1

Със своите жалби ArcelorMittal Tubular Products Ostrava a.s., ArcelorMittal Tubular Products Roman SA, Benteler Deutschland GmbH, по-рано Benteler Stahl//Rohr GmbH, Ovako Tube & Ring AB, Rohrwerk Maxhütte GmbH, Dalmine SpA, Silcotub SA, TMK-Artrom SA, Tubos Reunidos SA, Vallourec Oil and Gas France SAS, по-рано Vallourec Mannesmann Oil & Gas France SAS, Vallourec Tubes France SAS, по-рано V & M France, Vallourec Deutschland GmbH, по-рано V & M Deutschland GmbH, Voestalpine Tubulars GmbH & Co. KG, Železiarne Podbrezová a.s. (наричани по-нататък общо „ArcelorMittal и др.“) и Съветът на Европейския съюз искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което този съд удовлетворява искането на Hubei Xinyegang Steel Co. Ltd (наричано по-нататък „Hubei“) за отмяна на Регламент (ЕО) № 926/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (ОВ L 262, стр. 19, наричан по-нататък „спорният регламент“).

2

Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), e заменен и кодифициран с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51 и поправки в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22 и в ОВ L 36, 2011 г., стр. 20). Предвид обаче датата, на която е приет спорният регламент, жалбите трябва да бъдат разгледани въз основа на Регламент № 384/96, изменен с Регламент (ЕО) № 2117/2005 на Съвета от 21 декември 2005 година (ОВ L 340, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 15, наричан по-нататък „основният регламент“).

3

Член 3, параграфи 1, 5, 7 и 9 от основния регламент предвижда:

„1.   По смисъла на настоящия регламент „вреда“, освен в изрично упоменати случаи, означава причиняване на [съществена] вреда на производството на Общността, опасност от причиняване на [съществена] вреда на производството на Общността или съществено забавяне на процеса на създаване на такова производство и се тълкува съгласно разпоредбите на настоящия член.

[…]

5.   Изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху съответното производство на Общността включва оценка на всички [релевантни икономически] фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на това производство, включително факта, че определено производство е още в процес на възстановяване от ефекта на минал дъмпинг или субсидиране, значението на действителния дъмпингов марж, действителния или потенциален спад на продажбите, печалбите, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите, натоварването на мощностите; фактори, отразяващи се върху цените на пазара на Общността; действително или потенциално отрицателно влияние върху паричния поток, наличностите, заетостта, заплатите, ръста, способността за привличане на капитали или инвестиции. Гореизброените фактори и показатели не изчерпват всички потенциално възможни и един или повече от тях не могат да бъдат от решаващо значение при вземане на решение.

[…]

7.   Изследват се и всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които в същото време причиняват вреда на производството на Общността, за да се гарантира, че вредата, причинена от тях, не се приписва на дъмпинговия внос по параграф 6. Фактори, които може да се изследват в тази връзка, са обемът и цените на вносни стоки, които не се продават на дъмпингови цени, свиване на търсенето или промени в потреблението, ограничителни търговски практики и конкуренция между производители от трети страни и страни членки на Общността, развитие на технологиите, експортният потенциал и производителността на производството на Общността.

[…]

9.   Установяването на опасност от причиняване на съществена вреда се основава на факти, а не само на твърдения, предположения или далечни възможности. Промяната в обстоятелствата, която може да доведе до ситуация, при която дъмпингът да причини вреда, трябва да е предвидима и непосредствена.

При установяване на опасност от [съществена] вреда следва да бъдат разгледани фактори като:

Нито един от гореизброените фактори няма решаващо значение при вземане на решение, но всички те, взети заедно, трябва да водят до заключението, че дъмпинговият внос ще продължи и в бъдеще, така че ако не се предприеме защитно действие, ще настъпи съществена вреда“.

4

Член 6, параграф 1 от основния регламент гласи:

„След започване на процедура по разследване Комисията, в сътрудничество с държавите членки, започва разследване на ниво на Общността. Предмет на разследване са дъмпингът и вредата от него, като те се разследват едновременно. За да бъде представителен резултатът от разследването, се определя разследвания[т] период, който в случаите на дъмпинг е не по-кратък от шестте месеца, непосредствено предхождащи започването на процедурата. Информация, отнасяща се до период, следващ разследвания период, обикновено не се взема предвид“.

5

След подадена жалба от Комитета за защита на производството на безшевни стоманени тръби на Европейския съюз, на 9 юли 2008 г. Комисията публикува известие за започване на антидъмпингова процедура относно вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (ОВ C 174, стр. 7).

6

В съответствие с член 17 от основния регламент Комисията решава да ограничи разследването си до една представителна извадка. Във връзка с това тя избира четирима китайски производители износители, които представляват 70 % от общия обем на износа на разглеждания продукт към Съюза. Сред тези производители износители е Hubei.

7

На 7 април 2009 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 289/2009 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (ОВ L 94, стр. 48, наричан по-нататък „временният регламент“).

8

В съображение 13 от временния регламент Комисията посочва, че разследването на дъмпинга и вредата обхваща периода от 1 юли 2007 г. до 30 юни 2008 г. (наричан по-нататък „периодът на разследване“). Проучването на тенденциите, релевантни за оценката на вредата, обхваща периода от 1 януари 2005 г. до края на периода на разследване.

9

В съображения 89—126 от временния регламент Комисията приема съответно, че няма вреда за производството на Съюза и че е налице опасност от причиняване на такава вреда.

10

На 24 септември 2009 г. Съветът приема спорния регламент.

11

В съображения 35—81 от този регламент Съветът потвърждава съдържащите се във временния регламент констатации на Комисията за липсата на вреда и наличието на опасност от причиняване на вреда на производството на Съюза. Във връзка с това Съветът взема предвид данни, отнасящи се до период след този на разследване, а именно до периода от юли 2008 г. до март 2009 г.

12

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 30 декември 2009 г., Hubei иска отмяна на спорния регламент. Комисията и ArcelorMittal и др. встъпват в подкрепа на исканията на Съвета.

13

В подкрепа на жалбата си Hubei посочва три основания. Във връзка с третото от тях твърди нарушение на член 3, параграф 9, член 9, параграф 4 и член 10, параграф 2 от основния регламент, доколкото спорният регламент бил основан на явни грешки в преценката, що се отнася до наличието на опасност от причиняване на съществена вреда.

14

Общият съд разглежда само третото посочено от Hubei основание и приема изложените във връзка с него твърдения, като преценява по същество, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, от една страна, потвърждавайки заключението на Комисията, че производството на Съюза се намира в уязвима позиция в края на периода на разследване, и от друга страна, констатирайки, че в случая има опасност от причиняване на вреда.

15

Поради това Общият съд отменя спорния регламент.

16

ArcelorMittal и др. и Съветът искат от Съда:

17

Hubei иска от Съда:

18

В приложение на член 172 от Процедурния правилник на Съда Комисията внася писмен отговор, в който иска от Съда:

19

С решение на председателя на Съда от 28 юли 2014 г. дела C‑186/14 P и C‑193/14 P са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

20

С определение на председателя на Съда от 21 август 2014 г. Италианската република е допусната да встъпи в подкрепа на исканията на Съвета по дело C‑193/14 P.

21

ArcelorMittal и др. поддържат, че в точки 61 и 63 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е придал на понятието „уязвимост“ самостоятелно значение и стойност, каквито то не притежава. Всъщност в основния регламент липсвали думите „уязвим“ или „уязвимост“ и още по-малко се предвиждало като условие за констатирането на опасност от причиняване на вреда производството на Съюза да се намира в „уязвима“ позиция в края на периода на разследване.

22

ArcelorMittal и др. твърдят още, че заключенията на Общия съд, фигуриращи в точки 64 и 65 от обжалваното съдебно решение и свързани съответно, от една страна, с инвестициите и разширяването на производствения капацитет на производството на Съюза и от друга страна, с липсата на възстановяване на посоченото производство след дъмпингови практики преди тези, които са предмет на спорния регламент, са неправилни.

23

Съветът, подкрепен в това отношение от Италианската република, смята, че макар да не се съдържа в член 3 от основния регламент, понятието „уязвимост“ все пак може да се използва, както в случая, за да се установи наличието на опасност от причиняване на вреда. Така първата задача при прегледа на състоянието на производството на Съюза от гледна точка на факторите, изброени в член 3, параграф 5 от основния регламент, била да се прецени дали това производство се намира в уязвима позиция.

24

Съветът поддържа също така, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е извършил неправилна и избирателна преценка на релевантните икономически фактори и показатели, като например наличностите, обема на продажбите, пазарния дял на производителите на Съюза, заетостта, продажните цени, възвръщаемостта на инвестициите и печалбите на тези производители. Според Съвета това, че Общият съд не е изследвал всички фактори, означава, че този съд е изопачил представените му доказателства и не е проучил напълно въпроса за уязвимостта.

25

Съветът, подкрепен в това отношение от Комисията, твърди освен това, че прегледът на състоянието на производството на Съюза и последващият анализ относно наличието на опасност от причиняване на вреда са сложни и имат икономическо естество. От постоянната практика на Съда следвало, че институциите на Съюза разполагат в това отношение с широко право на преценка, като съдебният контрол върху начина на упражняване на това право се свеждал до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не са налице явни грешки в преценката или злоупотреба с власт. В обжалваното съдебно решение обаче Общият съд не се задоволил да извърши такъв контрол, а заменил със своя направената от Съвета и от Комисията преценка на сложни икономически фактори.

26

Комисията добавя, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е въздигнал понятието „уязвимост“ в нов правен критерий съгласно основния регламент.

27

Hubei оспорва доводите на ArcelorMittal и др. и на Съвета.

28

В точка 66 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е потвърдил направеното от Комисията във временния регламент заключение, че производството на Съюза е в уязвима позиция в края на периода на разследване.

29

Общият съд стига до този извод, след като в точка 61 от обжалваното съдебно решение констатира, че икономическите данни, на които са се основали Съветът и Комисията, не подкрепят заключението на тези институции, а в съвкупност описват производство в силна, а не в нестабилна или уязвима позиция.

30

Веднага следва да се отбележи, че Общият съд не е възприел уязвимостта на производството на Съюза като условие, позволяващо да се установи опасност от причиняване на вреда.

31

В това отношение следва да се отбележи, че генералният адвокат посочва в точка 48 от заключението си, че за да могат институциите да установят дали е налице опасност от причиняване на съществена вреда за производството на Съюза, е необходимо да се прецени настоящото състояние на това производство. Всъщност само от гледна точка на това състояние институциите могат да определят дали непосредственото увеличаване на бъдещия дъмпингов внос ще причини съществена вреда за това производство, ако не се предприемат никакви мерки за защита на търговията.

32

Освен това в съображение 126 от временния регламент Комисията констатира, че при липса на мерки за защита на търговията дъмпинговият внос от Китай ще доведе до непосредствена значителна вреда за „уязвимото“ производство на Съюза. Този неокончателен извод е потвърден от Съвета в съображение 81 от спорния регламент. Следователно е ясно, че преценявайки дали е налице опасност от причиняване на вреда, институциите на Съюза са взели предвид твърдяната уязвимост на производството на Съюза.

33

Освен това в жалбата си Съветът твърди, че констатацията за уязвимост се е отнасяла до състоянието на производството на Съюза и е съставлявала първият етап на прегледа, довел до извода за наличие на опасност от причиняване на вреда.

34

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат. Що се отнася до съдебния контрол върху такава преценка, той трябва да се сведе до проверката на това дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт (вж. например решения Simon, Evers & Co., C‑21/13, EU:C:2014:2154, т. 29 и Fliesen-Zentrum Deutschland, C‑687/13, EU:C:2015:573, т. 44).

35

Съдът приема също така, че упражняваният от Общия съд контрол върху доказателствата, на които почиват констатациите на институциите на Съюза, не съставлява нова преценка на фактите, която да замества тази на посочените институции. При този контрол не се нарушава широкото право на преценка на тези институции в областта на търговската политика, а само се установява дали въпросните доказателства могат да подкрепят направените от институциите изводи (вж. в този смисъл решение Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P-, EU:C:2012:78, т. 68).

36

Следователно в точка 53 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че трябва да проверява не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и могат да подкрепят извода в съображение 89 от временния регламент и в съображение 49 от спорния регламент, че производството на Съюза се намира в уязвима позиция в края на периода на разследване.

37

Същевременно следва да се провери дали, извършвайки този контрол, Общият съд не е изопачил въпросните доказателства.

38

В това отношение следва да се припомни, че изопачаването трябва ясно да е видно от материалите по делото, без да е необходимо да се извършва нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение Europäisch-Iranische Handelsbank/Съвет, C‑585/13 P, EU:C:2015:145, т. 49 и цитираната съдебна практика). Всъщност подобна преценка е извън обхвата на правомощията на Съда в производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд.

39

Съветът упреква Общия съд, че е изследвал избирателно доказателствата, които Съветът е бил длъжен да прецени съгласно член 3, параграф 5 от основния регламент, за да констатира уязвимост на производството на Съюза. Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като не отчел всички фактори, които е трябвало да бъдат взети предвид, за да се приеме, че е налице не само вреда, но и състояние на уязвимост.

40

В това отношение следва да се припомни, че Общият съд не е длъжен да мотивира всеки свой избор, когато в подкрепа на решението си се основава по-скоро на едно доказателство, отколкото на друго (вж. в този смисъл решение Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 161).

41

В случая, за да покаже промените в състоянието на производството на Съюза в периода на разследване, Общият съд припомня в точка 59 от обжалваното съдебно решение релевантните икономически данни, които в приложение на член 3, параграф 5 от основния регламент Комисията посочва във временния регламент и които Съветът възпроизвежда в спорния регламент.

42

В точка 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че с изключение на промените в пазарния дял на производството на Общността, всички останали дванадесет икономически фактора са били положителни и в съвкупност са описвали производство в силна, а не в нестабилна или уязвима позиция.

43

Доколкото само е възпроизвел посочените от Комисията във временния регламент данни, Общият съд не може да бъде упрекван в явно неправилна преценка на доказателствата.

44

Следователно Общият съд не е заменил със своя преценката на институциите на Съюза и оплакването на Съвета, че доказателствата са изопачени, е неоснователно.

45

Освен това в точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че не се подкрепя от релевантните в конкретния случай данни доводът, изложен от институциите на Съюза и възприет от ArcelorMittal и др., че увеличението на вноса с произход от Китай е имало за производството на Съюза възпиращо действие, що се отнася до инвестициите и разширяването на производствения капацитет с оглед да се отговори на разрастването на пазара.

46

Що се отнася до твърденията на посочените институции, че производството на Съюза не се е било възстановило напълно от дъмпинговите практики преди 2006 г., в точка 65 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че тези твърдения не се основават на конкретни доказателства.

47

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 112 от заключението си, с критиките си по отношение на точки 64 и 65 от обжалваното съдебно решение същите тези институции целят, без да посочват пример за изопачаване на доказателствата, Съдът да направи повторна преценка на фактите, а това е извън контрола на Съда в производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд.

48

Ето защо тези критики трябва да бъдат отхвърлени.

49

Предвид изложените по горе съображения твърденията по първата част на третото основание за обжалване по дело C‑186/14 P и твърденията по първото и четвъртото основание за обжалване по C‑193/14 P следва да се отхвърлят.

50

ArcelorMittal и др. и Съветът упрекват Общия съд, че в точка 63 от обжалваното съдебно решение е приел, че с отчитането на влошената икономическа обстановка, при определянето дали е налице опасност от причиняване на вреда, се допуска грешка при прилагане на правото, тъй като член 3, параграф 7 от основния регламент изключва възможността фактори като свиване на търсенето да се свързват с дъмпинговия внос.

51

В това отношение жалбоподателите твърдят, че Общият съд е тълкувал неправилно посочената разпоредба и погрешно се е основал на решение Комисия/NTN и Koyo Seiko (C‑245/95 P, EU:C:1998:46). Всъщност, докато по делото, по което е постановено това решение, институциите на Съюза придали значение на наличието на рецесия, за да установят вреда за производството на Съюза, в настоящото дело те не изтъкнали подобно обстоятелство в подкрепа на извода, че има опасност от причиняване на вреда. Те също така не приписали на дъмпинговия внос последиците от рецесия. За сметка на това установили, че изключително високото търсене прикрило действителните вредоносни последици от дъмпинговия внос и че ако търсенето се върнело на нормални равнища, тези последици щели да се проявят.

52

Комисията изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като погрешно е слял анализа на „опасността от причиняване на вреда“ с този на „причинно-следствената връзка“, докато основният регламент ясно разграничава тези две понятия.

53

Hubei оспорва доводите на ArcelorMittal и др. и на Съвета.

54

Съгласно член 3, параграф 7 от основния регламент известните фактори, различни от дъмпинговия внос, които в същото време причиняват вреда на производството на Съюза, се изследват, за да се гарантира, че вредата, причинена от тях, не се приписва на дъмпинговия внос. Като такъв фактор тази разпоредба споменава и свиването на търсенето.

55

Така институциите на Съюза са длъжни да изследват дали установената от тях вреда действително произтича от дъмпингов внос и да изключат вредата, настъпила в резултат от други фактори, и по-конкретно тази, която се дължи на свиване на търсенето (вж. в този смисъл решения Transnational Company Kazchrome и ENRC Marketing/Съвет, C‑10/12 P, EU:C:2013:865, т. 23 и TMK Europe, C‑143/14, EU:C:2015:236, т. 35).

56

Полезното действие на член 3, параграф 7 от основния регламент би било застрашено, ако практиката на Съда от решение Комисия/NTN и Koyo Seiko (C‑245/95 P, EU:C:1998:46, т. 43), посочено в точка 63 от обжалваното съдебно решение, може да се приеме за неприложима само защото, за разлика от настоящото дело, фактите по делото, по което е постановено решение Комисия/NTN и Koyo Seiko (C‑245/95 P, EU:C:1998:46), не сочат рецесия на производството на Съюза.

57

Освен това доводът на жалбоподателите, че противно на възприетото от Общия съд, предвидимото свиване на търсенето е било изследвано от институциите на Съюза не при анализа на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата, а при анализа на опасността от причиняване на вреда, се дължи на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение.

58

Всъщност в точка 63 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че изтъкнатото от институциите на Съюза обстоятелство, че производството на Съюза би било изложено на възможните неблагоприятни последици от дъмпинговия внос, ако икономическата обстановка се измени, би позволило евентуално да се установи наличието на уязвима позиция в бъдеще. Общият съд е допълнил, че подобно обстоятелство не дава основание да се заключи, че производството на Съюза се е намирало в уязвима позиция в края на периода на разследване.

59

От това следва, че мотивите в точка 63 от обжалваното съдебно решение не са опорочени от грешка при прилагане на правото.

60

От изложеното по-горе следва, че твърденията по първото основание за обжалване по дело C‑186/14 P и твърденията по второто основание за обжалване по дело C‑193/14 P трябва да бъдат отхвърлени.

61

ArcelorMittal и др. смятат, че Общият съд е нарушил както член 3, параграф 9 от основния регламент, така и член 6, параграф 1 от същия, като се е основал на несъответствията между данните от времето след периода на разследване и данните, събрани през този период. Използването на данни от времето след периода на разследване не било надежден подход, когато се преценява дали има опасност от причиняване на вреда, тъй като те отразявали поведението на заинтересованите производители след откриването на антидъмпинговата процедура. Тези данни трябвало да се използват само ако показват, че налагането на антидъмпингови мита е явно неподходящо. Случаят обаче не бил такъв.

62

При тези обстоятелства ArcelorMittal и др. поддържат, че не е необходимо да се определя дали Съветът е бил оправомощен да анализира данните от времето след периода на разследване. Всъщност било без значение дали тези данни потвърждават прогнозите, които Комисията е направила във временния регламент на основата на данните от периода на разследване. Следователно, дори Съветът погрешно да е заключил, че данните от времето след периода на разследване потвърждават заключенията от временния регламент, тази грешка не би могла да доведе до отмяна на спорния регламент.

63

Съветът поддържа, че в точка 92 от обжалваното съдебно решение Общият съд е нарушил член 3, параграф 9 от основния регламент с констатацията, че в случая институциите на Съюза са допуснали явна грешка в преценката, като са направили извод за наличие на опасност от причиняване на вреда.

64

В това отношение Съветът смята, че макар анализът на опасността от причиняване на вреда да трябва да се основава на факти и на непосредствено предстояща промяна в обстоятелствата, този анализ по необходимост е прогностичен. Следователно институциите на Съюза биха могли да сбъркат в предвижданията си, без обаче да допускат грешка при прилагане на правото, когато упражняват правомощието си да оценяват сложни икономически положения. От основно значение било да се предоставя широко право на преценка на компетентните органи, на които е възложена сложната оценка на бъдещи събития в контекста на политиката за защита на търговията.

65

Съветът смята, че в резултат на предвидената в член 3, параграф 9 от основния регламент преценка на четирите специфични фактора е установена „нееднозначна ситуация“, що се отнася до това дали е налице опасност от причиняване на вреда. Като се има предвид точната формулировка на тази разпоредба и широкото право на преценка, с което институциите на Съюза разполагат във връзка с мерките за защита на търговията, тези институции били оправомощени да използват правото си на преценка, за да направят извод за наличие на опасност от причиняване на вреда, като се обосноват с тази „нееднозначна ситуация“.

66

В това отношение Съветът уточнява, че поради „нееднозначния“ характер на разглежданата ситуация в края на периода на разследване институциите на Съюза са продължили, по изключение, но все пак с оглед на принципа за добра администрация, да наблюдават положението на пазара на Съюза и след периода на разследване, а именно във времето между юли 2008 г. и март 2009 г., като са насочили вниманието си върху промяната в обстоятелствата и основните икономически показатели. Това наблюдение позволило на тези институции правилно да възприемат промените на този пазар.

67

Hubei оспорва доводите на ArcelorMittal и др. и на Съвета.

68

На първо място следва да се разгледа оплакването, че Общият съд е нарушил член 3, параграф 9 и член 6, параграф 1 от основния регламент, като се е основал в точка 91 от обжалваното съдебно решение на несъответствията, които съществували между прогнозите във временния регламент и данните от времето след периода на разследване.

69

Следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 1 от основния регламент „[с]лед започване на процедура по разследване Комисията, в сътрудничество с държавите членки, започва разследване на ниво на [Съюза]. Предмет на разследване са дъмпингът и вредата от него, като те се разследват едновременно. За да бъде представителен резултатът от разследването, се определя разследвания[т] период, който в случаите на дъмпинг е не по-кратък от шестте месеца, непосредствено предхождащи започването на процедурата. Информацията, отнасяща се до период, следващ разследвания период, обикновено не се взема предвид“.

70

От тази разпоредба действително е видно, че данните от времето след периода на разследване поначало не се вземат предвид при разследването на дъмпинга и вредата; същевременно, доколкото е използвал наречието „обикновено“, законодателят на Съюза не е искал да изключи напълно подобна възможност.

71

Следователно институциите на Съюза имат право при определени условия да вземат предвид данни от времето след периода на разследване. За подобно овластяване има още по-голямо основание при разследвания, чиято цел е да се установи не вреда, а опасност от причиняване на вреда, което по естеството си предполага прогностичен анализ. Същевременно наличието на опасност от причиняване на вреда, както и на вреда, трябва да бъде доказано към момента на приемане на антидъмпинговата мярка. Освен това от член 3, параграф 9 от основния регламент следва, че установяването на опасност от причиняване на съществена вреда трябва да се основава на факти, а не само на твърдения, предположения или далечни възможности и че промяната в обстоятелствата, която може да доведе до ситуация, при която дъмпингът да причини вреда, трябва да е предвидима и непосредствена.

72

При това положение данните от времето след периода на разследване могат да се използват, за да се потвърдят или опровергаят съдържащите се във временния регламент прогнози и съответно за да се наложи, в първата хипотеза, окончателно антидъмпингово мито.

73

Използването от институциите на Съюза на данни от времето след периода на разследване подлежи на контрол от страна на съда на Съюза.

74

В това отношение следва да се припомни, че съгласно посочената в точки 34 и 35 от настоящото решение съдебна практика подобен контрол действително трябва да е съобразен с широкото право на преценка, с което разполагат институциите на Съюза във връзка с мерките за търговска защита, но същевременно Общият съд не надхвърля границите на този контрол, като проверява дали доказателствата, върху които почиват констатациите на посочените институции, подкрепят изводите, които същите са направили въз основа на тях.

75

Следователно в случая Общият съд е имал право да провери дали данните от времето след периода на разследване, бидейки посочени от институциите на Съюза, потвърждават прогнозите във временния регламент и съответно оправдават налагането на окончателно антидъмпингово мито.

76

Важно е, на второ място, да се провери дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, упражнявайки контрол върху направената от институциите на Съюза преценка на четирите фактора по член 3, параграф 9 от основния регламент, които трябва да бъдат взети под внимание при анализа дали е налице опасност от причиняване на вреда.

77

В това отношение следва да се отбележи, че в рамките на този контрол Общият съд само е изследвал, без изобщо да ги изопачава, доказателствата от времето след периода на разследване, приети от тези институции първо във временния, а след това и в спорния регламент.

78

На тази основа Общият съд констатира, че посочените от институциите на Съюза доказателства от времето след периода на разследване не са били годни да подкрепят извода за наличие на опасност от причиняване на вреда и че следователно Съветът е допуснал в това отношение явна грешка в преценката.

79

Поради това Общият съд не пренебрегва границите на съдебния контрол, действащи във връзка с мерките за търговска защита, приемайки в точка 92 от обжалваното съдебно решение, че Съветът е нарушил член 3, параграф 9 от основния регламент, като е сметнал, че има опасност от причиняване на вреда.

80

Поради това твърденията по второто основание и по втората част на третото основание за обжалване по дело C‑186/14 P и твърденията по третото основание за обжалване по дело C‑193/14 P следва да бъдат отхвърлени.

81

С оглед на всички гореизложени съображения жалбите, подадени от жалбоподателите по дела C‑186/14 P и C‑193/14 P, трябва да бъдат отхвърлени в тяхната цялост.

82

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

83

В съответствие с член 138, параграф 1 от този правилник, който съгласно член 184, параграф 1 от него е приложим относно производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

84

След като ArcelorMittal и др. и Съветът са загубили делото и Hubei е поискало осъждането им, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

85

Доколкото исканията на Комисията също са отхвърлени, тя следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

86

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, който съгласно член 184, параграф 1 от него е приложим относно производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд, държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Италианската република следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: