Решение на Съда (трети състав) от 6 октомври 2015 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice, Family Division (England & Wales) — Обединеното кралство) — A/B

(Дело C-489/14) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Висящ процес - Член 16 и член 19, параграфи 1 и 3 - Дело за съдебна раздяла в първа държава членка и дело за развод във втора държава членка - Компетентност на първия сезиран съд - Понятие за „установена“ компетентност - Прекратяване на първото дело и образуване на ново дело за развод в първата държава членка - Последици - Часова разлика между държавите членки - Последици за реда за сезиране на съдилищата))

(2015/C 389/12)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice, Family Division (England & Wales)

Страни в главното производство

Ищец: A

Ответник: B

Диспозитив

Когато става дума за дело за съдебна раздяла и дело за развод, водени между едни и същи страни пред съдилища на две държави членки, член 19, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство, в който делото пред първия сезиран съд в първата държава членка се прекратява след сезирането на втория съд във втората държава членка, критериите за наличие на висящ процес вече не са изпълнени и съответно компетентността на първия сезиран съд трябва да не се смята за установена.

(1)  ОВ C 26, 26.1.2015 г.