Дело C‑177/14

María José Regojo Dans

срещу

Consejo de Estado

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клаузи 3 и 4 — Принцип на недопускане на дискриминация — Помощен персонал — Непризнаване на правото на получаване на допълнително възнаграждение за всеки три прослужени години — Обективни причини“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 9 юли 2015 г.

  1. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Понятие „работник на срочен трудов договор“ — Помощен персонал — Включване

    (клауза 3, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

  2. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Цели

    (съображение 14 от Директива 1999/70 на Съвета, клауза 1, а) и клауза 4 от приложението към нея)

  3. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана за дискриминация на работниците на срочни трудови договори — Условия за наемане на работа — Понятие — Допълнително възнаграждение за прослужени години — Включване

    (клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

  4. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана за дискриминация на работниците на срочни трудови договори — Национална правна уредба, която без обосновка по обективни причини не признава на служителите от помощния персонал правото да получават допълнително възнаграждение за всеки три прослужени години, изплащано на държавните служители, назначени за неопределено време, когато тези две категории служители се намират в сходно положение — Недопустимост — Проверка, възложена на националния съд

    (клауза 3, точка 2 и клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

  5. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Обективни причини, обосноваващи разлика в третирането — Понятие — Критерии, които следва да бъдат взети предвид

    (клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

  1.  Понятието „работник на срочен трудов договор“ по смисъла на клауза 3, точка 1 от Рамково споразумение относно срочната работа, приложено към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва тълкува в смисъл, че е приложимо за служител, който е част от помощния персонал по силата на националното право.

    Всъщност Директива 1999/70 и Рамковото споразумение се прилагат за всички работници, полагащи труд срещу възнаграждение в рамките на възникнало с работодателя им срочно трудово правоотношение. Само по себе си обстоятелството, че едно лице се квалифицира като служител от помощния персонал съгласно националното право или че трудовият му договор има някои особени характеристики, а именно временен характер, свободно назначаване или освобождаване от длъжност или още факта, че на този служител са възложени доверителни или специални консултантски функции, е ирелевантно в това отношение, тъй като в противен случай полезното действие на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение, както и еднаквото им прилагане в държавите членки биха били застрашени, тъй като това би дало възможност на последните да лишат по собствено усмотрение определена категория лица от закрилата, която се цели с тези актове на Съюза.

    (вж. т. 33, 34, 37; т. 1 от диспозитива)

  2.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 40—42)

  3.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 43)

  4.  Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, приложено към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която без каквато и да е обосновка по обективни причини не признава на служителите от помощния персонал правото да получават допълнително възнаграждение за всеки три прослужени години, изплащано по-специално на държавните служители, назначени за неопределено време, когато по отношение на получаването на това допълнително възнаграждение посочените две категории служители се намират в сходно положение, което националната юрисдикция следва да провери.

    Всъщност относно допълнителните възнаграждения за всеки три прослужени години, които представляват „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, работниците на срочни трудови договори не трябва да се третират по-неблагоприятно в сравнение с работниците на трудов договор за неопределено време, които се намират в сходно положение, без това да е обосновано от каквито и да било обективни причини. За да се прецени дали работниците извършват идентична или подобна работа по смисъла на Рамковото споразумение, следва в съответствие с клауза 3, точка 2 и клауза 4, точка 1 от последното да се вземат предвид всички фактори, като естеството на тяхната работата, квалификацията и компетентността им, условията на обучение и условията на труд.

    (вж. т. 44, 46, 62; т. 2 от диспозитива)

  5.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 54—57)