—

за Consum Sociedad Cooperativa Valenciana, от C. Durá Valero и C. Villarino Moreno, abogados,

—

за испанското правителство, от A. Gavela Llopis, в качеството на представител,

—

за френското правителство, от G. de Bergues, D. Colas и R. Coesme, в качеството на представители,

—

за унгарското правителство, от M. Fehér, G. Koós и A. Pálfy, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от S. Pardo Quintillán и Д. Русанов, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 1, параграф 2, клауза 6, параграф 1 и клауза 8, параграф 2 от ревизираното Рамково споразумение за родителския отпуск, сключено на 18 юни 2009 г. (наричано по-нататък „ревизираното Рамково споразумение“), което се съдържа в приложението към Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (ОВ L 68, 2010 г., стр. 13).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Estrella Rodríguez Sánchez и Consum Sociedad Cooperativa Valenciana (наричано по-нататък „Consum SCV“) по повод на отказа на последното да уважи искане на г‑жа Rodríguez Sánchez за адаптиране на работното ѝ време.

3

Директива 2010/18 отменя, считано от 8 март 2012 г., Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) (ОВ L 145, 1996 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 160).

4

Член 1 от Директива 2010/18 гласи:

„Настоящата директива привежда в действие ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск […]“.

5

Член 3, параграф 1 от тази директива гласи:

„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, или гарантират, че социалните партньори са въвели необходимите мерки чрез споразумение, най-късно до 8 март 2012 г. Те незабавно информират Комисията за това.

[…]“.

6

Преамбюлът на ревизираното рамково споразумение предвижда по-специално следното:

„С настоящото рамково споразумение […] се преработва рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г., като се определят минимални изисквания за родителския отпуск като важно средство за съвместяване на професионалните и семейните задължения и за насърчаване на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените.

[…]

I. Общи съображения

[…]

7

Клауза 1, параграф 2 от ревизираното рамково споразумение гласи:

„Настоящото споразумение се прилага по отношение на всички работници, мъже и жени, които работят по трудов договор или трудово правоотношение, така както са определени от закона, от колективните трудови договори и/или от установената практика във всяка държава членка“.

8

Съгласно текста на клауза 2, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение:

„Настоящото споразумение предоставя на мъжете и жените работници индивидуално право на родителски отпуск поради раждане или осиновяване на дете, за да се грижат за това дете, докато то достигне до определена възраст, която се определя от държавите членки и/или социалните партньори, но не надхвърля осем години“.

9

Клауза 3, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение гласи:

Условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск се определят от закона и/или от колективните трудови договори в държавите членки, при спазване на минималните изисквания на настоящото споразумение. […]

[…]“.

10

Клауза 6, озаглавена „Завръщане на работа“, предвижда следното в параграф 1:

„С цел да се насърчи по-успешното съвместяване на професионалния и семейния живот, държавите членки и/или социалните партньори предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че при завръщане от родителски отпуск работниците могат да поискат промяна на работното си време и/или трудов ритъм за определен срок. Работодателите разглеждат тези искания и дават съответния отговор, като вземат под внимание както собствените си нужди, така и тези на своите служители.

Условията за прилагане на настоящия параграф се определят в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори и/или установената практика“.

11

Клауза 8, озаглавена „Заключителни разпоредби“, предвижда по-специално:

„[…]

12

Запитващата юрисдикция посочва, че Директива 2010/18 не е довела до приемането на специфични мерки за транспониране в испанския правен ред. В писменото си становище Комисията уточнява, че Кралство Испания я е уведомило, че транспонирането на посочената директива вече е осъществено чрез разпоредбите на Real Decreto Legislativo 1/1995 por el que se aprueba et texto refundido de la Ley des Estatudo de los Trabajadores (Кралски законодателен декрет 1/1995 за одобряване на кодифицирания текст на Закона за Статута на работниците) от 24 март 1995 г. (BOE, бр. 75 от 29 март 1995 г., стр. 9654, наричан по-нататък „Статут на работниците“).

13

Съгласно член 1, параграф 1 от Статута на работниците:

„Този закон се прилага по отношение на работници, които полагат доброволно и възмездно труд в полза на друго лице в рамките на определена организация под ръководството на физическо или юридическо лице, наричано работодател. […]“.

14

С Ley 39/1999, para promover la conciliación de la vida familiar y laboral de las personas trabajadoras (Закон 39/1999 за насърчаване на съвместяването на професионалния и семейния живот на работниците) от 5 ноември 1999 г. (BOE, бр. 266 от 6 ноември 1999 г., стр. 38934) в Статута на работниците се правят различни изменения.

15

Изложението на мотивите на този закон съдържа по-специално следните уточнения:

„[…] на общностно равнище за майчинството и бащинството, в техния най-широк смисъл, се отнасят Директиви [92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО (ОВ L 348, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5 том 3, стр. 3) и 96/34]. Първата се отнася до майчинството от гледна точка на здравето и безопасността по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки. Втората, която се отнася до Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП), предвижда родителския отпуск и отсъствието от работа поради форсмажорни обстоятелства като важно средство за съвместяване на професионалния и семейния живот и за насърчаване на равните възможности и на равното третиране на мъжете и жените.

Настоящият закон осигурява транспонирането в испанското право на насоките, определени от международната и общностна правна уредба, като надхвърля минималното ниво на защита, предвидено в тези насоки. […]“.

16

След измененията, направени със Закон 39/1999 в Статута на работниците, член 37, параграфи 5 и 6 от него гласи:

„5.   Този, който съгласно закона пряко полага грижи за дете на възраст до 6 години […], има право на намаляване на работното време най-малко с една трета и най-много с половината от неговата продължителност, съпроводено с пропорционално намаляване на заплатата. […]

6.   Работникът има право да определи в рамките на обичайното му работно време конкретната промяна и периода, през който ще се прилага […] намаляването на работното му време, предвидени [в параграф 5] от настоящия член. […]“.

17

Закон 39/1999 съдържа „първа допълнителна разпоредба“ със следния текст:

„От предимствата, установени в настоящия закон, могат да се ползват работещите член-кооператори или работниците, сдружени в кооперации, както и работниците в сдруженията на работници през периодите на отпуск за бременност и раждане, за рискова бременност, за осиновяване и за прием на дете, независимо от схемата за социална сигурност, към която те принадлежат, със съответните особености, характерни за членственото правоотношение“.

18

Ley orgánica 3/2007 para la igualdad efectiva de mujeres y hombres (Устройствен закон 3/2007 за действителното равенство между жените и мъжете) от 22 март 2007 г. (BOE, бр. 71, 23 март 2007 г., стр. 12611) изменя на свой ред Статута на работниците.

19

След тези изменения член 34, параграф 8 от Статута на работниците предвижда следното:

„Работникът има право да промени продължителността и разпределението на работното си време, за да упражни ефективно правото си на съвместяване на личния, семейния и професионалния живот в съответствие с условията на колективния трудов договор или на споразумението с работодателя при спазване във всички случаи на условията на колективния трудов договор“.

20

Съгласно член 48, параграф 4 от Статута на работниците:

„При раждане изпълнението на трудовия договор се преустановява временно за непрекъснат срок от шестнадесет седмици […]. Периодът на временно преустановяване на изпълнението на договора се разпределя по избор на заинтересованото лице, при условие че шест седмици се ползват непосредствено след раждането. […]“.

21

Съгласно член 89 от Ley 8/2003 de Cooperativas de la Comunidad Valenciana (Закон 8/2003 за кооперациите на автономна област Валенсия) от 24 март 2003 г. (BOE, бр. 87 от 11 април 2003 г., стр. 14308):

„1.   В работническите кооперации се обединяват физически лица, които чрез полагането на труд на пълен или непълен работен ден извършват икономическа или професионална дейност по производство на стоки или услуги, предназначени за трети лица. Работещи член-кооператори могат да бъдат тези лица, които са дееспособни да сключват договори с предмет предоставяне на своя труд […].

[…]

3.   Правоотношението на работещите членове с кооперацията е правоотношение на членство и следователно уставът на кооперацията, вътрешният правилник или общото събрание трябва да установи професионалния статут на отделния член, който трябва да регламентира най-малко посочените по-долу въпроси:

Във всички случаи при регламентирането в устава на кооперацията на работното време, на седмичната почивка, на празниците, на годишния отпуск и на другите отпуски и на причините за спиране или прекратяване на полагането на труда трябва да се спазва минимумът, предвиден от националното законодателство относно кооперациите.

[…]

По всички въпроси, свързани с работническите кооперации, които не са уредени изрично в този закон, правоотношенията с кооперацията се допълват от съответните разпоредби, предвидени в държавното законодателство за кооперациите“.

22

Член 80 от Ley 27/1999 de Cooperativas (Закон 27/1999 за кооперациите) от 16 юли 1999 г. (BOE, бр. 170 от 17 юли 1999 г., стр. 27027) предвижда по-специално:

„1.   Работническите кооперации са кооперации, които имат за цел да осигурят на своите членове работа, която те ще изпълняват лично и пряко, на непълен или пълен работен ден, посредством обща организация на производството на блага или услуги за трети лица. […] Правоотношението на работещите членове с кооперацията е членствено.

[…]

4.   За период, не по-дълъг от един месец, работещите членове имат право на периодични плащания, наречени аванси на членовете, които се заплащат въз основа на излишъците на кооперацията, не са заплати и се определят в зависимост от участието в съвместната дейност.

5.   За работните места на работещите член-кооператори и за самите член-кооператори се прилагат здравословните норми и нормите за безопасност на работното място, като се държи сметка за спецификата на правоотношението на членство и на самоуправление, което се установява между работещите член-кооператори и тяхната кооперация.

[…]“.

23

Съгласно член 14.7 от вътрешния правилник на Consum SCV:

„Работещият член-кооператор има право да променя продължителността и разпределението на работното си време, за да може ефективно да упражнява правото си на съвместяване на личния, семейния и професионалния живот, споразумявайки се с ръководителя на съответната производствена единица, а при липса на съгласие Социалният комитет решава въпроса след изслушване на двете страни и стараейки се да намери решение, което да позволи ефективното упражняване на това право“.

24

Consum SCV е кооперация, за която се прилага Закон 8/2003. Тя разполага с мрежа от супермаркети и предметът ѝ на дейност се състои по-специално в осигуряването на стабилна заетост на работещите ѝ членове в рамките на кооперацията.

25

Г‑жа Rodríguez Sánchez е работещ член-кооператор в Consum SCV, зачислена към отдел „каса/зареждане“ в търговски център. На 25 юни 2012 г. тя подписва с Consum SCV договор за членство при спазване на устава на кооперацията, и в частност на вътрешния правилник. Нейният трудов ритъм и работното ѝ време при редуващи се седмични смени са: сутрешна смяна от понеделник до събота (от 8,00 ч. до 15,00 ч.) и следобедна смяна от понеделник до събота (от 15,00 ч. до 22,00 ч.), както и две недели от месеца (от 8,30 ч. до 15,00 ч.).

26

На 19 август 2013 г. г‑жа Rodríguez Sánchez ражда дете. В края на отпуска ѝ по майчинство, на 17 декември 2013 г., тя подава молба, с която, позовавайки се на законното си задължение да се грижи за детето си и на основание член 37, параграфи 5 и 6 от Статута на работниците, тя иска намаляване на работното си време на 30 часа седмично и зачисляването ѝ във фиксирана сутрешна смяна (без редуване) от 9,00 ч. до 15,00 ч. от понеделник до петък.

27

На 24 януари 2014 г. Consum SCV уважава искането за намаляване на работното време, но отхвърля второто искане, като изтъква, че приемането му би причинило излишък на персонал в сутрешните смени.

28

През февруари 2014 г. г‑жа Rodríguez Sánchez подава жалба срещу този отказ пред Juzgado de lo Social no 33 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 33, Барселона, Испания).

29

През март 2014 г. производството е спряно по инициатива на тази юрисдикция, за да може да започне производство по член 34, параграф 8 от Статута на работниците. Така г‑жа Rodríguez Sánchez изпраща нова молба до Consum SCV, основаваща се на посочената разпоредба и на правото ѝ да съвместява семейния и професионалния живот, като се позовава в тази насока на необходимостта да адаптира работното си време към времето, в което полага грижи за детето си.

30

Consum SCV подчертава съгласието си за намаляване на работното време, но не отговаря на молбата за промяна на работното време, нито изпраща това искане до Социалния комитет съгласно член 14.7 от вътрешния си правилник.

31

Juzgado de lo Social no 33 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 33, Барселона) подчертава, че спорът между страните се ограничава до въпроса за евентуалното адаптиране на работното време и на трудовия ритъм съгласно член 34, параграф 8 от Статута на работниците, тъй като от своя страна намаляването на работно време съгласно член 37, параграф 5 от Статута е прието.

32

В този контекст посочената юрисдикция си поставя въпроса дали клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение може да окаже влияние върху разрешаването на спора, с който по този начин тя е сезирана.

33

Запитващата юрисдикция посочва, че от тази гледна точка, на първо място, следва да се определи дали правоотношението между член-кооператор и кооперацията попада в приложното поле на ревизираното рамково споразумение, дефинирано в клауза 1, параграф 2 от това споразумение.

34

На второ място, запитващата юрисдикция посочва, че ако съответното правоотношение не следва да се приеме за трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на клауза 1, параграф 2, то възниква въпросът за обхвата на клауза 8, параграф 2 от същото рамково споразумение. Това е така, защото, след като съгласно първата допълнителна разпоредба на Закон 39/1999 испанският законодател е разширил възможността за ползване на Рамковото споразумение относно родителския отпуск, приложено към Директива 96/34, към работещите член-кооператори, би следвало да се определи дали отпадането на това разширение при прилагането на ревизираното рамково споразумение може да доведе до понижаване на общото равнище на закрила на работниците в нарушение на клауза 8, параграф 2 от посоченото споразумение.

35

На трето място и ако се допусне, че клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение е приложима към положение като разглежданото в главното производство, запитващата юрисдикция си задава въпроса дали тази клауза е била правилно транспонирана във вътрешното право, като се имат предвид член 34, параграф 8 от Статута на работниците и член 14, параграф 7 от вътрешния правилник на Consum SCV.

36

На четвърто и последно място и ако от отговора на предишния въпрос следва, че клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение не е била правилно транспонирана, се поставял и въпросът дали тази клауза може да има хоризонтален директен ефект, като се имало предвид, от една страна, обстоятелството, че тази клауза предвиждала ясни задължения, и от друга страна, че ревизираното рамково споразумение представлявало инструмент за прилагане на общия принцип на равно третиране, признат в членове 23 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

37

При тези обстоятелства Juzgado de lo Social no 33 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 33, Барселона) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

Вторият въпрос се отправя при условията на евентуалност, в случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен.

Само при утвърдителен отговор на някой от тези въпроси и ако се приеме, че Директива 2010/18 е приложима към членствено правоотношение в работническа кооперация като това на жалбоподателката, би било обосновано, по причини, които ще бъдат изложени по-нататък, отправянето на следните допълнителни въпроси:

38

Както е видно от поставените въпроси и от свързаните с тях пояснения, съдържащи се в преюдициалното запитване, които са обобщени в точки 31—36 от настоящото решение, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение, която е предмет на третия и четвъртия въпрос, трябва да се тълкува в смисъл, че може да окаже влияние върху разрешението на спора, с който запитващата юрисдикция е сезирана. От своя страна първият и вторият въпрос целят единствено да се провери преди разглеждането на посочената клауза дали правоотношение като това между жалбоподателката в главното производство и Consum SCV, в което тя е работещ член-кооператор, наистина попада в приложното поле на ревизираното рамково споразумение било поради това, че в съответствие с текста на първия въпрос подобно правоотношение представлява трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на клауза 1, параграф 2 от Рамковото споразумение, било поради това, че според текста на втория въпрос и при невъзможност да се възприеме подобна квалификация, отказът да се признае прилагането на разпоредбите на ревизираното рамково споразумение към подобен работещ член-кооператор в настоящия случай би представлявал понижаване на общото равнище на закрила на работниците, което е забранено от клауза 8, параграф 2 от Рамковото споразумение.

39

В самото начало следва да се припомни, че както следва от самия ѝ текст, клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение е свързана с положения, в които „при завръщане от родителски отпуск“ работник желае поради тази причина да се ползва от промяна на работното си време и/или трудов ритъм.

40

В настоящия случай от акта за преюдициално запитване следва, че искането на г‑жа Rodríguez Sánchez, насочено както към намаляване, така и към последваща промяна на работното ѝ време, е подадено от нея при завръщането ѝ от отпуск по майчинство.

41

Предвид това обстоятелство, в съответствие с член 101 от своя процедурен правилник на 10 юни 2015 г. Съдът се е обърнал към запитващата юрисдикция, за да получи яснота по въпроса доколко в настоящия случай отговорът на поставените въпроси би могъл действително да се окаже полезен за разрешаването на спора в главното производство.

42

С определение от 13 юли 2015 г., постановено в отговор на това искане, запитващата юрисдикция посочва по-специално че отпускът, при изтичането на който г‑жа Rodríguez Sánchez е подала горепосочената молба, е бил взет от нея на основание член 48, параграф 4 от Статута на работниците. Според същата юрисдикция взет на такова основание отпуск по майчинство в Испания следва да се разбира и като родителски отпуск по смисъла на клауза 2 от ревизираното рамково споразумение.

43

В това отношение следва обаче да се посочи, че правото на Съюза прави разлика между понятието „отпуск по майчинство“, предвидено по-специално в Директива 92/85, и понятието „родителски отпуск“, използвано в ревизираното рамково споразумение, и че в точка 15 от Общите съображения на последното освен това се уточнява изрично, че то въвежда минимални изисквания и разпоредби относно родителския отпуск, „който се различава от отпуска по майчинство“.

44

Всъщност, както Съдът вече е постановявал по отношение на точка 9 от Общите съображения на Рамковото споразумение относно родителския отпуск, съдържащо се в приложението към Директива 96/34, текстът на която е аналогичен на този на точка 15 от Общите съображения на ревизираното рамково споразумение, родителският отпуск се предоставя на родителите, за да се грижат за детето си, и може да бъде използван до определена възраст на детето, но не повече от осем години. Отпускът по майчинство преследва различна цел. Той цели да осигури закрила на биологичното състояние на жената и закрила на особените отношения между жената и детето ѝ в периода, който следва бременността и раждането, като предотвратява опасността тези отношения да бъдат разстроени поради допълнителното натоварване, резултат от едновременното упражняване на професионална дейност (вж. решение от 14 април 2005 г., Комисия/Люксембург, C‑519/03, EU:C:2005:234, т. 32).

45

Освен това следва да се припомни, че в своето решение от 19 септември 2013 г., Betriu Montull (C‑5/12, EU:C:2013:571), Съдът вече се е произнесъл по квалификацията с оглед на правото на Съюза на отпуска, взет от майка към момента на раждането на детето ѝ на основание член 48, параграф 4 от Статута на работниците.

46

Що се отнася до този отпуск, Съдът е посочил, че в член 8 от Директива 92/85 се гарантира именно правото на непрекъснат отпуск по майчинство с продължителност най-малко 14 седмици, включващ задължителен отпуск с най-малка продължителност две седмици преди и/или след раждането в съответствие с националното законодателство и/или установената практика, и е припомнил, че дори когато съгласно съответното законодателство жените разполагат с отпуск по майчинство над 14 седмици, това не е пречка същият да се разглежда като отпуск по майчинство по смисъла на посочения член 8. В допълнение Съдът е уточнил в това отношение, че отпуск като така предвидения в член 48, параграф 4 от Статута на работниците, не се отнася до „родителския отпуск“ по смисъла на Директива 96/34 (решение от 19 септември 2013 г., Betriu Montull, C‑5/12, EU:C:2013:571, т. 45 и 46).

47

Направената от Съда в решение от 19 септември 2013 г., Betriu Montull (C‑5/12, EU:C:2013:571), преценка във връзка с Директива 96/34 и с Рамковото споразумение относно родителския отпуск, съдържащо се в приложението към нея, обаче важи също така и за Директива 2010/18 и Ревизираното рамково споразумение, с които, както следва от текста на точка 15 от Общите съображения и на клауза 2, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение, в това отношение не са правени нововъведения.

48

От всички изложени по-горе съображения следва, че клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение, която е свързана с положения на връщане на работа след „родителски отпуск“, не може да бъде тълкувана в смисъл, че включва и положението на връщане от „отпуск по майчинство“ по смисъла на Директива 92/85 като това, в което се намира жалбоподателката в главното производство, когато е подала посочената в точка 40 от настоящото решение молба.

49

В допълнение с определение от 16 март 2016 г., постъпило в Съда на 17 март 2016 г., запитващата юрисдикция изпраща на Съда становище по някои въпроси, свързано със заключението на генералния адвокат, представено на 3 март 2016 г. В това определение запитващата юрисдикция излага причините, поради които според нея Съдът не следва да преформулира третия въпрос в смисъла, препоръчан от генералния адвокат в заключението му, а следва да се произнесе по този въпрос, както той е формулиран първоначално в акта за преюдициално запитване. Поради това запитващата юрисдикция моли Съда да поиска от генералния адвокат да допълни заключението си или, при условията на субсидиарност, да приеме нейното становище като разяснения на основание член 101 от Процедурния правилник.

50

В това отношение в самото начало следва да се припомни, че Статутът на Съда на Европейския съюз и неговият процедурен правилник не предвиждат възможност страните или запитващата юрисдикция да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат. Освен това съгласно член 101 от Процедурния правилник само Съдът разполага с възможността да иска разяснения от запитващата юрисдикция (вж. решение от 13 май 2015 г., Rabal Cañas, C‑392/13, EU:C:2015:318, т. 32).

51

При все това, доколкото може да се приеме, че с определението си от 16 март 2016 г. запитващата юрисдикция е искала по-специално да допълни разясненията, които вече е направила в определението си от 13 юли 2015 г. в отговор на отправеното от Съда искане за разяснения по настоящото дело, трябва да се внесат следните уточнения.

52

В посоченото определение от 16 март 2016 г. запитващата юрисдикция явно твърди, че доколкото първоначално подадената от г‑жа Rodríguez Sánchez при връщането ѝ от отпуск по майчинство молба за промяна на работното ѝ време е била последвана — както е видно от точка 29 от настоящото решение — от повторно отправяне на тази молба на друго основание от националното право по време на производството пред посочената юрисдикция, предвид изтеклото между тези две молби време, не следва да се счита, че втората молба е била подадена при връщането на жалбоподателката в главното производство от отпуск по майчинство.

53

В това отношение обаче следва да се изтъкне, че дори да се предположи, че поради изтеклото между тези две молби време може да се приеме, че втората молба не би следвало вече да се счита за молба, подадена след отпуск по майчинство, тази втора молба не може да се приеме и за молба за промяна на работното време или на трудовия ритъм, подадена след „завръщане от родителски отпуск“ по смисъла на клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение, тъй като жалбоподателката в главното производство изобщо не е в положение на „завръщане“ на работа след такъв отпуск.

54

Наистина съгласно постоянната съдебна практика в рамките на установеното с член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Поради това, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. по-специално решение от 24 април 2012 г., Kamberaj, C‑571/10, EU:C:2012:233, т. 40 и цитираната съдебна практика).

55

Въпреки това според постоянната съдебна практика Съдът следва да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност. Всъщност духът на сътрудничество, който трябва да ръководи развитието на преюдициалното производство, предполага, че от своя страна националният съд трябва да отчита възложените на Съда правомощия, които се състоят в подпомагане на правораздаването в държавите членки, а не във формулиране на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси (вж. по-специално решение от 24 април 2012 г., Kamberaj, C‑571/10, EU:C:2012:233, т. 41 и цитираната съдебна практика).

56

Всъщност основанието на преюдициалното запитване не е във формулирането на подобни становища, а в необходимостта му за действителното решаване на даден правен спор (вж. по-специално Решение от 8 септември 2010 г., Winner Wetten, C‑409/06, EU:C:2010:503, т. 38 и цитираната съдебна практика).

57

В това отношение отправеното от национална юрисдикция запитване може да се отхвърли само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство или още когато проблемът е от хипотетично естество или ако Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. решение от 24 април 2012 г., Kamberaj, C‑571/10, EU:C:2012:233, т. 42 и цитираната съдебна практика).

58

Що се отнася, на първо място, до третия въпрос, следва да се припомни, че той е свързан по същество с условията, при които може да се приеме, че националните разпоредби или споразуменията между социалните партньори осигуряват правилно транспониране във вътрешното право на клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение и с въпроса дали разпоредби като член 34, параграф 8 от Статута на работниците или член 14.7 от вътрешния правилник на Consum SCV отговаря на тези условия.

59

В съответствие с посоченото в точки 48 и 53 от настоящото решение обаче е очевидно, че положение като това, в което се намира жалбоподателката в главното производство, не попада в приложното поле на клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение, чието тълкуване се иска от запитващата юрисдикция, така че не е ясно как отговор на Съда по този трети въпрос би могъл да окаже някакво влияние върху изхода на спора в главното производство.

60

В това отношение може да се припомни, че Съдът многократно е постановявал, че е компетентен да се произнесе по преюдициални запитвания относно разпоредби на правото на Съюза в случаи, в които фактите по главното производство не попадат в приложното поле на правото на Съюза, но въпросните разпоредби от правото на Съюза са приложими по силата на препращане в националното право към съдържанието им (вж. по-специално решение от 18 октомври 2012 г., Nolan, C‑583/10, EU:C:2012:638, т. 45 и цитираната съдебна практика).

61

Всъщност Съдът вече е приел, че когато национално законодателство съобразява уредбата на положения, които не попадат в приложното поле на даден акт от правото на Съюза, с тази, предвидена в този акт, за да се избегнат последващи различия в тълкуването, определено е от интерес за Съюза разпоредбите, заимствани от акта, да бъдат тълкувани еднакво (вж. по-специално решение от 18 октомври 2012 г., Nolan, C‑583/10, EU:C:2012:638, т. 46 и цитираната съдебна практика).

62

Ето защо тълкуване от Съда на разпоредби на правото на Съюза при положения, които не попадат в приложното поле на това право, е обосновано в случаите, когато националното право е направило тези разпоредби пряко и безусловно приложими към такива положения, за да се осигури еднакво третиране на посочените положения и на положенията, попадащи в приложното поле на правото на Съюза (вж. по-специално решение от 18 октомври 2012 г., Nolan, C‑583/10, EU:C:2012:638, т. 47 и цитираната съдебна практика).

63

В настоящия случай обаче от съдържащите се в акта за преюдициално запитване обяснения и от уточненията, направени от запитващата юрисдикция в отговор на искането за разяснения на Съда, споменато в точка 41 от настоящото решение, изобщо не изглежда в испанското право това да е така, що се отнася до клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение, по отношение на положение като това, в което се намира жалбоподателката в главното производство.

64

Що се отнася по-специално до член 34, параграф 8 от Статута на работниците, чието прилагане — както подчертава запитващата юрисдикция и както беше припомнено в точка 31 от настоящото решение — е сърцевината на спора в главното производство, същата юрисдикция посочва в своето определение от 16 март 2016 г., споменато в точка 49 от настоящото решение, че тази национална разпоредба, за която испанското правителство твърди, че е направила излишно транспонирането на клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение в националното право, не подчинява достъпа до въведеното с нея право на условието за завръщане на работа след родителски отпуск, което би било разбираемо, ако родителският отпуск се ползва на непълен работен ден.

65

В това отношение следва да се отбележи, че посочената национална разпоредба, която е въведена в Статута на работниците с Устройствен закон 3/2007 за действителното равенство между жените и мъжете на 22 март 2007 г., т.е. повече от две години преди сключването на ревизираното рамково споразумение, не е свързана конкретно с положенията на завръщане от отпуск, а урежда общо правото на всички работници да променят продължителността и разпределението на работното си време, за да упражнят ефективно своето право на съвместяване на личния, семейния и професионалния живот в съответствие с условията, които следва да бъдат установени в колективен трудов договор или в споразумение, сключено с работодателя.

66

При тези условия трябва да се посочи, че твърденията на запитващата юрисдикция, споменати в точка 64 от настоящото решение, не са достатъчни, за да се установи, че клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение, отнасяща се до възможността работниците да поискат промяна на работното време при завръщането си от родителски отпуск, е станала пряко и безусловно приложима въз основа на разпоредба от испанското право, която препраща към посочената клауза, към положения на завръщане от отпуск по майчинство или към други положения, които не са свързани със завръщане от родителски отпуск, и че по този начин целта на националното законодателство е била при предвидената в него уредба на подобни положения, които не попадат в приложното поле на посочената разпоредба от правото на Съюза, да се съобрази със съдържащата се в последната разпоредба уредба, за да осигури еднакво третиране на посочените положения и на положенията, попадащи в приложното поле на правото на Съюза.

67

Ето защо, с оглед на посоченото по-горе обстоятелство, че положение като това, в което се намира жалбоподателката в главното производство, не попада в приложното поле на клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение, и като се има предвид припомнената в точки 55—57 от настоящото решение съдебна практика, третият въпрос, свързан със споменатата клауза 6, параграф 1, трябва да се приеме за недопустим.

68

Що се отнася, на второ място, до четвъртия въпрос, следва да се изтъкне, че след като поради тази причина е очевидно, че клауза 6, параграф 1 от ревизираното рамково споразумение не е предназначена да се прилага при наличие на положение като разглежданото в главното производство, отговорът на посочения въпрос, който по същество се отнася до това дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при липса на национални мерки за транспониране на тази клауза, последната може да има т.нар. „хоризонтален“ директен ефект, би бил лишен от значение за разрешаване на спора в главното производство.

69

Това е така, защото, дори да се допусне, че на посочената разпоредба трябва да се признае подобен хоризонтален директен ефект, заинтересованото лице не може да се позове на този директен ефект, тъй като жалбоподателката в главното производство не се намира в положение, което попада в приложното поле на същата разпоредба.

70

Поради това предвид припомнената в точки 55—57 от настоящото решение съдебна практика четвъртият въпрос следва да се приеме за недопустим.

71

На последно място, след като, както беше вече посочено в точка 38 от настоящото решение, от своя страна първият и вторият въпрос, свързани съответно с клауза 1, параграф 2 и клауза 8, параграф 2 от ревизираното рамково споразумение, са поставени от запитващата юрисдикция единствено с оглед на евентуално приложение на клауза 6, параграф 1 от същото рамково споразумение към спора в главното производство, в настоящия случай вече няма основание да им бъде даден отговор. Това е така, защото предвид недопустимостта на третия и четвъртия въпрос, свързани с посочената клауза 6, параграф 1, не е ясно с какво в настоящия случай отговорите на тези два първи въпроса все още биха могли да окажат каквото и да е влияние върху изхода на разглеждания в главното производство спор, нито как поради тази причина посочените въпроси биха запазили връзка с действителността или с предмета на спора, така че в съответствие с припомнената в точки 55—57 съдебна практика на свой ред тези въпроси трябва да се приемат за недопустими.

72

От всички изложени по-горе съображения следва, че настоящото преюдициално запитване трябва да се обяви за недопустимо.

73

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Преюдициалното запитване, отправено от Juzgado de lo Social no 33 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 33, Барселона, Испания), е недопустимо.