребление, макар стоките да са били продадени от този лицензиран складодържател.

53

На трето място, във връзка с контекста на Директива 2008/118 е важно да се отбележи, че в член 7, параграф 2, буква a) от нея се посочва именно хипотезата на нередовното извеждане на акцизна стока от режим отложено плащане на акциз. Тъй като терминът „нередовно извеждане“ не може да се схваща по друг начин освен като обозначаващ физическото извеждане на такава стока от този режим, използването на този термин в тази разпоредба подкрепя тълкуването, че по нейния смисъл освобождаването за потребление се извършва в момента на физическото извеждане на акцизна стока от режим на отложено плащане на акциз.

54

Освен това от член 4, точка 1 от Директива 2008/118 във връзка с член 15, параграф 2 от нея следва, че акцизните стоки в режим на отложено плащане на акциза се държат от лицензиран складодържател в данъчен склад. Следователно акцизите не са изискуеми, докато съответните стоки се държат от лицензирания складодържател в неговия данъчен склад, тъй като при това положение всъщност не може да се счита, че те са изведени от режим на отложено плащане на акциз по смисъла на член 7, параграф 2, буква a) от Директива 2008/118.

55

От изложените съображения следва, че член 7, параграф 2 от Директива 2008/118 трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на акцизна стока, държана от лицензиран складодържател в данъчен склад, води до нейното освобождаване за потребление едва в момента, в който тази стока напусне физически данъчния склад.

56

В конкретния случай е безспорно, че разглежданите в главното производство тежки горива са доставени директно от данъчния склад на „Полихим“ на „ТЕЦ Бобов дол“ — дружество, което стопанисва топлоцентрала и има качеството краен потребител, който по националното право има право да получава освободени от акциз енергийни продукти, както и че те са използвани в топлоцентралата за производството на електроенергия. При все това обаче, макар член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96 да предвижда освобождаването от облагането с данъци на енергийни продукти, използвани за производството на електроенергия, националните органи отказват да освободят от облагане с акциз тези тежки горива, на основание че получателят, посочен в придружаващите доставките данъчни документи, не отговаря на предвидените в националното право изисквания за ползването на такова освобождаване.

57

В това отношение следва да се отбележи, че Директива 2003/96 не урежда начина, по който трябва да се докаже, че енергийните продукти се използват за цели, които предоставят право на освобождаване от облагане. Напротив, както следва от член 14, параграф 1 от Директивата, тя поверява на държавите членки грижата да установят условията за освобождаване, посочени в тази разпоредба, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци.

58

Следователно трябва да се приеме, че произтичащо от националното право изискване като разглежданото в главното производство, което поставя освобождаването от акциз в зависимост от посочването в данъчните документи на получател, който отговаря на предвидените в националното право условия за получаването на освободени от акциз енергийни продукти, позволява да се постигне посочената в член 14, параграф 1 от Директива 2003/96 цел, тъй като, както основателно подчертава българското правителство, то е от естество да улесни контрола върху прилагането на освобождаванията от акциза, като ограничава риска от използване на продуктите, което не дава право на освобождаване.

59

При упражняването на правомощията обаче, с които разполагат за определянето на условията, от които зависи предвиденото в член 14, параграф 1 от Директива 2003/96 освобождаване, държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурира по-конкретно принципът на пропорционалност (вж. по аналогия решение от 9 октомври 2014 г., Traum, C‑492/13, EU:C:2014:2267, т. 27 и цитираната съдебна практика).

60

В конкретния случай е безспорно, от една страна, че „ТЕЦ Бобов дол“ отговаря на предвидените в националното право изисквания, за да получава като краен потребител освободени от акциз енергийни продукти, и от друга страна, че това дружество е използвало разглежданите в главното производство продукти за производството на електроенергия, т.е. за цели, които предоставят право на освобождаване от акциз съгласно член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96.

61

Освен това запитващата юрисдикция не посочва нито едно обстоятелство, въз основа на което може да се предположи, че разглежданите в главното производство търговски сделки, довели до последващи продажби на тежки горива и до пряката им доставка на освободен от акциз получател, са били извършени с цел да се ползва освобождаване от акциз като опит за избягване или злоупотреба по отношение на плащането на данъци.

62

При тези условия отказът на националните органи в случай като разглеждания по главното производство да освободят от акциз тежки горива само поради обстоятелството че лицето, декларирано от лицензирания складодържател като получател, няма качеството на краен потребител, който по националното право има право да получава освободени от акциз енергийни продукти, без въз основа на представени доказателства да е проверено дали в момента на извеждането на тежките горива от данъчния склад са изпълнени необходимите изисквания по същество те да се използват за цели, които предоставят право на освобождаване от акциз, надхвърля необходимото за осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци (вж. по аналогия решение от 27 септември 2007 г., Collée, C‑146/05, EU:C:2007:549, т. 29).

63

Предвид изложените съображения следва да се отговори, че член 14, параграф 1, буква a) от Директива 2003/96, разглеждан във връзка с член 7 от Директива 2008/118, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска националните органи да откажат да освободят от акциз енергийни продукти, които, след като са продадени от лицензиран складодържател на междинен купувач, са препродадени от последния на краен потребител, който отговаря на всички предвидени в националното право изисквания за освобождаване от акциз и на когото тези продукти се доставят директно от лицензирания складодържател от неговия данъчен склад, само на основание че междинният купувач, деклариран от лицензирания складодържател като техен получател, няма качеството краен потребител, който по националното право има право да получава освободени от акциз енергийни продукти.

64

Предвид отговора, предоставен на първия и на втория въпрос, не е необходимо да се отговаря на третия и на четвъртия въпрос.

65

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши: