|
7.9.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 294/10 |
Решение на Съда (седми състав) от 9 юли 2015 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj — Румъния) — Radu Florin Salomie, Nicolae Vasile Oltean/Direcția Generală a Finanțelor Publice Cluj
(Дело C-183/14) (1)
((Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/EО - Членове 167, 168, 179 и 213 - Промяна от националната данъчна администрация на квалификацията на сделка като подлежаща на облагане с ДДС стопанска дейност - Принцип на правна сигурност - Принцип на защита на оправданите правни очаквания - Национална правна уредба, според която правото на приспадане може да бъде упражнено, ако съответният оператор е регистриран по ДДС и е внесен депозит за приспаднатия данък))
(2015/C 294/12)
Език на производството: румънски
Запитваща юрисдикция
Curtea de Apel Cluj
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Radu Florin Salomie, Nicolae Vasile Oltean
Ответник: Direcția Generală a Finanțelor Publice Cluj
Диспозитив
|
1) |
При обстоятелства като тези по делото в главното производство принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания не са пречка за национална данъчна администрация след данъчна проверка да реши да обложи сделки с данък върху добавената стойност и да поиска заплащането му в увеличен размер, при условие че това решение се основава на ясни и точни правила и че практиката на тази администрация не е била от такова естество, че да събуди в съзнанието на предпазлив и съобразителен икономически оператор основателно доверие във връзка с факта, че такива сделки няма да се облагат с този данък, което запитващата юрисдикция следва да провери. Прилаганото при такива обстоятелства увеличение трябва да е съобразено с принципа на пропорционалност. |
|
2) |
При обстоятелства като тези по делото в главното производство Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност не допуска национална правна уредба, по силата на която на данъчнозадълженото лице не се признава правото на приспадане на дължимия или платен данък върху добавената стойност за получени доставки на стоки или услуги, използвани при обложени сделки, само защото, когато е извършило тези сделки, то не е било регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност, и то докато не се регистрира надлежно за целите на данъка върху добавената стойност и сумата за дължимия данък не бъде депозирана, като то обаче трябва да заплати данъка, който е следвало да начисли. |