Дело C‑314/14

Sanoma Media Finland Oy–Nelonen Media

срещу

Viestintävirasto

(Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus)

„Преюдициално запитване — Директива 2010/13/ЕС — Член 19, параграф 1 — Отделяне на телевизионната реклама от предаванията — Разделен екран — Член 23, параграфи 1 и 2 — Ограничаване на времето за телевизионни рекламни спотове до 20 % на час — Съобщения относно спонсорството — Друго споменаване на спонсора — „Черни секунди“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 17 февруари 2016 г.

1. Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 2010/13 — Отделяне на телевизионната реклама от предаванията — Национално законодателство, което допуска разделяне на екрана на една колона със заключителните надписи на предаването и друга колона с анонси на по-нататъшните предавания, за да се отдели приключващото предаване от рекламния блок — Липса на звуков или визуален сигнал — Допустимост — Условия — Проверка от страна на националната юрисдикция

   (член 19, параграф 1 от Директива 2010/13 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 2010/13 — Ограничаване на времето за телевизионни рекламни спотове до 20 % на час — Знаци за спонсорство, излъчвани в предавания, различни от спонсорираното — Включване

   (член 23, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 2010/13 — Ограничаване на времето за телевизионни рекламни спотове до 20 % на час — Обхват — „Черни секунди“ между отделните спотове в телевизионния рекламен блок или между рекламния блок и следващото телевизионно предаване — Включване

   (член 23, параграф 1 от Директива 2010/13 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Член 19, параграф 1 от Директива 2010/13 за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, съгласно което разделеният екран, на който в една колона текат заключителните надписи на телевизионното предаване, а в друга колона се показва меню с анонси на по-нататъшните предавания, за да се отдели приключващото предаване от следващия го телевизионен рекламен блок, не трябва непременно да е комбиниран със или последван от звуков или визуален сигнал, при условие че такова средство за отделяне само по себе си отговаря на изискванията, установени в първо изречение от член 19, параграф 1.

   Както следва от текста на тази разпоредба във връзка със съображение 83 от Директивата, макар че телевизионната реклама и телевизионният пазар трябва да са ясно отделени от телевизионните предавания чрез различните средства, изброени в член 19, параграф 1, второ изречение от Директивата, все пак не може да се приеме, че посочените средства трябва да се прилагат заедно. Всъщност, ако само едно от тези средства, било то визуално, звуково или пространствено, е годно да осигури изцяло спазването на изискванията по първо изречение от член 19, параграф 1 от Директивата, допустимо е държавите членки да не изискват комбинираното използване на тези средства.

   (вж. т. 34, 37, 39 и 40, т. 1 от диспозитива)

2.  Член 23, параграф 2 от Директива 2010/13 за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че знаците за спонсорство, излъчвани в предавания, различни от спонсорираното, трябва да се отчитат в установения с член 23, параграф 1 от Директивата максимум на времето за реклама на час.

   В това отношение разпоредбите на член 1, параграф 1, букви з) и к) във връзка с член 10, параграф 1 от Директивата налагат извода, че щом участието на спонсора се състои единствено в принос за финансирането на услуга или предаване, то отнасящите се до спонсорството означения, споменавания или други отличителни знаци трябва да са строго свързани с финансираните или съфинансирани от спонсора услуги или предавания. По тази причина въпросните означения, споменавания или други отличителни знаци трябва да се показват или в началото, или в края, или по време на спонсорираното предаване, но не и съответно извън това предаване.

   Спазването на това задължение се налага в частност в интерес на потребителите, каквито са телевизионните зрители, за да им се даде възможност ясно да различават кое предаване има споразумение за спонсорство, а също така и за да се възпрепятства заобикалянето на установения с член 23, параграф 1 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги максимум на времето за телевизионни рекламни спотове на час.

   (вж. т. 41, 47—49 и 51, т. 2 от диспозитива)

3.  Когато съответната държава членка не е използвала възможността да предвиди по-строго правило от въведеното с член 23, параграф 1 от Директива 2010/13 за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), този член трябва да се тълкува в смисъл, че не само допуска, но и изисква „черните секунди“ между отделните спотове в телевизионния рекламен блок или между рекламния блок и следващото телевизионно предаване да се отчитат в установения с този член 20-процентен максимум на времето за телевизионна реклама на час.

   Всъщност член 23, параграф 1 от Директивата налага таван на времето за телевизионни рекламни спотове и спотове за телевизионно пазаруване на час, за да гарантира надлежното осъществяване на основната цел на Директивата, а именно защита на потребителите, каквито са телевизионните зрители, от прекомерната телевизионна реклама. Съответно тази разпоредба не позволява на държавите членки да намаляват в полза на рекламните съобщения минималното програмно време, което трябва да се отделя за предавания и друго редакционно съдържание, така че то да спадне под 80 % на час.

   Когато обаче съответната държава членка не е наложила по-строг лимит на времето за телевизионна реклама от установения в член 23, параграф 1 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, би било в разрез с волята на законодателя на Съюза, ако за целите на тази разпоредба във времето за телевизионна реклама не се включват упоменатите „черни секунди“. Всъщност това би довело до намаляване на запазеното време за предавания и друго редакционно съдържание под имплицитно гарантирания с тази разпоредба лимит, с толкова, колкото траят тези „черни секунди“.

   (вж. т. 59—62, т. 3 от диспозитива)