—

за Saatgut-Treuhandverwaltungs GmbH, от K. von Gierke и E. Trauernicht, Rechtsanwälte,

—

за Gerhard und Jürgen Vogel GbR, г‑н G. Vogel и г‑н J. Vogel, от J. Beismann и M. Miersch, Rechtsanwälte,

—

за испанското правителство, от A. Gavela Llopis, в качеството на представител,

—

за нидерландското правителство, от M. Bulterman, C. Schillemans и J. Langer, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от G. von Rintelen и I. Galindo Martín, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197) и от Регламент (ЕО) № 1768/95 на Комисията от 24 юли 1995 година за установяване на реда и условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 (ОВ L 173, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 177).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Saatgut-Treuhandverwaltungs GmbH (наричано по-нататък „STV“), представляващо интересите на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения за зимния сорт ечемик Finita, от една страна, и Gerhard und Jürgen Vogel GbR, дружество, осъществяващо дейност като земеделски производител, и г‑н G. Vogel и г‑н J. Vogel, неограничено отговорни съдружници на това дружество (наричани по-нататък общо „съответниците Vogel“), от друга страна, по повод засяването на този сорт от последните.

3

Член 13 от Регламент № 2100/94 е озаглавен „Права на титуляра на закрила на Общността на сортовете растения и ограничения“ и гласи:

„1.   Закрилата на Общността на сортовете растения предоставя на титуляра или титулярите на закрила на Общността на сортовете растения, наричани по-нататък „титуляр“, правото да извършва действията, посочени в параграф 2.

2.   Без да се засягат разпоредбите на членове 15 и 16, разрешение от титуляра се изисква за следните действия, свързани със сортовите компоненти или посевния материал на защитения сорт, наричани по-долу „материал“:

[…]

Титулярът може да постави условия и ограничения за издаването на разрешение.

[…]“.

4

Член 14 от този регламент, озаглавен „Дерогация от правната закрила на Общността на сортовете растения“, предвижда:

„1.   Независимо от член 13, параграф 2, и с цел защитата на селскостопанското производство, на земеделските производители се разрешава да използват, с цел размножаване на открито, в собственото си стопанство, на посевен материал от даден сорт, различен от хибридните или синтетични сортове, който се ползва с правна закрила на Общността на сортовете растения.

2.   Разпоредбите на параграф 1 се прилагат само за следните видове земеделски растения:

[…]

[…]

Hordeum vulgare L. — ечемик

[…]

3.   Условията, при които се прилага дерогацията, предвидена в параграф 1, и се защитават легитимните интереси на създателя и на земеделския производител, се определят, преди влизането в сила на настоящия регламент, в правилата за прилагане, предвидени в член 114, въз основа на следните критерии:

[…]

5

Член 94 от посочения регламент, отнасящ се до исковете с гражданскоправен характер, които могат да се предявяват в случай на използване на растителен сорт, което представлява нарушение, гласи:

„1.   Всяко лице, което:

може да бъде предмет на съдебен иск от страна на титуляра за прекратяване на това нарушение или за заплащане на справедливо възнаграждение или и за двете.

2.   Всяко лице, което действа умишлено или поради небрежност, е длъжно да обезщети титуляра за произтеклата вследствие на това вреда. В случай на лека небрежност, размерът на иска за обезщетение на титуляра може да бъде намален според степента на тази небрежност, без обаче да бъде по-нисък от ползата, извлечена от извършителя на нарушението“.

6

Член 1, параграф 1 от Регламент № 1768/95 предвижда, че този регламент установява реда и условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 1 от Регламент № 2100/94.

7

Член 2 от този регламент гласи следното:

„1.   Условията, посочени в член 1, се прилагат както от титуляра, представляващ селекционера, така и от земеделския производител по такъв начин, че да се защитават легитимните им взаимни интереси.

2.   Легитимните интереси не следва да се считат за защитени, ако един или повече от интересите са повлияни негативно, без да се вземе предвид нуждата да се поддържа разумен баланс между всички тях, или нуждата от пропорционалност между целта на съответното условие и действителния ефект от неговото прилагане“.

8

Член 6 от посочения регламент е озаглавен „Индивидуално задължение за плащане“ и параграф 1 от него гласи:

„Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, индивидуалното задължение на земеделския производител да плати справедливо възнаграждение се поражда, когато той действително използва продукта от реколтата за посевни цели на полето.

Титулярът може да определи датата и начина на плащане. Въпреки това, датата на плащане не може да бъде по-ранна от датата, на която се е породило задължението“.

9

Член 7 от същия регламент е озаглавен „Малки земеделски производители“ и параграф 2 от него гласи:

„Площи от стопанството на земеделския производител, на които се отглеждат растения, но които са на земя под угар — временно или постоянно — през пазарната година, започваща на 1 юли и завършваща на 30 юни на следващата календарна година („пазарна година“), в която плащането на възнаграждението би било дължимо, се считат за площи, на които все още се отглеждат растения, ако по отношение на тази земя под угар се дават субсидии или компенсаторни плащания от Общността или от съответната държава членка“.

10

Член 17 от Регламент № 1768/95, озаглавен „Нарушения“, гласи:

„Титулярът може да предяви правата, дадени от правото на закрила Общността на сортовете растения, срещу лице, което наруши някое от условията или ограниченията, принадлежащи към дерогацията, предвидена в член 14 от основния регламент, както е определено в настоящия регламент“.

11

STV е обединение на титуляри на права върху защитени сортове растения, което управлява по-специално правата на титуляря на зимния сорт ечемик Finita, защитен съгласно Регламент № 2100/94. STV публикува на своя уебсайт списък, съдържащ всички защитени сортове растения, за които му е възложено управлението на правата през различните пазарни години, и сумите, дължими за използването на посевен материал от тези сортове. Освен това STV ежегодно, без да посочва конкретен сорт, иска от земеделските производители да му подават информация за евентуалното използване на посевен материал от някой от защитените сортове растения, за които управлява правата, като за целта им изпраща формуляри на декларация за засяване на продукта от реколтата заедно с наръчник, в който са посочени всички управлявани от него през съответната пазарна година защитени сортове, както и титулярите на права върху тях и лицата, които имат лицензия за използването им. Съответниците Vogel, които нямат никакви договорни отношения със STV, не са изпращали отговори по тези въпросници.

12

На 16 декември 2011 г. от преработвател, извършващ дейност по сортирането, STV узнава, че през пазарната 2010/2011 г. съответниците Vogel са възложили сортирането по-специално на 35 квинтали посевен материал от зимния сорт ечемик Finita.

13

С писмо от 31 май 2012 г. STV изисква от съответниците Vogel да проверят сведенията за използването на посевен материал от зимния сорт на ечемик Finita, които са им съобщени от посочения преработвател, и да им предоставят информация за това, като им разпорежда да отговорят най-късно до 20 юни 2012 г. Съответниците Vogel не отговарят на това писмо.

14

С писмо от 27 юли 2012 г. STV иска от съответниците Vogel да заплатят сума в размер на 262,50 EUR, съответстваща на пълната такса, която би била дължима за използването по лиценз на посевен материал от зимния сорт на ечемик Finita, наречена „С‑лицензионна такса“, за обезщетяване за вредите, понесени поради недекларираното засяване на този защитен сорт. Поради неизвършването на плащане на 18 март 2013 г. STV завежда иск за посоченото обезщетение на основание член 94, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2100/94.

15

В подкрепа на иска си STV поддържа, че съответниците Vogel са длъжни да платят справедливо възнаграждение въз основа на член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94 в размер, съответстващ на пълната С‑лицензионна такса, защото са извършили засяване, което не е било „разрешено“ по смисъла на тази разпоредба, и не могат да се ползват от дерогацията, предвидена в член 14, параграф 1 от този регламент, тъй като не са изпълнили задължението да заплатят посоченото в член 14, параграф 3, четвърто тире възнаграждение. STV също така твърди, че това задължение за плащане съществува независимо от искането за информация от титуляря на закрила на съответния сорт растение и че земеделският производител трябва да изпълни това задължение преди посева, но във всеки случай преди изтичането на пазарната година, през която е използван посевният материал. Освен това то счита, че публикуваната върху неговия уебсайт информация и наръчникът, в който са изброени всички защитени сортове, за които му е възложено управлението на правата, ежегодно изпращан на земеделските производители, им позволявали сами да изчислят размера и следователно да платят сумата, дължима за засяването на тези сортове.

16

Съответниците Vogel оспорват, че дължат сума, съответстваща на пълната С‑лицензионна такса, за обезщетяване за вредите. Според тях те трябва да платят най-много сума в намален размер, тъй като засяването било „разрешено“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Регламент № 2100/94. Освен това те поддържат, че не са длъжни да отговарят на искането за информация от 31 май 2012 г., тъй като то не се отнасяло за текущата пазарна година. Според съответниците Vogel обаче, трябвало да бъде установено неизпълнение на задължението за информиране, за да може се приеме, че са изпълнени условията за възникване на правото на обезщетение.

17

Според запитващата юрисдикция твърдението на STV, че земеделският производител е длъжен по собствена инициатива да плати възнаграждението, посочено в член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94, преди посева, поражда съмнения с оглед по-специално на член 6, параграф 1 от Регламент № 1768/95. Тя отбелязва, че последната разпоредба, изглежда, не допуска да се приеме, че земеделският производител е длъжен да плати предварително, преди посева, това възнаграждение. Освен това тази юрисдикция посочва, че ако посоченото възнаграждение може да се плати след засяването на защитения сорт, би възникнал въпросът преди коя дата земеделският производител трябва да изпълни задължението си, за да може да се ползва от предвидената в член 14 от Регламент № 2100/94 дерогация и по този начин да избегне прилагането на разпоредбите на член 94 от този регламент относно нарушението. Според тази юрисдикция обаче разпоредбите на регламенти № 2100/94 и № 1768/95 не дават ясен и точен отговор на този въпрос, на който освен това Съдът нямал повод да отговори.

18

При тези условия Landgericht Mannheim решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

19

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи в какъв срок земеделски производител, който, без да е сключил договор за това с титуляря на закрила на съответния сорт растение, е използвал добит чрез засяване посевен материал (запазени в стопанството семена) от защитения сорт, трябва да изпълни задължението да плати справедливо възнаграждение по член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94 (наричано по-нататък „дерогационно справедливо възнаграждение“), за да може да се ползва от предвидената в член 14 дерогация от задължението да получи разрешение от този титуляр.

20

Следва да се припомни отначало, че по силата на член 13, параграф 2 от Регламент № 2100/94 разрешение от титуляря на закрила на сорт растение се изисква, що се отнася до сортовите компоненти или до посевния материал на защитения сорт, по-конкретно за производството или възпроизводството (размножаване). В този контекст член 14, параграф 1 от този регламент предвижда дерогация от този принцип, доколкото използването на продукт от реколтата, получена от земеделските производители, в рамките на собственото им стопанство, за целите на възпроизводството на открито, не подлежи на разрешение от страна на титуляря на закрила, когато те изпълняват определени, изрично посочени условия в член 14, параграф 3 от посочения регламент (вж. решение Geistbeck, C‑509/10, EU:C:2012:416, т. 21 и 22).

21

Едно от тези условия, установени в член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94, е плащането на дерогационно справедливо възнаграждение, дължимо за посоченото използване, на титуляря на закрила на съответния сорт растение.

22

Земеделски производител, който не плаща на този титуляр такова възнаграждение, когато използва продукт от реколтата, добит чрез засяване на посевен материал от защитен сорт, не може да се позове на член 14, параграф 1 от Регламент № 2100/94 и следователно трябва да се приеме, че той извършва, без да има право на това, едно от действията, предвидени в член 13, параграф 2 от този регламент. Следователно от член 94 от същия регламент следва, че срещу този земеделски производител може да се насочи съдебен иск от страна на посочения титуляр за прекратяване на нарушението или за заплащане на справедливо възнаграждение или и за двете. Ако става въпрос за действия, извършени при умисъл или небрежност, земеделският производител е длъжен и да обезщети титуляря за произтеклата вследствие на това вреда (решение Schulin, C‑305/00, EU:C:2003:218, т. 71).

23

Запитващата юрисдикция иска най-напред да се установи дали съответният земеделски производител трябва да плати дерогационно справедливо възнаграждение, преди действително да използва продукта от реколтата за посевни цели на полето.

24

В това отношение член 6 от Регламент № 1768/95, който установява реда и условията за прилагане на задължението за плащане на дерогационно справедливо възнаграждение, в параграф 1, втора алинея от него постановява, че макар титулярят на закрила на съответния сорт растение да може да определи датата и начина на плащане, датата на плащане обаче не може да бъде по-ранна от датата, на която се е породило задължението за плащане на това справедливо възнаграждение. Съгласно член 6, параграф 1, първа алинея от този регламент това задължение се поражда, когато земеделският производител действително използва продукта от реколтата от защитения сорт за посевни цели на полето. От това следва, че този земеделски производител все още може да изпълни посоченото задължение, след като е засял продукта от реколтата от защитения сорт, като тази дата на действително използване на този продукт за посевни цели на полето не е краят на срока, в който следва да се извърши плащането на дерогационното справедливо възнаграждение, а датата, от която това възнаграждение става изискуемо.

25

Макар посочената разпоредба да позволява да се твърди, че земеделският производител все още може да изпълни задължението за плащане на дерогационно справедливо възнаграждение, след като действително е посял продукта от реколтата от защитения сорт, тази разпоредба по никакъв начин не посочва срока, в който земеделският производител е длъжен да плати това възнаграждение, когато не му е определен никакъв срок от титуляря съгласно член 6, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1768/95.

26

В това отношение съответниците Vogel и испанското правителство по същество поддържат, че този срок може да тече неопределено време. Последните се основават по-конкретно на член 6, параграф 1 от Регламент № 1768/95, като в това отношение посочват, че макар да урежда възникването на посоченото задължение за плащане, тази разпоредба не предвижда никакъв краен срок.

27

Такова тълкуване обаче не може да се възприеме.

28

Всъщност, на първо място, както посочва генералният адвокат в точка 39 от заключението си, да се позволи на земеделския производител, който използва добит чрез засяване посевен материал (запазени в стопанството семена) от защитения сорт, да изпълни без никакво ограничение във времето задължението за плащане на дерогационно справедливо обезщетение и следователно да се ползва неограничено от предвидената в член 14 от Регламент № 2100/94 дерогация, би лишило от полезно действие предвидените в член 94 от този регламент съдебни производства. Освен това, като въвежда тези искове срещу всеки нарушител, който не е изпълнил това задължение за плащане, член 94 не допуска последният да може винаги да уреди положението си дори и след като титулярят на закрила узнае за недекларирано използване на защитен сорт растение. От това следва, че единствено наличието на срок за плащане може да гарантира действителното упражняване на въпросните действия.

29

На второ място, следва да се припомни, че отговорността за контрола и за използването на защитените сортове в рамките на разрешеното засаждане се носи изключително от титулярите на закрила на сортовете растения и следователно те имат задължение за добросъвестност и сътрудничество със съответните земеделски производители (решение Geistbeck, C‑509/10, EU:C:2012:416, т. 42). Така липсата на точно определен срок за изпълнение от земеделските производители на задължението им за плащане на дерогационното справедливо задължение поражда риск от насърчаване на последните да забавят за неопределено време това плащане с надеждата да го избегнат. Да се позволи обаче на земеделските производители такова неспазване на собствените си задължения спрямо титулярите, би противоречало на целта, посочена в член 2 от Регламент № 1768/95, да се поддържа разумен баланс между легитимните взаимни интереси на земеделските производители и на съответните титуляри.

30

При разглеждането на въпроса дали в релевантните разпоредби действително е предвиден срок за плащане, е необходимо да се посочи, че от член 7, параграф 2 от Регламент № 1768/95 е видно, че пазарната година, в която плащането на възнаграждението би било дължимо, започва на 1 юли и завършва на 30 юни на следващата календарна година. Въпреки че се отнася до определянето на площите за отглеждане на растения от дребните земеделски производители, тази разпоредба показва, че при установяването на реда и условията за прилагане на член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 институцията, автор на този регламент, приема пазарната година, през която е използван добит чрез засяване посевен материал (запазени в стопанството семена) от защитения сорт, за релевантен срок за плащане на дерогационното справедливо възнаграждение.

31

Следователно при неплащане на дерогационното справедливо възнаграждение в срок, който изтича в края на пазарната година, през която е използван добит чрез засяване посевен материал от защитения сорт, без да е сключен договор с титуляря на закрила, трябва да се приеме, че земеделският производител осъществява, без да има право на това, едно от действията, предвидени в член 13, параграф 2 от Регламент № 2100/94, което позволява на титуляря да предприеме предвидените в член 94 от този регламент действия.

32

С оглед на всички съображения по-горе на поставените въпроси трябва да се отговори, че земеделски производител, който, без да е сключил договор за това с титуляря на закрила на съответния сорт растение, е използвал добит чрез засяване посевен материал (запазени в стопанството семена) от защитения сорт, трябва да плати справедливо възнаграждение в срок, който изтича в края на текущата пазарна година, по време на която се е състояло това използване, тоест най-късно до 30 юни след датата на презасяване, за да може да се ползва от предвидената в член 14 от Регламент № 2100/94 дерогация от задължението да получи разрешение от титуляря на закрила на съответния сорт растение.

33

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Земеделски производител, който, без да е сключил договор за това с титуляря на закрила на съответния сорт растение, е използвал добит чрез засяване посевен материал (запазени в стопанството семена) от защитения сорт, трябва да плати справедливо възнаграждение, дължимо по член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения, в срок, който изтича в края на текущата пазарна година, по време на която се е състояло това използване, тоест най-късно до 30 юни след датата на презасяване, за да може да се ползва от предвидената в член 14 дерогация от задължението да получи разрешение от титуляря на закрила на съответния сорт растение.