Дело C‑50/14
Consorzio Artigiano Servizio Taxi e Autonoleggio (CASTA) и др.
срещу
Azienda sanitaria locale di Ciriè, Chivasso e Ivrea (ASL TO4)
и
Regione Piemonte
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale amministrativo regionale per il Piemonte)
„Преюдициално запитване — Обществени поръчки — Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС — Директива 2004/18/EО — Услуги за медицински транспорт — Национална правна уредба, която позволява на местните здравни власти да възлагат пряко и без разгласяване услугата за медицински транспорт на регистрирани доброволчески сдружения, които отговарят на предвидените в закона условия, срещу възстановяване на направените разходи — Допустимост“
Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 28 януари 2016 г.
Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Директива 2004/18 — Възлагане на обществени поръчки — Правила за обявяване — Поръчки на стойност под определения в директивата праг или свързани с услугите по приложение II Б — Поръчки, представляващи сигурен трансграничен интерес — Задължения на възложителите
(членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС; членове 7, 22, 23 и член 35, параграф 4 от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета и приложения II А и II Б към нея)
Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Предели на задължението в областта на обществените поръчки
(членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 267 ДФЕС; член 94 от Процедурния правилник на Съда)
Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Национална правна уредба, която дава предимство на доброволческите сдружения за дейностите във връзка с медицинския транспорт — Недопустимост — Обосноваване — Необходимост от поддържане на финансовата стабилност на системата на медицинския транспорт поради съображения, свързани с общественото здраве — Допустимост — Условия
(членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС)
Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Национална правна уредба, която позволява на публичните власти за изпълнението на някои задачи да се обръщат направо към доброволчески сдружения — Задължение за предварително сравняване на предложенията на различни сдружения, за да се избегнат евентуални прекомерни разходи — Липса
Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Национална правна уредба, която позволява на публичните власти за изпълнението на някои задачи да се обръщат направо към доброволчески сдружения — Установяване на предели за осъществяваните от тези сдружения търговски дейности — Компетентност на държавата членка — Граници
Вж. текста на решението.
(вж. т. 37—39, 41 и 42)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 47 и48)
Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която позволява на местните власти да поверяват на доброволчески сдружения предоставянето на услуги за медицински транспорт чрез пряко възлагане и без никакво разгласяване, стига правната уредба и споразуменията, въз основа на които тези сдружения извършват дейността си, действително да допринасят за постигането на социална цел, както и за преследването на целите за солидарност и за бюджетна ефективност.
Всъщност възлагането на поръчка, при липса на каквато и да е прозрачност, на предприятие, установено в държавата членка на възлагащия поръчката орган, обаче представлява разлика в третирането във вреда на установените в друга държава членка предприятия, които биха могли да се интересуват от тази поръчка. Освен ако не е оправдана от обективни обстоятелства, такава разлика в третирането, която, изключвайки всички установени в друга държава членка предприятия, действа основно в тяхна вреда, представлява непряка дискриминация, основана на гражданството, забранена от членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС.
Държавите членки обаче имат компетентност да уреждат своите системи за обществено здравеопазване и за социална сигурност. Впрочем не само опасността от сериозно нарушаване на финансовата стабилност на системата за социална сигурност може сама по себе си да представлява императивно съображение от общ интерес, което е в състояние да обоснове пречка пред свободното предоставяне на услуги, но освен това и целта да се поддържа балансирано и достъпно за всички медицинско и болнично обслужване по съображения, свързани с общественото здраве, може също да се отнася до една от дерогациите, предвидени от свързани с общественото здраве съображения, доколкото подобна цел допринася за достигането на висока степен на закрила на здравето. Тук се имат предвид мерките, които, от една страна, отговарят на общата цел да се осигури достатъчен и постоянен достъп до балансиран пакет от качествени медицински грижи на територията на съответната държава членка и от друга страна, са част от волята да се осигури контрол на разходите и доколкото е възможно, да се избягва разхищаването на финансови, технически и човешки ресурси.
В това отношение в рамките на свободата на преценка, с която разполага при взимане на решения относно степента на закрила на общественото здраве и организиране на системата си за социална сигурност, държава членка има право да приеме, че използването на доброволчески сдружения отговаря на социалната цел на услуга за медицински транспорт и може да допринесе за контрола върху разходите, свързани с тази услуга. Във връзка с това се изисква, когато извършват такава дейност, доброволческите сдружения да не преследват други цели освен посочените по-горе, да не реализират никаква печалба от извършваните от тях услуги освен възстановяването на променливите и дългосрочните фиксирани разходи, необходими за тяхното предоставяне, и да не осигуряват печалба на своите членове.
Запитващата юрисдикция трябва да направи всички необходими преценки, за да провери дали споразумението и евентуално рамковото споразумение, така както са регламентирани от приложимата правна уредба, действително допринасят за постигането на социалните цели, както и за преследването на целите за солидарност и бюджетна ефективност.
(вж. т. 56, 61, 62, 64, 66 и 67; т. 1 от диспозитива)
Когато държава членка позволява на публичните власти да се обръщат за изпълнението на някои задачи направо към доброволчески сдружения, публичен орган, който смята да сключи споразумения с такива сдружения, не е длъжен по силата на правото на Съюза преди това да сравни предложенията на различни сдружения.
Наистина, липсата на изискване за разгласяване предполага, че публичните власти, които при посочените условия прибягват към доброволчески сдружения, не са длъжни по силата на правото на Съюза да направят сравнение между доброволческите сдружения.
Законосъобразността на използването на доброволчески сдружения обаче зависи от условието това използване действително да допринася за постигането на бюджетна ефективност. Поради това редът и условията за осъществяването на това използване, така както са установени в сключените с тези сдружения споразумения, както и в евентуално рамково споразумение, също трябва да допринасят за постигането на тази цел. Освен това общият принцип за забрана на злоупотребата с право се прилага по отношение на възстановяването на разходите, направени от доброволческите сдружения.
(вж. т. 70—72; т. 2 от диспозитива)
Когато държава членка, която позволява на публичните власти за изпълнението на някои задачи да се обръщат направо към доброволчески сдружения, позволява на тези сдружения да извършват някои търговски дейности, тази държава членка трябва да определи пределите, в които могат да се осъществяват тези дейности. Тези предели трябва все пак да гарантират, че посочените търговски дейности са странични и второстепенни спрямо съвкупността от дейностите на тези сдружения и подпомагат осъществяването на тяхната доброволческа дейност.
Националният законодателен орган, който е избрал разрешение, при което съществува възможност за тези сдружения да развиват търговска дейност на пазара, трябва да реши дали е по-добре тази дейност да се регламентира, като се определят количествени ограничения или като се характеризира по друг начин.
(вж. т. 76 и 79; т. 3 от диспозитива)