Дело C‑103/14

Bronius Jakutis

и

Kretingalės kooperatinė ŽŪB

срещу

Nacionalinė mokėjimo agentūra prie Žemės ūkio ministerijos

и

Lietuvos valstybė

(Преюдициално запитване, отправено от Vilniaus apygardos administracinis teismas)

„Преюдициално запитване — Селско стопанство — Регламент (ЕО) № 73/2009 — Член 7, параграф 1, член 10, параграф 1, член 121 и член 132, параграф 2 — Актове за изпълнение на този регламент — Валидност с оглед на Договора за функционирането на ЕС и Акта за присъединяване от 2003 г., както и на принципите на недопускане на дискриминация, правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и добра администрация — Модулация на директните плащания за земеделските стопани — Намаляване на сумите — Равнище на директните плащания в държавите — членки на Европейската общност към 30 април 2004 г., и в държавите членки, които са се присъединили към нея на 1 май 2004 г. — Липса на публикуване и на мотиви“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 12 ноември 2015 г.

  1. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично и телеологическо тълкуване

    (членове 10 и 121 и член 132, параграф 2 от Регламент № 73/2009 на Съвета)

  2. Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Схеми за директно подпомагане — Общи правила — Модулация на директните плащания за земеделските стопани в държавите членки, присъединили се към Европейския съюз през 2004 г. — Намаление на допълнителните национални директни плащания — Равнища на директните плащания, приложими в старите и новите държави членки — Правила за прилагане

    (Акт за присъединяване от 2003 г.; член 7, параграф 1, член 10, параграф 1 и член 121 от Регламент № 73/2009 на Съвета)

  3. Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Схеми за директно подпомагане — Общи правила — Модулация на директните плащания за земеделските стопани в държавите членки, присъединили се към Европейския съюз през 2004 г. — Намаление на допълнителните национални директни плащания — Задължение на Комисията да зачита паралелизма между модулацията на директните плащания и тази на допълнителните национални директни плащания — Обхват

    (глава 6.А, точка 27, буква б) от приложение II към Акта за присъединяване от 2003 г.; член 1в от Регламент № 1259/1999 на Съвета, съображение 17 и член 7, параграфи 1 и 2, член 10, параграф 2 и член 132, параграфи 2 и 5—8 от Регламент № 73/2009 на Съвета)

  4. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Еднакво тълкуване — Разлики между текстовете на отделните езици — Отчитане на общата структура и на целите на правната уредба

    (член 1в, параграф 2 от Регламент № 1259/1999 на Съвета)

  1.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 52 и 93)

  2.  Член 7, параграф 1, член 10, параграф 1 и член 121 от Регламент № 73/2009 за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани трябва да се тълкуват така, че изразът „равнище на директните плащания, приложимо в държавите членки, различни от новите“ да се разбира в смисъл, че посоченото равнище за 2012 г. е 90 % от равнището на всички директни плащания, както и изразът „равнище на директните плащания в новите държави членки“ да се разбира в смисъл, че последното равнище за 2012 г. е равно на това в държавите — членки на Европейската общност към 30 април 2004 г. Всъщност в правната уредба на Съюза посоченото в членове 10 и 121 от Регламент № 73/2009 равнище на директните плащания, приложимо в държавите членки, различни от новите, се споменава за първи път в Акта относно условията на присъединяването към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република, за да бъде уредено постепенното въвеждане на директните плащания в новите държави членки. В това отношение, като се има предвид, че връзката между съответните равнища на директните плащания в двете групи държави членки произтича от посочения акт за присъединяване и следователно от разпоредбите на първичното право, тя трябва да се приема за установена при тълкуване на Регламент № 73/2009, тъй като той отразява разпоредбите на приложение II към Акта за присъединяване.

    При това положение не могат да се приемат доводи, с които се цели да се оспори еквивалентността по смисъла на член 10 от Регламент № 73/2009 на равнищата на директните плащания, приложими съответно в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите, поради обстоятелството, че вследствие на неприложимостта на модулацията за директните плащания под 5000 EUR сумата на директните плащания за 2012 г. в държавите членки, различни от новите, действително е — въпреки модулацията от 10 % — по-висока от равнището от 90 % от всички директни плащания, а това е равнището, категорично достигнато в новите държави членки. Всъщност, след като равнището на директните плащания, приложимо преди модулацията, е от 100 %, независимо от действително изплатените суми в различните държави членки, общата модулация от 10 %, предвидена в член 7, параграф 1 от Регламент № 73/2009, трябва да се разглежда като намаление по смисъла на член 10, параграф 1 от този регламент, което следва да се вземе предвид при констатиране на еквивалентността на приложимите равнища на директните плащания. За сметка на това отчитането на последиците от тези изчисления за номиналните суми би повдигнало, освен въпроса за броя на земеделските стопани, получаващи под 5000 EUR съответно в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите, и въпроса за съществената разлика между сумите на съответните директни плащания на хектар, като поради това прави невъзможно абсолютното сравнение между равнището на плащанията в тези две групи държави членки. Изборът на абстрактния критерий за приложимото равнище на директните плащания обаче позволява да се избегнат такива съображения.

    (вж. т. 53 и 59—63; т. 1 от диспозитива)

  3.  Що се отнася до допълнителните национални директни плащания, които могат да бъдат отпускани в новите държави членки, присъединили се към Европейския съюз през 2004 г., в рамките на схемата за единно плащане на площ, разрешението на Комисията, което обуславя предоставянето на посочените плащания съгласно член 132, параграф 6 от Регламент № 73/2009 за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, зависи от конкретна и подробна проверка на съответните плащания — проверка, чиито етапи вече са били уредени в член 1в, който е добавен в Регламент № 1259/1999 за установяване на общи правила за схемите за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика с глава 6.А, точка 27, буква б) от приложение II към Акта за присъединяване към Европейския съюз на посочените нови държави членки.

    Всъщност, макар и посоченият член 1в, както и член 132, параграф 2 от Регламент № 73/2009 по принцип да се отнасят до всички нови държави членки, от параграф 4 от всеки от тези членове следва, че новата държава членка, която прилага схемата за единно плащане на площ, може да отпуска допълнителна национална пряка помощ съгласно условията, посочени в параграфи 5—8 от всеки от споменатите членове. В съответствие с легитимния мотив за прилагане от 2012 г. на схемата на модулацията в новите държави членки, включително — както подсказва съображение 17 от Регламент № 73/2009 — за допълнителните национални директни плащания, механизмът за намаление на сбора от директните плащания от Съюза и допълнителните национални директни плащания трябва да бъде приведен в съответствие с този за модулация само на директните плащания от Съюза. Следователно, що се отнася до посочения сбор, намаленията трябва да бъдат взети предвид само когато е приложима модулацията за директните плащания от Съюза. Доколкото съгласно член 10, параграф 2 от Регламент № 73/2009 модулацията не е приложима за плащанията под 300000 EUR, за допълнителните национални директни плащания също не трябва да се прилагат намаленията.

    В това отношение, след като член 7, параграф 1 от Регламент № 73/2009 не се прилага в държавите членки, присъединили се към Европейския съюз през 2004 г., то тогава се прилага само член 7, параграф 2 от този регламент и поради това е приложимо единствено намаление с 4 процентни пункта за сумите, които надхвърлят 300000 EUR. Следователно трябва да бъде обявено за невалидно решение на Комисията, което не зачита паралелизма между модулацията на директните плащания и тази на допълнителните национални директни плащания, тъй като налага прилагането на модулация за 2012 г. за земеделските стопани, получаващи директни национални плащания и директни плащания от Съюза в общ размер между 5000 EUR и 300000 EUR.

    (вж. т. 81—87; т. 2 от диспозитива)

  4.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 103)