1.

Настоящото дело е образувано по преюдициално запитване, отправено от Tribunal Català de Contractes del Sector Públic (Испания) (каталонски орган за решаване на спорове в областта на обществените поръчки) в рамките на специално производство за обжалване по административен ред в областта на обществените поръчки.

2.

В хода на производството пред Съда възникнаха известни съмнения във връзка с компетентността на Tribunal Català de Contractes del Sector Públic предвид неговите особености и установените в практиката на Съда критерии за квалифицирането на запитващ орган като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС; критерият за „задължителната юрисдикция“ на запитващия орган специално привлече вниманието.

3.

Всъщност Tribunal Català de Contractes del Sector Públic е специализиран колегиален административен орган, който е компетентен да разглежда специални жалби в областта на обществените поръчки. Като специализиран орган той не е юрисдикция в същинския смисъл на понятието съгласно националното право и решението му е окончателно, що се отнася до административните способи за защита. Освен това обжалването пред този орган е факултативно, което поставя въпроса дали той може да бъде квалифициран като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС. Този въпрос изисква по-специално Съдът да тълкува сложната си практика относно „задължителната юрисдикция“ на запитващия орган.

4.

В съответствие с искането на Съда след решението за откриване на устната фаза на производството и преразпределянето на делото, настоящото заключение ще обхване конкретно критерия за „задължителната юрисдикция“ на запитващия орган, който по-специално привлече вниманието на Съда, и останалите критерии, които ще разгледам накратко. Следователно няма да разглеждам въпросите по същество, поставени от запитващия орган.

5.

На 10 декември 2013 г. Consorci Sanitari del Maresme, който желае да участва в процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги с ядреномагнитен резонанс, обявена от Corporació de Salut del Maresme i la Selva, подава пред Tribunal Català de Contractes del Sector Públic специална жалба срещу решението на комисията за оценяване към възлагащия орган, с която иска да бъде допуснат до участие в процедурата ( 2 ).

6.

Във връзка с тази специална жалба Tribunal Català de Contractes del Sector Públic решава да постави на Съда пет преюдициални въпроса ( 3 ).

7.

С акт от 13 януари 2015 г. Съдът разпределя делото на шести състав и на основание член 76, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда решава да не провежда съдебно заседание. Освен това той решава делото да бъде разгледано без представяне на заключение от генералния адвокат.

8.

Въпреки това въпросът дали органът, отправил преюдициалното запитване, има качеството на юрисдикция, поражда съмнения относно компетентността на Съда.

9.

Поради това на 9 февруари 2015 г. Съдът изпраща искане за разяснения до Tribunal Català de Contractes del Sector Públic, който отговаря с писмо от 12 февруари 2015 г., постъпило в Съда на 17 февруари 2015 г.

10.

Съдът приема, че е необходимо задълбочено обсъждане на въпроса за квалифицирането на Tribunal Català de Contractes del Sector Públic като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС, поради което преразпределя делото на големия състав и решава, че следва да проведе съдебно заседание, за да позволи на страните да изразят евентуалните си становища по въпроса за допустимостта на преюдициалното запитване, отправено от Tribunal Català de Contractes del Sector Públic. Поради това Съдът постановява възобновяване на устната фаза на производството, за да прецени дали е компетентен в конкретния случай.

11.

Съдебното заседание е проведено на 12 май 2015 г. и на него се явяват представители на испанското правителство и на Европейската комисия. Италианското правителство, което представя писмено становище по въпросите по същество, не е представлявано в съдебното заседание.

12.

Съгласно постоянната практика на Съда, за да се прецени дали запитващият орган притежава качеството на юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС, Съдът взема предвид съвкупност от признаци като това органът да е създаден със закон, да е постоянно действащ, неговата юрисдикция да е задължителна, производството пред него да е състезателно, да прилага правни норми и да е независим ( 4 ). Освен това националните юрисдикции могат да сезират Съда само ако пред тях има висящ спор и ако се произнасят в производство, което приключва с правораздавателен акт ( 5 ).

13.

В това отношение следва да се подчертае, че само по себе си обстоятелството, че национален орган не е квалифициран като юрисдикция в същинския смисъл на понятието съгласно националното право, не е определящо, тъй като понятието „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС е самостоятелно понятие на правото на Съюза. Всъщност Съдът е приел, че това понятие може да обхваща и органи, които не са юрисдикции по смисъла на националното право ( 6 ) и не са част от съдебната система на държава членка ( 7 ). В този смисъл Съдът придава определящо значение не на правната квалификация на органа, а по-скоро на неговите съществени характеристики ( 8 ), поради което се преценяват структурните и функционалните особености на запитващия орган.

14.

В съдебното заседание испанското правителство потвърждава, че Tribunal Català de Contractes del Sector Públic е „преразглеждащ орган“ по смисъла на член 2, параграф 9, първа алинея от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство ( 9 ), който може съгласно този член да бъде несъдебен орган ( 10 ). От предоставената на Съда информация също става ясно, че с решението на Tribunal Català de Contractes del Sector Públic се изчерпва „защитата по административен ред“.

15.

Според мен тези данни за националното право не са решаващи, ако особеностите на запитващия орган сочат, че той отговаря на посочените в точка 12 от настоящото заключение установени в практиката на Съда критерии, които позволяват да бъде квалифициран като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС.

16.

Що се отнася до специалната правна уредба на обществените поръчки, предвид значението на тази област за вътрешния пазар и по-специално за спазването на основните свободи на движение, законодателят на Съюза в голяма степен е хармонизирал националните законодателства в това отношение. По изключение съдебната защита на частноправните субекти също е силно хармонизирана с разпоредбите на Директива 89/665 и следователно тя е въпрос единствено на процесуалната автономия на държавите членки, ограничена от принципите на ефективност и равностойност ( 11 ).

17.

Така в съответствие с член 1, параграф 1, трета алинея от Директива 89/665 държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че по отношение на обществените поръчки, попадащи в приложното поле на Директива 2004/18, решения, взети от възлагащите органи, могат да бъдат преразглеждани ефективно, и по-специално възможно най-бързо, в съответствие с условията, предвидени в членове 2—2е от тази директива, ако тези решения нарушават правото на Съюза в областта на обществените поръчки или националните норми, с които се транспонира това право. Тези способи за правна защита могат да включват както жалби до националните юрисдикции, така и жалби до квазисъдебни органи, посочени в член 2, параграф 9, първа алинея от Директива 89/665.

18.

Във връзка с това възниква въпросът дали при тълкуването на понятието „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС евентуално следва да се вземе предвид обстоятелството, че съответният орган е създаден, за да позволи на държавата членка да спазва задълженията си, произтичащи от разпоредбите на Директива 89/665. Всъщност често квазисъдебните органи са тези, от които се изисква да тълкуват правото на Съюза в областта на обществените поръчки, а понякога те са и единствените, които го тълкуват, ако решенията им на практика не се обжалват пред общите юрисдикции.

19.

Следва да се отбележи, че в практиката си относно тълкуването на член 267 ДФЕС, предимно след приемането на Директива 89/665, Съдът вече прилага гъвкаво критериите, отнасящи се до понятието „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС ( 12 ), което позволява на различни преразглеждащи органи, предвидени от държавите членки и в областта на обществените поръчки, да поставят преюдициални въпроси на Съда ( 13 ). Като релативизира критериите за признаване на качеството „юрисдикция“, Съдът приема за юрисдикции по смисъла на член 267 ДФЕС и административни органи, които се произнасят като последна инстанция по въпроси от различни области от правото на Съюза ( 14 ).

20.

Тъй като според мен в тази област Съдът вече е възприел тълкуване на член 267 ДФЕС, което е достатъчно гъвкаво, за да гарантира еднаквото тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза на национално равнище, считам, че в случая разпоредбите на Директива 89/665 или обстоятелството, че на Tribunal Català de Contractes del Sector Públic изрично е предоставена компетентност в областта на обществените поръчки, не оказват особено влияние върху прилагането на член 267 ДФЕС.

21.

Що се отнася до това дали Tribunal Català de Contractes del Sector Públic е създаден със закон, както от отговора му на искането за разяснения от Съда, така и от становището на испанското правителство, представено в съдебното заседание, е видно, че Tribunal Català de Contractes del Sector Públic е създаден от Автономна област Каталония съгласно предвидената в испанското право специална законодателна компетентност ( 15 ).

22.

Този орган е създаден отначало като едноличен орган, наречен „Órgano Administrativo de Recursos Contractuales de Cataluña“ (административен орган на Каталония за разглеждане на жалби в областта на обществените поръчки), с четвъртата допълнителна разпоредба от Закон 7/2011 от 27 юли 2011 г. за данъчните и финансовите мерки ( 16 ). Поради увеличения брой дела и особеностите на случаите, които са от компетентността на Órgano Administrativo de Recursos Contractuales de Cataluña, с Декрет 221/2013 от 3 септември 2013 г. ( 17 ) той е преобразуван в колегиален орган, наречен „Tribunal Català de Contractes del Sector Públic“. Този декрет урежда по-специално създаването, компетентността и състава на Tribunal Català de Contractes del Sector Públic. В този смисъл е ясно, че критерият този орган да е създаден със закон е изпълнен.

23.

Освен това, като част от системата за съдебно разрешаване на спорове в областта на обществените поръчки, Tribunal Català de Contractes del Sector Públic отговаря на изискването да е постоянно действащ ( 18 ). Действително, макар членовете му да се назначават за срок от пет години, като мандатът им може да бъде подновяван ( 19 ), този орган е постоянно действащ публичноправен орган и следователно не е орган ad hoc, формиран за целите на отделен спор.

24.

От една страна, по отношение на състезателния характер на производството, което се образува по специална жалба пред Tribunal Català de Contractes del Sector Públic, като начало следва да се напомни, че изискването за състезателно производство не е абсолютно задължително ( 20 ). Същевременно съгласно член 46 от Кралски законодателен декрет 3/2011 страните могат да представят становища и доказателства пред органа, който е компетентен да разреши спора. Що се отнася до Tribunal Català de Contractes del Sector Públic, съгласно член 14 от Декрет 221/2013 производството по специалните жалби в областта на възлагането на обществени поръчки се урежда от основните разпоредби на законодателството в областта на обществените поръчки, от разпоредбите за прилагане на това законодателство, от процесуални разпоредби, съдържащи се в посочения декрет, както и от разпоредбите относно правния статут на публичните административни органи и общото административно производство.

25.

Освен това, тъй като е ясно, че в рамките на производствата по специални жалби в областта на обществените поръчки Tribunal Català de Contractes del Sector Públic разглежда спорове между, от една страна, възлагащ орган в качеството на ответник и от друга страна, оферент, в качеството на жалбоподател, считам, че в случая условието, свързано със състезателността на производството, е изпълнено.

26.

От друга страна, според предоставената от самия запитващ орган информация, той осъществява контрол за законосъобразност върху решенията в областта на обществените поръчки. Следва да се напомни, че органи като Tribunal Català de Contractes del Sector Públic са създадени в Испания за спазване на задълженията, произтичащи от Директива 89/665, и в частност на задължението да се гарантира, че решения, взети от възлагащите органи в рамките на процедури за възлагане на обществени поръчки, могат да бъдат ефективно преразглеждани по жалби, чието основание са нарушения на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или на националните норми, с които се транспонира това право. Така Tribunal Català de Contractes del Sector Públic като орган, който е компетентен да разглежда такива жалби, очевидно прилага правни норми.

27.

В съответствие с практиката на Съда понятието за независимост, което е вътрешноприсъщо на правораздавателната функция, предполага преди всичко съответният орган да има качеството на трето лице по отношение на органа, който е приел обжалваното решение ( 21 ). Това понятие има два аспекта. Първият аспект, който е външен, предполага посоченият орган да е защитен от външна намеса или натиск, които могат да застрашат независимостта на членовете му при вземане на решение по разглежданите от тях спорове. Вторият аспект, който е вътрешен, е свързан с понятието за безпристрастност и се отнася до спазването на еднаква дистанция със страните по спора и съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма ( 22 ).

28.

Тези гаранции за независимост и безпристрастност изискват наличието на правила — по-конкретно за състава на органа, за назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за самоотвод, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му — които позволяват да се отстрани всяко оправдано съмнение у правните субекти относно неподатливостта на този орган на влиянието на външни фактори и неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси ( 23 ). В съдебната практика се счита, че условието относно независимостта на запитващия орган е изпълнено само ако, по-специално, основанията за освобождаване от длъжност на членовете на този орган са изрично установени в закона ( 24 ).

29.

Според мен в случая тези условия относно независимостта на запитващия орган са изпълнени. Всъщност съгласно член 2 от Декрет 221/2013, който е озаглавен „Правен характер“ и се отнася до създаването на Tribunal Català de Contractes del Sector Públic, „Tribunal Català е специализиран колегиален административен орган, който изпълнява задълженията си при пълна независимост, обективност и безпристрастност, не е йерархично обвързан с друг орган и не може да получава никакви указания от съответните публични административни органи“.

30.

Що се отнася до състава на запитващия орган, член 5 от Декрет 221/2013 предвижда, че той се състои от председател и други двама членове, назначени от ръководителя на службата, компетентна да определя критериите, да ръководи и да контролира възлагането на обществените поръчки. Условията, на които трябва да отговаря лицето, за да бъде член на Tribunal Català, са изброени в член 6 от Декрет 221/2013. Ще припомня, че членовете са назначени за срок от пет години, като мандатът им може да бъде подновяван ( 25 ), и че в този срок административното им положение съответства на командироване, с други думи, те се посвещават само на задълженията си в Tribunal Català de Contractes del Sector Públic ( 26 ). Съгласно член 8, параграф 4 от Декрет 221/2013 членовете на този орган са несменяеми, но могат да бъдат освободени от длъжност или отзовани на някои основания, изрично изброени в този член ( 27 ). Член 11 от Декрет 221/2013 съдържа специални правила относно основанията за самоотвод или отвод.

31.

Въпреки че Tribunal Català de Contractes del Sector Públic е орган към „службата, компетентна да определя критериите, да ръководи и да контролира възлагането на обществените поръчки“, той не е йерархично обвързан с друг орган и не може да получава никакви указания от съответните публични административни органи ( 28 ). При приемането на решение Tribunal Català de Contractes del Sector Públic действа като трето лице по отношение на съществуващите интереси и притежава изискваната безпристрастност ( 29 ).

32.

На последно място следва да се отбележи, че при обжалване на решенията му Tribunal Català de Contractes del Sector Públic няма качеството на ответник ( 30 ). Наистина решенията и актовете на Tribunal Català могат да бъдат обжалвани по съдебен ред, но това представлява второинстанционна съдебна защита и не лишава решенията на този орган от техния правораздавателен характер по смисъла на член 267 ДФЕС. Решенията на запитващия орган не могат да бъдат преразглеждани по административен ред ( 31 ).

33.

Следователно според мен запитващият орган отговаря на критерия за независимост, произтичащ от практиката на Съда.

34.

Именно „задължителната юрисдикция“ на запитващия орган по смисъла на съдебната практика относно член 267 ДФЕС поражда, на първо място, съмнения у Съда във връзка с квалифицирането на Tribunal Català de Contractes del Sector Públic като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС. Припомням, че най-същественият въпрос в това отношение е дали обстоятелството, че обжалването пред запитващия орган не е единственият способ за правна защита, изключва възможността този орган да бъде квалифициран като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС въпреки задължителната сила на неговото решение.

35.

Всъщност от информацията, с която разполага Съдът, е видно, че обжалването пред Tribunal Català de Contractes del Sector Públic е алтернативно. Според този орган жалбоподателят може да избира ( 32 ) между обжалване по специален ред пред Tribunal Català de Contractes del Sector Públic и обжалване по съдебен ред, но изборът е задължителен за административния орган, който не може да откаже да се съобрази с него ( 33 ). Обратно, що се отнася до специалните сектори, предвидени в Закон 31/2007 от 30 октомври 2007 г. за възлагане на обществени поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги ( 34 ), не е предвидена възможност административният акт да се обжалва направо по съдебен ред. Така за тези сектори обжалването по специалния ред не е алтернативно, тъй като е необходимо преразглеждащите органи като Tribunal Català de Contractes del Sector Públic да бъдат сезират преди компетентните общи административни юрисдикции.

36.

Ето защо считам, че в разглеждания случай е приложим общият ред за обжалване, тъй като спорът в главното производство не се отнася до някой от специалните сектори, предвидени в Закон 31/2007 и споменати в точка 35 от настоящото заключение.

37.

Всъщност следва да се припомни, че правото на определен орган да сезира Съда се преценява въз основа на критерии, свързани както с неговото устройство, така и с неговите функции. В тази връзка национален орган може да се квалифицира като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС, когато изпълнява правораздавателни функции, но да не бъде квалифициран по този начин, когато изпълнява други функции, по-специално с административен характер ( 35 ). Оттук следва, че за да се установи дали национален орган, на който по закон са поверени различни по естество функции, трябва да се квалифицира като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС, е необходимо да се провери какво е конкретното естество на функциите, които упражнява в специфичния нормативен контекст, в който му се налага да сезира Съда ( 36 ).

38.

Както и останалите критерии за „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС критерият за „задължителната юрисдикция“ на запитващия орган е развит в практиката на Съда. Следва да се отбележи, че използването на това понятие в практиката на Съда невинаги е било последователно. Съдът често не се позовава изрично на този критерий и най-малкото на френски език използването на това понятие не е безпроблемно. Струва ми се, че понятието „задължителна юрисдикция“ на запитващия орган е споменато като такова за първи път в решение Dorsch Consult ( 37 ), макар изразът „задължителна юрисдикция“ да е бил използван преди това при обосноваване на извода, че запитващият орган наистина е „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС ( 38 ).

39.

В решение Dorsch Consult ( 39 ) Съдът отграничава два аспекта на „задължителния“ характер на юрисдикцията: от една страна, сезираният орган в действителност предлага единствения възможен способ за правна защита и от друга страна, решенията на този орган са със задължителна сила ( 40 ). По това дело обаче не се е налагало Съдът да уточни ясно критерия, като предпочете едната или другата възможност за тълкуване, доколкото в случая юрисдикцията на съответния орган е била „задължителна“ и в двата аспекта ( 41 ).

40.

Също като генералните адвокати Ruiz-Jarabo Colomer, Kokott и Szpunar считам, че думата „задължителна“ трябва по-скоро да се свързва със задължителната сила на решенията на запитващия орган отколкото с обстоятелството, че обжалването пред този орган представлява единственият възможен способ за правна защита ( 42 ).

41.

Всъщност в решение Emanuel ( 43 ) Съдът приема за юрисдикция на държава членка по смисъла на член 267 ДФЕС лицето, определено да се произнася по жалбите срещу решения в областта на марките, което споделя тази компетентност с обща юрисдикция и чието сезиране зависи от жалбоподателя, който може да избира пред коя юрисдикция да подаде жалбата си. Решенията на това лице са със задължителна сила ( 44 ).

42.

По същия начин в решение Ascendi Beiras Litoral e Alta, Auto Estradas das Beiras Litoral e Alta ( 45 ) Съдът квалифицира като „задължителна“ юрисдикцията на Tribunal Arbitral Tributário (Португалия), производството пред който е алтернативна възможност за разрешаване на данъчни спорове и чиито решения са задължителни за страните. При данъчен спор като разглеждания в делото, във връзка с което е постановеното това решение, данъчнозадълженото лице може да се обърне към административния съд или да поиска конституиране на арбитражен данъчен съд, като съответният данъчен орган е длъжен да се съобрази с избора му. Данъчният арбитраж следователно не е допълнителен правен способ на разположение на данъчнозадълженото лице, а реална алтернатива на традиционните съдилища ( 46 ).

43.

Така от посочените решения следва, че според Съда наличието на способ за правна защита, алтернативен на съдебната защита в тесен смисъл, не изключва непременно възможността органът, пред който се подава тази алтернативна жалба, да бъде квалифициран като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС ( 47 ). По естеството си този алтернативен способ за правна защита може да бъде различен от традиционния способ, както данъчният арбитраж е различен от обжалването пред административен съд. Въпреки че наличието на един-единствен способ за правна защита се споменава в редица решения на Съда по случаи, в които се разглежданият способ за правна защита действително е единственият възможен, Съдът никога не е считал, че запитващ орган не може да бъде разглеждан като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС единствено поради това, че в съответната област съществуват няколко възможни правни средства за защита ( 48 ).

44.

Струва ми се освен това, че изначално този критерий е използван от Съда за изключване на частните арбитражни съдилища в класически смисъл, макар критерият „задължителна юрисдикция“ като такъв да не е споменаван ( 49 ). Така съгласно съдебната практика доброволният арбитраж не представлява юрисдикция на държава членка по смисъла на член 267 ДФЕС, доколкото страните по договора нямат каквото и да било правно или фактическо задължение да отнесат спора си до арбитраж, а публичните органи на съответната държава членка не участват в избора на арбитража като способ за защита, нито са задължени служебно да се намесват в арбитражното производство ( 50 ). За разлика от това обаче Съдът е признал за допустими преюдициални въпроси, отправени до него от предвиден със закон арбитражен съд, чиито решения са задължителни за страните и чиято компетентност не зависи от споразумение между тях ( 51 ).

45.

Следователно обстоятелството, че решението на запитващия орган има задължителна сила, е действително необходим критерий за квалифицирането на този орган като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС, но само по себе си не е достатъчно, за да се квалифицира юрисдикцията на този орган като „задължителна“ по смисъла на съдебната практика относно член 267 ДФЕС. В това отношение от значение е също така въпросният орган да е създаден със закон и компетентността му да не зависи от волята на страните ( 52 ). Напомням, че според мен не е необходимо обаче обжалването пред този орган да е единственият възможен способ за правна защита.

46.

Ако се възприеме обратният подход, на теория би могъл да се постави въпросът относно „задължителната юрисдикция“ на испанските административни съдилища по отношение на жалба срещу административен акт, подадена по съдебен ред направо пред тези общи административни юрисдикции в областта на обществените поръчки. Според мен в такъв случай юрисдикцията на административния съд не може да бъде квалифицирана като „задължителна“, тъй като обжалването на административния акт по съдебен ред не е единственият наличен способ за правна защита ( 53 ).

47.

Струва ми се, че предимствата на тълкуване на член 267 ДФЕС, позволяващо запитващ орган като Tribunal Català de Contractes del Sector Públic да се счита за „юрисдикция на държава членка“ въпреки наличието на алтернативен способ за правна защита, са по-големи, отколкото евентуалните недостатъци. Всъщност възможността да се избира сред няколко способа за правна защита позволява на правните субекти да изберат този, който според тях е най-подходящ в случая ( 54 ). Органите, натоварени с разглеждането на специални жалби, като Tribunal Català de Contractes del Sector Públic в областта на обществените поръчки, могат да притежават значителни знания, които им позволяват да разрешават бързо и с експертен опит отнесените до тях спорове. Възможно е обаче, също в областта на обществените поръчки, някои жалби да са свързани по-скоро с въпроси от общото административно право. В този случай задължителното отнасяне на спора пред специализиран орган за преразглеждане би било излишно, ако общият административен съд е по-квалифициран да разреши спора ( 55 ).

48.

Трябва да се отбележи, че решенията на Tribunal Català de Contractes del Sector Públic са задължителни за страните и се ползват с изпълнителна сила ( 56 ). Така те имат същите последици като решенията, постановени от първоинстанционен административен съд, дори ако е подадена жалба пред съответната по-горна административна юрисдикция. Според мен, ако не бъдат обжалвани пред административен съд, решенията на Tribunal Català de Contractes del Sector Públic представляват актове, с които задължително и окончателно се разрешава спорът между възлагащия орган и оферента ( 57 ). В този смисъл решенията се отличават със сила, аналогична на силата на пресъдено нещо.

49.

От гореизложеното следва, че Tribunal Català de Contractes del Sector Públic като специализиран колегиален административен орган, който е създаден с националното законодателство, чиято законоустановена компетентност не зависи от волята на страните и който се произнася със задължителни решения, отговаря на установените в съдебната практика критерии, за да бъде квалифициран като „юрисдикция на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС. Пред него е висящ спор, по който той трябва да се произнесе в производство, което приключва с решение с правораздавателен характер. Следователно Съдът е компетентен да се произнесе по поставените от този орган преюдициални въпроси и преюдициалното запитване е допустимо.

50.

Предвид гореизложените съображения предлагам Съдът да приеме, че е компетентен да се произнесе по поставените от Tribunal Català de Contractes del Sector Públic преюдициални въпроси.