Дело C‑48/14

Европейски парламент

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Директива 2013/51/Евратом — Избор на правното основание — Договор за ЕОАЕ — Членове 31 АЕ и 32 АЕ — Договор за функционирането на ЕС — Член 192, параграф 1 ДФЕС — Защита на здравето на хората — Радиоактивни вещества във водата, предназначена за консумация от човека — Правна сигурност — Лоялно сътрудничество между институциите“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 12 февруари 2015 г.

1. Актове на институциите — Избор на правното основание — Критерии — Правно основание за приемането на сходен акт — Ирелевантност

2. Актове на институциите — Избор на правното основание — Критерии — Наличие на конкретно правно основание — Директива 2013/51 — Приемане на основание на конкретните разпоредби на член 31 AE

   (член 192, параграф 1 ДФЕС; членове 30 АЕ и 31 АЕ; Директива 2013/51 на Съвета)

3. ЕОАЕ — Защита на здравето — Установяване на единни стандарти за безопасност — Директива 2013/51 — Нарушение на принципа на правна сигурност — Липса

   (дял втори, глава III от Договора за ЕОАЕ; Директиви 98/83 и 2013/51 на Съвета)

4. Европейски съюз — Институции — Задължения — Задължение за лоялно сътрудничество — Неизпълнение — Липса

   (член 13, параграф 2 ДЕС; членове 30 АЕ и 31 АЕ; Директива 2013/51/ЕС на Съвета)

1.  В рамките на системата от правомощия на Съюза изборът на правното основание на даден акт трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които са целта и съдържанието на този акт. В това отношение е ирелевантно правното основание за приемането на други актове на Съюза, които евентуално биха могли да притежават сходни характеристики, тъй като правното основание на даден акт трябва да се определи при отчитане на неговата цел и съдържание.

   (вж. точки 29 и 30)

2.  Щом като в договорите съществува по-специална разпоредба, която може да бъде правно основание на съответния акт, той трябва да се основава на тази разпоредба. Когато става дума за приемането на Директива 2013/51, член 31 АЕ съставлява обаче по-специално правно основание по отношение на защитата на здравето на населението от радиоактивните вещества във водата, предназначена за консумация от човека, отколкото общото правно основание, произтичащо от член 192, параграф 1 ДФЕС.

   Всъщност, от една страна, преследваната от тази директива цел съответства на целта на основен стандарт по смисъла на член 30 АЕ, който е предназначен да осигури защитата на здравето на населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращите лъчения. От друга страна, що се отнася до съдържанието на посочената директива, последната определя параметричните стойности, честотата и методите за мониторинг на радиоактивните вещества във водата, предназначена за консумация от човека. Съдържанието на тази директива следователно съответства и на съдържанието на основен стандарт по смисъла на член 30 АЕ, който съгласно втора алинея, букви а) и б) от последната разпоредба определя, по отношение на йонизиращите лъчения, максималните допустими дози с достатъчна безопасност, както и максимално допустимите дози на облъчване и замърсяване.

   (вж. точки 32, 33, 36 и 37)

3.  Принципът на правна сигурност, който е част общите принципи на правото на Съюза, изисква действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо, за да могат заинтересованите лица да се ориентират в правни положения и отношения, свързани с правния ред на Съюза

   В областта на защитата на здравето на населението, осигурена от разпоредбите на дял втори, глава III от Договора за ЕОАЕ, няма никакво противоречие във взаимната връзка между Директива 2013/51 за определяне на изисквания за защита на здравето на населението по отношение на радиоактивни вещества във водата, предназначена за консумация от човека, и Директива 98/83 относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека. Всъщност, от една страна, двете директиви определят едни и същи параметрични стойности. От друга страна, в сравнение с Директива 98/83, която се отнася по принцип до качеството на водите, предназначени за консумация от човека, Директива 2013/51 съставлява lex specialis, що се отнася до опазването на здравето на населението срещу опасностите, произтичащи от радиоактивните вещества в такива води. В това отношение принципът lex specialis derogat legi generali е приложим дори и в случаите, в които автор на lex generalis и на lex specialis е една и съща институция. От това следва, че в случай на евентуална несъвместимост между правната уредба, установена с тези две директиви, разпоредбите на Директива 2013/51 заменят разпоредбите на Директива 98/83, както това изрично се потвърждава от съображение 5 от Директива 2013/51, така че от това не може да произтича никакво нарушение на принципа на правна сигурност.

   (вж. точки 45, 46 и 49—51)

4.  Лоялното сътрудничество, което институциите осъществяват помежду си съгласно член 13, параграф 2 ДЕС, се извършва при спазване на рамките на правомощията, възложени от договорите на всяка институция. Следователно задължението, произтичащо от член 13, параграф 2 ДЕС, не е от естество да измени посочените правомощия.

   В това отношение, като се има предвид, че за да приеме Директива 2013/51 за определяне на изисквания за защита на здравето на населението по отношение на радиоактивни вещества във водата, предназначена за консумация от човека, Съветът е посочил подходящото правно основание, а именно член 31 АЕ, не би следвало да се твърди, че последният е нарушил принципа на лоялното сътрудничество. По-конкретно, процедурата, следвана за приемането на даден акт, се определя единствено от избора, направен от авторите на договорите, а не от принципа на лоялно сътрудничество, тъй като правомощията, които Парламентът и Съветът черпят от членове 30 АЕ и 31 АЕ, не могат да бъдат ограничени или разширени на основание на този принцип по отношение на тяхната роля в законодателния процес.

   (вж. точки 57—60 и 62)