Дело C‑157/14

Neptune Distribution SNC

срещу

Ministre de l’Économie et des Finances

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)

„Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1924/2006 — Директива 2009/54/ЕО — Член 11, параграф 1 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Защита на потребителите — Хранителни и здравни претенции — Натурални минерални води — Съдържание на натрий или на сол — Изчисляване — Натриев хлорид (готварска сол) или общо количество натрий — Свобода на изразяване и свобода на информацията — Свобода на стопанска инициатива“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 17 декември 2015 г.

  1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Установяване на релевантните елементи от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите

    (член 267 ДФЕС)

  2. Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храните — Регламент № 1924/2006 — Претенция относно съдържанието на натрий/сол в натуралните минерални води — Етикети, които внушават, че минерални води са с ниско съдържание на натрий/сол, докато в действителност те съдържат 20 mg/l или повече натрий — Недопустимост

    (член 8, параграф 1 и приложението от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент № 107/2008; член 9, параграф 2 и приложение III от Директива 2009/54 на Европейския парламент и на Съвета)

  3. Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храните — Регламент № 1924/2006 — Забрана за етикетиране, което може да заблуди потребителя относно съдържанието на натрий/сол в натуралните минерални води — Несъразмерно ограничаване на правата на свобода на изразяване на мнения и свобода на информация и на свобода на стопанска инициатива — Липса — Вземане предвид на принципа на предпазните мерки

    (член 11, параграф 1 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 8, параграф 1 и приложението от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент № 107/2008; член 9, параграф 2 и приложение III от Директива 2009/54 на Европейския парламент и на Съвета)

  4. Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храните — Регламент № 1924/2006 — Условия за използване на посочените претенции — Право на преценка на законодателя на Съюза — Съдебен контрол — Граници

    (член 8, параграф 1 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент № 107/2008)

  1.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 33 и 34)

  2.  Член 8, параграф 1 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, изменен с Регламент № 107/2008, във връзка с приложението към този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че не разрешава използването на претенцията „с много ниско съдържание на натрий/сол“ и на всяка друга претенция, която има същия смисъл за потребителя, по отношение на натуралните минерални води и другите води.

    Освен това, член 9, параграф 2 от Директива 2009/54 относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води във връзка с приложение III към тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не разрешава опаковките, етикетите или рекламата на натуралните минерални води да съдържат претенции или обозначения, целящи да убедят потребителя, че съответните води са с ниско съдържание на натрий/сол, или че са подходящи за диета с ниско съдържание на натрий, когато общото съдържание на натрия във всички налични негови химически форми е равно или по-високо от 20 mg/l.

    (вж. т. 56; т. 1 от диспозитива)

  3.  Предвидената в член 8, параграф 1 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, изменен с Регламент № 107/2008, във връзка с приложението към този регламент, и член 9, параграф 2 от Директива 2009/54 относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води, във връзка с приложение III към тази директива, забрана да се използва в опаковките, етикетите или в рекламата на натуралните минерални води всяка претенция или обозначение, които се позовават на ниско съдържание в тези води на натрий, съставлява намеса в свободата на изразяване на мнения и на информация на предприемача, както и в неговата свобода на стопанска инициатива.

    При все това, от една страна, тази намеса е предвидена в закона и от друга страна, основното съдържание на свободата на изразяване на мнения и на информация не е засегнато от посочените разпоредби, тъй като те само поставят определени условия към информацията, която може да бъде съобщавана на потребителя по отношение на съдържанието на натрий/сол в натуралните минерални води. Освен това разглежданата правна уредба изобщо не забранява производството и търговията с натурални минерални води, а се ограничава само до това да уреди етикетирането и рекламата в една ясно определена сфера. С това тя не засяга по никакъв начин основното съдържание на свободната стопанска инициатива. На следващо място, необходимостта на потребителя да се осигури възможно най-точната и прозрачна информация относно характеристиките на продукта, остава в тясна връзка със защитата на здравето на човека и съставлява въпрос от общ интерес, който може да оправдае ограничения на свободата на изразяване на мнения и на информация на предприемача и неговата свободна стопанска инициатива.

    Що се отнася до зачитането на принципа на пропорционалност, доколкото няма основание да се смята, че е изключен риск за човешкото здраве от изобилната употреба на натрия, съдържащ се в различни химически съединения, по-конкретно в натриевия бикарбонат, законодателят на Съюза е преценил, че ограничения като предвидените в член 8, параграф 1 от Регламент № 1924/2006 и член 9, параграф 2 от Директива 2009/54, от гледна точка на използването на претенциите или на обозначенията, които се позовават на ниско съдържание в натуралните минерални води на натрий, са подходящи и необходими за гарантиране на защитата на човешкото здраве в Съюза. Всъщност законодателят на Съюза трябва да взема предвид принципа на предпазните мерки, в съответствие с който, когато има несигурност относно наличието или обхвата на рискове за здравето на хората, могат да бъдат взети защитни мерки, без да е необходимо да се изчаква действителното съществуване и сериозността на тези рискове да се проявят напълно. Когато се окаже невъзможно да се определи със сигурност наличието или обхватът на твърдения риск поради неубедителността на резултатите от направените научни изследвания, а вероятността от действително увреждане на общественото здраве продължава да съществува, в случай че рискът настъпи, принципът на предпазните мерки обосновава приемането на ограничителни мерки. Следователно намесата в свободата на изразяване на мнения и информация на предприемача, както и в неговата свобода на стопанската инициатива, е пропорционална на преследваните цели.

    (вж. т. 67, 69—71, 74 и 81—85)

  4.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 76)