Дело C‑69/14
Dragoș Constantin Târșia
срещу
Statul român
и
Serviciul public comunitar regim permise de conducere și înmatriculare a autovehiculelor
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Sibiu)
„Преюдициално запитване — Принципи на равностойност и ефективност — Сила на пресъдено нещо — Възстановяване на неоснователно платени суми — Възстановяване на таксите, събрани от държава членка в нарушение на правото на Съюза — Влязло в сила съдебно решение, налагащо плащане на такса, несъвместима с правото на Съюза — Искане за отмяна на такова решение — Национално законодателство, което допуска отмяна с оглед на последващи решения на Съда по преюдициални запитвания само на влезлите в сила съдебни решения по административни дела“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2015 г.
Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от преюдициално заключение и релевантност на повдигнатите въпроси — Преценка от националния съд — Презумпция за релевантност на поставените въпроси
(член 267 ДФЕС)
Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство — Липса — Допустимост
(член 267 ДФЕС)
Право на Европейския съюз — Директен ефект — Лични права — Защита от националните юрисдикции — Съдебно производство — Принцип на процесуалната автономия — Спазване на принципите на равностойност и ефективност
Държави членки — Задължения — Сила на пресъдено нещо — Задължение за националния съд да остави без приложение вътрешноправни процесуални норми, за да преразгледа влязло в сила съдебно решение — Липса — Изключение — Възможност за преразглеждане на влезли в сила съдебни решения, предвидена по отношение на съдебните решения в определени области
(член 4, параграф 3 ДЕС; член 267 ДФЕС)
Държави членки — Задължения — Сила на пресъдено нещо — Принципи на равностойност и ефективност — Задължение за преразглеждане на влязло в сила съдебно решение по гражданско дело, което се оказва несъвместимо с дадено впоследствие тълкуване на правото на Съюза — Липса — Възможност за такова преразглеждане на влезлите в сила съдебни решения по административни дела — Липса на последици
(член 4, параграф 3 ДЕС; член 267 ДФЕС)
Право на Европейския съюз — Права, предоставени на частноправни субекти — Нарушение от държава членка — Задължение за поправяне на вредите, причинени на частноправни субекти
Вж. текста на решението.
(вж. т. 12, 13 и 19)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 14, 19, 21 и 22)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 26 и 27)
Значението на принципа на силата на пресъдено нещо се проявява както в правния ред на Съюза, така и в националните правни системи. Действително с цел да се гарантира както стабилността на правото и на правоотношенията, така и доброто правораздаване, е важно съдебните решения, които са влезли в сила след изчерпване на възможностите или изтичане на сроковете за обжалване, да не могат повече да бъдат оспорвани. Следователно правото на Съюза не задължава националния съд да не прилага вътрешноправните процесуални норми, от които произтича силата на пресъдено нещо на дадено решение, дори ако това би позволило да се отстранят последиците от вътрешно правоотношение, което е несъвместимо с това право. Въпреки това, ако приложимите вътрешноправни процесуални норми предоставят на националния съд възможност при определени условия да преразгледа решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, за да приведе положението в съответствие с националното право, съгласно принципите на равностойност и на ефективност на тази възможност трябва да се даде приоритет, ако са налице съответните условия, така че да бъде възстановено съответствието на съответното положение с правото на Съюза.
(вж. т. 28—30)
Правото на Съюза, и по-специално принципите на равностойност и ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да не е предвидена възможност за отмяна от националния съд на влязло в сила съдебно решение по гражданско дело, ако това решение се окаже несъвместимо с тълкуване на правото на Съюза, дадено от Съда след влизането му в сила, дори такава възможност да съществува за несъвместимите с правото на Съюза влезли в сила решения по административни дела.
Що се отнася до принципа на равностойност, той изисква равно третиране на исканията, които могат да бъдат направени в случай на нарушение на националното правото, и на сходните искания, които могат да бъдат направени в случай на нарушение на правото на Съюза, а не да са равностойни националните процесуални правила, приложими към различни по естеството си съдебни производства като гражданското, от една страна, и административното, от друга. Освен това принципът на равностойност е ирелевантен, когато става въпрос за два вида производства, и двата основаващи се на нарушение на правото на Съюза.
Що се отнася до принципа на ефективност, той трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на съответните правила в цялото производство, за протичането на това производство и за особеностите на тези правила пред различните национални инстанции. В това отношение следва, ако е необходимо, да се вземат под внимание принципите, които стоят в основата на националната правораздавателна система, като принципа на гарантиране на правото на защита, принципа на правната сигурност и правилното протичане на производството. Правото на Съюза обаче не изисква съдебният орган по принцип да е длъжен да преразгледа постановено от него влязло в сила решение, за да вземе предвид впоследствие прието от Съда тълкуване на релевантна разпоредба от правото на Съюза.
(вж. т. 34, 36—39 и 41 и диспозитива)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 40)