1.

Настоящото преюдициално запитване, което е отправено до Съда от Juzgado de lo Social no 33 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 33, Барселона), се отнася до тълкуването на Директива 2010/18/ЕС ( 2 ) за прилагане на ревизираното Рамково споразумение за родителския отпуск (наричано по-нататък „ревизирано Рамково споразумение“).

2.

Главното производство e образувано по искане за промяна на работното време на работещ член-кооператор.

3.

Запитващата юрисдикция иска по-специално да се изясни дали правоотношението между работещ член-кооператор и кооперацията е трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на клауза 1, параграф 2 от ревизираното Рамково споразумение и ако това е така, дали при завръщане от „отпуск за бременност и раждане“ работещият член-кооператор има право да се ползва от адаптиране на работното време и работния ритъм по смисъла на клауза 6, параграф 1 от това споразумение.

4.

Член 3, параграф 1 от Директива 2010/18 гласи, че „[д]ържавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, или гарантират, че социалните партньори са въвели необходимите мерки чрез споразумение, най-късно до 8 март 2012 г. Те незабавно информират Комисията за това“.

5.

Първата алинея на преамбюла на ревизираното Рамково споразумение, представляващо приложение към Директива 2010/18, гласи, че „[с] настоящото Рамково споразумение […] се преработва Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г. [приложение към Директива 96/34/ЕО ( 3 )], като се определят минимални изисквания за родителския отпуск като важно средство за съвместяване на професионалните и семейните задължения и за насърчаване на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените“.

6.

Клаузи 3, 15 и 21 от общите съображения на ревизираното Рамково споразумение гласят следното:

[…]“.

7.

Озаглавена „Цел и обхват“, клауза 1, параграф 2 от ревизираното Рамково споразумение гласи: „[н]астоящото споразумение се прилага по отношение на всички работници, мъже и жени, които работят по трудов договор или трудово правоотношение, така както са определени от закона, от колективните трудови договори и/или от установената практика във всяка държава членка“.

8.

Текстът на клауза 2, параграф 1 от ревизирано Рамково споразумение гласи: „[н]астоящото споразумение предоставя на мъжете и жените работници индивидуално право на родителски отпуск поради раждане или осиновяване на дете, за да се грижат за това дете, докато то достигне до определена възраст, която се определя от държавите членки и/или социалните партньори, но не надхвърля осем години“.

9.

Клауза 3, параграф 1 от ревизираното Рамково споразумение гласи:

„Условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск се определят от закона и/или от колективните трудови договори в държавите членки, при спазване на минималните изисквания на настоящото споразумение. Държавите членки и/или социалните партньори могат, по-специално:

[…]“.

10.

Клауза 6, параграф 1 от ревизирано Рамково споразумение, озаглавена „Завръщане на работа“, гласи:

„С цел да се насърчи по-успешното съвместяване на професионалния и семейния живот, държавите членки и/или социалните партньори предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че при завръщане от родителски отпуск работниците могат да поискат промяна на работното си време и/или трудов ритъм за определен срок. Работодателите разглеждат тези искания и дават съответния отговор, като вземат под внимание както собствените си нужди, така и тези на своите служители.

Условията за прилагане на настоящия параграф се определят в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори и/или установената практика“.

11.

Клауза 8 от ревизираното Рамково споразумение предвижда:

[…]

[…]“.

12.

Запитващата юрисдикция посочва, че Директива 2010/18 не е довела до конкретни мерки за транспониране в испанския правен ред. В становището си Комисията уточнява, че Кралство Испания я е уведомило, че транспонирането на Директива 2010/18 било вече осигурено от Кралски законодателен декрет 1/1995 за одобряване на кодифициран текст на Закона за Статута на работниците (Real Decreto Legislativo 1/1995 por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Estatuto de los Trabajadores) от 24 март 1995 г. (BOE, бр. 75 от 29 март 1995, стр. 9654), наричан по-нататък „Статут на работниците“).

13.

Съгласно член 1, параграф 1 от Статута на работниците:

„Този закон се прилага по отношение на работници, които полагат доброволно и възмездно труд в полза на друго лице в рамките на определена организация под ръководството на физическо или юридическо лице, наричано работодател. […]“.

14.

Изложението на мотивите на Закон 39/1999 за насърчаване на съвместяването на професионалния и семейния живот на работниците (Ley 39/1999 para promover la conciliación de la vida familiar y laboral de las personas trabajadoras) от 5 ноември 1999 г. (BOE, бр. 266 от 6 ноември 1999 г., стр. 38934) съдържа по-специално следните уточнения:

„[…] на общностно равнище за майчинството и бащинството, в техния най-широк смисъл, се отнасят Директиви [92/85/ЕИО ( 4 ) и 96/34]. Първата се отнася до майчинството от гледна точка на здравето и безопасността по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки. Втората, която се отнася до Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП), предвижда родителския отпуск и отсъствието от работа поради форсмажорни обстоятелства като важно средство за съвместяване на професионалния и семейния живот и за насърчаване на равните възможности и на равното третиране на мъжете и жените.

Настоящият закон осигурява транспониране в испанското право на насоките, определени от международната и общностна правна уредба, като надхвърля минималното ниво на защита, предвидено в тези насоки. […]“.

15.

След измененията, направени със Закон 39/1999 в Статута на работниците, член 37, параграфи 5 и 6 от него гласи:

„5.   Този, който съгласно закона пряко полага грижи за дете на възраст до 6 години или за физически, психически или сетивно увредено лице, което не упражнява дейност срещу заплащане, има право на намаляване на работното им време най-малко с една трета и най-много с половината от неговата продължителност, съпроводено от пропорционално намаляване на заплатата. […]

6.   Работникът има право да определи в рамките на обичайното му работно време конкретната промяна и периода, през който ще се прилага […] намаляването на работното му време, предвидени [в параграф 5] от настоящия член. Работникът трябва да уведоми работодателя 15 дни по-рано за датата, на която ще възобнови обичайния си ритъм на работа“.

16.

Закон 39/1999 съдържа „първа допълнителна разпоредба“ със следния текст:

„От предимствата, установени в настоящия закон, могат да се ползват работещите членове-кооператори или работниците, сдружени в кооперации, както и работниците в сдруженията на работници през периодите на отпуск за бременност и раждане, за рискова бременност, за осиновяване и за прием на дете, независимо от схемата за социална сигурност, към която те принадлежат, със съответните особености, характерни за членственото правоотношение“.

17.

Съгласно Член 34, параграф 8 от Статута на работниците, изменен с Устройствен закон 3/2007 за действителното равенство между жените и мъжете (Ley orgánica 3/2007 para la igualdad efectiva de mujeres y hombres) от 22 март 2007 г. (BOE, бр. 71, 23 март 2007 г., стр. 12611):

„Работникът има право да промени продължителността и разпределението на работното си време, за да направи ефективно правото си на съвместяване на личния, семейния и професионалния живот съгласно условията на колективния трудов договор или на споразумението с работодателя при спазване във всички случаи на условията на колективния трудов договор“.

18.

Съгласно член 44, параграф 1 от Устройствен закон 3/2007:

„Правата за съвместяване на личния, семейния и професионалния живот се признават на работниците от двата пола, за да се насърчи равномерното разпределяне на семейните задължения, като се избягва всякаква дискриминация, основана на тяхното упражняване“.

19.

Член 139, параграф 1, буква a) от Закон 36/2011 относно правната уредба на съдилищата, разглеждащи трудови и осигурителни спорове (Ley 36/2011 reguladora de la jurisdicción social), от 10 октомври 2011 г. (BOE, бр. 245 от 11 октомври 2011 г., стр. 106584) гласи:

„1.   Производството за упражняване на законно или договорно признатите права за съвместяване на личния, семейния и професионалния живот се ръководи от следните правила:

[…]

По време на предварителното помирително заседание и по време на самия съдебен процес работодателят и работникът представят техните предложения и съответните други предложения за промяна на работното време, които могат да бъдат придружени, когато това е уместно, и с доклади на съвместните органи или с проследяване на равнопоставеността в предприятието, за да могат те да се вземат предвид в решението“.

20.

Член 80 от Закон 27/1999 за кооперациите (Ley 27/1999 de Cooperativas) от 16 юли 1999 г. (BOE, бр. 170 от 17 юли 1999 г. стр. 27027) гласи:

„1.   Работническите кооперации са кооперациите, които имат за цел да осигурят на техните членове работа, която те ще изпълняват лично и пряко, на непълен или пълен работен ден, посредством обща организация на производството на блага или услуги за трети лица. […] Правоотношението на работещите членове с кооперацията е членствено правоотношение.

[…]

4.   За период не по-дълъг от един месец работещите членове имат право на периодични плащания, наречени аванси на членовете, които се заплащат въз основа на излишъците на кооперацията, не са заплати и се определят в зависимост от участието в съвместната дейност.

5.   За работните места на работещите член-кооператори и за самите член-кооператори се прилагат здравословните норми и нормите за безопасност на работното място, като се държи сметка за спецификата на правоотношението на членство и на самоуправление, което се установява между работещите член-кооператори и тяхната кооперация.

[…]“.

21.

Съгласно член 89, параграф 3 от Закон 8/2003 за кооперациите в автономна област Валенсия (Ley 8/2003 de Cooperativas de la Comunidad Valenciana) от 24 март 2003 г. (BOE, бр. 87 от 11 април 2003 г. стр. 14308):

„Правоотношението на работещите членове с кооперацията е правоотношение на членство и следователно уставът на кооперацията, вътрешният правилник или общото събрание трябва да установят професионалния статут на отделния член, който трябва да регламентира най-малко посочените по-долу въпроси:

Във всички случаи при регламентирането в устава на кооперацията на работното време, на седмичната почивка, на празниците, на годишния отпуск и на другите отпуски и на причините за спиране или прекратяване на полагането на труда трябва да се спазва минимумът, предвиден от държавното законодателство относно кооперациите.

С решение, прието с мнозинството от две трети, общото събрание може да променя професионалния статут. […]

По всички въпроси, свързани с работническите кооперации, които не са уредени изрично в този закон, правоотношенията с кооперацията се допълват от съответните разпоредби, предвидени в Държавния закон за кооперациите“.

22.

Съгласно член 14.7 от Вътрешния правилник на Consum Sociedad Cooperativa Valenciana (наричана по нататък „Consum SCV“):

„Работещият член-кооператор има право да промени продължителността и разпределението на работното си време, за да може реално да осъществява правото си на съвместяване на личния, семейния и професионален живот, споразумявайки се с ръководителя на съответната производствена единица, а при липса на съгласие Социалният комитет решава въпроса след изслушване на двете страни и стараейки се да намери решение, което да позволи реалното упражняване на това право“.

23.

Consum SCV е многофункционална кооперация, регламентирана със Закон 8/2003 от 24 март 2003 г., която разполага с мрежа от повече от 450 супермаркета. Нейната цел е по-специално да осигури в рамките на кооперацията стабилна заетост на работещите си членове.

24.

Г‑жа Rodríguez Sánchez е работещ член-кооператор в Consum SCV, зачислена към отдел „каса/зареждане“ в търговски център. На 25 юни 2012 г. тя подписва с Consum SCV договор за членство при спазване на устава на кооперацията и в частност на вътрешния правилник. Нейният ритъм на работа и работното ѝ време при редуващи се седмични смени са: сутрешна смяна от понеделник до събота (от 8:00 ч. до 15:00 ч.) и следобедна смяна от понеделник до събота (от 15:00 ч. до 22:00 ч.), както и две недели от месеца (от 8:30 ч. до 15:00 ч.).

25.

На 19 август 2013 г. г‑жа Rodríguez Sánchez ражда дете. В края на отпуска за бременност и раждане, на 27 декември 2013 г., тя подава първоначалното си искане, което променя на 15 януари 2014 г., и с което, позовавайки се на законното си задължение да се грижи за детето си и на основание на член 37, параграфи 5 и 6 от Статута на работниците, тя иска намаляване на работното си време на 30 часа седмично и зачисляването ѝ във фиксирана сутрешна смяна (без редуване) от 9:00 ч. до 15:00 ч. от понеделник до петък. На 24 януари 2014 г. Consum SCV отговаря на тази молба, като признава правото на намаляване на работното ѝ време. Кооперацията обаче не се съгласява с предложения работен график, като изтъква по-специално, че приемането му би причинило излишък на персонал в сутрешните смени.

26.

През февруари 2014 г. г‑жа Rodríguez Sánchez предявява жалба срещу този отказ пред Juzgado de lo Social no 33 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 33, Барселона). През март 2014 г. производството е спряно по инициатива на тази юрисдикция, за да може да започне производство по член 34, параграф 8 от Статута на работниците. Така г‑жа Rodríguez Sánchez изпраща нова молба до Consum SCV, основаваща се на посочената разпоредба и на правото ѝ да съвместява семейния и професионалния живот, като се позовава в тази насока на необходимостта да адаптира работното си време към времето, в което полага грижи за детето си.

27.

Consum SCV подчертава съгласието си за намаляване на работното време, но не отговаря на молбата за промяна на работното време, нито изпраща това искане до Социалния комитет съгласно член 17, параграф 4 от вътрешния си правилник.

28.

Juzgado de lo Social no 33 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 33, Барселона) подчертава, че спорът между страните се ограничава само до въпроса за евентуалното адаптиране на работното време и на ритъма на работа съгласно член 34, параграф 8 от Статута на работниците, тъй като намаляването на работно време съгласно член 37, параграф 5 от Статута е прието. В този контекст посочената юрисдикция си поставя въпроса дали клауза 6, параграф 1 от ревизираното Рамково споразумение може да окаже влияние при разрешаването на спора, с който по този начин тя се оказва сезирана.

29.

При тези условия с акт от 15 юли 2014 г., постъпил в секретариата на Съда на 22 юли 2014 г., Juzgado de lo Social no 33 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 33, Барселона) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

При отрицателен отговор на този въпрос и при условията на евентуалност се отправя втори въпрос.

Само при утвърдителен отговор на някой от тези въпроси и ако се приеме, че Директива 2010/18 е приложима към членствено правоотношение в работническа кооперация като това на жалбоподателката, би било обосновано, по причини, които ще бъдат изложени по-нататък, отправянето на следните допълнителни въпроси:

30.

На 10 юни 2015 г. Съдът изпраща на запитващата юрисдикция искане за разяснения на основание член 101 от Процедурния правилник на Съда, на което тя отговаря на 22 юли 2015 г.

31.

Писмени становища представят Consum SCV, испанското, френското и унгарското правителство, както и Европейската комисия. В заседанието, проведено на 18 ноември 2015 г., се явяват Consum SCV, испанското правителство, както и Комисията.

32.

По време на съдебното заседание испанското правителство поставя въпроса за допустимостта на преюдициалните въпроси. То поддържа, че отговорите на Съда няма да бъдат полезни на запитващата юрисдикция при решаване на спора, с който тя е сезирана.

33.

Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на определени клаузи от ревизираното Рамково споразумение, на първо място сред които е клауза 6, параграф 1 от това споразумение. Що се отнася до тази клауза, запитващата юрисдикция иска по-специално да разбере дали при завръщане от отпуска си за бременност и раждане г‑жа Rodríguez Sánchez има правото да се ползва от адаптиране на работното си време и на ритъма си на работа съгласно член 34, параграф 8 от Статута на работниците. Клауза 6, параграф 1 от ревизираното Рамково споразумение обаче не се отнася за родителския отпуск като такъв, а за положението на работниците при завръщане от този отпуск. По-точно тази клауза предвижда евентуална промяна на работното време не при завръщане от отпуск за бременност и раждане, какъвто изглежда е случаят на г‑жа Rodríguez Sánchez, а при завръщане от родителския отпуск. Наистина от акта за преюдициално запитване става ясно, че в делото по главното производство тя подава исканията си за намаляване и за промяна на работното си време не при завръщане от родителския отпуск, а при завръщане от отпуска си за бременност и раждане.

34.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция е поканена от Съда да уточни по-специално причините, поради които тя счита, че отговорът на отделните поставени въпроси може да повлияе на изхода на спора по главното производство. В отговора си запитващата юрисдикция потвърждава, че отпуск по майчинство е наименованието, което обичайно се използва в Испания за означаване на родителския отпуск, за който се отнася клауза 2 от ревизираното Рамково споразумение и че посоченият отпуск за бременност и раждане е форма на „родителски отпуск“, разбиран като причина за спиране на действието на договора със запазване на работното място, в случая регламентиран от член 48, параграф 4 от Статута на работниците, който се отнася за ражданията ( 5 ). Тя добавя, че поради това позоваванията в акта за преюдициално запитване на отпуска за бременност и раждане следва да се разбират като отнасящи се за родителския отпуск съгласно терминологията на правото на Съюза. По този начин запитващата юрисдикция достига до извода, че положението по главното производство съвпада с хипотезата на завръщане на работа след „родителския отпуск“ съгласно клауза 6, параграф 1 от ревизираното Рамково споразумение, така че поради изложените в акта за преюдициално запитване причини отговорът на поставените преюдициални въпроси, по-специално на първите три от тях, е необходим за произнасянето по разглеждания в главното производство спор.

35.

Припомням най-напред, че съгласно постоянната съдебна практика въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящия пред тях спор ( 6 ). В рамките на това сътрудничество сезираният със спора национален съд е в състояние най-добре да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда ( 7 ).

36.

Все пак Съдът следва при необходимост да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност, и по-конкретно да прецени дали исканото тълкуване на правото на Съюза има връзка с действителността и с предмета на спора по главното производство, за да не му се налага да формулира консултативни становища по общи или хипотетични въпроси ( 8 ). Ако се окаже, че поставеният въпрос е явно ирелевантен за решаването на този спор, от това следва, че отговорът на Съда не е необходим за разрешаване на спора, по който националната юрисдикция трябва да се произнесе.

37.

За да се прецени дали е оборена презумпцията за релевантност, която се прилага за преюдициалните запитвания, трябва предварително да се определи дали в случая положение като това на г‑жа Rodríguez Sánchez попада в материалното приложно поле на ревизираното Рамково споразумение.

38.

Consum SCV, испанското правителство, както и Комисията са съгласни, че г‑жа Rodríguez Sánchez се намира в положение на завръщане от отпуск за бременност и раждане, а не на завръщане от родителски отпуск.

39.

Испанското правителство по-специално изтъква в съдебното заседание, че тълкуването на запитващата юрисдикция, което стои в основата на отговора на искането за разяснения и според което член 48, параграф 4 от Статута на работниците регламентирало родителския отпуск, не е точно. Според това правителство тази разпоредба в действителност се отнася за отпуска за бременност и раждане по смисъла на Директива 92/85. То обяснява, че отпускът за бременност и раждане, за който се отнася член 48, параграф 4 от Статута на работниците, има за цел защита на физическото състояние на майката след бременността и раждането, докато родителският отпуск има за цел съвместяване на личния, семейния и професионалния живот.

40.

В тази насока припомням, че по делото, станало повод за постановяване на решение Betriu Montull ( 9 ), в което поставените на Съда преюдициални въпроси се отнасят точно до член 48, параграф 4 от Статута на работниците, Съдът приема, че отпускът за бременност и раждане, до който се отнася тази разпоредба, „трябва да се вземе към момента на раждането на детето“ ( 10 ). Той подчертава също така, както се посочва от Националния социалноосигурителен институт и испанското правителство, че член 48, параграф 4 от Статута на работниците „не се отнася до родителския отпуск по смисъла на Директива 96/34“ ( 11 ), а до правото на отпуск за бременност и раждане по смисъла на Директива 92/85.

41.

Отбелязвам също така, че в отговора си на искането за разяснения на Съда запитващата юрисдикция основава разглеждания в главното производство отпуск само на член 48, параграф 4 от Статута на работниците, който, както става ясно от изложеното по-горе, се отнася изрично за „случая на раждане“. Следователно не мога да изключа, че в крайна сметка този отговор на запитващата юрисдикция изглежда потвърждава, че г‑жа Rodríguez Sánchez е подала искането си за промяна на работното време след завръщане от отпуск, предоставен на майката поради факта на раждане на детето, с което тя е била бременна, а това съгласно Директива 92/85 отговаря не на родителски отпуск, а не отпуск за бременност и раждане.

42.

Поради това считам, че положението на г‑жа Rodríguez Sánchez не се обхваща от приложното поле на ревизираното Рамково споразумение, както то е определено в клауза 6, параграф 1.

43.

С оглед на гореизложеното считам, че не следва да се отговаря на четвъртия въпрос, поставен от запитващата юрисдикция. Остава обаче да се провери дали, както се предлага от Комисията, към положението на г‑жа Rodríguez Sánchez са приложими други клаузи в хипотеза, в която нейният отпуск за бременност и раждане в конкретния случай е бил последван от родителски отпуск, различен от отпуска за бременност и раждане.

44.

В писменото си становище Комисията изтъква, че възможността за намаляване на работното време, предоставена на г‑жа Rodríguez Sánchez съгласно член 37, параграф 5 от Статута на работниците, отговаря на една от формите на родителски отпуск, предвидени от националното право ( 12 ). Тази възможност, изтъкната от Комисията по време на съдебното заседание, е предмет на въпрос, поставен на заинтересованите страни. В отговора си испанското правителство посочва, на първо място, че правото на родителски отпуск, до което се отнася клауза 2 от ревизираното Рамково споразумение, вече било гарантирано в испанското право в член 46, параграф 3 от Статута на работниците. Този член гласи, че „работниците имат право да продължат отпуска с най-много три години, за да полагат грижи за детето си, независимо дали то е рождено, осиновено или приемно (преди осиновяване или за постоянно) дете, включително ако приемната грижа е временна, като този срок започва от датата на раждане на детето или, в съответните случаи, от датата на съдебното или административното решение“. Целта на този родителски отпуск била да се съвместят професионалните и семейните задължения на работещите родители (независимо дали са мъже или жени), докато разглежданият в главното производство отпуск за бременност и раждане имал за цел закрилата на здравето на майката и особените отношения между майката и новороденото дете след раждането.

45.

На второ място, испанското правителство потвърждава, че намаляването на работното време, предоставено на г‑жа Rodríguez Sánchez на основание на член 37, параграф 5 от Статута на работниците, отговаря на една от формите на родителски отпуск, предвидени от испанското право, за да могат работещите родители (независимо дали са мъже или жени) да се грижат за деца под дванадесет години ( 13 ).

46.

С оглед на изложените дотук съображения, ако — както се твърди от испанското правителство в предходната точка — г‑жа Rodríguez Sánchez използва една от формите на родителски отпуск, състоящ се в намаляване на нейното работно време, което запитващата юрисдикция трябва да провери, считам, че първият и вторият въпрос трябва да се разгледат. Що се отнася обаче до третия въпрос, считам, че за да се даде полезен за запитващата юрисдикция отговор, този въпрос трябва да се преформулира, като се разгледа не с оглед на клауза 6, параграф 1 от ревизираното Рамково споразумение, а с оглед на клаузи 2 и 3 от него.

47.

Запитващата юрисдикция пита по същество Съда дали съществуващото правоотношение между работещ в кооперацията член-кооператор и кооперацията е трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на клауза 1, параграф 2 от ревизираното Рамково споразумение, така че тази връзка да попада в приложното поле на посочените актове.

48.

Припомням, че запитващата юрисдикция поставя този въпрос поради статута на работещ член-кооператор на г‑жа Rodríguez Sánchez. За да му се даде полезен отговор, предварително трябва да се разгледа, от една страна, приложното поле rationne personae на ревизираното Рамково споразумение, както то е определено в клауза 1, параграф 2 от него, и от друга страна, съответната съдебна практика.

49.

Що се отнася до приложимостта rationne personae на ревизираното Рамково споразумение, припомням, че то използва термините „работници“, „трудов договор“ и „трудово правоотношение“, без да ги определя по специален начин. От една страна, както е видно от текста на клауза 1, точка 2 от това Рамково споразумение, неговото приложно поле е очертано широко, като най-общо включва „всички работници, които работят по трудов договор или трудово правоотношение, така както са определени от закона, от колективните трудови договори и/или от установената практика във всяка една държава членка“ ( 14 ).От друга страна, съображение 15 гласи, че това споразумение „е Рамково споразумение, което въвежда минимални изисквания и разпоредби относно родителския отпуск, който се различава от отпуска по [бременност и раждане], […] и оставя на държавите членки и социалните партньори да определят условията за ползването на родителския отпуск, както и реда и условията за прилагането му, за да се вземе предвид положението във всяка държава членка“.

50.

От гледна точка на съдебната практика следва да се отбележи делото, станало повод за постановяване на решение O’Brien ( 15 ), което се отнася до Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81/CE ( 16 ) (наричано по-нататък „Рамково споразумение за работа при непълно работно време“). В това дело става въпрос за съдия, работил на непълно работно време и получавал възнаграждение под формата на дневна надница, който претендира пенсия въз основа на дейността си, на която той няма право съгласно националната правна уредба.

51.

В решението си Съдът най-напред припомня, че в правото на Съюза понятието за работник не е еднозначно, а се променя според разглежданата област на приложение ( 17 ). Въпреки това той уточнява, че „правото на държавите членки, предоставено с Директива 97/81, сами да определят използваните в Рамковото споразумение за работа при непълно работно време понятия, […] не е неограничено“ и че „някои от използваните в това споразумение термини могат да бъдат определени в съответствие с правото и/или националните практики, при условие че се спазват полезното действие на посочената директива и общите принципи на правото на Съюза“ ( 18 ). Според Съда „[…] от необходимостта да се запази полезното действие на залегналия в Рамковото споразумение принцип на равно третиране следва, че подобно изключване може да се допусне само ако по своето естество разглежданото трудово правоотношение е различно по същество от правоотношението между заетите лица, попадащи според националното право в категорията на работниците, и техните работодатели; в противен случай това изключване би било произволно“ ( 19 ).

52.

По настоящото дело Комисията изтъква в писменото си становище, че текстът на клауза 2, параграф 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време ( 20 ) е аналогичен на текста на клауза 1, параграф 2 от ревизираното Рамково споразумение и че и в двата случая намерението на законодателя е да установи общо приложно поле по отношение на лицата.

53.

Споделям този анализ.

54.

Следователно, както следва от посочената в точка 51 от настоящото заключение съдебна практика, правото, предоставено на държавите членки, сами да определят използваните в ревизираното Рамковото споразумение понятия не е неограничено, но тези понятия могат да бъдат определени в съответствие с правото и/или националните практики, „при условие че се спазват полезното действие на Директива[…] [2010/18] и общите принципи на правото на Съюза“ ( 21 ). Както правилно отбелязва Комисията, от това следва също така, че необходимостта да се гарантира полезното действие на Директива 2010/18 и на принципа на равно третиране, установен от ревизираното Рамково споразумение означава, че изключването на работещите член-кооператори от приложното поле от този принцип е допустимо само ако правоотношението, което ги свързва с Consum SCV, е различно по същество от правоотношението, което свързва с техните работодатели наетите на работа, които съгласно националното право се отнасят към категорията на работниците, като в крайна сметка запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери това обстоятелство ( 22 ). Съдът обаче може да посочи на запитващата юрисдикция някои принципи и критерии, които тя ще трябва да вземе предвид в рамките на проверката ( 23 ).

55.

В тази насока от акта за преюдициално запитване става ясно, че в случай на работещи член-кооператори, какъвто е този в делото по главното производство, няма никакво съмнение, че полагането на труда се осъществява в рамките на отношение на подчиненост и зависимост срещу получаване на възнаграждение ( 24 ). Запитващата юрисдикция посочва, че режимът на работа, установен в глава II на вътрешния правилник на Consum SCV, до голяма степен съвпада с режима, приложим за наетите работници съгласно Статута на работниците. Наистина по много от въпросите вътрешният правилник на Consum SCV възпроизвежда буквално текстове от Статута на работниците. Отбелязвам, както и запитващата юрисдикция, че такова сходство има по-специално по въпроса за заплатите или авансите, за работното време, за платените отпуски, за оставането на разположение, за спирането на договора или за годишния отпуск.

56.

Според мен тези констатации не се поставят под съмнение от изтъкнатия от Consum SCV и испанското правителство довод, че работещият член-кооператор получава не възнаграждение, а аванси или дивиденти от печалбата на кооперацията, и не работи под ръководството на трето лице, а участва в управлението на кооперацията.

57.

Освен това, както става ясно също така и от акта за преюдициално запитване, при транспониране в испанското право на първото Рамково споразумение за родителския отпуск, приложено към Директива 96/34, испанският законодател изрично е разширил прилагането на новите права на съвместяване на професионалния и семейния живот спрямо „работещите член-кооператори или работниците, сдружени в кооперации“.

58.

От гореизложените съображения следва, че въпросът дали правоотношението между работещ член-кооператор и кооперацията е правоотношение по трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на клауза 1, параграф 2 от ревизираното Рамково споразумение по такъв начин, че да попада в приложното поле на посочените актове, трябва да се разрешава чрез прилагане на националното право, при условие че това не води до произволно изключване на тази категория лица от закрилата, която предоставят Директива 2010/18 и ревизираното Рамково споразумение. Изключването на тази закрила е допустимо само ако по своето естество правоотношението между работещите член-кооператори и кооперацията е различно по същество от правоотношението между заетите лица, попадащи според националното право в категорията на работниците, и техните работодатели.

59.

С оглед на отговора на първия въпрос считам, че не следва да се отговаря на втория въпрос.

60.

В началото е уместно да се припомни, че в рамките на производството за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени ( 25 ). Следователно, макар запитващата юрисдикция формално да е свела третия си въпрос до тълкуването единствено на клауза 6, параграф 1 от ревизираното Рамково споразумение, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаването на отнесеното до нея дело, независимо дали тази юрисдикция е споменала съответната разпоредба в изложението на въпросите си. В това отношение Съдът трябва да извлече от всички предоставени от националната юрисдикция данни, и по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, които се нуждаят от тълкуване предвид предмета на спора ( 26 ).

61.

В конкретния случай, ако Съдът приеме, че е полезно да отговори на третия въпрос по причините, изложени в точка 46 от това заключение, аз считам, че за да може Съдът да предостави полезен отговор на запитващата юрисдикция, този въпрос трябва да бъде преформулиран така, че да бъде разгледан с оглед на клаузи 2 и 3 от ревизираното Рамково споразумение, а не с оглед на клауза 6, параграф 1) от него.

62.

При тези условия посоченият преюдициален въпрос трябва да се разбира като насочен по същество към това да се установи дали клаузи 2 и 3 от ревизираното Рамково споразумение допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда родителски отпуск под формата на намаляване на работното време, съчетано с право на промяна на работното време в рамките на редовното работно време, но поставя прилагането на промяната извън редовния график в зависимост от условията, установени при колективното договаряне.

63.

За да отговоря на този въпрос, най-напред ще представя контекста, в който се вписва разглежданата в главното производство разпоредба, а именно член 34, параграф 8 от Статута на работниците ( 27 ).

64.

Испанското правителство изтъква, че при реформата на Статута на работниците, осъществена със Закон 39/1999, при която в испанското право е транспонирано първото Рамково споразумение за родителския отпуск, приложено към Директива 96/34, в член 37, параграфи 5 и 6 от Статута на работниците се въвежда право на намаляване и промяна на работното време. Тази промяна в работното време обаче трябва да се осъществява в рамките на редовното работно време ( 28 ). Според това правителство посоченият член се прилага за всички лица, които се грижат за малолетно дете, независимо от това дали работникът се завръща от отпуск за бременност и раждане или от родителския отпуск, тъй като признатото от него право е самостоятелно.

65.

Що се отнася до разглежданата разпоредба, испанското правителство добавя, че Устройствен закон 3/2007 въвежда точка 8 в член 34 от Статута на работниците, която се отнася до адаптирането на продължителността и разпределянето на работното време извън границите, установени в член 37, параграфи 5 и 6 от Статута на работниците. Това адаптиране обаче не е свързано с грижите за малолетно дете и зависи от колективно договаряне или от споразумение с предприемача при спазване на тази договореност. Според испанското правителство, подобно на член 37, параграфи 5 и 6 от Статута на работниците, който им признава правото на намаляване на работното време в рамките на редовното работно време, член 34, параграф 8 от този Статут признава правото на работниците да искат промени в продължителността на работното време извън редовното работно време, без обаче да им признава право да получат тази промяна. Целта на тази разпоредба е да се улесни съвместяването на професионалните и семейни задължения на работниците, като се признава възможността да искат промяна на продължителността и на разпределението на работното им време извън правото, признато с член 37 от Статута на работниците.

66.

Отбелязвам също така, че от акта за преюдициално запитване става ясно, че Закон 3/2012 добавя в член 34, параграф 8 от Статута на работниците втора алинея, според която „следва да се насърчи използването на непрекъснат работен ден, на гъвкаво работно време или на други начини за организация на работното време, които позволяват по-голяма съвместимост между правото за съвместяване на личния, семейния и професионалния живот и подобряването на производителността в предприятията“.

67.

Именно в духа на тези съображения трябва да се разгледа третият преюдициален въпрос.

68.

Съгласно клауза 1, параграф 1 от ревизираното Рамково споразумение то е предназначено „да улесн[и] съвместяването на родителските и професионалните задължения на работещите родители“. От клауза 2, параграф 1 от Рамковото споразумение е видно също така, че с родителския отпуск се цели да се предостави възможност на родителите да се грижат за детето си. В тази разпоредба се предвижда изрично, че на „мъжете и жените работници“ се предоставя лично право на родителски отпуск.

69.

В съображение 24 от посоченото Рамковото споразумение се уточнява, че „социалните партньори най-успешно могат да намерят решения, които съответстват на нуждите както на работодателите, така и на работниците, поради което ще играят важна роля при […] прилагането […] на настоящото споразумение“. Клауза 3, параграф 1 от това споразумение в действителност предвижда, че „условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск се определят от закона и/или от колективните трудови договори в държавите членки, при спазване на минималните изисквания на настоящото споразумение ( 29 )“.

70.

От тази гледна точка, както правилно отбелязва Комисията, свободата на преценка на държавите членки и социалните партньори при създаване на условия за достъп до родителския отпуск и правила за прилагането му не е неограничена. В действителност те са задължени да спазват целта и самия смисъл на родителския отпуск, както е установено в ревизираното Рамково споразумение.

71.

Въпреки това държавата членка не надхвърля границата на тази свобода, като предвижда в законодателството си, както е в случая, вид родителски отпуск, който се състои в намаляване на работното време в рамките на редовното работно време на работниците, като същевременно им признава възможност да подават искания за промяна на работното време извън тази рамка, без обаче да им се признава право да получат такава промяна, нито дори да установяват условия за промяна, които зависят от колективно договаряне или от постигнато с работодателя споразумение при спазване на тази договореност.

72.

Затова предлагам на третия преюдициален въпрос да се отговори, че клаузи 2 и 3 от ревизираното Рамково споразумение допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда родителски отпуск под формата на намаляване на работното време, съчетано с право на промяна на работното време в рамките на редовното работно време, но поставя прилагането на промяната извън редовното работно време в зависимост от условията, установени при колективното договаряне.

73.

Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Juzgado de lo Social no 33 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 33, Барселона), както следва: