1

С иска си Европейската комисия моли Съда да установи, че като не е освободило институциите на Европейския съюз от налозите по член 26 от Постановлението относно организацията на пазара на електроенергия в регион Брюксел-столица, както и от тези по член 20 от Постановлението относно организацията на пазара на газ в регион Брюксел-столица, изменени, и като не е допуснало възстановяване на вече събраните от регион Брюксел-столица такива налози (наричани по-нататък „спорните налози“), Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 3, втора алинея от Протокола от 8 април 1965 година за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, приложен първоначално към Договора за създаване на Единен съвет и Единна комисия на Европейските общности (ОВ 152, 1967 г., стр. 13), а впоследствие по силата на Договора от Лисабон като Протокол № 7 към ДЕС, ДФЕС и Договора за ЕОАЕ (наричан по-нататък „Протоколът“).

2

В член 28, първа алинея от Договора за създаване на Единен съвет и Единна комисия на Европейските общности, а впоследствие, след влизането в сила на Договора от Лисабон, в член 343 ДФЕС се предвижда, че Съюзът се ползва на територията на държавите членки с привилегии и имунитети, необходими за изпълнението на неговите задачи при условията, определени в Протокола.

3

Член 3 от Протокола гласи:

„Съюзът, неговото имущество, приходи и друга собственост се освобождават от всички преки данъци.

Правителствата на държавите членки, когато е възможно, вземат всички подходящи мерки, за да опростят или възстановят косвените данъци или данъците върху продажбите, включени в цената на движимата или недвижимата собственост, когато Съюзът осъществява за негови официални нужди съществени покупки, чиято цена включва данъци и такси от този вид. Тези разпоредби не се прилагат по такъв начин, че да предизвикат нарушаване на конкуренцията в рамките на Съюза.

Не се предоставя освобождаване от данъците, таксите и задължения, които са свързани с такси за предоставяне на комунални услуги“.

4

Член 26 от първоначалната редакция на Постановлението от 19 юли 2001 г. относно организацията на пазара на електроенергия в регион Брюксел-столица, в сила от 1 януари 2003 г. (Moniteur belge от 17 ноември 2001 г., стр. 39135, наричано по-нататък „Постановлението за електроенергията“), предвижда:

„§ 1   Притежаването на лиценз за доставка, издаден съгласно член 21, поражда задължение за месечно плащане от ползващото лиценза физическо или юридическо лице, наричано по-нататък задълженото за плащането лице.

§ 2   Задължението е изискуемо към 1 януари на съответната календарна година. То се плаща до 31 март на същата година.

§ 3   Задължението се изчислява въз основа на мощността, предоставяна от задълженото лице на привилегированите крайни клиенти посредством мрежи, разклонения и директни линии за 70 kV и по-малко в обекти на потребление, намиращи се в регион Брюксел-столица. За клиентите, на които се доставя електрическа енергия с високо напрежение, за предоставена мощност се счита присъединената мощност. Тя се равнява на предоставената по силата на договора за присъединяване максимална мощност, изразена в kVa. Когато не е посочена в договора за присъединяване или когато използваната мощност надхвърля предоставената съгласно договора за присъединяване максимална мощност, за присъединена мощност се счита използваната през изминалите тридесет и шест месеца максимална мощност, изразена в kVa и умножена по 1,2.

За клиентите, на които се доставя електрическа енергия с ниско напрежение, за предоставена мощност се счита мощността, за която са предвидени устройствата за защита, изразена в kVa. Съответствието между номиналната сила на тока за устройствата за защита и мощността им е посочено в приложената към настоящото постановление таблица.

§ 4   За електрическа енергия с високо напрежение размерът на задължението е 0,67 EUR за kVa.

За електрическа енергия с ниско напрежение размерът на задължението се определя съгласно следната таблица:

§ 5   Правителството приема мерки за изпълнение на настоящия член. То може по-специално да възложи на операторите на разпределителни мрежи, операторите на регионални преносни мрежи и ползващите преки електропроводни линии лица да предоставят информация, необходима за събирането на задължението.

Правителството може да възложи на оператора на разпределителната мрежа да изпрати покани до задължените лица за плащане на задължението. В поканата се посочват по-специално периодът, за който то се дължи, основата, на която се изчислява, ставката му, срокът и начинът за плащането му. Изпращането или не на такава покана обаче не засяга по какъвто и да било начин правата и задълженията на задължените лица.

§ 6   Задължението се начислява и събира съгласно правилата, предвидени в глава VI от Постановление от 23 юли 1992 г. за регионалния данък, дължим от обитаващите определени застроени недвижими имоти и притежаващи вещни права върху тях лица. Срокът за плащане на задължението обаче се определя съгласно параграф 3 от настоящия член.

§ 7   Приходите от задължението са предназначени за оператора на разпределителната мрежа с оглед на покриване на разходите за изпълнение на задълженията за извършване на обществени услуги по член 24. [Впоследствие разпоредбата е изменена, като е разширен кръгът от лица, на които се предоставят приходите от задължението, и като е определен начинът за тяхното разпределение.]

§ 8   Задължението е дължимо от януари 2004 г.

§ 9   Разходите, които са свързани с изпълнението на посочените в член 24 задължения за извършване на обществени услуги и които надвишават размера на събраните по силата на настоящия член приходи, се поемат от оператора на разпределителната мрежа, като се считат за оперативни разходи. Прехвърлянето на тези разходи в тарифите се урежда от федералното законодателство.

[…]“.

5

Член 26 от Постановлението за електроенергията е изменян многократно, като последно това е направено с Постановление от 20 юли 2011 г. (Moniteur belge от 10 август 2011 г.) и с Постановление от 21 декември 2012 г. за уреждане на данъчните производства в регион Брюксел-столица (Moniteur belge от 8 февруари 2013 г.). Член 26, параграф 2 понастоящем гласи:

„Задължението е дължимо към 1‑во число на всеки месец. То се плаща до 15‑о число на следващия месец. Задълженото лице не дължи плащане за мощността, предоставяна на клиентите за железопътната им транспортна мрежа, трамваен транспорт или метро […]“.

6

След посочените изменения таблицата по член 26, параграф 4 претърпява незначителни промени.

7

Член 24 от Постановлението за електроенергията, към който член 26, параграф 7 от същото постановление препраща, урежда възложените на оператори на мрежи задължения за извършване на обществени услуги и гласи:

„Операторът на разпределителната мрежа е задължен да извършва следните определени в точки 1—5 по-долу обществени услуги:

8

Впоследствие посочените по-горе задължения са изменени, като за последно това е направено с Постановление от 20 юли 2011 г. (Moniteur belge от 10 август 2011 г.). Понастоящем са предвидени следните задължения:

„Член 24

§ 1   Операторът на разпределителната мрежа и доставчиците са длъжни да извършват съответно следните определени в точки 1—2 по-долу обществени услуги:

§ 2   Институтът е задължен да извършва обществена услуга във връзка с насърчаване на рационалното използване на електроенергията чрез информация, демонстрации и предоставяне на оборудване, услуги и финансова помощ в полза на всички категории крайни клиенти, както и на местни доставчици, които задоволяват изцяло или отчасти нуждите на клиентите си посредством съоръжение за производство на електроенергия, разположено в точно определен и ясно очертан географски регион и присъединено след схемата за свързване с общата и/или с частна мрежа за доставка […]“.

Член 24а

Операторът на разпределителната мрежа е длъжен да извършва и следните обществени услуги:

9

Постановлението от 1 април 2004 г. за организацията на пазара на газ в регион Брюксел-столица, уреждащо таксите за поддръжка и ремонт на мрежите в газовия и електроенергийния сектор и изменящо Постановлението от 19 юли 2001 г. относно организацията на пазара на електроенергия в регион Брюксел-столица (Moniteur belge от 26 април 2004 г., стр. 34281), предвижда облагане на доставките на газ, считано от 1 юли 2004 г. (наричано по-нататък „Постановлението за газа“). В първоначалната си редакция член 20 от споменатото постановление гласи:

„Разходите, свързани с изпълнението на посочените в член 18 задължения за извършване на обществени услуги, са за сметка на оператора на мрежата, като се считат за оперативни разходи. Прехвърлянето на тези разходи в тарифите се урежда от федералното законодателство“.

10

Споменатият член 20 от Постановлението за газа е отменен с Постановлението от 20 юли 2011 г. за изменение на Постановлението за газа (Moniteur belge от 10 август 2011 г.), като е заменен с член 20п, който гласи:

„§ 1   Притежаването на лиценз за доставка, издаден съгласно член 15, поражда задължение за месечно плащане от ползващото лиценза физическо или юридическо лице, наричано по-нататък „задълженото за плащането лице“.

§ 2   Задължението е изискуемо към 1‑во число на всеки месец. То се плаща до 15‑о число на следващия месец.

§ 3   Като се спазват условията по втора алинея, задължението се изчислява въз основа на калибъра на газомерите, въведени в експлоатация от оператора на мрежата в обектите на потребление, намиращи се в регион Брюксел-столица, при крайните клиенти. Калибърът на газомера се определя от максималния дебит на газа, изразен в кубични метри в час, за който е предвиден газомерът. За крайните клиенти, чийто газомер е с калибър от 6 до 10 m3/h, данъкът се изчислява на база последно годишно потребление, изчислена съгласно приложимия за регион Брюксел-столица MIG.

§ 4   Размерът на месечното задължение за плащане е:

Посочените размери се индексират ежегодно в съответствие с индекса на потребителските цени в Кралството. […]

§ 5   Правителството приема мерки за изпълнение на настоящия член. То може по-специално да възложи на оператора на мрежата да предостави информация, необходима за събирането на задължението.

Правителството може да възложи на оператора на мрежата задължение за изпращане на покана до задължените лица за плащане на задължението. В поканата се посочват по-специално периодът, за който то се дължи, основата, на която се изчислява, ставката му, срокът и начинът за плащането му. Изпращането или не на такава покана обаче не засяга по какъвто и да било начин правата и задълженията на задължените лица.

§ 6   Задължението се начислява и събира съгласно правилата, предвидени в членове [13—19], 22 и 23 от Постановлението за данъчното производство в регион Брюксел-столица.

§ 7   Приходите от задължението се събират съответно във фондовете по член 2, точки 15 и 16 от Постановлението от 12 декември 1991 г. за създаване на бюджетни фондове, като се разпределят, както следва:

§ 8   Задължението е дължимо от януари 2012 г.“.

11

Задължения за извършване на обществени услуги, възложени на оператора на оператора на газоразпределителната мрежа, са установени в член 18 от Постановлението за газа, чиято първоначална редакция гласи:

„Операторът на разпределителната мрежа е длъжен да извършва следните обществени услуги:

12

Считано от август 2011 г., задълженията за извършване на обществени услуги са формулирани по следния начин:

„Член 18

Операторът на разпределителната мрежа и доставчиците са длъжни да извършват съответно следните определени в точки 1—3 по-долу обществени услуги:

Член 18а

Операторът на мрежата освен това е длъжен да извършва и следните обществени услуги:

[…]“.

13

Член 9 от Кралския указ от 29 февруари 2004 г. относно общата тарифна структура и основните принципи и процедури по отношение на тарифите и отчетите на операторите на газоразпределителните мрежи, извършващи дейност на белгийска територия (Moniteur belge от 11 март 2004 г.) гласи:

„При фактуриране в тарифите се включват тарифни позиции, свързани с данъците, вземанията, допълнителните облагания, налозите и възнагражденията. Тези позиции не представляват тарифи по смисъла на членове 3—8 от настоящия указ, но трябва да бъдат включени във фактурата на потребителите на мрежата. Те включват при необходимост:

14

Член 1 от Кралския указ от 3 април 2003 г. относно фактурирането на доставките на електроенергия и газ (Moniteur belge от 2 май 2003 г.) гласи:

„Изравнителните фактури след отчитане на измервателното устройство за доставка на електроенергия, които се изпращат на крайните клиенти, свързани към мрежи с ниско напрежение, и за доставка на газ, които се изпращат на крайните клиенти, чиято годишна консумация е до 60000 kWh, включително, трябва да съдържат най-малкото следната информация:

[…]

[…]“.

15

Член 22а от Федералния закон от 29 април 1999 г. относно организацията на пазара на електроенергия гласи:

„§ l С   оглед на компенсиране на загубите за общинските бюджети в резултат на либерализирането на пазара на електроенергия ежегодно се налага федерална вноска върху следната основа: […]

[…]

§ 4   Вноската по предходните параграфи се събира от операторите на разпределителната мрежа.

Операторите на разпределителната мрежа могат под формата на допълнително увеличение на тарифите за присъединяване към съответната разпределителна мрежа, прилагано по отношение на задължените лица в зависимост от мястото им на облагане, да включат федералната вноска за компенсиране на загубите, претърпени от общинските бюджети в резултат на либерализирането на пазара на електроенергия, във фактурите на клиентите си, които на свой ред могат да ги фактурират на техните клиенти, докато увеличението в крайна сметка бъде фактурирано на лицето, което е потребило MWh за свои лични нужди“.

16

Член 3 от Министерското постановление от 13 май 2005 г. за прилагане на споменатия член 22а (Moniteur belge от 18 май 2005 г., стр. 23450) предвижда:

„Федералната вноска по член 22а от закона се фактурира ежемесечно на крайните клиенти от доставчиците, както следва: […]“.

17

След като Постановлението за електроенергията и Постановлението за газа влизат в сила, доставчикът на електроенергия и газ Electrabel SA (наричано по-нататък „Electrabel“) фактурира на институциите на Съюза, които са установени в Брюксел, свързаните с доставката на електроенергия и газ налози, като от 1 юли 2004 г. започва да ги посочва в отделен раздел на фактурата, озаглавен „регионални налози“.

18

От август 2004 г. институциите на Съюза се опитват да установят характера на споменатите налози, както и аналогичните на тях федерални вноски върху газа и електроенергията. Тъй като стига до извода, че спорните налози имат характер на косвени данъци, с писмо от 28 юли 2005 г. Комисията иска от белгийските федерални органи, както и от органите на регион Брюксел-столица освобождаване и възстановяване на вече платените задължения, като считано от същата дата спира да плаща регионални и федерални налози на Electrabel.

19

С писма от 3 март 2006 г., 20 декември 2007 г. и 18 април 2008 г. федералните органи предоставят исканото освобождаване от федералните вноски, като изразяват становище, че същите могат да се разглеждат като включени в цената такси при продажбата.

20

При все това през септември 2008 г. Комисията плаща съответните суми за регионалните налози и продължава да ги плаща и след това, за да избегне прекъсване на доставките от страна на Electrabel, върху което всъщност тежи задължението да ги плаща на оператора на мрежата Sibelga — единствен междуобщински оператор на мрежи за електроенергия и газ в регион Брюксел-столица.

21

С писмо от 3 януари 2007 г. компетентният министър на регион Брюксел-столица отговаря, че не може да уважи искането на Комисията от 28 юли 2005 г., тъй като налогът за електроенергия представлявал насрещна престация за определени услуги, които Комисията ползвала или можела да ползва, и че Постановлението за електроенергията не налагало каквото и да било данъчно задължение върху Комисията, а само върху лицата, притежаващи лиценз за доставка, каквото в случая било Electrabel.

22

С писмо от 21 декември 2007 г. компетентният министър на регион Брюксел-столица излага съображенията, поради които не може да се съгласи с изразеното от Комисията становище, че по-голямата част от услугите, посочени в член 24 от Постановлението за електроенергията, не могат да бъдат предоставяни на Комисията. По-нататък, по въпроса относно характера на разглеждания данък министърът се позовава на решение Комисия/Белгия (C‑437/04, EU:C:2007:178) и подчертава, че за разлика от федералната вноска, налогът по член 26 от Постановлението за електроенергията се дължи само от притежаващите лиценз за доставка лица, като договорното или икономическото му прехвърляне върху техни клиенти не е основание за освобождаване.

23

На 27 юни 2008 г. Комисията изпраща първо официално уведомително писмо на Кралство Белгия, на което то отговаря с писмо от 9 септември 2008 г.

24

В отговор на писмо от 10 ноември 2008 г., с което Комисията отправя официално искане за възстановяване на сумите, които е платила за спорните налози, компетентният министър на регион Брюксел-столица заявява, че не може да направи нищо в това отношение, тъй като става въпрос за договорни отношения между институциите на Съюза и доставчика Electrabel.

25

С оглед на изразената позиция на 15 април 2009 г. Комисията изпраща на белгийските органи още едно официално уведомително писмо, в което посочва, че прилагането по отношение на институциите на Съюза на член 26 от Постановлението за електроенергията и на член 20 от Постановлението за газа нарушава предвидения в член 3 от Протокола данъчен имунитет. Комисията по същество изразява становище, че спорните налози представляват косвени данъци и че прехвърлянето им върху крайните клиенти не е в изпълнение на свободно договорена договорна клауза с доставчиците на електроенергия. Освен това Комисията отбелязва, че налозите имат характер именно на данъци, а не на такси, тъй като не отговарят на установените в практиката на Съда условия за квалифициране като „такси за предоставяне на комунални услуги“ по смисъла на член 3, втора алинея от Протокола.

26

С писмо от 10 юни 2009 г. компетентният министър на регион Брюксел-столица изразява несъгласие със становището на Комисията, като по същество изтъква, че целта на разглежданите налози е да се финансира изпълнението на задължения за извършване на обществени услуги, свързани с политиката в областта на околната среда, че институциите на Съюза се ползват или биха могли да се ползват от много от услугите, предвидени в Постановлението за електроенергията и в Постановлението за газа, и че институциите на Съюза не са задължени лица за спорните налози, но че в крайна сметка ги плащат просто защото така е предвидено в договорите, които са сключили с доставчиците на електроенергия и газ.

27

С писмо от 27 февруари 2012 г. Комисията изпраща на Кралство Белгия мотивирано становище на основание член 258 ДФЕС, на което белгийските органи отговарят с писмо от 23 април 2012 г., в което повтарят вече изразената от тях позиция.

28

Тъй като не намира за убедителни доводите на Кралство Белгия, Комисията решава да сезира Съда.

29

Едновременно с предявения пред Съда иск за установяване на неизпълнение на задължения институциите на Съюза инициират административно и съдебно производство на национално равнище за възстановяване на съответните суми за спорните налози, които считат за недължимо платени.

30

По отношение на характера на спорните налози Комисията отбелязва, че съгласно практиката на Съда квалификацията от гледна точка на правото на Съюза на облагане с такса, данък или вземане се извършва от Съда в зависимост от обективните характеристики на облагането и без значение на квалификацията му по националното право (Bautiaa et Société française maritime, C‑197/94 и C‑252/94, EU:C:1996:47, т. 39 и цитираната съдебна практика).

31

Косвеният данък се характеризирал основно с това, че бил налаган върху продажбите или потреблението, докато прекият данък бил налаган върху доходите или имуществото. Събитието, пораждащо изискуемостта на спорните налози, а именно самото притежаване на разрешение или лиценз за доставка на електроенергия и газ, нямало каквато и да било връзка с имуществото или доходите на доставчика на електроенергия или на оператора на мрежата за газ. Данъчното събитие всъщност било неразривно свързано с консумацията на електроенергия или газ и зависело от мощността, която била предоставяна на крайния клиент. Това впрочем се доказвало и от факта, че размерът на налозите се изчислявал въз основа на мощността.

32

Следователно спорните налози представлявали косвени данъци по смисъла на член 3, втора алинея от Протокола, които били включени във фактурираните на институциите на Съюза потребителски цени за електроенергия и газ. В това отношение за квалификацията на даден данък не било от особено значение формалната квалификация като „задължени лица“. Освен това липсата на нормативно задължение за прехвърляне на данъка върху крайните клиенти не превръщало данък върху потреблението в пряк данък върху доходите или имуществото.

33

Комисията твърди, че в случая другите условия за прилагане на член 3, втора алинея от Протокола са изпълнени. Всъщност електроенергията и газа трябвало да се разглеждат като нематериални активи, предмет на съществени покупки от Съюза за негови официални нужди.

34

Кралство Белгия счита, че предвиденият с Протокола данъчен имунитет се отнася единствено до националните правни уредби, които „налагат“ преки или косвени данъци на институциите на Съюза, но че този имунитет е неприложим към договорни разпоредби, прехвърлящи върху тези институции свободно договорена със съдоговорителя им финансова тежест.

35

В случая в Постановлението за електроенергията се посочвало, че задължено за налога за електроенергия е лицето, което притежава лиценз за доставка, а в Постановлението за газа се посочвало, че задължено лице за налога за газа е операторът на разпределителната мрежа. След като не били посочени като данъчнозадължени лица, институциите на Съюза не можели да се позоват на предвидения в член 3 от Протокола данъчен имунитет, още повече че нямало законова или подзаконова разпоредба, която да налага на споменатите задължени лица да прехвърлят чрез договор спорните налози върху клиентите си. Освен това положението на пазара, което налагало на всички доставчици да прехвърлят спорните налози върху крайните си клиенти, не било основание да се признае данъчен имунитет в полза на институциите на Съюза (решение Комисия/Белгия, C‑437/04, EU:C:2007:178, т. 53 и 58).

36

Според Кралство Белгия евентуалното прехвърляне върху крайните клиенти на спорните налози не ги превръщало в косвени данъци за институциите на Съюза, тъй като последните имали с доставчика договорни отношения, представляващи достатъчно доказателство, че квалификацията „данъци“ с оглед на тези институции била неприемлива. Впрочем не било важно дали спорните налози ще бъдат квалифицирани като „преки данъци“ или като „косвени данъци“, след като законът изрично посочвал, че те се дължат от съдоговорителя на институциите на Съюза. Спорните налози следователно не попадали в приложното поле на член 3 от Протокола.

37

Освен това не следвало да се прави съпоставка между спорните налози и федералната вноска, въведена с Федерален закон от 29 април 1999 г., тъй като член 22а, параграф 4 от споменатия закон изрично посочвал крайните клиенти като задължени за федералната вноска лица.

38

Следва да се напомни, че съгласно постановеното от Съда в първата и втората си алинея член 3 от Протокола установява два различни режима за имунитет в зависимост от това дали става въпрос за преки или косвени данъци, като разликата в режимите е от съществено значение при разглеждането на въпроса за имунитета (вж. в този смисъл решение Комисия/Белгия, C‑437/04, EU:C:2007:178, т. 36—38 и цитираната съдебна практика).

39

В случая е установено, че спорните налози не се налагат върху доходите или имуществото по смисъла на практиката на Съда (вж. в този смисъл решение Комисия/Белгия, C‑437/04, EU:C:2007:178, т. 44). Освен това следва да се констатира, че доставчиците на електроенергия и газ включват спорните налози във фактурите за доставките, които извършват за институциите на Съюза. Ето защо за тези налози трябва да се приеме, че са косвени данъци и че попадат в приложното поле на член 3, втора алинея от Протокола.

40

В този смисъл следва да се подчертае, че изводите, до които Съдът е стигнал в решение Комисия/Белгия (C‑437/04, EU:C:2007:178), не могат да бъдат отнесени към настоящото дело. Всъщност в споменатото решение става въпрос за пряк данък, наложен на носители на вещни права върху недвижими имоти, но прехвърлен по силата на договорно споразумение върху институциите на Съюза в качеството им на наематели.

41

По отношение на условията за прилагане на член 3, втора алинея от Протокола следва да се отбележи, че доставката на електроенергия и на газ за установените в регион Брюксел-столица институции на Съюза представлява съществена покупка за техни официални нужди, необходима за редовното им функциониране. Представените на Съда документи по делото не дават основание да се счита, че прилагането на споменатите разпоредби би предизвикало нарушаване на конкуренцията.

42

Според Кралство Белгия, дори и ако спорните налози можеха да се квалифицират като „преки данъци“, член 3, втора алинея от Протокола пак нямаше да е приложим, тъй като разглежданата в случая национална правна уредба не посочва институциите на Съюза като данъчнозадължени за налозите лица.

43

В това отношение следва да се констатира, както отбелязва и генералният адвокат в точки 59 и 60 от заключението си, че от текста на член 3, втора алинея от Протокола не може да се заключи, че за да се ползва с предвидения в тази разпоредба имунитет, Съюзът трябва да е посочен от националната правна уредба като данъчнозадължено лице за косвени данъци като разглежданите в случая спорни налози. Всъщност споменатата разпоредба изисква само косвените данъци да са „включени в цената на движимата или недвижимата собственост“ и тази цена да „включва“ такива данъци.

44

Впрочем следва да се отбележи, че например при данъка върху добавената стойност, по отношение на който член 3, втора алинея от Протокола често се прилага, като данъчнозадължено лице обикновено се посочва не крайният потребител, а доставчикът на стоки или услуги.

45

Следователно посочването на институциите на Съюза като данъчнозадължени лица от разглежданата национална правна уредба не е условие за прилагането на член 3, втора алинея от Протокола.

46

Освен това Кралство Белгия твърди, че предвиденият в член 3, втора алинея от Протокола имунитет е приложим само ако разглежданият косвен данък е прехвърлен на институциите на Съюза по силата на релевантната национална правна уредба.

47

Текстът на разглежданата разпоредба не предвижда подобно условие.

48

При все това обаче от естеството и основните характеристики на разглеждания данъчен режим следва, че въпросното косвено задължение е замислено и уредено с цел да бъде прехвърлено върху крайния потребител.

49

Редица съображения налагат извода, че в случая това е така.

50

Следва да се констатира, че разглежданата национална правна уредба подробно регламентира съществени елементи на спорните налози като основата за изчисляването им и ставката им, позовавайки се на потреблението и на крайните клиенти.

51

Член 26, параграф 3 от Постановлението за електроенергията предвижда, че налогът за електроенергията се изчислява въз основа на мощността, предоставяна на крайните привилегировани клиенти. Член 20п, параграф 3 от Постановлението за газа пък предвижда, че налогът за газа се изчислява въз основа на калибъра на газомерите при крайните клиенти.

52

Освен това член 26, параграф 4 от Постановлението за електроенергията, изменен, и член 20п, параграф 4 от Постановлението за газа предвиждат, че налогът се събира ежемесечно. Съгласно последната посочена разпоредба налогът отчита също и последното годишно потребление.

53

Член 9 от Кралския указ от 29 февруари 2004 г. и член 1 от Кралския указ от 3 април 2003 г. предвиждат, че всички събирани от публичните органи данъци, вземания и налози следва да бъдат включени и изрично отделно посочени в изпращаните на крайните клиенти фактури за доставка на електроенергия и газ.

54

Член 26, параграф 2 от Постановлението за електроенергията, изменен, предвижда, че задълженото лице не дължи данък за мощността, предоставяна на клиентите за железопътната им транспортна мрежа, трамваен транспорт или метро. Следователно регион Брюксел-столица е възнамерявал да предостави данъчно предимство на търговците, които извършват такъв тип дейност, което означава, че законодателят изхожда от разбирането, че разглежданото косвено задължение е за сметка на крайния потребител и че ако не предвиди такова освобождаване, задължени за налога биха били експлоатиращите такива мрежи търговци.

55

Направените изводи не могат да се оборят с факта, че член 22а от Федералния закон от 29 април 1999 г. изрично предвижда възможност за прехвърляне на федералната вноска върху крайния потребител. Всъщност разликата в третирането с оглед на освобождаването на сходните по естеството си федерални и регионални данъчни задължения би могло да означава непоследователност в данъчната система на държавата членка.

56

Накрая, следва да се отбележи, че съгласно член 3, втора алинея от Протокола е възможно опростяване или възстановяване на спорните налози.

57

С оглед на изложените съображения следва да се констатира, че спорните налози и тяхното прилагане отговарят на условията по член 3, втора алинея от Протокола.

58

Комисията поддържа, че спорните налози не могат да се квалифицират като „свързани с такси за предоставяне на комунални услуги“ по смисъла на член 3, трета алинея от Протокола. Всъщност съгласно практиката на Съда даден налог може да се счита за свързан с такси за предоставяне на комунални услуги по смисъла на посочената разпоредба само доколкото комуналните услуги се предоставят или поне могат да се предоставят на тези, които дължат налога (решение AGF Belgium, C‑191/94, EU:C:1996:144, т. 26). Освен това квалификацията на дадени задължения като „свързани с такси за предоставяне на комунални услуги“ налага съществуването на пряка и пропорционална връзка между действителните разходи за услугата и заплатеното от получателя ѝ (решение Европейска общност, C‑199/05, EU:C:2006:678, т. 25). Тези две условия в случая не били изпълнени.

59

По отношение на първото от условията Комисията твърди, че в отговорите си на официалното уведомително писмо и на мотивираното становище относно налога за електроенергия белгийските органи посочват следните три задължения, от чието изпълнение институциите на Съюза се ползвали или можели да се ползват, а именно програми за насърчаване на рационалното използване на електроенергията, изкупуване на електроенергия, произведена чрез когенерация, и обществено осветление.

60

По отношение на първото от посочените задължения, включващо предоставяне на премии, подобна програма не можела да се счита за услуга. По отношение на второто от задълженията, а именно изкупуване от оператора на мрежата на електроенергия, произведена чрез когенерация, институциите на Съюза не извършвали дейност по предоставяне на услуги или стопанска дейност. По отношение на третото задължение, свързано с общественото осветление, ставало въпрос за обществено полезна услуга, предназначена не конкретно за институциите на Съюза, а за всички преминаващи по улиците на Брюксел лица, без оглед на това дали същите са крайни клиенти на доставчик на електроенергия. Даден налог можел да се квалифицира като „такс[а] за предоставяне на комунални услуги“ обаче единствено ако представлявал насрещна престация, предоставена от страна на лицето, което дължи налога, за получена от него услуга, която е или може да бъде конкретно определена.

61

По отношение на налога за газ институциите на Съюза не можели да се ползват от изпълнението на задълженията по членове 18 и 18а от Постановлението за газа, тъй като същите били предвидени само за домакинствата, за лицата, за които имало специална социална тарифа, и за общините.

62

По отношение на второто определено в практиката на Съда условие Комисията отбелязва, че налогът за електроенергия се изчислявал с оглед на мощността, която се предоставя на крайния клиент, така че заплащаната от институциите на Съюза сума по никакъв начин не зависела от разходите за услугите, за които се твърдяло, че ѝ били предоставяни. Комисията се позовава в това отношение на примера с услугата за обществено осветление: големите потребители на електроенергия, които плащали по-висок налог, не ползвали повече обществено осветление от останалите потребители. Що се отнася до налога за газа, същият се изчислявал в зависимост от консумираните киловатчасове и следователно липсвала каквато и да било пряка и пропорционална връзка между действителните разходи за услугата и задължението за плащане на нейния получател.

63

Кралство Белгия се позовава на решение AGF Belgium (C‑191/94, EU:C:1996:144, т. 25 и 26) и поддържа, че комуналните услуги, с които са свързани спорните налози, отговарят на първото определено в това отношение в практиката на Съда условие, а именно могат да бъдат предоставяни на институциите на Съюза. По-конкретно програмите, свързани с рационалното използване на електроенергията и на газа, включвали някои елементи, а именно премии, от които институциите на Съюза можели да се ползват, като прилагат мерките за енергийна ефективност. В това отношение Кралство Белгия споменава таблица, в която са посочени размерите на премиите, от които през последните години институциите на Съюза са се ползвали.

64

Освен това споменатите институции можели да се ползват от изкупуването на електроенергия, произведена чрез когенерация, след като разполагали със съответните съоръжения. Същите съображения можели да се изтъкнат и по отношение на услугата за обществено осветление, от която институциите на Съюза също можели да се ползват. Независимо от факта, че нито Протоколът, нито практиката на Съда изисквали услугите да се предоставят само „конкретно“ на ползващото се от тях лице, една част от общественото осветление на регион Брюксел-столица била предназначена конкретно за институциите на Съюза и най-вече била пригодена да отговаря на техните специфични изисквания.

65

Второто определено в практиката на Съда условие в случая било също изпълнено. Всъщност спорните налози се изчислявали в зависимост от капацитета, предоставен на ползвателите на мрежата, което доказвало зависимостта между размера на налозите и предоставената услуга. Критерият за предоставен капацитет изглежда бил единствено приложимият по отношение по-специално на общественото осветление, тъй като използването му можело трудно да се измери.

66

От практиката на Съда следва, че за да се счита, че дадено косвено задължение, каквото задължение представляват спорните налози, е свързано с такси за предоставяне на комунални услуги по смисъла на член 3, трета алинея от Протокола, трябва да са изпълнени две условия. Първото от условията е услугите да се предоставят или поне да могат да се предоставят на тези, върху които е наложено косвеното задължение (решение AGF Belgium, C‑191/94, EU:C:1996:144, т. 26). Второто условие е да има пряка и пропорционална връзка между действителните разходи за услугата и задължението, наложено на ползващото се от нея лице (решение Европейска общност, C‑199/05, EU:C:2006:678, т. 25). Посочените две условия са кумулативни.

67

Следва да се констатира, от една страна, че в членове 24 и 24а от Постановлението за електроенергията и в членове 18 и 18а от Постановлението за газа разглежданата национална правна уредба определя точно задълженията за извършване на обществени услуги, които трябва да се финансират с приходите от спорните налози.

68

Както обаче признава и Кралство Белгия, не всички спадащи към тези задължения услуги могат да се предоставят на институциите на Съюза. Такива по-специално са осигуряването на минимални непрекъснати доставки на електроенергия и газ за консумация от домакинствата и доставките на електроенергия и газ по специална социална тарифа. Кралство Белгия признава, че институциите на Съюза могат да се ползват само от три от задълженията, а именно от тези за изкупуване на електроенергия, произведена чрез когенерация, за насърчаване на рационалното използване на електроенергията и газа и за осигуряване на обществено осветление.

69

От друга страна, видно от разглежданата национална правна уредба, приходите от спорните налози са предназначени за покриване на разходите за всички предвидени от тази уредба задължения за извършване на обществени услуги.

70

Поради това следва да се констатира, че спорните налози, които институциите на Съюза плащат, служат за финансиране и на задължения за извършване на обществени услуги, от които тези институции не могат да се ползват. От този факт следва, че първото условие, посочено в точка 66 от настоящото решение, не е изпълнено и че също, що се отнася до второто условие, няма пряка и пропорционална връзка между размера на спорните налози и действителните разходи за предвидените в националната правна уредба публични услуги.

71

Липсата на такава връзка трябва да се констатира дори и по отношение на трите задължения за извършване на обществени услуги, от които институциите на Съюза могат да се ползват.

72

Всъщност данъчната основа за спорните налози не разкрива в достатъчна степен връзка с обикновено използваните мерни единици за измерване на електроенергията, произведена чрез когенерация, както например киловатчасове, или за измерване на общественото осветление, като например осветената площ или мерната единица за количеството енергия за осветление.

73

В този смисъл, макар институциите на Съюза да могат да се ползват от определени комунални услуги, разглежданата национална правна уредба не позволява да се установи в каква степен.

74

Следователно изискваната от практиката на Съда пряка и пропорционална връзка между действителните разходи за изпълнение на задълженията за обществени услуги, предвидени от националната правна уредба, и спорните налози, които институциите на Съюза дължат като ползващи се от тези услуги, в случая липсва.

75

Поради това следва да се констатира, че като не е освободило институциите на Европейския съюз от налозите по член 26 от Постановлението за електроенергията, както и от тези по член 20 от Постановлението за газа, изменени, и като не е допуснало възстановяване на вече събраните от регион Брюксел-столица такива налози, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 3, втора алинея от Протокола.

76

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждане на Кралство Белгия и неизпълнението на задълженията му е установено, то следва да се осъди да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: