—

за „ИЗИПЕЙ“ АД, от Б. Григоров, изпълнителен директор,

—

за Националния осигурителен институт, от Б. Петков, управител,

—

за българското правителство, от Е. Петранова и Д. Драмбозова, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от Г. Колева, R. Sauer и C. Vollrath, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ L 15, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 12), изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. (OВ L 52, стр. 3, наричана по-нататък „Директива 97/67“), както и на членове 106 ДФЕС и 107 ДФЕС.

2

Запитването е отправено по дело между „ИЗИПЕЙ“ АД и „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, от една страна, и Министерския съвет на Република България (наричан по-нататък „Министерският съвет“) и Националния осигурителен институт (наричан по-нататък „НОИ“), от друга, образувано по искане за отмяна или обявяване на нищожност на някои членове от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (наричана по-нататък „Наредбата“).

3

Съгласно член 1 от Директива 97/67:

„Настоящата директива установява общи правила относно:

4

Член 2 от тази директива предвижда:

„По смисъла на настоящата директива, се прилагат следните дефиниции:

[…]

[…]“.

5

Съгласно член 2 от Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 7, 2012 г., стр. 3, наричано по-нататък „решението УОИИ“):

„1.   Настоящото решение се прилага за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес, както е посочено в член 106, параграф 2 [ДФЕС], която попада в една от следните категории:

[…]

2.   Настоящото решение се прилага само когато срокът, за който на дадено предприятие се възлага извършването на услугата от общ икономически интерес, не надвишава 10 години. Когато срокът на възлагане надвишава 10 години, настоящото решение се прилага само в степента, в която от доставчика на услуги се изискват значителни инвестиции, които трябва да бъдат амортизирани през по-дълъг период от време в съответствие с общоприетите счетоводни принципи.

[…]“.

6

Член 3 от това решение, който се отнася до съвместимостта и освобождаването от изискването за уведомяване, предвижда:

„Държавната помощ във вид на компенсация за извършване на обществена услуга, която изпълнява условията, посочени в настоящото решение, е съвместима с вътрешния пазар и се освобождава от задължението за предварително уведомяване, предвидено в член 108, параграф 3 [ДФЕС], при условие че тя също съответства на изискванията, произтичащи от Договора [за функционирането на ЕС] или от секторното законодателство на Съюза“.

7

Член 10 от решението УОИИ, който съдържа преходните разпоредби, гласи:

„Настоящото решение се прилага за индивидуална помощ и схеми за помощ, както следва:

[…]“.

8

Съгласно член 11 от това решение, „Решение 2005/842/ЕО се отменя“.

9

Член 12 от решението УОИИ предвижда, че „[н]астоящото решение влиза в сила на 31 януари 2012 г.“

10

Според член 106 от Кодекса за социално осигуряване прилагането на глава 6 от този кодекс (озаглавена „Задължително пенсионно осигуряване“) и изплащането на пенсиите се уреждат с акт на Министерски съвет.

11

Съгласно член 50 от Наредбата, приета с Постановление на Министерски съвет № 30 от 10 март 2000 г., „[п]енсиите и добавките към тях се изплащат от териториалните поделения на НОИ чрез пощенските станции и банките в страната […]“.

12

Член 51 от Наредбата уточнява, че „[п]енсиите и добавките към тях се изплащат от пощенските станции по постоянния или настоящия адрес на пенсионерите по реда и начина, определени в наредбата“.

13

Съгласно член 54, алинея първа от Наредбата „[т]ериториалното поделение на НОИ изготвя за всеки пенсионер един изплащателен картон, по който пощенската станция му изплаща пенсията (пенсиите) и добавките към нея. Изплащателният картон, съответно подписан от получателя на пенсията, служи като оправдателен документ за извършените плащания“.

14

Член 58 от Наредбата предвижда:

„[НОИ] ритмично превежда необходимите суми за изплащане на пенсиите и добавките към тях на териториалното поделение [на „Български пощи ЕАД (наричано по-нататък „Български пощи“)] по начин, който гарантира своевременното им изплащане. […]“.

15

Член 92 от Наредбата гласи:

„(1)   Териториалното поделение на НОИ превежда сумите за изплащане на пенсиите по набирателна сметка на териториалното поделение „Български пощи“. Сметните отношения на териториалното поделение на НОИ с териториалното поделение „Български пощи“ за изплатените пенсии през месеца се уреждат до края на същия месец.

(2)   За извършване на работата по изплащане на пенсиите чрез пощенската мрежа НОИ чрез териториалните си поделения заплаща на териториалните поделения „Български пощи“ 8,5 на хиляда върху подлежащите на изплащане през месеца пенсии. Те се превеждат до 7-о число на следващия месец.

(3)   Дължимият данък добавена стойност върху сумата по ал. 2 се превежда от териториалното поделение на НОИ на териториалното поделение „Български пощи“ едновременно със сумата по ал. 2.

(4)   Преводите по ал. 2 и 3 се извършват въз основа на фактура, която териториалното поделение „Български пощи“ издава след приключване изплащането на пенсиите през месеца.

(5)   При неправилно изплатена пенсия по вина на служител от пощенската станция тя се възстановява на териториалното поделение на НОИ от териториалното поделение „Български пощи“. […]“.

16

Съгласно член 4 от Закона за пощенските услуги, изменен (наричан по-нататък „ЗПУ“), „[п]ощенските услуги са универсална пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги“.

17

Член 25, алинея втора от ЗПУ предвижда:

„(2) Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга може да осъществява и други пощенски услуги по реда, установен в този закон, както и други дейности, включени в предмета му на дейност като търговско дружество“.

18

Член 29б от посочения закон уточнява:

„Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга организира и осъществява отчитане на дейността си в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и прилагане на система за разпределение на разходите както общо за търговското дружество, така и аналитично и поотделно за:

19

От член 38 от ЗПУ следва, че неуниверсалните пощенски услуги включват:

20

Съгласно член 39, точка 3 от ЗПУ индивидуална лицензия по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, който се издава, наред с останалото, за извършване на пощенски парични преводи.

21

Параграф 1, точка 9 от Допълнителните разпоредби от същия закон предвижда, че „[п]ощенски парични преводи“ са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 на суми от подателя до получателя“.

22

Съгласно параграф 70 от Преходните и заключителни разпоредби към споменатия закон „[п]ощенският оператор, на когото съгласно чл. 24 се възлага задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, е търговското дружество [„Български пощи“], за срок 15 години, считано от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник“ (бр. 102 от 2010 г., в сила от 30 декември 2010 г.).

23

Наредбата е приета с постановление на Министерския съвет от 10 март 2000 г. и е в сила от 1 януари 2000 г. Тази наредба предвижда, че пенсиите се изплащат от териториалните поделения на НОИ чрез банките в страната и пощенските станции на националния пощенски оператор „Български пощи“, еднолично търговско дружество със 100 % държавно участие в капитала. Тези пощенски парични преводи включват изплащането на пенсии както в пощенските станции, така и от пощенски служител — на адреса на получателя. Към момента на издаване на Наредбата „Български пощи“ е единственият субект, оправомощен съгласно ЗПУ да извършва универсалната пощенска услуга, част от която е и извършването на пощенски парични преводи.

24

След изменение на цитирания закон, считано от 3 ноември 2009 г. пощенските парични преводи вече не са част от универсалната пощенска услуга. „ИЗИПЕЙ“ АД и „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД са предприятия, притежаващи лицензия, която е предоставена от Комисията за регулиране на съобщенията и позволява извършването на услугата „пощенски парични преводи“. Поради това тези предприятия смятат, че доколкото предоставя на „Български пощи“ изключително право за изплащането на пенсиите с пощенски парични преводи, Наредбата ограничава правата им като пощенски оператори и нарушава свободната конкуренция.

25

Министерският съвет поддържа, че чрез отпускане и изплащане на пенсиите се осъществяват функциите на държавата по обществено осигуряване, поради което отпускането и изплащането не могат да бъдат определени като стопанска дейност. На „Български пощи“ било възложено с нормативен акт да осъществява обществена услуга, която не попадала в приложното поле на правото на конкуренцията. Министерският съвет добавя, че единствено това дружество разполага с клонова мрежа на цялата територия на България, включително в слабо населени местности.

26

Първоинстанционният съд приема, че член 106 от Кодекса за социално осигуряване предоставя на Министерския съвет възможността да избере дружеството, което в най-голяма степен ще задоволи обществените потребности, и оттук прави извода, че жалбата на „ИЗИПЕЙ“ АД и „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД трябва да се отхвърли като неоснователна. След като жалбата им е отхвърлена, страните подават касационни жалби пред запитващата юрисдикция.

27

При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 97/67 трябва да се тълкува в смисъл, че услугата по извършване на пощенски паричен превод на суми от подателя, който в случая е Държавата, до получателя — чрез оператора, на когото е възложено да извършва универсалната пощенска услуга — попада в приложното поле на тази директива.

29

Следва да се припомни, че член 2, точка 1 от Директива 97/67 изброява изчерпателно услугите, обхванати от понятието „пощенска услуга“ по смисъла на тази директива, които включват събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенските пратки. Освен това в точка 6 от същия член подробно се описва какво следва да се разбира под „пощенска пратка“ по смисъла на посочената директива.

30

Нито член 2, нито която и да е друга разпоредба на Директива 97/67 обаче споменава финансовите услуги, включително тези, които се извършват допълнително от доставчиците на пощенски услуги (вж. в този смисъл решение Asempre и Asociación Nacional de Empresas de Externalización y Gestión de Envíos y Pequeña Paquetería, C‑240/02, EU:C:2004:140, т. 31).

31

Също така следва да се уточни, че с оглед на точната и изчерпателна формулировка на тази разпоредба на Директива 97/67 не би могло да бъде възприето едно разширително нейно тълкуване, което би довело до включване в приложното поле на тази директива на положения, необхванати от нея (вж. в този смисъл решение Asempre и Asociación Nacional de Empresas de Externalización y Gestión de Envíos y Pequeña Paquetería, C‑240/02, EU:C:2004:140, т. 32).

32

Така Съдът е постановил, че услугите по извършване на пощенски парични преводи, които се състоят в осъществяването чрез обществената пощенска мрежа на плащания в полза на физически или юридически лица за сметка и по искане на другиго, са извън приложното поле на Директива 97/67 (вж. решение Asempre и Asociación Nacional de Empresas de Externalización y Gestión de Envíos y Pequeña Paquetería, C‑240/02, EU:C:2004:140, т. 34).

33

Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че Директива 97/67 трябва да се тълкува в смисъл, че услугата по извършване на пощенски паричен превод на суми от подателя, който в случая е Държавата, до получател — чрез оператора, на когото е възложено да извършва универсалната пощенска услуга — не попада в приложното поле на тази директива.

34

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да предостави на предприятие като разглежданото по главното производство изключителното право да изплаща пенсии с пощенски паричен превод.

35

Като начало следва да се припомни, че за да се квалифицира дадена мярка като държавна помощ, трябва да са изпълнени всички условия, посочени в член 107, параграф 1 ДФЕС. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. решение Libert и др., C‑197/11 и C‑203/11, EU:C:2013:288, т. 74 и цитираната съдебна практика).

36

Следователно, за да е възможно квалифициране като държавна помощ, член 107, параграф 1 ДФЕС предполага по-специално наличието на предимство, предоставено на дадено предприятие.

37

В това отношение на първо място следва да се подчертае, от една страна, че с оглед на прилагането на разпоредбите на правото на Съюза в областта на конкуренцията предприятие е всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. От друга страна, всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар, представлява икономическа дейност (вж. решение Compass-Datenbank, C‑138/11, EU:C:2012:449, т. 35).

38

Съдът също така е постановил, че организациите, които спомагат за управлението на обществената услуга за социално осигуряване, изпълняват функция с чисто социален характер. Всъщност тази дейност се основава на принципа на солидарност и няма стопанска цел. Изплатените обезщетения са нормативно уредени и не зависят от размера на вноските (вж. в този смисъл решение Poucet и Pistre, C‑159/91 и C‑160/91, EU:C:1993:63, т. 18).

39

Запитващата юрисдикция следва да провери дали извършваните от „Български пощи“ пощенски парични преводи, чрез които се осъществява процесното изплащане на пенсии, спомагат за функционирането на обществената услуга за социално осигуряване и следователно дали трябва да се считат за икономическа дейност, която попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС.

40

Във връзка с това следва да се припомни, че за да не бъде тази дейност квалифицирана като икономическа, е необходимо по своето естество, своя предмет и съгласно правилата, на които се подчинява, тя да е неразделно свързана с националната пенсионна система (вж. по аналогия решение Aéroports de Paris/Комисия, C‑82/01 P, EU:C:2002:617, т. 81). Ето защо в случая по главното производство трябва да се отчете евентуалната отделимост на извършването на пощенски парични преводи.

41

В тази насока от член 50, член 54, алинея първа и член 58 от Наредбата по-специално е видно, че пенсиите, отпускани в рамките на системата на държавното социално осигуряване, спадат към функциите на НОИ, който при изпълнението на тази функция използва „Български пощи“ само за да осигури изплащането на пенсиите.

42

В допълнение, член 50 от Наредбата предвижда, че пенсиите могат да бъдат изплащани и чрез банкови институции. Съгласно данните, предоставени от НОИ на българското правителство и цитирани от последното в устната фаза на производството, към 1 май 2015 г. около 53 % от общия брой пенсии се изплащат с банков превод. Следователно пощенските парични преводи, извършвани от „Български пощи“, в действителност не са единственото средство за изплащане на пенсиите.

43

Тези обстоятелства биха могли да дадат основание да се приеме, че е възможно пощенските парични преводи, чрез които се изплащат пенсиите, да са отделими от националната пенсионна система. Запитващата юрисдикция следва да прецени релевантността на тези обстоятелства, по-специално в светлината на останалите наведени пред нея фактически и правни обстоятелства.

44

На второ място, ако пощенските парични преводи, чрез които се осъществява процесното изплащане на пенсии, са отделими от обществената услуга за социално осигуряване и трябва да се считат за икономическа дейност, се поставя въпросът дали мярката, с която държава членка предоставя на дадено предприятие изключителното право да изплаща пенсии чрез пощенски парични преводи, може да представлява предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

45

В това отношение следва да се припомни, че съответната държавна мярка не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС, когато съставлява компенсация, която представлява насрещна престация за услугите, осъществени от предприятията получатели за изпълнението на задължения за обществени услуги, и поради това тези предприятия в действителност не получават финансово предимство и следователно не са поставени в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните предприятия (вж. решения Libert и др., C‑197/11 и C‑203/11, EU:C:2013:288, т. 84, както и Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, EU:C:2003:415, т. 87).

46

Все пак, за да не бъде подобна компенсация квалифицирана като държавна помощ, в конкретния случай трябва да бъдат изпълнени определени условия (решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, EU:C:2003:415, т. 88).

47

Първо, от точка 89 от решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415) следва, че за да не бъде подобна компенсация квалифицирана като държавна помощ, е необходимо получаващото предприятие действително да е натоварено с изпълнението на задължения за обществени услуги и тези задължения да са ясно определени.

48

В настоящия случай запитващата юрисдикция трябва да провери дали „Български пощи“ действително е натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и дали тези задължения следват ясно от националното законодателство, предмет на главното производство.

49

Второ, от точка 90 от решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415) следва, че запитващата юрисдикция трябва да прецени дали параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, са установени предварително по обективен и прозрачен начин.

50

В това отношение може да се отбележи, че член 92, алинея втора от Наредбата указва базовия размер, въз основа на който се изчислява компенсацията за задължението за обществена услуга.

51

Запитващата юрисдикция следва да провери още дали съгласно третото условие, залегнало в точка 92 от решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), компенсацията надвишава това, което е необходимо за покриване изцяло или частично на разходите, възникнали с изплащането на пенсиите чрез пощенски парични преводи, като се отчитат съответните приходи и приемлива печалба от изпълнението на това задължение.

52

Когато — както в случая по главното производство — предприятието, на което е възложена услугата от общ икономически интерес, не е избрано в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, запитващата юрисдикция също така трябва да се увери, в съответствие с четвъртото условие, предвидено в точка 93 от решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), че равнището на тази компенсация е определено въз основа на анализ на разходите, които едно средностатистическо, добре управлявано и оборудвано предприятие би правило, за да изпълнява задълженията си за обществена услуга, като се отчитат съответните приходи и приемлива печалба от изпълнението на тези задължения.

53

На трето място, макар запитващата юрисдикция да подчертава, че получаваното от „Български пощи“ възнаграждение представлява компенсация, която не надхвърля определения в член 2, параграф 1, буква а) от решението УОИИ размер, трябва все пак да се уточни, че това решение се отнася до мерките, които са държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС (вж. в този смисъл решение Libert и др., C‑197/11 и C‑203/11, EU:C:2013:288, т. 102). Всъщност единствено ако критериите, споменати в точки 47—52 от настоящото решение, не са изпълнени и са налице предпоставките за прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС, запитващата юрисдикция би могла да приложи това решение на Комисията, за да определи дали процесната мярка, която може да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, е съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 106, параграф 2 ДФЕС и за нея може да отпадне задължението за предварително уведомяване, предвидено в член 108, параграф 3 ДФЕС.

54

В тази насока следва да се припомни, че от членове 11 и 12 от решението УОИИ следва, че то отменя Решение 2005/842 и влиза в сила на 31 януари 2012 г. Както отбелязва Европейската комисия, съгласно член 10 от решението УОИИ схемите за помощ, въведени преди влизането в сила на това решение, които са били съвместими с вътрешния пазар и за които съгласно Решение 2005/842 не е важало изискването за уведомяване, продължават да бъдат съвместими с вътрешния пазар и за тях да не се изисква предварително уведомяване за допълнителен срок от две години, т.е. до 31 януари 2014 г. Считано от тази дата, схемите за държавна помощ трябва да са съобразени с условията на решението УОИИ, за да не се изисква уведомяване.

55

В допълнение — доколкото, видно от точка 23 от настоящото решение, Наредбата е влязла в сила през януари 2000 г. — трябва да се отбележи, че съгласно член 2, параграф 2 от решението УОИИ, ако даден доставчик на услуги извършва услуга от общ икономически интерес от повече от десет години, това решение се прилага само при положение че този доставчик е трябвало да направи значителни инвестиции, за да може да изпълнява задължението си за предоставяне на услуга от общ икономически интерес — преценка, която трябва да бъде направена от националната юрисдикция.

56

С оглед на изложеното дотук на втория въпрос следва да се отговори, че член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако извършването на пощенски парични преводи, чрез които се изплащат пенсии, представлява икономическа дейност, тази разпоредба все пак не се прилага при предоставено от държава членка на предприятие като разглежданото по главното производство изключително право да изплаща пенсии чрез пощенски парични преводи, стига тази услуга да е услуга от общ икономически интерес, компенсацията за която представлява насрещната престация за услугите, осъществени от това предприятие за изпълнение на задължението му за обществена услуга.

57

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: