Дело C‑252/14
Pensioenfonds Metaal en Techniek
срещу
Skatteverket
(Преюдициално запитване,
отправено от Högsta förvaltningsdomstolen)
„Преюдициално запитване — Свободно движение на капитали — Член 63 ДФЕС — Облагане на доходите от пенсионни фондове — Разлика в третирането на местни и чуждестранни пенсионни фондове — Данъчно облагане с фиксиран размер на местни пенсионни фондове на базата на фиктивен доход — Данъчно облагане при източника, прилагано за доходите от дивиденти, получавани от чуждестранните пенсионни фондове — Сходство“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 2 юни 2016 г.
Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Данъчно облагане на дивидентите — Национална правна уредба, която предвижда различно третиране на дивидентите, разпределяни на чуждестранни пенсионни фондове, в сравнение с дивидентите, разпределяни на местни пенсионни фондове — Критерии за сравнение на положението на местните и чуждестранните лица, за да се установи наличието на ограничение
(член 63 ДФЕС)
Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Забрана — Дерогации — Стриктно тълкуване — Обхват
(член 63 ДФЕС и член 65, параграфи 1 и 3 ДФЕС)
Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Данъчно облагане на дивидентите — Национална правна уредба, която предвижда различно третиране на дивидентите, разпределяни на чуждестранни пенсионни фондове, в сравнение с дивидентите, разпределяни на местни пенсионни фондове — Допустимост — Условия — Запазена единствено за местните пенсионни фондове възможност за отчитане на оперативните разходи, свързани с получаването на дивиденти, при изчисляването на капиталовата база — Недопустимост
(член 63 ДФЕС)
Що се отнася до въпроса дали диференцираното третиране на облагането на плащаните на пенсионните фондове дивиденти в зависимост от това дали те притежават качеството местно лице води до по-неблагоприятно третиране на чуждестранните пенсионни фондове в сравнение с местните такива и поради това представлява ограничение на свободното движение на капитали, за целите на сравнението на данъчните тежести спрямо дивидентите, плащани на местните и на чуждестранните лица, релевантен е периодът, който трябва да се взема предвид за дивидентите, плащани на местните лица. В това отношение евентуалното по-неблагоприятно третиране на дивидентите, плащани на чуждестранните пенсионни фондове през определена данъчна година, не може да бъде компенсирано с евентуалното им по-благоприятно третиране през други данъчни години. Оттук следва, че преценката за наличието на евентуално по-неблагоприятно третиране на дивидентите, плащани на чуждестранните пенсионни фондове, трябва да се извършва за всяка данъчна година поотделно.
(вж. т. 33, 37, 39 и 41)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 45—49)
Член 63 ДФЕС трябва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която дивиденти, разпределяни от дружество — местно лице, се облагат при източника, когато тези дивиденти се плащат на чуждестранен пенсионен фонд, а когато тези дивиденти се плащат на местен пенсионен фонд, те подлежат на облагане с данък с фиксиран размер, изчислен въз основа на фиктивен доход, като в дългосрочен план целта на това облагане е да съответства на облагането на всички доходи от капитал съгласно общия режим. При все това посоченият член не допуска чуждестранните пенсионни фондове, получаващи дивиденти, да не могат да отчитат евентуалните оперативни разходи, пряко свързани с получаването на дивиденти, докато методът на изчисляване на облагаемата основа при местните пенсионни фондове предвижда подобно отчитане, което обстоятелство националният съд следва да провери.
В това отношение данъчното облагане на местните пенсионни фондове има различен предмет в сравнение с това на чуждестранните пенсионни фондове. Така, докато при първите се облагат всички техни доходи, които се изчисляват въз основа на техните активи, намалени с техните задължения, към които се прилага фиксиран процент на доходност, независимо от действителното получаване на дивиденти в хода на съответната данъчна година, при вторите се облагат дивидентите, получени в държавата членка на разпределящото дружество през тази данъчна година. Това е така, защото в рамките на пенсионната схема, част от която са пенсионните фондове, националната правна уредба относно данъчното облагане на тези фондове цели установяването на неутрално облагане, което е независимо от икономическия климат, свързан с различни видове активи, както и от всички съответни форми на пенсионни спестявания. За да се постигне тази цел, всички активи на местните пенсионни фондове подлежат ежегодно на данъчно облагане с фиксиран размер, който отразява доходността на тези активи, независимо от получаването на генерирани от тези активи доходи, и в частност от получаването на дивиденти. Подобно облагане на доходите на местните пенсионни фондове се извършва от съответната държава членка в качеството ѝ на държава на установяване на тези пенсионни фондове, която на това основание разполага с право да обложи техните световни доходи. За сметка на това, що отнася до чуждестранните пенсионни фондове в тази държава членка, в съответствие с двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане последната държава членка разполага само с право на облагане на доходите, генерирани от активите на тези фондове, намиращи се на нейна територия. Така поради ограниченото право на облагане по отношение на чуждестранните пенсионни фондове съответната държава членка не може да обложи всички активи на тези пенсионни фондове.
При тези условия целта, преследвана от подобна национална правна уредба, за прилагане на неутрално облагане, което е независимо от икономическия климат, свързан с различни видове активи, както и от всички съответни форми на пенсионни спестявания, която цел предполага, че пенсионните фондове се облагат върху всички свои активи, не може да бъде постигната по отношение на чуждестранните пенсионни фондове. Тази цел, която предполага също така, че пенсионните фондове се облагат ежегодно и независимо от разпределянето на дивиденти, не може да бъде постигната и чрез облагането на дивидентите, получавани от чуждестранните пенсионни фондове, в съответствие с метода на облагане с фиксиран размер, като за изчисляване на дължимия данък се използва стойността на базовите активи, след като във всеки случай чуждестранните пенсионни фондове могат да бъдат облагани само когато са им разпределени дивиденти. Ето защо следва да се приеме, че с оглед на преследваната от споменатата национална правна уредба цел, както и с оглед на нейния предмет и съдържание чуждестранните пенсионни фондове не се намират в сходно положение с това на местните пенсионни фондове. При все това по отношение на оперативните разходи, пряко свързани с дейност, генерирала облагаеми в дадена държава членка доходи, местните и чуждестранните за тази държава лица са в сходно положение. В това отношение националният съд следва да провери дали методът на данъчно облагане, прилаган към местните пенсионни фондове, позволява чрез изчисляването на облагаемата основа при тези фондове, и по-специално чрез отчитането на техните задължения при изчисляването на капиталовата база, да се вземат предвид евентуалните оперативни разходи, пряко свързани с получаването на дивиденти. Ако случаят е такъв, отчитането на подобни разходи трябва да бъде допуснато и за чуждестранните пенсионни фондове.
(вж. т. 52—56, 58—60, 63—66 и диспозитива)