18.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 16/8


Решение на Съда (пети състав) от 12 ноември 2015 г. (преюдициално запитване от Helsingin hovioikeus — Финландия) — Valev Visnapuu/Kihlakunnansyyttäjä (Хелзинки), Suomen valtio — Tullihallitus

(Дело C-198/14) (1)

((Преюдициално запитване - Членове 34 ДФЕС и 110 ДФЕС - Директива 94/62/ЕО - Член 1, параграф 1, член 7 и член 15 - Продажба от разстояние и транспортиране на алкохолни напитки от друга държава членка - Акциз върху някои опаковки за напитки - Освобождаване от акциза, ако опаковките са включени в система за заплащане на депозит и за обратно приемане - Членове 34 ДФЕС, 36 ДФЕС и 37 ДФЕС - Изискване за разрешение за продажба на дребно на алкохолни напитки - Монопол на продажбата на дребно на алкохолни напитки - Обосноваване - Защита на здравето))

(2016/C 016/08)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Helsingin hovioikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Valev Visnapuu

Ответници: Kihlakunnansyyttäjä (Хелзинки), Suomen valtio — Tullihallitus

Диспозитив

1)

Член 110 ДФЕС, както и член 1, параграф 1, член 7 и член 15 от Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която въвежда акциз върху някои опаковки за напитки, но предвижда освобождаване от него, ако опаковките са включени в ефективна система за обратно приемане.

2)

Членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която продавач, установен в друга държава членка, трябва да има разрешение за продажба на дребно при внос на алкохолни напитки с цел продажба на дребно на потребители, пребиваващи в първата държава членка, когато осигурява транспорта на тези напитки или го възлага на трето лице, ако тази правна уредба е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел, която в случая е защита на здравето и на обществения ред, ако посочената цел не може успешно да се осъществи поне в същата степен с по-малко ограничителни мерки и ако тази правна уредба не представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.


(1)  ОВ C 202, 30.6.2014 г.