Дело C‑125/14

Iron & Smith kft

срещу

Unilever NV

(Преюдициално запитване,

отправено от Fővárosi Törvényszék)

„Преюдициално запитване — Марки — Регистрация на национална марка, идентична или сходна с по-ранна марка на Общността — Марка на Общността с репутация в Европейския съюз — Географски обхват на репутацията“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 3 септември 2015 г.

1. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марка на Общността с репутация в Съюза — Понятие — Географски обхват на репутацията — Релевантност на критериите относно реалното използване на марката на Общността, когато се установява наличието на репутация — Липса

   (член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Марка на Общността, която се ползва с репутация в съществена част от територията на Европейския съюз, но не и сред съответните потребители в държавата членка, в която е заявена за регистрация по-късната национална марка — Условия за разширената защита по член 4, параграф 3 от Директива 2008/95

   (член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че щом репутацията на по-ранната марка на Общността е установена в съществена част от територията на Европейския съюз, която евентуално може да съвпада с територията само на една държава членка, която не трябва непременно да е същата държава членка, в която е подадена заявката за регистрация на по-късната национална марка, следва да се приеме, че тази марка се ползва с репутация в Съюза. Критериите, които са изведени в съдебната практика относно реалното използване на марката на Общността, като такива не са релевантни, за да се установи наличието на „репутация“ по смисъла на член 4, параграф 3 от Директивата.

   (вж. т. 25; т. 1 от диспозитива)

2.  Щом по-ранната марка на Общността вече е придобила репутация в съществена част от територията на Европейския съюз, но не и сред съответните потребители в държавата членка, в която е заявена за регистрация по-късната национална марка, срещу която е подадено възражението, притежателят на марката на Общността може да ползва защитата по член 4, параграф 3 от Директива 2008/95 относно марките, когато е установено, че търговски непренебрежима част от тези потребители познават марката му и правят връзка между нея и по-късната национална марка и че предвид всички релевантни фактори за конкретния случай съществува или действително и настоящо нарушение на марката на Общността по смисъла на тази разпоредба, или — при липсата на такова нарушение — сериозен риск от извършването му в бъдеще.

   (вж. т. 34; т. 2 от диспозитива)