1. 

В разглеждания от запитващата юрисдикция случай в Европейския съюз е внесено сурово палмистово масло от различни държави в Централна и Южна Америка, като всички те ползват една и съща преференциална тарифа. С цел транспортиране масло с произход от няколко от тези държави е излято в обща цистерна и е декларирано за допускане за свободно обращение в Европейския съюз като смес.

2. 

В този контекст възниква въпросът как следва да се разглежда за целите на прилагане на преференциалната тарифа смесването на продукти с произход от различни държави. По-конкретно от Съда е поискано да даде насоки за правилното тълкуване на член 74, параграф 1 от Регламент № 2454/93 ( 2 ), който не допуска променяне или трансформиране на продуктите, и по-специално на изискването продуктите, декларирани за допускане за свободно обращение в Европейския съюз, да бъдат същите като изнесените от държавата бенефициер, с произход от която се счита, че са (наричано по-нататък „изискването за идентичност“).

3.

Член 5 от Регламент № 732/2008 гласи:

„1.   Предвидените тарифни преференции се прилагат за внос на продукти, включени в режима, ползван от държавата бенефициер, от която те произхождат.

2.   За целите на режимите, посочени в член 1, параграф 2, правилата за произход, които се отнасят до определението на понятието „продукти с произход“ и процедурите и методите на административно сътрудничество, свързани с тях, са определените в Регламент (ЕИО) № 2454/93.

[…]“.

4.

Регламент № 2454/93 установява разпоредби за прилагане на Митническия кодекс на Общността ( 4 ).

5.

В съображение 16 от Регламент № 1063/2010, с който се изменя Регламент № 2454/93, се обяснява, че е нужна гъвкавост, тъй като действащите към момента на приемане на Регламента за изменение правила изискват доказателство за директен транспорт до Европейския съюз, което може да е трудно за набавяне. Поради това изискване някои стоки, които са придружени от валидно доказателство за произход, в действителност не могат да се възползват от преференциалния режим. Ето защо се счита, че е подходящо да се въведе ново, по-просто и по-гъвкаво правило за установяване дали представените пред митницата стоки за допускане за свободно обращение в Европейския съюз са същите стоки, които са напуснали изнасящата държава бенефициер, като същественото е, че тези стоки не са били променени или трансформирани по никакъв начин по време на превоза.

6.

Член 72 от Регламент № 2454/93 гласи:

„Следните продукти се считат за продукти с произход от държава бенефициер:

7.

Член 74 от Регламент № 2454/93 гласи:

„1.   Продуктите, декларирани за допускане за свободно обращение в Европейския съюз, трябва да бъдат същите като изнесените от държавата бенефициер, с произход от която се счита, че са. Те не трябва да бъдат променяни, трансформирани по какъвто и да било начин или подложени на операции, различни от операциите, предназначени да ги съхранят в добро състояние преди да бъдат декларирани за допускане за свободно обращение. Съхранение на продукти или пратки и разделяне на пратки се допуска, когато то се извършва под отговорността на износителя или на последващ държател на стоките и продуктите останат под митнически надзор в транзитната(ите) държава(и).

2.   Изискванията по параграф 1 се считат за изпълнени, освен ако митническите органи имат основание да смятат противното; в такъв случай митническите органи могат да поискат от декларатора да представи доказателство за изпълнение на изискванията, което може да бъде дадено под всякаква форма, включително чрез представяне на транспортни документи, които имат силата на договор, като товарителници или фактическо или конкретно доказателство, основаващо се на маркировката или номерирането на опаковките или всяко друго доказателство, свързано със самите стоки

[…]“.

8.

На 11 август 2011 г. ADM Hamburg внася няколко пратки сурово палмистово масло от Еквадор, Колумбия, Коста Рика и Панама в Германия за допускане за свободно обращение в Европейския съюз. Всички тези държави са износителки по ОСП ( 5 ). Маслото е транспортирано в различни цистерни на транспортен кораб. За да ползва преференция, ADM Hamburg представя сертификати за преференциално третиране, издадени от горепосочените държави.

9.

Производството пред запитващата юрисдикция е свързано само с една от тези пратки (наричана по-нататък „разглежданата пратка“). Разглежданата пратка съдържа смес от сурово палмистово масло с произход от различни държави бенефициери.

10.

На 8 декември 2011 г. Hauptzollamt Hamburg-Stadt издава акт за установяване на митническо задължение. Вносното мито за разглежданата пратка е изчислено въз основа на ставката, приложима за стоки с произход от трета държава, тоест без да се предоставя исканото преференциално третиране. По същество мотивът за отказа да се предостави преференциално третиране е, че в една цистерна е било смесено сурово палмистово масло от различни пратки с произход от различни държави.

11.

След като подадената по административен ред жалба е отхвърлена, ADM Hamburg предявява иск пред Finanzgericht Hamburg. Последният има съмнения относно правилното тълкуване на съответните разпоредби от правото на ЕС, поради което решава да спре производството и да постави следния преюдициален въпрос:

„Условието за прилагане на член 74, параграф 1, първо изречение от [Регламент № 2454/93], според което продуктите, декларирани за допускане за свободно обращение в Европейския съюз, трябва да бъдат същите като изнесените от държавата бенефициер, с произход от която се счита, че са, изпълнено ли е в случай като настоящия, когато няколко отделни количества сурово палмистово масло с произход от различни държави, износителки по ОСП, с произход от които се счита, че са, не са внесени в Европейския съюз физически отделени едно от друго, а при износа всяко едно от тях е излято в същата цистерна на транспортния кораб и смесени едно с друго в тази цистерна, са внесени в Европейския съюз, като може да бъде изключена възможността по време на превоза на тези продукти до момента на допускането им за свободно обращение в цистерната на транспортния кораб да са попаднали други продукти, и по-специално такива, които не са предмет на по-благоприятно преференциално третиране?“.

12.

Писмени становища са представили ADM Hamburg, Hauptzollamt Hamburg-Stadt, както и Комисията. Същите страни, с изключение на Hauptzollamt Hamburg-Stadt, са изслушани в съдебното заседание от 11 юни 2015 г.

13.

Изпълнено ли е изискването за идентичност на продуктите, напуснали държавата бенефициер, с продуктите, представени на митницата при деклариране за допускане за свободно обращение в Европейския съюз, съгласно член 74, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, в случая, когато сурово палмистово масло с произход от няколко държави, ползващи една и съща преференциална тарифа, е излято в една цистерна на транспортния кораб и е внесено като смес в тази цистерна? Това е по същество въпросът, който запитващата юрисдикция иска да бъде изяснен от Съда в настоящото производство. Запитващата юрисдикция е поискала от Съда насоки по този въпрос не само защото до този момент последният не е имал възможност да изясни смисъла на член 74 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, но и поради разликата в изразените в това отношение становища на митническите органи на държавите членки.

14.

По-конкретно, не е ясно дали смесването на стоки — които в случая са взаимнозаменяеми и изцяло идентични по своя съставен материал сурово палмистово масло — с произход от различни държави бенефициери изключва преференциалното третиране. По изложените по-долу съображения според мен това не е така.

15.

Ще започна, като припомня, че преди изменението на член 74 от Регламент № 2454/93, въведено с Регламент № 1063/2010, за да се ползва даден вносител от преференция, се е изисквало доказателство за прекия транспорт до Европейския съюз — изискване, което често е трудно за изпълнение. Както посочва съображение 16 от Регламент № 1063/2010, член 74 от Регламент № 2454/93 е предназначен да въведе ново, по-просто и най-вече по-гъвкаво правило за доказване, че декларираните стоки са същите като изнесените.

16.

В началото също бих изтъкнал, че изискването за идентичност, установено в член 74, параграф 1 от Регламент № 2454/93, не трябва да се разглежда изолирано, а в цялостния му контекст, и по-конкретно във връзка с член 74, параграф 2, който посочва, че изискването за идентичност се счита за изпълнено, освен ако митническите органи имат основание да смятат противното. С други думи, ако нямат основание да смятат, че стоките, декларирани за свободно обращение, не са същите като изнесените стоки, митническите органи следва да приемат, че стоките са едни и същи.

17.

Произходът на стоките не е предмет на спор в главното производство. Също така е безспорно, че ако не беше смесвано, маслото от спорната пратка би се ползвало от преференциално третиране. Освен това разглежданите стоки са взаимнозаменяеми и изцяло идентични по своя съставен материал — сурово палмистово масло. Презумпцията за идентичност, закрепена в член 74, параграф 2, заедно с факта, че няма съмнение относно произхода на продуктите, следва според мен да бъде достатъчна за разрешаване на спора по делото пред запитващата юрисдикция.

18.

Наистина, би могло да се твърди, че митническите органи имат по-ограничени възможности да проверяват и вземат проби от внасяни стоки, когато стоки с различен произход се внасят като смес. Целта за улесняване задачата на митническите органи да проверяват произхода на внасяните стоки действително не трябва да се пренебрегва. Напротив, тя трябва да се разглежда като един от ръководните принципи за тълкуване на Митническия кодекс и на приетия с оглед прилагането му Регламент № 2454/93. Това се дължи не на последно място на факта, че Митническият кодекс, наред с другото, има за цел да гарантира бързи и ефективни процедури за допускане на стоки за свободно обращение ( 6 ). Безспорно е от огромно значение възможността при необходимост митническите органи да проверяват продуктите, за да удостоверят тяхното съответствие със сертификата за произход.

19.

За целите на преференциалното третиране следователно е важно да може да се установи връзка между продукта, неговия статут на продукт с произход и конкретен сертификат за произход. За установяването на тази връзка ключова роля имат сертификатите за произход ( 7 ). Съдът подчертава значението на формалното доказателство за произход (сертификат за произход): съгласно постоянната съдебна практика изискването за валидно доказателство за произход, издадено от компетентния орган, не може да се счита за обикновена формалност, която може да бъде пренебрегната предвид това, че мястото на произход се установява с други доказателствени средства ( 8 ).

20.

Видно от акта за преюдициално запитване, в производството пред запитващата юрисдикция ADM Hamburg е представило сертификати за преференциално третиране под формата на сертификати за произход за всичките пет пратки (формуляр А), които не са предмет на настоящия спор.

21.

В това отношение разпоредбите, свързани със сертификатите за произход в член 47, буква б) от Регламент № 2454/93, посочват, че сертификатът трябва да съдържа всички необходими данни за идентифициране на стоката, за която се отнася, по-специално броя на пакетите, бруто и нето теглото ѝ или обема ѝ. Освен това в приложение 17 към Регламент № 2454/93 се описва съдържанието на „формуляр А“. В графи 5, 6 и 9 на формуляра следва да се посочат номера на позицията, маркировката и номерацията на колетите, бруто тегло или друго количество. На обратната страна на формуляра, озаглавена „Бележки“, в точка б) от раздел II „Общи бележки“ се посочва, че всеки артикул от една пратка следва да се опише самостоятелно.

22.

На пръв поглед смесването на стоки с различен произход изглежда някак несъвместимо с изискванията към съдържанието на съответните сертификати, не само по отношение на теглото и количеството, но и по отношение на изискването всеки артикул да се описва самостоятелно. В този смисъл, когато една стока е смесена със стока с друг произход по начин, който не позволява двете стоки да бъдат отново физически разделени, би могло да се твърди, че стоката вече не е същата като тази, която е била преди смесването с другата стока. Следователно твърдението, че смесването би затруднило проверката на произхода от митническите органи има известно основание. От тази гледна точка член 74, параграф 1 от Регламент № 2454/93 може да се разбира в смисъл, че изисква стоките, за които се отнася даден сертификат за произход, да бъдат транспортирани по начин, позволяващ физическото им разделяне.

23.

Все пак не съм убеден, че това съставлява достатъчно основание да се изисква физическото разделяне на пратките, свързани с определен сертификат за произход, по време на транспортирането. Мнението ми се основава на няколко съображения.

24.

Преди всичко, важно е да се има предвид, че член 74 се съдържа в част I, дял IV, глава 2 от Регламент № 2454/93, която разглежда преференциалния произход. По-конкретно тази разпоредба съставлява част от раздел 1, подраздел 2 на тази глава, която съдържа определение на понятието „продукти с произход“, а именно продукти с произход от държава бенефициер за целите на прилагането на преференциална тарифа ( 9 ).

25.

Доколкото в целия подраздел 2 се разглежда определението на понятието за продукт с произход, не откривам доказателство (ако има такова) за предположението, че изискването за идентичност има за цел да гарантира нещо друго освен това, че стоките, декларирани за свободно обращение, действително са продукти с произход, тоест, продукти с произход от държава бенефициер, а не от трета държава, за целите на определяне на вносното мито (по-високо или по-ниско в зависимост от произхода на стоката). Това е единственото предназначение на член 74 от Регламента. Очевидно е, че тази разпоредба не се отнася например до етикетирането на стоките, които са предназначени за продажба на потребителите ( 10 ).

26.

Както посочих по-горе, между страните няма спор относно факта, че продуктите, декларирани за допускане, действително съответстват на сертификатите за произход, представени от ADM Hamburg. Няма твърдение за обратното пред запитващата юрисдикция, още по-малко са представени доказателства, въз основа на които да се предположи, че към разглежданата пратка са добавени продукти от трети държави.

27.

На второ място, най-важното е че течностите и насипните продукти представляват отделен случай. Според мен, доколкото се отнася до тези видове продукти, обичайна практика е да се издават сертификати за произход за определен период и за определено количество от продукта, за което след това се издава коносамент. Тези документи не са от значение за транспортирането и по-специално за действителното товарене на транспортния кораб, което се подчинява на коренно различна логика ( 11 ). Ето защо никак не е необичайно няколко сертификата за произход да са свързани с продукти, транспортирани в една цистерна или товарен трюм, включително когато всичките продукти са с произход от една и съща държава.

28.

Във връзка с това в съдебното заседание бе пояснено, че не само разглежданата пратка, но и други пратки със сурово палмистово масло, внесени от ADM Hamburg, са били на практика смеси, макар и смеси на масла с произход от една и съща държава бенефициер. Предвид това тълкуването на член 74, параграф 1 от Регламент № 2454/93 в смисъл, че предвижда изискване за физическо разделяне на течни или насипни продукти, може да доведе само до необосновано разграничаване. Изискване за физическо разделяне по време на транспортирането (въз основа на критерий като например държавата на произход или сертификат за произход) на течни и насипни продукти би довело до неблагоприятно третиране по отношение прилагането на преференциалната тарифа на продукти, които е трудно или дори невъзможно да се разделят, след като вече са поставени в общ товарен трюм (или цистерна). Не разбирам как това би могло да бъде обосновано: защо смесването в една цистерна или товарен трюм на продукти, които са изцяло идентични по своя съставен материал — сурово палмистово масло — и взаимнозаменяеми, да представлява „промяна или трансформиране“, противно на член 71, параграф 1 от Регламент № 2454/93, когато смесените продукти са с произход от няколко държави бенефициери, но не и когато продуктите са с произход от една и съща държава?

29.

По отношение на необходимостта да се проверява произходът, което според мен е единственият състоятелен довод, който на пръв поглед може да бъде използван за обосноваване на физическото разделяне, ще отбележа само следното: не виждам защо да е по-лесна проверката на произхода въз основа на сертификатите за произход в ситуация, в която взаимнозаменяеми продукти (течни или насипни) с произход от една и съща държава се транспортират като смес, а да е по-трудна в ситуация, в която, както в настоящия случай, няколко сертификата за произход са свързани с една пратка, съдържаща взаимнозаменяеми продукти с произход от няколко държави бенефициери. И в двата случая са налице няколко сертификата за произход, свързани със смес от течни или насипни продукти.

30.

Въз основа на това стигам до окончателното си заключение. Според мен член 74, параграф 2, първо изречение от Регламент № 2454/93 установява презумпция в полза на статута на стоки с произход. Само в случаите, когато митническите органи имат основание да смятат, че стоките нямат статут на стоки с произход, деклараторът трябва да представи доказателство, че пратката действително съдържа същите стоки като тези, които първоначално са изнесени. Както ясно посочва разпоредбата, това може да стане под всякаква форма, включително чрез представяне на транспортни документи, които имат силата на договор, като товарителници или фактическо или конкретно доказателство, основаващо се на маркировката или номерирането на опаковките, или всяко друго доказателство, свързано със самите стоки. В този смисъл транспортирането на стоки като смеси не изключва преференциалното третиране. Въпреки това, с риск да повторя очевидното, вносителят (деклараторът) е този, който понася риска от по-високо вносно мито, ако митническите органи не бъдат убедени, въз основа на представените от него доказателства, че стоките имат статут на стоки с произход.

31.

Въз основа на гореизложеното считам, че при обстоятелства като тези в разглеждания случай, когато i) продуктите, които са били смесени, са изцяло идентични по своя съставен материал — сурово палмистово масло — и взаимнозаменяеми, ii) същите са с произход от държави, ползващи еднакъв преференциален режим, и iii) няма съмнение относно техния статут на стоки с произход, изискването за идентичност на изнесените стоки с тези, декларирани за допускане за свободно обращение в Европейския съюз, установено в член 74, параграф 1 от Регламент № 2454/93, е изпълнено.

32.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Finanzgericht Hamburg преюдициален въпрос по следния начин:

„Изискването за идентичност, установено в член 74, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕС) № 1063/2010 на Комисията от 18 ноември 2010 година, съгласно което продуктите, декларирани за допускане за свободно обращение в Европейския съюз, трябва да бъдат същите като изнесените от държавата бенефициер, с произход от която се счита, че са, е изпълнено в случай като настоящия, когато няколко отделни количества сурово палмистово масло с произход от различни държави, ползващи се с един и същ преференциален режим, с произход от които се счита, че са, не са били физически отделени едно от друго за целите на транспортирането, а са били излети в обща цистерна на транспортния кораб, вследствие на което са внесени в Европейския съюз в тази цистерна като смес“.