1

Г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz и др. са подали жалба срещу решението на Общия съд на Европейския съюз (трети състав) от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което се отхвърля жалбата им за отмяна, от една страна, на Решение 2011/172/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (OВ L 76, стр. 63 и поправка в L 203 от 11.7.2014 г., стр. 113), и от друга страна, на Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета от 21 март 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (OВ L 76, стр. 4), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателите.

2

Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията е приета с Резолюция 58/4 от 31 октомври 2003 г. на Общото събрание на Организацията на обединените нации. Тя влиза в сила на 14 декември 2005 г. Ратифицирана е от всички държави членки и е одобрена от Европейския съюз с Решение 2008/801/ЕО на Съвета от 25 септември 2008 г. (OВ L 287, стр. 1).

3

Съгласно член 2 от тази конвенция:

„За целите на тази конвенция:

[…]

[…]“.

4

Глава III от посочената конвенция, която включва членове 15—42, се отнася до криминализацията на деянията и правоприлагането. В членове 15—27 от тази глава са изброени голям брой корупционни действия, които държавите са длъжни да обявят за престъпления. Тъй като целта на тази конвенция е да позволи криминализирането на нарастващ брой корупционни действия предвид заплахите за стабилността и сигурността на обществото, които те пораждат, тя се отнася не само до предлагането на неследващи се облаги на лица или до присвояването на държавни средства, а и до търговията с влияние, както и до укриването или изпирането на облагите, придобити от корупция.

5

Член 31, параграфи 1 и 2 от същата конвенция гласи следното:

„1.   Държавите — страни по конвенцията, във възможно най-голямата степен в рамките на собствената си правна система приемат необходимите мерки за извършване на конфискация на:

2.   Държавите — страни по конвенцията, приемат такива мерки, които са необходими, за да позволяват идентифицирането, проследяването, замразяването и изземването на предметите по ал. 1 на този член с оглед последваща конфискация“.

6

Член 55, параграф 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията гласи следното:

„При получаване на молба, отправена от друга държава — страна по конвенцията, под чиято юрисдикция попада престъпление по тази конвенция, замолената държава — страна по конвенцията, предприема мерки за идентифициране, проследяване, замразяване или изземване на облагите от престъплението, а също и на имуществото, оборудването и помощните средства по смисъла на чл. 31, ал. 1 от тази конвенция с оглед последващата им конфискация, която може да бъде постановена както от молещата, така и от замолената държава — страна по конвенцията, въз основа на молба по ал. 1 на този член“.

7

В резултат на политическите събития в Египет през януари 2011 г. на 21 март 2011 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2011/172 на основание член 29 ДЕС.

8

Съгласно съображения 1 и 2 от Решение 2011/172, в първоначалната му редакция:

9

Съгласно член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, в първоначалната му редакция:

„Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на държавни средства на Египет, и свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в приложението“.

10

Макар в текста на съображение 2 и на член 1, параграф 1 на френски език да е използван изразът „personnes reconnues comme responsables“ („лица, които са признати за отговорни“), в текста на тези разпоредби на английски език е използван изразът „persons having been identified as responsible“ („лица, за които е установено, че са отговорни“).

11

На 11 юли 2014 г., тоест след обявяването на обжалваното съдебно решение, в Официален вестник на Европейския съюз е публикувана поправка на това решение, отнасяща се до текста му на български, испански, чешки, естонски, френски, унгарски и нидерландски език (OВ L 203, стр. 113). Съгласно тази поправка посочените разпоредби в текста на френски език трябва да се разбират в смисъл, че се отнасят до лица, за които е „установено“, че са отговорни, а не до лица, които са „признати“ за отговорни.

12

Решение 2011/172 включва като приложение „[с]писък на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, посочени в член 1“. Този списък съдържа три вида сведения. В първата колона са посочени „[и]ме (и евентуални псевдоними)“ на съответните правни субекти, втората колона съдържа „[и]нформация за идентифициране“ на тези лица и в последната колона са изложени „[о]снования за посочване“.

13

Г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz е посочен на седмо място в този списък. Във втората колона се съдържат следните сведения: „Бивш член на парламента. Дата на раждане: 12.1.1959 г. Пол: М“. Основанията за включването в списъка, които са изложени в третата колона и са еднакви за всички 19 посочени в него лица, са следните: „[за л]ицето е [образувано] съдебно производство от страна на египетските власти във връзка с присвояване на държавни средства, съгласно Конвенцията на ООН срещу корупцията“.

14

Г‑жа Abla Mohamed Fawzi Ali Ahmed е посочена на осмо място в списъка. Във втората колона се съдържат следните сведения: „Съпруга на г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz. Дата на раждане: 31.01.1963 г. Пол: Ж“.

15

Г‑жа Khadiga Ahmed Ahmed Kamel Yassin е посочена на девето място в списъка. Във втората колона се съдържат следните сведения: „Съпруга на г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz. Дата на раждане: 25.05.1959 г. Пол: Ж“.

16

Г‑жа Shahinaz Abdel Aziz Abdel Wahab Al Naggar е посочена на десето място в списъка. Във втората колона се съдържат следните сведения: „Съпруга на г‑н Ahmed Abdelaziz Ezz. Дата на раждане: 09.10.1969 г. Пол: Ж“.

17

На основание член 215, параграф 2 ДФЕС и Решение 2011/172 Съветът приема Регламент № 270/2011. В член 2, параграфи 1 и 2 от него са възпроизведени по същество разпоредбите на член 1, параграфи 1 и 2 от Решение 2011/172. Този регламент включва приложение I, идентично на приложението към Решение 2011/172. От съображение 2 от посочения регламент следва, че тъй като мерките, установени с Решение 2011/172, „попадат в обхвата на Договора за функционирането на Европейския съюз […][,] за тяхното прилагане е необходим нормативен акт на равнището на Съюза, […] с цел да се осигури еднаквото им прилагане“, което оправдава приемането на този акт.

18

В Регламент № 270/2011 не е извършена поправка, аналогична на тази в Решение 2011/172.

19

На 20 май 2011 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011, доколкото тези актове ги засягат.

20

Жалбата им почива на осем основания. Четвъртото им основание се отнася до грешки при установяването и правното квалифициране на фактите, които опорочават мотивите за включването им в списъците, съдържащи се в приложенията към Решение 2011/172 и към Регламент № 270/2011. В това отношение те поддържат, че срещу тях не са били образувани съдебни производства в Египет.

21

В точки 123—133 и 137 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява следното:

[…]

[…]

22

Общият съд не приема нито едно от основанията, поради което отхвърля жалбата изцяло.

23

Жалбоподателите искат от Съда:

24

Съветът иска от Съда:

25

Европейската комисия иска от Съда:

26

Жалбоподателите изтъкват шест основания за обжалване.

27

С първото основание жалбоподателите поддържат, че като е заключил, че Решение 2011/172 е било прието законосъобразно на основание член 29 ЕС, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Това основание се отнася до точки 44—47 от обжалваното съдебно решение.

28

За да определи смисъла на член 29 ДЕС, Общият съд разглежда членове 21 ДЕС, 23—25 ДЕС и 28 ДЕС. В точка 41 от обжалваното съдебно решение той заключава следното:

„От съвместния прочит на тези разпоредби следва, че представляват „позиции на Съюза“ по смисъла на член 29 ДЕС решенията, които, първо, се вписват в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), както тя е определена в член 24, параграф 1 ДЕС, второ, са свързани с „отделен въпрос от географско или тематично естество, и трето, нямат характера на „оперативни действия“ по смисъла на член 28 ДЕС“.

29

В точки 44—46 от това решение Общият съд констатира, че трите критерия са изпълнени в случая. Той заключава в точка 47 от посоченото решение, че член 1 от Решение 2011/172 е можел да бъде законосъобразно приет на основание член 29 ДЕС.

30

Жалбоподателите изтъкват, че условията за приемане на решения на основание член 29 ДЕС не са били налице в случая. Основанията за включването в списъка, съдържащ се в приложението към Решение 2011/172, не влизали в рамките на принципите и целите на ОВППС, определени в член 21 ДЕС. В посочените от Съвета писма египетските власти ни най-малко не дали да се разбере, че деянията, в чието извършване са обвинени жалбоподателите, са засягали „демокрацията“ в Египет или „устойчивото развитие на икономиката [или] обществото“ на тази страна.

31

Деянията, в чието извършване е обвинен първият жалбоподател, а именно измама във вреда на акционерите на дружество, не обосновавали действие на Съюза на международно равнище на основание на ОВППС. Освен това по същество не било изтъкнато нищо срещу съпругите на г‑н Ezz. Да се счита, че извършени в трета държава измами ангажират външната политика и политиката на сигурност на Съюза, би имало за последица значително разширяване на приложното поле на тази политика във вреда на правомощията на държавите членки по отношение на правната помощ.

32

Освен това египетските власти не поискали от Съюза да приеме решение на основание член 29 ДЕС, а правна помощ, което е в правомощията на националните съдебни органи.

33

Най-сетне, искането на тези власти се отнасяло до запазването на средствата, които можело да бъдат използвани за изпълнение на постановено от национален съдебен орган решение срещу г‑н Ezz и да направят възможно „репатрирането“ на въпросните суми, за което не съществувала компетентност на основание на ОВППС. Общият съд изопачил представените пред него доказателства, като констатирал, че един от жалбоподателите е обвинен в извършването на действия, възприети от египетските власти като заплаха за демократичното правителство на Арабска република Египет или за устойчивото икономическо или социално развитие в тази страна.

34

Съветът отбелязва, че първото основание обединява две оплаквания: едното, отнасящо се до липсата на правно основание на Решение 2011/172, а другото — до факта, че жалбоподателите не отговарят на условията, за да попаднат в приложното поле на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011. Той припомня, че Общият съд се е произнесъл по твърдението за липса на правно основание в точки 44—47 от обжалваното съдебно решение.

35

Съветът счита, че жалбоподателите тълкуват неправилно целите на Решение 2011/172, тъй като текстът на това решение не дава възможност да се заключи, че съображението за включването им в съдържащия се в приложението списък на лицата, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени, е било извършена в трета страна измама или че целта на това решение е била предоставянето на правна помощ.

36

Решение 2011/172 било самостоятелна мярка, приета не в отговор на искане на египетските власти, а с цел постигане на целите на ОВППС и при упражняване на дискреционната власт, с която разполагал Съветът в това отношение. Поради това при преценката на възражението за незаконосъобразност на член 1 от Решение 2011/172 Общият съд не се е произнесъл по твърдените действия на жалбоподателите, нито по съдържанието на вербална нота NV93/11/ms, и не е бил длъжен да го прави.

37

Комисията твърди, че първото основание, доколкото се отнася до липсата на правно основание на Решение 2011/172, е недопустимо, тъй като не е било изтъкнато в жалбата за отмяна, подадена пред първата инстанция. То също така било ново по същество, доколкото критерият за отговорността при присвояване на държавни средства, който обосновавал замразяването на средствата на жалбоподателите, бил несъвместим с член 21 ДЕС, тъй като мярката не преследвала никоя от целите, изложени в параграфи 1 и 2 от този член. Освен това в жалбата ни най-малко не се споменавали съображенията на Общия съд в точки 34—54 от обжалваното съдебно решение относно смисъла и обхвата на член 29 ДЕС. Поради това основанието трябвало да бъде обявено за недопустимо.

38

При условията на евентуалност Комисията поддържа, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че условията за прилагане на член 29 ДЕС са били изпълнени. Тя изтъква, че противно на твърденията на жалбоподателите, в случая става въпрос не за това да се приеме, че извършена в трета държава измама ангажира външната политика и политиката на сигурност на Съюза, а да се отговори на исканията на едно новосъздадено правителство в трета страна, целящи запазването на държавните средства на тази страна, за да се даде възможност за възстановяването им в бъдеще и за използването им в полза на египетския народ.

39

Освен това тя подчертава, че фактът, че искането на египетските власти е било изрично адресирано до съдебните органи на Съюза, е без значение за въпроса дали член 29 ДЕС представлява надлежно правно основание за приемането на Решение 2011/172 относно ограничителните мерки. Всъщност последните са самостоятелни мерки, които Съветът е оправомощен да приема дори при липсата на искане от съответната трета страна.

40

Най-сетне, позоваването на връщането на средствата било без значение в случая, тъй като този въпрос бил извън приложното поле на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011.

41

С първото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че Решение 2011/172 е било надлежно прието на основание член 29 ДЕС.

42

Контролът върху правното основание на даден акт позволява да се провери компетентността на издалия акта орган (вж. в този смисъл решение Германия/Парламент и Съвет, C‑376/98, EU:C:2000:544, т. 83) и да се провери дали не е допуснато нарушение в процедурата по приемане на този акт (решение ABNA и др., C‑453/03, C‑11/04, C‑12/04 и C‑194/04, EU:C:2005:741, т. 53). Съгласно постоянната съдебна практика изборът на правното основание на даден акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които са целта и съдържанието на акта (вж. по-специално решение Парламент/Съвет, C‑130/10, EU:C:2012:472, т. 42).

43

В точки 44—46 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал целта и съдържанието на Решение 2011/172 и е приел, че то е можело законосъобразно да бъде прието на основание член 29 ДЕС. По-специално в точка 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Решение 2011/172 се вписва в рамките на политика за подкрепа на новите египетски власти, имаща за цел да насърчи както политическата, така и икономическата стабилизация на тази държава, и по-специално да помогне на властите на тази страна в борбата с присвояването на държавни средства, и че по този начин то произтича напълно от ОВППС и отговаря на целите, посочени в член 21, параграф 2, букви б) и г) ДЕС.

44

В това отношение жалбоподателите не развиват никакъв довод, с който се цели да се докаже, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в мотивите, изложени в предходната точка, а само твърдят общо, че египетските власти не са заявили в представените от Съвета писма, че твърдените действия на жалбоподателите засягат демокрацията или устойчивото развитие на икономиката или обществото в Египет по смисъла на член 21, параграф 2, букви б) и г) ДЕС. Следователно доводът на жалбоподателите не може да бъде приет.

45

Освен това жалбоподателите оспорват обосноваността на Решение 2011/172 с оглед на член 21 ДЕС.

46

Все пак предвид широкия обхват на целите и задачите на ОВППС, изложени в член 3, параграф 5 ДЕС и член 21 ДЕС, както и в конкретните разпоредби относно ОВППС, по-специално членове 23 ДЕС и 24 ДЕС, с този довод не може да се обори изводът на Общия съд относно правното основание на Решение 2011/172.

47

Що се отнася до оплакването за изопачаване на доказателствата, следва да се констатира, че жалбоподателите не посочват за кои части от точките на обжалваното съдебно решение, оспорени с първото основание, се отнася това оплакване.

48

От това следва, че първото основание трябва да бъде отхвърлено.

49

С второто основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че те отговарят на условията, установени в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 и в член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011, както и в мотивите, изложени в приложенията към тези правни актове, за да бъдат взети срещу тях ограничителни мерки по отношение на държаните от тях финансови средства и икономическите им ресурси и името им да бъде включено в списъка, съдържащ се в приложението към всеки от тези актове.

50

С оглед на разликите между текста на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 на английски език и този на други езици в точки 62—84 от обжалваното съдебно решение Общият съд дава тълкуване на тази разпоредба. Действително в текста ѝ на английски език се предвижда замразяване на средствата на „persons having been identified as responsible“ („лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване“), докато в текста на френски език се говори за лица, „признати“ за отговорни за присвояване.

51

Предвид контекста и целта на посочената разпоредба в точка 67 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че тя би трябвало да се тълкува разширително. В точки 70—81 от това решение той приема, че принципът, съгласно който разпоредбите, предвиждащи административни санкции, трябва да бъдат тълкувани стриктно, допуска такова тълкуване. Общият съд приема същото в точки 82—84 от посоченото решение и по отношение на принципа на презумпцията за невиновност.

52

Като разглежда основанията, по които жалбоподателите са били включени в списъка, съдържащ се в приложението към Решение 2011/172, Общият съд сравнява редакциите им в текста на това решение на различните езици. В точка 93 от обжалваното съдебно решение той отбелязва, че независимо от това на кой език е текстът, основанието за включване в списъка е било съобразено с член 1 от посоченото решение, и в точка 94 от това решение констатира, че текстът на това приложение на английски език отговаря най-добре на преследваната с този член цел.

53

Като вследствие на това се позовава на текста на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 на английски език, Общият съд приема в точка 95 от обжалваното съдебно решение, че „Съветът е искал да замрази активите на жалбоподателите, на основание че срещу тях в Египет е образувано съдебно производство, имащо връзка, без значение каква, с разследване на присвояване на държавни средства“. В точка 99 от това решение той заключава, че „с вписването на имената на жалбоподателите в списъка, приложен към Решение 2011/172, Съветът не е нарушил критериите, прогласени от него самия в член 1, параграф 1 от същото това решение“.

54

Жалбоподателите оспорват най-напред възприетото от Общия съд тълкуване на член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 и на член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011. Те изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е основал на текста на тези разпоредби на английски език. Според тях не е вярно, че текстът на английски език отговаря най-добре на преследваната с Решение 2011/172 цел, и Общият съд е трябвало да съвмести текстовете на различните езици. Общият съд е бил длъжен да тълкува тези разпоредби с оглед на общата структура и целите на правната уредба. Жалбоподателите оспорват също така даденото от Общия съд в точки 85—95 от обжалваното съдебно решение тълкуване на основанието за включване на всеки от тях в приложението към Решение 2011/172 и в приложението към Регламент № 270/2011.

55

Предвид тези неправилни тълкувания Общият съд не упражнил изискуемия от правото на Съюза пълен и строг контрол на доказателствата. Той се основал единствено на твърденията в искането за правна помощ, без да провери верността им. По-специално той не взел предвид довода на първия жалбоподател, че подадената срещу него жалба имала в действителност политическа цел и била лишена от основание. Също така Общият съд не разгледал твърденията на жалбоподателя, че в Египет той бил третиран по начин, който противоречал на основните гаранции за справедлив процес и за правова държава.

56

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел в точка 99 от обжалваното съдебно решение, че Съветът не е нарушил критериите, които самият той е установил в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, включвайки жалбоподателите в списъка, съдържащ се в приложението към това решение.

57

Тази грешка била още по-очевидна, що се отнася до втората, третата и четвъртата жалбоподателка. Действително в точка 131 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че нито един от представените от Съвета документи не навеждал на мисълта, че срещу тези жалбоподателки били образувани наказателни производства в Египет за присвояване на държавни средства. Позовавайки се на връзката между тези жалбоподателки и първия жалбоподател, Общият съд не взел предвид решение на Съда, Tay Za/Съвет (C‑376/10 P, EU:C:2012:138, т. 66), нито решение на Общия съд, Nabipour и др./Съвет (T‑58/12, EU:T:2013:640, т. 107 и 108), съгласно които единствено личното участие на физическото лице в извършването на деянията, уредени в съответната правна уредба, обосновават приемането на ограничителни мерки по отношение на него.

58

Съветът счита, че Общият съд не е допуснал грешка при тълкуването на Решение 2011/172. При всички положения въпросът за волята на издалия акта орган бил окончателно разрешен след публикуването на поправка на това решение.

59

Що се отнася до доказателствата за образуването на наказателно производство срещу първия жалбоподател, Съветът се позовава на вербална нота NV93/11ms на египетския главен прокурор и на факта, че този жалбоподател е признал в жалбата, която е подал пред Общия съд, че срещу него е образувано такова производство. Преследването не било основано на нарушение на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията, но деянията, в чието извършване египетските власти обвиняват жалбоподателя, съответствали на престъпленията, предвидени в тази конвенция, по-специално в членове 17 и 18 от нея. В резултат на това основанията за включване в списъка, съдържащ се в приложението към Решение 2011/172, се свеждали до това, че египетските власти са образували съдебни производства, за които първият жалбоподател сам споменава.

60

Съветът отбелязва, че жалбоподателите не посочват защо Съветът или Общият съд е трябвало да вземат предвид довода, че подадената срещу първия жалбоподател жалба в действителност е преследвала политическа цел. Той припомня освен това, че взетите спрямо първия жалбоподател ограничителни мерки не съставляват наказание за престъпление, така че доводът за нарушение на справедливия процес и на правовата държава е неотносим.

61

Що се отнася до втората, третата и четвъртата жалбоподателка, Съветът подчертава, че включването им в списъка, съдържащ се в приложението към Решение 2011/172, не е мотивирано от факта, че са били свързани с първия жалбоподател. Той припомня в това отношение, че по-специално в точка 97 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че жалбоподателите са включени в този списък на единственото основание, че срещу тях в Египет е образувано съдебно производство, имащо връзка с разследване на присвояване на държавни средства.

62

Комисията отбелязва, че жалбоподателите не оспорват точки 57—84 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд тълкува член 1, параграф 1 от Решение 2011/172. Тя поддържа, че Общият съд основателно е отдал предпочитание на разширително тълкуване на тази разпоредба. Действително целта на замразяването на средствата, а именно да се даде възможност за последващо възстановяване на тези средства на египетското правителство, не е можело да бъде постигната, ако е трябвало да се изчака образуването на наказателни производства. Освен това текстът на Решение 2011/172 допуска такова тълкуване. Всъщност член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 и член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011 се отнасят до лицата, за които е установено, че са отговорни за присвояване на държавни средства, и до „свързаните“ с тях лица. Освен това параграф 2 от тези членове предвижда мярка, с която се цели да се избегне възможността съответните лица да заобиколят наложените им ограничителни мерки. Така Комисията заключава, че основанието за включването в списъците, съдържащи се в приложенията към Решение 2011/172 и към Регламент № 270/2011, а именно фактът, че за лицата „е [образувано] съдебно производство“, не може да се тълкува в смисъл, че за съответните лица трябва да „е образувано наказателно производство“.

63

Що се отнася до доказателствата, Комисията подчертава, че Съветът е можел да се основе на писмата от египетските власти, без да проверява основателността на съдържащите се в тях доводи и без решението му да зависи от изхода на тези производства. Макар по отношение на първия жалбоподател искането за правна помощ на египетския главен прокурор да се е отнасяло до подробни факти относно по-специално „престъпленията спекула и умишлено увреждане на държавно имущество“, това не важи за втората, третата и четвъртата жалбоподателка. Съображението, поради което техните средства са били запорирани от египетските власти и замразени с актовете на Съюза, почивало на факта, че тези лица можело поради връзката, която поддържат с първия жалбоподател, да присвоят държавни средства или да бъдат използвани за тази цел. Освен това съгласно съдържащите се в тези писма сведения запорирането на средствата на тези жалбоподатели било предмет на заповеди, издадени от главния прокурор и потвърдени от наказателния съд. Следователно Съветът съобщил относимите сведения, въз основа на които са съставени въпросните списъци.

64

Що се отнася до изисквания от жалбоподателите пълен контрол на основанията за включването в тези списъци, Комисията подчертава, че не е задължение на Съвета да проверява „солидността“ на доводите на египетските власти, нито да се произнася по съществото на националното дело. Писмата на египетските власти представлявали надлежни сведения, на които Съветът можел да се основе, за да приеме ограничителните мерки.

65

Също както Съвета, Комисията изтъква, че позоваването на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията представлява правното основание на искането за правна помощ и не може да се разглежда като изложение на конкретните мотиви за образуване на съдебните производства срещу първия жалбоподател.

66

В заключение Комисията поддържа, че критиката относно непоследователност на разсъжденията на Общия съд не съответства на обжалваното съдебно решение. Тя отбелязва, че жалбоподателите не оспорват точка 67 от обжалваното съдебно решение и не вземат предвид подробния анализ на Общия съд относно определянето на критериите, които са от значение за включването в списъка в приложението към Решение 2011/172 (точки 57—84 от това съдебно решение), за определянето на основанието за включването в този списък (точки 85—95 от посоченото съдебно решение) и за правната квалификация на фактите (точки 118—157).

67

Най-сетне Комисията изтъква, че решение Tay Za/Съвет (EU:C:2012:138) е неотносимо в случая. Това дело се отнася до сина на ръководител на предприятия, който е бил свързан с мианмарски ръководители, и взетите срещу режима на тази трета страна мерки са се отнасяли до длъжностните лица, „които определят, изпълняват или се облагодетелстват от политика, възпираща прехода на Бирма/Мианмар към демокрация“. В случая целта била да се запазят държавните средства с цел бъдещото им връщане на Арабска република Египет. Следователно само фактът, че жени са омъжени за лице, което има връзки с ръководителите на дадена държава, не предполага те да се считат за свързани с политическия режим в тази държава. Обратно, това положение е от значение, когато ограничителните мерки целят да запазят държавни средства, като се има предвид, че някои имущества могат да се държат общо от съпруг и неговите съпруги. Самият факт, че в Египет са били издадени заповеди, дори те да не са били строго необходими за включването на втората, третата и четвъртата жалбоподателка в списъците, съдържащи се в приложенията към Решение 2011/172 и към Регламент № 270/2001, представлява сериозна индиция за такава връзка, доколкото египетските юрисдикции по-добре познават семейноправния режим, приложим за първия жалбоподател и неговите съпруги.

68

С второто си основание жалбоподателите оспорват, на първо място, начина, по който Общият съд е тълкувал критериите за включване в списъците, съдържащи се в приложенията към Решение 2011/172 и към Регламент № 270/2011, и на второ място, включването им с оглед на тези критерии, както и възприетите в това отношение мотиви.

69

Противно на изложените на първо място от жалбоподателите твърдения, Общият съд е тълкувал член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 и член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011, като е взел предвид разликите в текста на тези разпоредби от Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 на различните езици, техния контекст и цел.

70

В това отношение Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 66 от обжалваното съдебно решение е приел, че целта на тези актове е да се окаже помощ на египетските власти в борбата им с присвояването на държавни средства. Всъщност тази цел произтича изрично от съображение 2 на Решение 2011/172.

71

Предвид тази цел Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото и като е заключил в същата точка 66, че полезното действие на Решение 2011/172 би било застрашено, ако приемането на ограничителните мерки бе обусловено от постановяването на наказателни присъди срещу лица, заподозрени в присвояването на средства, защото, докато чакат постановяването на присъдите, те биха разполагали с необходимото време, за да прехвърлят активите си в държави, които не осъществяват никаква форма на сътрудничество с египетските власти.

72

Следователно Общият съд правилно е заключил в точка 67 от обжалваното съдебно решение, че член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася не само до лица, за които са образувани наказателни производства, но и до такива, за които са образувани съдебни производства, свързани с наказателните производства за „присвояване на държавни средства на Египет“, като последните лица могат да бъдат квалифицирани като свързани с тези, за които са образувани наказателните производства.

73

Предвид обосноваността на това тълкуване Общият съд правилно е отбелязал в точка 93 от обжалваното съдебно решение, че независимо от това на какъв език е текстът, основанието за включването на жалбоподателите в списъка е било съобразено с член 1, параграф 1 от Решение 2011/172, и в точка 94 от обжалваното съдебно решение, че текстът на приложението на английски език отговаря най-добре на преследваната с тази разпоредба цел. Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил в точка 95 от обжалваното съдебно решение, че Съветът е искал да замрази активите на жалбоподателите, на основание че срещу тях в Египет е образувано съдебно производство, имащо връзка, без значение каква, с разследване на присвояване на държавни средства.

74

На второ място, жалбоподателите оспорват включването им в списъците, съдържащи се в приложенията към Решение 2011/172 и към Регламент № 270/2011, тъй като то нарушавало Решение 2011/172. Макар, както бе изложено в точка 72 от настоящото решение, предложеното от жалбоподателите тълкуване на това решение да не може да бъде прието, следва все пак да се разгледат изтъкнатите в това отношение от тях доводи.

75

Що се отнася до искането за правна помощ, подадено от египетските власти, следва да се отбележи, че то е разгледано по-специално в точки 128—134 и 137 от обжалваното съдебно решение. В точка 128 от това решение Общият съд е констатирал, че това искане се основава на водено от египетската прокуратура разследване срещу четиримата жалбоподатели във връзка по-специално с деянията корупция и присвояване на държавни активи. В точка 133 от посоченото решение Общият съд отбелязва, че жалбоподателите не са представили доказателства, които да могат да поставят под съмнение верността на фактическите данни, указани в това искане за правна помощ. Той отбелязва също така, че жалбоподателите не са оспорили съществуването на заповед на египетския главен прокурор за запориране на техните активи, потвърдено от наказателния съд. Що се отнася по-специално до първия жалбоподател, в точки 130 и 137 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал един от приложените към искането за правна помощ документи и е констатирал, че първият жалбоподател е бил „обвинен“ по „дело 38 от 2011 г.“ за това, че е извършил „присвояване на активи“ на „предприятие от публичния сектор, чиито акции [били] притежавани от държавата“, и че е „извършил правонарушения, изразяващи се в извличане на ползи от и повреждане на държавни активи, както и в присвояване […] и улесняване на присвояването [на подобни активи]“.

76

При тези условия, тъй като жалбоподателите не оспорват съществуването както на искането за правна помощ и приложените към него документи, така и на заповедта за запориране на техните активи, противно на изтъкваното от тях, Общият съд не може да бъде упрекнат в това, че не е упражнил пълен и строг контрол над тези доказателства.

77

В това отношение следва да се подчертае, че Съветът или Общият съд не трябва да проверяват дали е основателно разследването срещу жалбоподателите, а само да проверят дали е основателно решението за замразяване на средства с оглед на искането за правна помощ. Що се отнася до фактическите констатации на Общия съд относно образуването на съдебни производства срещу четиримата жалбоподатели, следва да се припомни постоянната практика на Съда, съгласно която единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Следователно, освен в случай на изопачаване на доказателствата, които са му били представени, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда (вж. по-специално решение Versalis/Комисия, C‑511/11 P, EU:C:2013:386, т. 66 и Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 84).

78

Що се отнася до първия жалбоподател, жалбоподателите целят да получат в действителност нова преценка на доказателствата, без изобщо да се позовават на изопачаването им от Общия съд, доколкото изтъкват, че искането за правна помощ на египетските власти, описано по-специално в точки 128, 130 и 137 от обжалваното съдебно решение, не представлява доказателство, че първият жалбоподател е разследван в Египет, и по-конкретно че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал наличието на съдебно производство срещу него за злоупотреба с държавни средства в качеството му на бивш египетски депутат. Поради тази причина доводът следва да бъде обявен за недопустим.

79

Доводът на жалбоподателите, че не съществувало никакво доказателство, че заповедта била издадена „във връзка с присвояване на държавни средства, съгласно Конвенцията на ООН срещу корупцията“, трябва също да бъде отхвърлен, доколкото от самото искане за правна помощ следва, че първият жалбоподател е разследван в Египет и че египетските власти са посочили като правно основание на искането за правна помощ тази конвенция, позовавайки се по-специално на членове 17—19, 23 и 31 от нея.

80

Що се отнася до втората, третата и четвъртата жалбоподателка, макар Общият съд да е признал в точка 131 от обжалваното съдебно решение, че нито един документ не навежда на мисълта, че срещу тях са образувани наказателни производства в Египет за присвояване на държавни средства, той е констатирал в точка 132 от това решение, че активите им са били запорирани със заповед на египетския главен прокурор, потвърдена от наказателен съд и свързана с разследването на присвояването на държавни средства.

81

Що се отнася до довода на жалбоподателите, че запорирането на активите им в Египет не доказвало наличието на съдебно производство срещу втората, третата и четвъртата жалбоподателка, достатъчно е да се припомни, че този запор е бил разпореден от египетския главен прокурор и потвърден от наказателен съд, които следва да се считат за органи на съдебната власт. Доводът на жалбоподателите, че този запор е имал само превантивен характер, е неоснователен, предвид факта че този запор е бил разпореден от органи на съдебната власт и че превантивният характер на дадена мярка не може да отнеме съдебния ѝ характер.

82

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил в точка 134 от обжалваното съдебно решение, че Съветът не е допуснал фактическа грешка, нито грешка в правната квалификация на фактите, квалифицирайки в приложението към Решение 2011/172 втората, третата и четвъртата жалбоподателка като лица, срещу които е образувано съдебно производство в Египет, имащо връзка с разследване на присвояване на държавни средства.

83

Жалбоподателите се позовават също така на политическата цел на жалбата срещу първия жалбоподател, както и на третирането му в Египет в противоречие с правилата на правовата държава. Въпреки това те не уточняват кое е основанието, развито пред Общия съд, на което той не е отговорил, нито доказват по какъв начин Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

84

Жалбоподателите изтъкват най-сетне, че при упражняването на контрола върху включването в списъците, съдържащи се в приложенията към Решение 2011/172 и към Регламент № 270/2011, Общият съд е трябвало да вземе предвид личното участие на физическото лице в извършването на деянията, уредени в съответната правна уредба. Следва все пак да се отбележи, че критерият, предвиден в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 и съгласно който се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на египетски държавни средства, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска образуването на съдебни производства, свързани с наказателните производства за присвояване на държавни средства, да служи за основание за приемане на ограничителни мерки, без да е необходимо да е налице лично участие на физическото лице. От това следва, че съдебната практика, на която се позовават жалбоподателите и която е посочена в точка 57 от настоящото решение, не е относима.

85

Предвид всичко гореизложено второто основание следва да бъде отхвърлено.

86

С третото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е преценил, че Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране в Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011.

87

Те изтъкват, че Съветът е обосновал включването им в списъците, съдържащи се в приложението към тези актове, с едно-единствено и идентично за всеки от тях основание, а именно че за всеки от тях е било „[образувано] съдебно производство от страна на египетските власти във връзка с присвояване на държавни средства, съгласно Конвенцията на ООН срещу корупцията“. Това основание било неясно и не позволявало да се установят „специфичните и конкретни“ съображения, поради които ограничителните мерки са били наложени на жалбоподателите. Неточността на възприетите от Съвета мотиви се утежнявала в резултат на значителните несъответствия в текста на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011 на различните езици и лишавала жалбоподателите от възможността да защитят по най-добрия начин своите права.

88

Съветът отбелязва, че жалбоподателите не обясняват защо Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е потвърдил валидността на текста на мотивите за включване. При всички положения жалбоподателите получили всички документи от значение за защитата им.

89

В допълнение той подчертава, че това е първият път, в който жалбоподателите се позовават на трудности, породени от несъответствията в текста на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011 на различните езици. Той припомня, че жалбоподателите винаги са използвали английски език в производството, поради което не става ясно защо позоваването на текста относно обжалваните мерки на английски език им е попречило да се защитят при най-добрите възможни условия.

90

Комисията изтъква, че мотивите на тези актове са пълни.

91

Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато в точки 107—109 от обжалваното съдебно решение е припомнил съдебната практика относно мотивирането на актовете, и по-специално на актовете, с които се налагат ограничителни мерки като замразяването на активи.

92

След като в точка 113 от обжалваното съдебно решение е осъществил контрол над посоченото относно правното основание на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011, в точка 114 от това решение, той е проверил дали фактическите съображения, поради които Съветът е решил да замрази активи, са достатъчно конкретни, за да могат жалбоподателите да оспорят точността им пред Съвета, а след това — пред Съда на Съюза. В точка 115 от това решение той е проверил дали тези съображения нямат стереотипен характер и дали целят да опишат конкретното положение на жалбоподателите.

93

Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 116 от обжалваното съдебно решение, че в Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 са изложени правните и фактическите обстоятелства, които съставляват основанието за тях според издалите ги органи, и че техният текст ясно показва следваната от Съвета логика.

94

Поради това третото основание следва да бъде отхвърлено.

95

С четвъртото си основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точки 158—185 от обжалваното съдебно решение, че правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателите не са били нарушени.

96

Общият съд погрешно счел, че в Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011 били изложени пълни мотиви. Също така той не взел предвид факта, че жалбоподателите получили копие от искането за правна помощ едва повече от четири месеца след приемането на решението и на регламента, тоест след датата на подаване на жалбата пред Общия съд. Предоставените в писмото от 29 юли 2011 г. сведения били непълни. Общият съд не проверил дали фактите, които били възприети от Съвета и на които се основавали мотивите за включването на жалбоподателите в списъците, съдържащи се в приложение към тези актове, били доказани. Констатацията на Общия съд за законосъобразност на включването в списъците на втората, третата и четвъртата жалбоподателка била основана на мотив, различен от посочения от Съвета.

97

Съветът изтъква, че жалбоподателите не са доказали по какъв начин са били възпрепятствани да упражнят надлежно правото си на защита и правото си на ефективна съдебна защита, след като са имали възможност да подадат жалба за отмяна в законоустановения срок и в рамките на тази жалба са оспорили съвсем същите данни като тези, които са им били съобщени в отговор на молбите за предоставяне на информация, отправени от тях след приемането на Решение 2011/172 и на Регламент № 270/2011.

98

Съветът и Комисията припомнят, че в точки 164 и 165 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че Съветът е предоставил на жалбоподателите необходимите за защитата им документи. Жалбоподателите обаче не оспорват тези точки от обжалваното съдебно решение.

99

Що се отнася до останалите доводи, Съветът изтъква, че те вече са били разгледани в рамките на останалите основания.

100

В точки 158—185 от обжалваното съдебно решение, до които се отнася четвъртото основание, Общият съд се е произнесъл по три отделни довода на жалбоподателите.

101

Най-напред, в точки 159—166 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че доводът на жалбоподателите, че не са им представени доказателствата, въз основа на които са замразени техните активи, не се подкрепя от фактите. Точки 164 и 165 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд констатира, че Съветът е предоставил на жалбоподателите необходимите за защитата им документи, гласят следното:

102

Тъй като жалбоподателите не са се позовали на изопачаване на фактите или доказателствата, четвъртото основание следва да бъде отхвърлено като недопустимо съгласно посочената в точка 77 от настоящото решение съдебна практика, доколкото то се отнася до точки 159—166 от обжалваното съдебно решение.

103

По-нататък, в точки 167—170 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довод на жалбоподателите относно липсата на мотиви в Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011.

104

В това отношение в точка 93 от настоящото решение вече бе констатирано, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е счел, че тези актове са надлежно мотивирани. Ето защо четвъртото основание следва да бъде отхвърлено като неоснователно, доколкото се отнася до точки 167—170 от обжалваното съдебно решение.

105

Най-сетне, в точки 171—185 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля редица доводи на жалбоподателите, с които се цели да се докаже нарушение на правото им на ефективна съдебна защита. В рамките на настоящото основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд не е отчел факта, че копие на искането за правна помощ, което представлява основното доказателство, на което се основават Решение 2011/172 и Регламент № 270/2011, им е било връчено на 29 юли 2011 г., тоест повече от четири месеца след приемането на тези актове. В резултат на това жалбоподателите считат, че Съветът не им е отговорил „своевременно“, противно на извода на Общия съд в точка 182 от обжалваното съдебно решение.

106

Достатъчно е да се констатира, че жалбоподателите не са изложили този довод пред Общия съд, поради което те нямат право да се позовават в стадия на обжалването на наличието на допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото в това отношение.

107

Ето защо четвъртото основание трябва да бъде отхвърлено.

108

С петото си основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е счел, че намесата в правото им на собственост и/или свободата им на стопанска инициатива е била пропорционална.

109

Общият съд не разгледал възможността за постигането на преследваните цели да се прибегне до мерки, които са по-малко строги от ограничителната мярка. Той само отбелязал в точка 207 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателите не доказват, че Съветът е можел да предвиди създаващи най-малко ограничения мерки, които да са също толкова подходящи като предвидените в Решение 2011/172 и в Регламент № 270/2011. Освен това Общият съд не разгледал индивидуалното положение на всеки от жалбоподателите. При липсата на такива грешки Общият съд непременно щял да заключи, че разглежданите ограничителни мерки представляват непропорционална намеса в правото на собственост и/или свободата на стопанска инициатива на жалбоподателите.

110

Съветът припомня, че Общият съд подробно е разгледал пропорционалността на мерките в точки 187—217 от обжалваното съдебно решение. Освен това не била необходима преценка на положението на всеки от жалбоподателите, след като въпросните ограничителни мерки не представлявали санкция за презюмирано или доказано наказуемо деяние и следователно не би трябвало да бъдат съобразявани с поведението на лицата, срещу които са насочени. В това отношение Съветът отбелязва, че нито пред Общия съд, нито пред Съда жалбоподателите са се позовали на обстоятелство, което би могло да обоснове такова различно третиране. Следователно те погрешно твърдели, че Общият съд е допуснал грешка, като не е взел предвид даден довод, след като последният никога не е бил излаган пред него.

111

Съгласно постоянната съдебна практика жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя това искане (вж. по-специално решения Франция/Monsanto и Комисия, C‑248/99 P, EU:C:2002:1, т. 68 и Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 46).

112

Жалбоподателите обаче не представят никакъв правен довод, с който се цели да се докаже наличието на грешка при прилагане на правото в точки 205—209 от обжалваното съдебно решение, в което Общият съд е осъществил контрол за пропорционалност на разглежданите ограничителни мерки. Жалбоподателите само оспорват мотива на Общия съд, посочен в точка 207 от обжалваното съдебно решение, и припомнен в точка 109 от настоящото решение, с който той констатира, че жалбоподателите не доказват, че е било възможно да се приемат създаващи по-малко ограничения мерки, без дори да се стремят да докажат, че са представили такива доказателства пред Общия съд.

113

Що се отнася до личното положение на всеки от жалбоподателите, достатъчно е да се припомни, че Общият съд е разгледал основателността на включването им в списъка, съдържащ се в приложенията към Решение 2011/172 и към Регламент № 270/2011, когато се е произнесъл по четвъртото основание в жалбата за отмяна. В това отношение следва да се отбележи, че Общият съд се е позовал на член 1, параграф 3 от Решение 2011/172, съгласно който компетентните органи на държавите членки могат при определени условия и във всеки отделен случай да разрешат отпускането или предоставянето на някои замразени финансови средства или икономически ресурси. Член 4 от Регламент № 270/2011 съдържа сходна разпоредба. Предвид отнасящата се до всички жалбоподатели специфична цел на замразяването на средства, а именно обездвижването на активи, които може да са станали част от имуществото на жалбоподателите вследствие на присвояване на държавни средства във вреда на египетските власти, предвид временния и обратим характер на мерките, подчертан в точка 209 от обжалваното съдебно решение, и тези разпоредби, позволяващи отпускането на някои средства във всеки конкретен случай, Общият съд не е бил длъжен да осъществи контрол за пропорционалност на ограничителната мярка по отношение на всеки от жалбоподателите.

114

От това следва, че петото основание трябва да бъде отхвърлено като частично недопустимо и частично неоснователно.

115

С шестото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Съветът не е допуснал явна грешка в преценката.

116

Действително в точки 235 и 236 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че Съветът се е съобразил с критериите, установени в член 1, параграф 1 от Решение 2011/172 и в член 2, параграф 1 от Регламент № 270/2011. Освен това, както следва от точка 237 от това решение, според доводите на Съвета те „счита[ли], че Съветът бил длъжен да провери дали те са наказателно отговорни за присвояване на държавни средства на Египет“.

117

Съветът и Комисията изтъкват, че тези доводи вече са били разгледани в рамките на останалите основания за обжалване.

118

Следва да се констатира, че жалбоподателите препращат към доводите си, изложени в подкрепа на второто основание, и по този начин оспорват извода на Общия съд относно основателността на включването им в списъците, съдържащи се в приложението към Решение 2011/172 и към Регламент № 270/2011. Тъй като този извод на Общия съд е потвърден от Съда при разглеждането на второто основание, шестото основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

119

След като са отхвърлени всички основания, жалбата пред Съда следва да бъде оставена без уважение.

120

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

121

Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

122

След като Съветът и Комисията са направили искане за осъждането на жалбоподателите и последните са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: