Дело C‑163/14

Европейска комисия

срещу

Кралство Белгия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 343 ДФЕС — Протокол за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз — Член 3 — Освобождаване от данъци — Регион Брюксел-столица — Налози върху доставката на електроенергия и на газ“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 14 януари 2016 г.

  1. Привилегии и имунитети на Европейския съюз — Данъчен имунитет на Съюза — Косвени данъци — Понятие — Налози върху доставката на електроенергия и на газ — Включване — Непосочване на институциите на Съюза като данъчнозадължени за тези налози лица — Липса на последици

    (член 3, втора алинея от Протокол № 7 към ДЕС и ДФЕС)

  2. Привилегии и имунитети на Европейския съюз — Данъчен имунитет на Съюза — Изключване на данъци, такси и задължения, които са свързани с такси за предоставяне на комунални услуги — Задължения, служещи за финансиране на задачи за обществена услуга, които не са предназначени за институциите на Съюза — Неприложимост на изключването

    (член 3, трета алинея от Протокол № 7 към ДЕС и ДФЕС)

  1.  От текста на член 3, втора алинея от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз не може да се заключи, че за да се ползва с предвидения в тази разпоредба имунитет, Съюзът трябва да е посочен от националната правна уредба като данъчнозадължено лице за косвени данъци. Всъщност посочената разпоредба изисква само косвените данъци да са включени в цената на движимата или недвижимата собственост и тази цена да включва такива данъци. Член 3, втора алинея от Протокола не предвижда и условие за прехвърляне на разглеждания косвен данък върху институциите на Съюза.

    Следователно налозите върху доставките на електроенергия и газ, включени в издаваните на институциите на Съюза фактури, трябва да се считат за косвени данъци, които попадат в приложното поле на член 3, втора алинея от протокола, дори и ако в приложимата национална правна уредба институциите на Съюза не са посочени като данъчнозадължени лица.

    (вж. т. 39, 42, 43, 46 и 47)

  2.  За да се счита, че дадено косвено задължение, каквото задължение представляват налозите върху доставките на електроенергия и газ, е свързано с такси за предоставяне на комунални услуги по смисъла на член 3, трета алинея от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, трябва да са изпълнени две условия. Първото от условията е услугите да се предоставят или поне да могат да се предоставят на тези, върху които е наложено косвеното задължение. Второто условие е да има пряка и пропорционална връзка между действителните разходи за услугата и задължението, наложено на ползващото се от нея лице. Посочените две условия са кумулативни.

    С оглед на това, ако плащаните от институциите на Съюза налози служат за финансиране и на задачи за обществена услуга, от които те не могат да се ползват, от самия този факт следва, че първото условие не е изпълнено и че също, що се отнася до второто условие, няма пряка и пропорционална връзка между размера на спорните налози и действителните разходи за предвидените в националната правна уредба публични услуги. Впрочем липсата на такава връзка трябва да се констатира дори и по отношение на задачите за обществена услуга, от които институциите на Съюза могат да се ползват, тъй като приложимата национална правна уредба не позволява да се установи в каква степен те могат да се ползват от въпросните комунални услуги.

    (вж. т. 66, 70, 71 и 73)