3.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 104/12


Решение на Съда (голям състав) от 31 януари 2017 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État, Белгия) — Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides/Mostafa Lounani

(Дело C-573/14) (1)

((Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Убежище - Директива 2004/83/ЕО - Минимални стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци - Член 12, параграф 2, буква в) и член 12, параграф 3 - Изключване на статута на бежанец - Понятие „деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации“ - Обхват - Член на ръководството на терористична организация - Осъждане за участие в дейността на терористична група - Конкретна преценка))

(2017/C 104/18)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides

Ответник: Mostafa Lounani

Диспозитив

1.

Член 12, параграф 2, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила трябва да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че е налице посоченото в тази разпоредба основание за изключване на статута на бежанец, не е необходимо лицето, търсещо международна закрила, да е било осъдено за някое от терористичните престъпления, предвидени в член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно борбата срещу тероризма.

2.

Член 12, параграф 2, буква в) и член 12, параграф 3 от Директива 2004/83 трябва да се тълкуват в смисъл, че участието в дейността на терористична група, за каквото е бил осъден ответникът в главното производство, може да обоснове изключване на статута на бежанец, дори когато не е установено съответното лице да е извършило, да се е опитало да извърши или да е заплашило да извърши някой от терористичните актове, посочени в резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. За целите на конкретната преценка на фактите, която позволява да се установи дали са налице сериозни основания да се счита, че дадено лице е извършило деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации, подбудило е към извършването на такива деяния или е участвало в тях по какъвто и да било друг начин, са от особено значение обстоятелството, че това лице е осъдено от съдилищата на държава членка за участие в дейността на терористична група, както и констатацията, че посоченото лице е било член на ръководството на тази група, без да е необходимо да се установява, че същото лице е подбудило към извършване на терористичен акт или по какъвто и да било друг начин е участвало в такъв акт.


(1)  ОВ C 46, 9.2.2015 г.