Дело C‑12/14

Европейска комисия

срещу

Република Малта

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Социална сигурност — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 46б — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Член 54 — Пенсии за старост — Правила за ненатрупване — Лица, получаващи пенсия за старост по националната пенсионна схема и пенсия на държавен служител по схемата на друга държава членка — Намаляване на размера на пенсията за старост“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 3 март 2016 г.

  1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Право на иск на Комисията — Дискреционно упражняване

    (член 258 ДФЕС)

  2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Право на иск на Комисията — Упражняване, което не зависи от съществуването на определен правен интерес — Предмет на иска, съответстващ на предмета на спора, определен в официалното уведомително писмо и в мотивираното становище — Липса на злоупотреба с власт

    (член 258 ДФЕС)

  3. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет на спора — Квалификация от гледна точка на правото на Съюза на правната уредба на друга държава членка, встъпила страна в производството — Нарушение на процесуалните права на последно посочената държава членка — Липса — Допустимост

    (член 258 ДФЕС)

  4. Социална сигурност на работниците мигранти — Правна уредба на Съюза — Материален обхват — Упоменаване и неупоменаване на национален закон или национална уредба от страна на държавата членка в декларациите ѝ по член 5 от Регламент № 1408/71 и по член 9, параграф 1 от Регламент № 883/2004 — Последици — Задължения на държавите членки във връзка с тези декларации

    (член 4, параграф 3 ДЕС; член 259 ДФЕС; член 9, параграф 1 и членове 71 и 72 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета; членове 5, 80 и 81 от Регламент № 1408/71 на Съвета)

  1.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 24)

  2.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 26)

  3.  Това, че по повод на иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу дадена държава членка Съдът трябва да се произнесе относно квалификацията на правната уредба на друга държава членка от гледна точка на правото на Съюза, не поставя под съмнение допустимостта на този иск. Подобно произнасяне не може и да доведе до нарушение на процесуалните права на въпросната друга държава членка, която е встъпила страна по делото.

    (вж. т. 27)

  4.  От принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, следва, че за целите на декларациите по член 5 от Регламент № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и по член 9, параграф 1 от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност всяка държава членка е длъжна грижливо да прецени прилаганите от самата нея схеми за социална сигурност и ако резултатът от тази преценка го налага, да ги декларира като попадащи в обхвата на тези регламенти. От този принцип също така следва, че останалите държави членки са в правото си да очакват, че съответната държава членка е изпълнила тези задължения.

    В този смисъл посочените декларации установяват презумпция, че националните законодателства, декларирани съгласно член 5 от Регламент № 1408/71 или член 9 от Регламент № 883/2004, попадат в материалния обхват на тези регламенти, и по принцип обвързват останалите държави членки. Обратно, щом дадена държава членка не е декларирала съответното национално законодателство съгласно тези регламенти, останалите държави членки по принцип могат въз основа на това да приемат, че въпросното законодателство не попада в материалния обхват на посочените регламенти.

    Освен това, докато направените от съответната държава членка декларации не бъдат изменени или оттеглени, останалите държави членки трябва да се съобразяват с тях. Държавата членка, която е направила декларацията, следва да преразгледа правилността ѝ и евентуално да я измени, ако друга държава членка изрази съмнения в точността на тези декларации.

    Този извод обаче не означава, че държавите членки са лишени от всякаква възможност за действие, когато до знанието им достигне информация, пораждаща съмнения в точността на направените от друга държава членка декларации.

    На първо място, ако декларацията повдига въпроси и държавите членки не постигнат съгласие в частност как следва да се квалифицират законодателствата или схемите във връзка с обхвата на регламенти № 1408/71 и № 883/2004, те биха могли да се обърнат към административната комисия, посочена в членове 80 и 81 от Регламент № 1408/71 и членове 71 и 72 от Регламент № 883/2004. На второ място, ако тази комисия не успее да обедини мненията на държавите членки относно приложимото в случая законодателство, държавата членка, която се съмнява в точността на декларацията на другата държава членка, може евентуално да се обърне към Комисията или, като крайна мярка, да предяви иск на основание член 259 ДФЕС, за да може в производството по този иск Съдът да разгледа въпроса за приложимото законодателство.

    За сметка на това нито член 5 от Регламент № 1408/71, нито член 9 от Регламент № 883/2004 не сочи, че държавите членки извън тази, която е въвела съответния закон или подзаконов акт, но не го е декларирала, имат някакво задължение да определят по свой почин дали той все пак не трябва да се смята за попадащ в материалния обхват на посочените регламенти.

    (вж. т. 37—41 и 44)