14.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 302/7

Решение на Съда (втори състав) от 16 юли 2015 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Beteiligungsgesellschaft Larentia + Minerva mbH & Co. KG/Finanzamt Nordenham (C-108/14) и Finanzamt Hamburg-Mitte/Marenave Schiffahrts AG (C-109/14)

(Съединени дела C-108/14 и С-109/14) (1)

((Преюдициално запитване - ДДС - Шеста директива 77/388/ЕИО - Член 17 - Право на приспадане - Частично приспадане - ДДС, платен от холдингови дружества за придобиването на капитал, инвестиран в техни дъщерни дружества - Предоставяни на дъщерните дружества услуги - Дъщерни дружества, учредени като персонални дружества - Член 4 - Създаване на група от лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице - Условия - Необходимост от отношения на контрол и подчинение - Директен ефект))

(2015/C 302/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Beteiligungsgesellschaft Larentia + Minerva mbH & Co. KG (C-108/14), Finanzamt Hamburg-Mitte (C-109/14)

Ответници: Finanzamt Nordenham (C-108/14), Marenave Schiffahrts AG (C-109/14)

Диспозитив

1)

Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2006/69/ЕО на Съвета от 24 юли 2006 г., трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението им и което в това отношение извършва икономическа дейност, трябва да се разглеждат като част от неговите общи разходи и платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност трябва по принцип да бъде напълно приспаднат, освен ако някои от икономическите сделки, които това дружество извършва като доставчик, са освободени от данък върху добавената стойност съгласно Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2006/69, в който случай спрямо правото на приспадане би трябвало да се приложат правилата по член 17, параграф 5 от тази директива,

—

разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението само на някои от тях и което по отношение на останалите пък не извършва икономическа дейност, трябва да се считат за включени само отчасти в общите му разходи, поради което платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност може да бъде приспаднат само пропорционално спрямо тези, които са присъщи за икономическата дейност, съобразно критериите за разпределяне, определени от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да съобразят целта и общата логика на Шеста директива — което националният съд следва да провери — и в тази връзка да предвидят начин за изчисляване, който обективно да отразява каква част от разходите за получени доставки реално се отнася към икономическата и каква — към неикономическата дейност.

2)

Член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста Директива 77/388, изменена с Директива 2006/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която предвидената в тази разпоредба възможност за създаване на група от лица, които за целите на данъка върху добавената стойност може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, имат само субекти, които са юридически лица и се намират с консолидиращото лице на тази група в отношения на контрол и подчинение, освен ако тези две изисквания са необходими и подходящи мерки за постигането на целите да се предотвратят практиките или действията на злоупотреба и да се противодейства на данъчните измами или на избягването на данъци — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

3)

Член 4, параграф 4 от Шеста Директива 77/388, изменена с Директива 2006/69, не може да се счита за разпоредба с директен ефект, който позволява на данъчнозадължените лица да се позоват на нея в спор със своята държава членка в случай, че законодателството на същата не е съвместимо с тази разпоредба и не може да се тълкува по съответстващ ѝ начин.

(1)  ОВ C 159, 26.5.2014 г.