—

за Loutfi Management Propriété intellectuelle SARL, от P. Péters, advocaat,

—

за AMJ Meatproducts NV и Halalsupply NV, от C. Dekoninck и K. Roox, advocaten,

—

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

—

за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от F. Wilman и F. Bulst, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Loutfi Management Propriété intellectuelle SARL (наричано по-нататък „Loutfi“), от една страна, и AMJ Meatproducts NV (наричано по-нататък „Meatproducts“) и Halalsupply NV (наричано по-нататък „Halalsupply“), от друга страна, по повод твърдяно нарушение на две марки на Общността, регистрирани от Loutfi.

3

Член 9, параграф 1 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Права, предоставени от марката на Общността“, определя правата, които са предоставени на притежателя на марка на Общността. Тази разпоредба предвижда:

„Марката на Общността предоставя на своя притежател изключителни права. Притежателят е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва в процеса на търговия:

[…]“.

4

Loutfi притежава следните марки на Общността:

—

марка на Общността № 10217198, за която е подадена заявка за регистрация на 24 август 2011 г. и която е регистрирана на 8 януари 2012 г. за стоки от клас 29 (сред които са месо, риба, птици и дивеч) и клас 30 (сред които са захар, хляб, сладкиши и мед) по смисъла на Ницската спогодба, за следния знак в червен, бял и зелен цвят:

5

На 3 ноември 2011 г. Meatproducts, което по това време се нарича „Deko Vleeswarenfabriek“, подава заявка за регистрация на марка на Бенелюкс „EL BAINA“ за стоки от:

6

Марката „EL BAINA“ е регистрирана на 10 февруари 2012 г. под номер 909776 и се отнася до следния знак, без цветово съчетание (наричан по-нататък „разглежданият знак“):

7

Halalsupply придобива предприятието на Meatproducts, включително и притежавания от последното портфейл от марки.

8

Loutfi сезира на основание член 9, параграф 1, букви a) и б) от Регламент № 207/2009 председателя на Rechtbank van koophandelte Brussel (Търговски съд Брюксел) поради нарушение, като по-специално иска „да се забрани на Deko, на Halalsupply и на всяко лице, което притежава стоки[, продавани под марката „EL BAINA“], да се разпореждат с тях и с техните опаковки и отнасящите се до тях документи, като в противен случай им бъде наложена имуществена санкция“.

9

Това искане е уважено с определение от 5 април 2012 г.

10

С определение от 31 юли 2012 г. председателят на Rechtbank van koophandel te Brussel разпорежда, по искане на Meatproducts и на Halalsupply, отмяната на обезпечителните мерки, постановени с определението от 5 април 2012 г.

11

Loutfi обжалва определението от 31 юли 2012 г. пред Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел).

12

В решението си запитващата юрисдикция отбелязва по-специално че разглежданият знак се отнася до същите стоки, или поне за стоки, сходни на тези, за които са регистрирани марките на Общността.

13

Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че стоките, продавани както от Loutfi, така и от Meatproducts и Halalsupply, са стоки „халал“, приготвени съобразно предвидения в мюсюлманската религия ритуал, и следователно са предназначени главно за потребители, които са мюсюлмани.

14

Запитващата юрисдикция стига до извода, че в случая съответните потребители трябва да бъдат дефинирани като потребители, състоящи се мюсюлмани от арабски произход, които консумират хранителни продукти „халал“ в Европейския съюз и които имат поне основни познания по писмен арабски език.

15

Запитващата юрисдикция констатира, че словните елементи „EL BNINA“, „EL BENNA“ и „EL BAINA“, които са изписани на латиница арабски термини, доминират в марките на Общността и в разглеждания знак, също както е и в написаното на арабски, макар последните елементи да не са толкова доминиращи като първите.

16

Освен това запитващата юрисдикция подчертава, че макар арабските думи, изписани с латински и арабски букви в двете марки на Общността и в разглеждания знак, да разкриват известно сходство във визуално отношение, това не променя факта, че произнасянето на посочените думи на този език се различава съществено, също както и значението на всяка от тях. За тази цел запитващата юрисдикция посочва, че на този език „el benna“ означава „вкусът“, „el bnina“ — „мекотата“, а „el baina“ — „гледката“.

17

Предвид всички тези обстоятелства запитващата юрисдикция стига до извода, че проверката за вероятността от объркване, която може да съществува между двете марки на Общността и разглеждания знак, може да варира в зависимост от това дали се взема предвид значението и произнасянето на словните елементи на арабски език, изписани с латински и с арабски букви, и съдържащи се както във всяка от тези марки на Общността, така и в разглеждания знак.

18

При тези условия Hof van beroep te Brussel решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„С оглед на членове 21 и 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва ли член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че при преценката на вероятността от объркване между марка на Общността, в която доминираща е арабска дума, и знак, в който доминираща е друга, но визуално сходна арабска дума, разликата в произнасянето и в значението на тези думи може или дори трябва да се разглежда и да се взема предвид от националните юрисдикции на държавите членки, макар и арабският език да не е официален език на Съюза и на държавите членки?“.

19

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени вероятността от объркване, която може да съществува между марка на Общността и знак — когато те обхващат идентични или сходни стоки и съдържат доминираща арабска дума, изписана с латински и арабски букви, като двете думи са сходни във визуално отношение и съответните потребители на разглежданите марка на Общността и знак имат основни познания по писмен арабски език — могат или трябва да се вземат предвид значението и произнасянето на тези думи.

20

Следва веднага да се отбележи, че Регламент № 207/2009, и по-точно член 9, параграф 1, буква б) от него, изобщо не посочва употребата на конкретен език или азбука, които би трябвало или не би трябвало да се вземат предвид при оценката на вероятността от объркване, която би могла да съществува в съзнанието на потребителите.

21

Вероятността от объркване трябва да се преценява по-специално по отношение на възприемането им от съответните потребители, състоящи се от средните потребители на тези стоки или услуги, които са относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни (вж. в този смисъл решение Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 35 и цитираната съдебна практика).

22

Определянето на съответните потребители и констатацията за идентичността или сходството на стоките или услугите, обхванати от марките на Общността и разглеждания знак, произтичат от фактическите преценки, които националната юрисдикция трябва да извърши. В случая запитващата юрисдикция приема, че съответните потребители трябва да бъдат дефинирани като потребителите, състоящи се от мюсюлмани от арабски произход, които консумират хранителни продукти „халал“ в Съюза и които имат поне основни познания по писмен арабски език. Освен това, както е видно от точка 12 от настоящото решение, тази юрисдикция констатира идентичността или поне сходството на стоките, обхванати от двете марки на Общността и разглеждания знак.

23

Що се отнася до вероятността от объркване в съзнанието на потребителите, която може да съществува между марките на Общността и разглеждания знак, според постоянната практика на Съда наличието на такава вероятност следва да се преценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай. Тази преценка включва визуално, фонетично или концептуално сравнение на конфликтните знаци, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи (вж. в този смисъл решения Aceites del Sur-Coosur/Koipe, C‑498/07 P, EU:C:2009:503, т. 59 и 60, както и XXXLutz Marken/СХВП, C‑306/11 P, EU:C:2012:401, т. 39).

24

В случая запитващата юрисдикция констатира, че словните елементи „EL BNINA“, „EL BENNA“ и „EL BAINA“ са доминиращи както в двете марки на Общността, така и в разглеждания знак, също както, но в по-малка степен, и изписаните с арабски букви думи. Тя отбелязва още, че макар във визуално отношение тези словни елементи да разкриват известно сходство, от доказателствата, представени пред нея от Meatproducts и Halalsupply, е видно, че произнасянето и значението на въпросните словни елементи се различават съществено.

25

От изложените по-горе съображения следва, че тези разлики във фонетично и концептуално отношение трябва да се вземат предвид, тъй като в противен случай преценката на вероятността от объркване би била само частична и следователно няма да отчита цялостното впечатление, което марките на Общността и разглежданият знак създават у съответните потребители.

26

Ето защо на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени вероятността от объркване, която може да съществува между марка на Общността и знак — когато те обхващат идентични или сходни стоки и съдържат доминираща арабска дума, изписана с латински и арабски букви, като тези думи са сходни във визуално отношение и съответните потребители на разглежданите марка на Общността и знак имат основни познания по писмен арабски език — трябва да се вземат предвид значението и произнасянето на тези думи.

27

Като се има предвид, че отговорът на преюдициалния въпрос може да се изведе от текста на Регламент № 207/2009 и от свързаната с него практика на Съда, не следва да не разглеждат евентуалните последици от разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз относно този отговор.

28

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени вероятността от объркване, която може да съществува между марка на Общността и знак — когато те обхващат идентични или сходни стоки и съдържат доминираща арабска дума, изписана с латински и арабски букви, като тези думи са сходни във визуално отношение и съответните потребители на разглежданите марка на Общността и знак имат основни познания по писмен арабски език — трябва да се вземат предвид значението и произнасянето на тези думи.