Дело C‑255/14
Robert Michal Chmielewski
срещу
Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alföldi Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága
(Преюдициално запитване, отправено от Kecskeméti Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság)
„Преюдициално запитване — Регламент (EO) № 1889/2005 — Контрол на пари в брой, които се внасят и изнасят от Европейския съюз — Членове 3 и 9 — Задължение за деклариране — Неизпълнение — Санкции — Пропорционалност“
Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 16 юли 2015 г.
Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Контрол на пари в брой, които се внасят и изнасят от Европейския съюз — Регламент № 1889/2005 — Задължение за деклариране — Неизпълнение — Санкции — Право на преценка на държавите членки — Задължение да се вземат предвид конкретните и специални обстоятелства във всеки случай — Липса
(член 3 и член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета)
Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Контрол на пари в брой, които се внасят и изнасят от Европейския съюз — Регламент № 1889/2005 — Задължение за деклариране — Неизпълнение — Санкции — Национална правна уредба, която предвижда заплащането на административна глоба в размер на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50000 EUR — Недопустимост — Нарушение на принципа на пропорционалност
(член 3, член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета)
Условието за съразмерност, на което трябва да отговарят санкциите, въведени от държавите членки съгласно член 9 от Регламент № 1889/2005 относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, не задължава компетентните органи да вземат предвид конкретните и специални обстоятелства във всеки случай.
Всъщност съгласно член 9, параграф 1 от посочения регламент държавите членки разполагат със свобода на преценка по отношение избора на санкциите, които въвеждат, за да осигурят изпълнението на задължението за деклариране, предвидено в член 3 от същия регламент, като неизпълнението на това задължение трябва да може да се санкционира по прост, ефективен и ефикасен начин, при това без да е необходимо компетентните органи да вземат предвид други обстоятелства, като например умисъла или повторността.
(вж. т. 28 и 29)
Член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за неизпълнението на предвиденото в член 3 от посочения регламент задължение за деклариране се налага като санкция заплащането на административна глоба, чийто размер съответства на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50000 EUR.
Всъщност подобна глоба надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на това задължение и да се осигури осъществяването на преследваните с този регламент цели.
В това отношение санкцията, предвидена в член 9 от Регламент № 1889/2005, няма за цел да се санкционират измамни или противозаконни действия, а само неизпълнението на посоченото задължение.
В този контекст посоченият регламент има за цел, видно от съображения 3 и 15 от него, да се осигури по-ефикасен контрол върху движението на парите в брой, които влизат във или излизат от Съюза, за да се попречи на въвеждането на печалбите от незаконни действия във финансовата система, като при това се спазват принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз.
Освен това член 4, параграф 2 от Регламент № 1889/2005 предвижда възможността парите в брой, които не са били декларирани съобразно предвиденото в член 3 от този регламент, да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство, по-специално с цел да се позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверки във връзка с произхода, предназначението и местоназначението на парите в брой. Така, санкция, състояща се в глоба в по-нисък размер, съчетана с мярка за задържане на парите в брой, които не са били декларирани съгласно член 3, би могла да постигне преследваните с посочения регламент цели, без да надхвърля границите на необходимото за тази цел.
(вж. т. 30—33 и 35 и диспозитива)