|
7.12.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 406/7 |
Решение на Съда (първи състав) от 15 октомври 2015 г. (преюдициално запитване от Amtsgericht Laufen — Германия) — Наказателно производство срещу Gavril Covaci
(Дело C-216/14) (1)
((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Директива 2010/64/ЕС - Право на устен и писмен превод в наказателното производство - Език на производството - Осъждане на глоба с наказателно определение - Възможност за подаване на възражение на език, различен от езика на производството - Директива 2012/13/ЕС - Право на информация в наказателното производство - Право на информация относно обвинението - Връчване на наказателно определение - Способи - Задължително определяне на съдебен адресат от обвиняемия или подсъдимия - Срок за подаване на възражение, който тече от връчването на наказателното определение на съдебния адресат))
(2015/C 406/06)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Amtsgericht Laufen
Страна в главното производство
Gavril Covaci
Диспозитив
|
1) |
Членове 1 — 3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като това по главното производство, съгласно което в наказателното производство лицето, срещу което е постановено наказателно определение, няма право да подаде писмено възражение против това определение на език, различен от езика на производството, въпреки че не владее последния език, освен ако в съответствие с член 3, параграф 3 от тази директива компетентните органи не приемат, че предвид съответното производство и обстоятелствата по случая подобно възражение е документ от съществено значение. |
|
2) |
Член 2, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка като това по главното производство, съгласно което в наказателното производство обвиняемият, който не живее в тази държава членка, е длъжен да определи съдебен адресат за целите на връчването на постановено срещу него наказателно определение, стига обвиняемият действително да разполага с пълния срок за подаване на възражение против посоченото определение. |