Дело C‑336/14

Наказателно производство

срещу

Sebat Ince

(Преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Sonthofen)

„Свободно предоставяне на услуги — Член 56 ДФЕС — Хазартни игри — Публичен монопол при залаганията върху резултатите от спортни състезания — Предварително административно разрешение — Изключване на частни оператори — Организиране на залагания за сметка на оператор, установен в друга държава членка — Наказателни санкции — Национална разпоредба, която противоречи на правото на Съюза — Отстраняване — Преход към режим, предвиждащ предоставянето на ограничен брой концесии на частни оператори — Принципи на прозрачност и безпристрастност — Директива 98/34/ЕО — Член 8 — Технически регламенти — Правила относно услугите — Задължение за уведомяване“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 4 февруари 2016 г.

1. Свободно предоставяне на услуги — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Хазартни игри — Събиране на залози от дружество, установено в държава членка, посредством оператор, установен в друга държава членка — Включване

   (член 56 ДФЕС)

2. Право на Европейския съюз — Предимство — Противоречащо национално право — Неприложимост по право на съществуващите норми

   (Декларация № 17, приложена към ДЕС и ДФЕС)

3. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, предоставяща изключителни права за организирането на тези игри само на един оператор, който подлежи на държавен контрол — Недопустимост — Отказ да се даде на съответната национална администрация преходен период, през който временно да не разглежда заявления за разрешения в този сектор — Условия за предоставяне на разрешения за организиране на хазартни игри при наличието на такива заявления — Спазване на основаните правила на Договорите и на принципите на равно третиране и на прозрачност

   (член 56 ДФЕС)

4. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, забраняваща посредничеството без разрешение при залагания върху резултатите от спортни състезания за сметка на оператор, който има разрешение в друга държава членка — Процедура по разрешаване, която националните органи прилагат непоследователно и която някои национални юрисдикции поставят под въпрос — Продължаване на действието на режима на публичен монопол в областта на залаганията върху резултати от спортни състезания, въпреки че националните юрисдикции са установили несъвместимост на този режим с правото на Съюза — Недопустимост

   (член 56 ДФЕС)

5. Държави членки — Задължения

   (член 4, параграф 3 ДЕС; Декларация № 17, приложена към ДЕС и ДФЕС)

6. Сближаване на законодателствата — Процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество — Директива 98/34 — Задължение на държавите членки да уведомяват Комисията за всеки проект на технически регламент — Обхват — Неизпълнение на задължението — Последици

   (член 8, параграф 1 от Директива 98/34 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 98/48)

7. Сближаване на законодателствата — Процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество — Директива 98/34 — Технически регламент — Понятие — Национални разпоредби, предвиждащи условия за установяване или за предоставяне на услуги от предприятия — Изключване

   (член 1, точка 11 от Директива 98/34 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 98/48)

8. Сближаване на законодателствата — Процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество — Директива 98/34 — Задължение на държавите членки да уведомяват Комисията за всеки проект на технически регламент — Обхват — Неуведомяване за национални разпоредби, запазващи в сила в един регион правни норми, за които вече е направено уведомление като за общи за различните региони на съответната държава членка разпоредби — Нарушение

   (съображение 7 и член 8, параграф 1 от Директива 98/34 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 98/48)

9. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, забраняваща посредничеството без разрешение при залагания върху резултатите от спортни състезания за сметка на оператор, който има разрешение в друга държава членка — Несъвместимост на процедурата по разрешаване с принципите на равно третиране и на прозрачност — Продължаване на действието на режима на публичен монопол в областта на залаганията върху резултати от спортни състезания, въпреки че националните юрисдикции са установили несъвместимост на този режим с правото на Съюза — Недопустимост

   (член 56 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 43)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 52)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 54 и 55)

4.  Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правоохранителните органи на държава членка да санкционират посредничеството без разрешение при залагания върху резултатите от спортни състезания от страна на частен оператор за сметка на друг частен оператор, който няма разрешение за организирането на залагания върху резултатите от спортни състезания в тази държава членка, но има лицензия за друга държава членка, когато задължението за снабдяване с разрешение за организиране на или посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания се вписва в режим на публичен монопол, който националните юрисдикции са приели за противоречащ на правото на Съюза. Член 56 ДФЕС не допуска подобно санкциониране дори когато частен оператор теоретически може да получи разрешение за организирането на или за посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, при положение че не е сигурно дали се познава процедурата за предоставяне на подобно разрешение и при положение че режимът на публичен монопол за залаганията върху резултатите от спортни състезания, който националните юрисдикции са приели за противоречащ на правото на Съюза, е останал в сила въпреки въвеждането на такава процедура.

   Всъщност при обстоятелства, при които компетентните органи на държава членка не прилагат не прилагат посочената процедура за фиктивно издаване на разрешение единодушно и по еднакъв начин и националните юрисдикции имат разногласия относно правомерността на подобна процедура не е изключено частните оператори да не са в състояние да се запознаят нито с процедурата, която трябва да следват, за да получат разрешение за организиране на и посредничество при залагания върху резултатите от спортни състезания, нито с условията, при които разрешението би им било предоставено или отказано. Подобна неопределеност не позволява на частните оператори да се запознаят с обхвата на произтичащите от член 56 ДФЕС техни права и задължения, поради което този режим следва да се счита за противоречащ на принципа на правна сигурност. Следователно процедура за фиктивно издаване на разрешение не може да се счита за практика, която отстранява установената от националните юрисдикции несъвместимост с правото на Съюза на разпоредбите на вътрешното право, въвеждащи режим на публичен монопол за организирането на и посредничеството при залаганията върху резултатите от спортни състезания.

   (вж. т. 58, 59, 62 и 65; т. 1 от диспозитива)

5.  Държава членка не може да прилага наказателна санкция за несъобразяването с административна формалност, когато е отказала изпълнението ѝ или го е направила невъзможно в нарушение на правото на Съюза. Подобно тълкуване, следващо от принципа на предимство на правото на Съюза и от предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество, е приложимо по отношение на всички органи на съответната държава членка в рамките на тяхната компетентност, сред които са и правоохранителните органи.

   (вж. т. 63 и 64)

6.  Неизпълнението на задължението за уведомяване по член 8, параграф 1 от Директива 98/34, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48, представлява процесуално нарушение при приемане на съответните технически регламенти и води до тяхната неприложимост, така че те не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти. В това отношение, макар член 8, параграф 1 от посочената директива да изисква на Комисията да бъде нотифициран целият проектозакон, съдържащ технически регламенти, произтичащата от неспазването на това задължение неприложимост се разпростира не върху всички разпоредби на този закон, а само върху съдържащите се в него технически регламенти.

   (вж. т. 67 и 68)

7.  Не представляват технически регламенти по смисъла на член 1, точка 11 от Директива 98/34, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48, национални разпоредби, които предвиждат само условия за установяването или за предоставянето на услуги от предприятия, каквито са разпоредбите, обвързващи упражняването на дадена професионална дейност с предварителното издаване на разрешение.

   (вж. т. 76)

8.  Член 8, параграф 1 от Директива 98/34, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48, трябва да се тълкува в смисъл, че проект на регионална правна уредба, запазваща в даден регион действието на разпоредби от обща за регионите на държава членка правна уредба с изтекло действие, следва да бъде нотифициран по реда на посочения член 8, параграф 1, когато този проект съдържа технически регламенти по смисъла на член 1 от същата директива, при положение че неизпълнението на това задължение води до невъзможност техническите регламенти да бъдат противопоставени на частноправни субекти в рамките на наказателно производство. Това задължение не се поставя под съмнение от обстоятелството, че общата правна уредба е била нотифицирана като проект на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1 от посочената директива и е предвиждала изрично възможността за продължаване на нейното действие, което обаче впоследствие не е било направено.

   Всъщност с оглед по-специално на втората цел, която Директива 98/34 преследва и която е формулирана точно в съображение 7 от същата, е важно стопанските субекти в дадена държава членка да бъдат информирани за приеманите в друга държава членка проекти на технически регламенти, както и за техния времеви и териториален обхват, за да са наясно с обема от задължения, които могат да им бъдат възложени, и за да могат евентуално да предварят приемането на тези разпоредби чрез своевременно пригодяване на своите продукти или услуги. При тези условия, макар по съдържание да са идентични с по-рано нотифицираните на Комисията правила, националните правила се различават от последните по своя времеви и териториален обхват, като постигането на преследваните от Директива 98/34 цели изисква законодателните проекти да бъдат нотифицирани на Комисията по реда на член 8, параграф 1, първа алинея от тази директива.

   (вж. т. 81—84; т. 2 от диспозитива)

9.  Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционирането от държава членка на посредничеството без разрешение при залагания върху резултатите от спортни състезания, осъществявани на нейна територия за сметка на оператор, който разполага с лиценз за организирането на залагания върху резултатите от спортни състезания в друга държава членка:

   —

   когато предоставянето на разрешение за организирането на залагания върху резултатите от спортни състезания зависи от получаването на концесия от този оператор в рамките на процедура за предоставяне на концесии, каквато е разглежданата в главното производство, при положение че запитващата юрисдикция установява, че в тази процедура не са спазени принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, както и на произтичащото от тях задължение за прозрачност, и

   —

   доколкото, въпреки влизането в сила на национална разпоредба, допускаща предоставянето на концесии на частни оператори, в сила е останало на практика прилагането на разпоредбите, с които се въвежда режим на публичен монопол за организирането на и посредничеството при залагания върху резултатите от спортни състезания, който националните юрисдикции са установили, че противоречи на правото на Съюза.

   Всъщност публичните органи, които сключват договори за концесия на услуги, са длъжни поначало да спазват основните правила на Договора, по-специално на член 56 ДФЕС, и в частност принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност.

   (вж. т. 86 и 95; т. 3 от диспозитива)