Дело C‑274/14

Производство, образувано по жалба на Banco de Santander SA

(Преюдициално запитване,
отправено от Tribunal Económico-Administrativo Central)

Решение на Съда (голям състав) от 21 януари 2020 година

„Преюдициално запитване — Член 267 ДФЕС — Понятие „национална юрисдикция“ — Критерии — Независимост на съответния национален орган — Несменяемост на членовете — Недопустимост на преюдициалното запитване“

Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — Понятие — Административно-икономически съд (Испания) — Изключване

(член 267 ДФЕС)

(вж. т. 51—77)
Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — Понятие — Критерий за независимост — Статут на членовете на съответния национален орган — Изискване на несменяемост — Обхват

(член 267 ДФЕС)

(вж. т. 58—60, 64—71)
Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — Понятие — Критерий за независимост — Безпристрастност — Понятие

(член 267 ДФЕС)

(вж. т. 61—63, 72—77)
Право на Съюза — Предимство — Противоречащо национално право — Помощи, предоставяни от държавите — Установен от закона национален орган за разглеждане на жалби в областта на данъците — Задължение да се остави без приложение националното законодателство, което не съответства на разпоредбите от правото на Съюза с директен ефект

(член 108, параграф 3 ДФЕС)

(вж. т. 78)
Държави членки — Задължения — Установяване на правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита — Необходимост да се гарантира ефективността на механизма за преюдициално запитване и единството на тълкуването на правото на Съюза — Национална правна уредба, предоставяща изключителна компетентност да взема решения на инстанция, която не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност — Условия за допустимост — Наличие на способи за съдебна защита срещу решенията на такава инстанция

(член 267 ДФЕС)

(вж. т. 79)

Резюме

В решение по дело Banco de Santander (C‑274/14), постановено на 21 януари 2020 г., Съдът, заседаващ в голям състав, приема за недопустимо преюдициално запитване, отправено от Tribunal Económico-Administrativo Central (Централен административно-икономически съд, Испания) (наричан по-нататък „запитващият орган“), с мотива че този орган не отговаря на критерия за независимост, който се изисква, за да може да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС.

Преюдициалното запитване, отправено до Съда от запитващия орган, се отнася по същество до тълкуването и валидността на последователни решения, приети от Комисията ( 1 ) в областта на държавните помощи по повод на испанския режим за данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества. Съдът е сезиран с това преюдициално запитване в рамките на производство със страни Banco de Santander и Inspección Financiera (Финансова инспекция, Испания) във връзка с приспадането на финансовата репутация, произтичаща от придобиването от страна на тази банка на всички дружествени дялове на холдингово дружество по германското право. Според релевантната национална правна уредба запитващият орган трябва да разглежда жалбите срещу решенията на някои централни данъчни органи, сред които този в настоящия случай, както и като апелативна инстанция — жалбите срещу някои решения на другите Tribunales Económico-Administrativos (административно-икономически съдилища), чиято териториална компетентност е ограничена. Специален състав на запитващия орган разглежда извънредните жалби за уеднаквяване на практиката, които могат да се подават евентуално само от генералния данъчен директор в министерството на икономиката и финансите.

В самото начало Съдът приема, че предвид последното развитие на неговата практика ( 2 ) най-напред следва да се разгледа въпросът дали запитващият орган попада в обхвата на квалификацията за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС.

В началото Съдът припомня, че тази класификация изисква по-специално запитващият орган да отговаря на критерия за независимост. Всъщност независимостта на националните съдилища, на които е възложено да прилагат правото на Съюза, е от основно значение за правилното функциониране на системата за съдебно сътрудничество, въплътена в предвидения в член 267 ДФЕС механизъм на преюдициалното запитване, и този механизъм може да бъде задействан само от орган, на който е възложено да прилага правото на Съюза и който изпълнява по-специално този критерий за независимост.

Що се отнася, на първо място, до външния аспект на понятието „независимост“, Съдът подчертава, че той изисква съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, което предполага в частност да се определят случаите на освобождаване от длъжност на неговите членове в изрични законови разпоредби, които предоставят гаранции, отговарящи на изискванията на принципа за несменяемост, който е вътрешноприсъщ на независимостта на съдиите. Съдът обаче установява, че членовете на запитващия орган могат да бъдат освободени от длъжност с кралски декрет, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и финансите, без този режим на освобождаване от длъжност да е уреден в специална правна уредба, така че тези членове не се ползват от гаранции, различни от предвидените в общите правила на административното право.

Що се отнася, на второ място, до вътрешния аспект на понятието „независимост“, Съдът припомня, че той е свързан с понятието „безпристрастност“, което изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма. Разбирано по този начин, понятието „независимост“ предполага съответният орган да има качеството на „трето лице“ по отношение на органа, който е приел обжалваното решение. Характеристиките на извънредната жалба, която може да бъде подадена до специален състав на запитващия орган срещу решенията на последния, обаче не позволява да се приеме, че той има качеството на „трето лице“ по отношение на противопоставящите се интереси. Съдът изтъква по-специално, че единствено генералният данъчен директор в Министерството на икономиката и финансите следва да подаде такава жалба, който ще участва в състава, който ще трябва да се произнесе по тази жалба, също както и генералният директор или директорът на службата на данъчната администрация, в чиито рамки попада органът, автор на акта, който е посочен в решението, предмет на тази извънредна жалба.

В допълнение според Съда фактът, че запитващият орган не представлява „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, не го освобождава от задължението да гарантира прилагането на правото на Съюза при приемането на своите решения, като при нужда оставя без приложение националните разпоредби, които изглеждат противоречащи на разпоредбите от правото на Съюза с директен ефект. Освен това възможността за оспорване по съдебен ред на решенията на запитващия орган позволява да се гарантира ефективността на механизма за преюдициално запитване, тъй като националните юрисдикции имат възможност или съответно са задължени да сезират Съда с преюдициално запитване, когато за постановяване на техните актове е необходимо решение относно тълкуването или валидността на правото на Съюза.

( 1 ) Решение 2011/5/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C‑45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2011 г., стр. 48), Решение 2011/282/ЕС на Комисията от 12 януари 2011 година относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества C‑45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07) приведено в действие от Испания (ОВ L 135, 2011 г., стр. 1) и Решение (ЕС) 2015/314 на Комисията от 15 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.35550 (13/C) (ex 13/NN) (ex 12/CP), приведена в действие от Испания — Схема за данъчна амортизация на финансовата репутация при придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества (ОВ L 56, 2015 г., стр. 38).

( 2 ) В анализа си Съдът се позовава по-специално на решения от 16 февруари 2017 г., Margarit Panicello (C‑503/15, EU:C:2017:126), от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117) и от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд) (C‑619/18, EU:C:2019:531).