1)

Член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „компетентен орган“ съгласно тази разпоредба означава органът, компетентен съгласно националното право да предприема въпросните действия, свързани с разследване или преследване, като същият може да бъде различен от органа, предоставящ или осъществяващ събирането на неправомерно получени във вреда на финансовите интереси на Европейския съюз суми.

2)

Член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че действия, свързани с разследването или преследването на нередност, са били нотифицирани на „проверяваното лице“ по смисъла на тази разпоредба, когато съвкупност от фактически обстоятелства позволяват да се направи извод, че съответните действия, свързани с разследване или преследване, наистина са били нотифицирани на това лице. При юридическите лица посоченото условие е изпълнено, ако съответното действие наистина е било съобщено на лице, чието поведение може в съответствие с националното право да се вмени на юридическото лице, а дали това е така, следва да се провери от запитващата юрисдикция.

3)

Член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицира като „действие, свързано с разследване или преследване“ по смисъла на тази разпоредба, съответният акт трябва достатъчно точно да определя операциите, по отношение на които съществуват подозрения за нередности. Това изискване за точност обаче не включва необходимостта този акт да упоменава, че е възможно налагането на санкция или на определена административна мярка. Запитващата юрисдикция следва да провери дали разглежданият в главното производство доклад отговаря на това условие.

4)

Член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на връзката във времето между нередностите, необходима за да се счита, че те съставляват „повторно извършена нередност“ по смисъла на посочената разпоредба, се изисква единствено времето, отделящо всяка нередност от предходната, да е по-малко от предвидения в първа алинея от същия параграф давностен срок. Нередности като разглежданите в главното производство във връзка с изчисляването на складираните от производителя количества захар, извършени през различни пазарни години, в резултат от които същият производител е декларирал неправилно посочените количества и поради това определени суми за възстановяването на разходи за складиране са били изплатени неправомерно, по принцип съставляват „повторно извършена нередност“ по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

5)

Член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че квалифицирането на съвкупност от нередности като „продължаваща или повторно извършена нередност“ по смисъла на тази разпоредба не е изключено в хипотезата, при която компетентните органи не са подлагали проверяваното лице на редовни и задълбочени проверки.

6)

Член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща или повторно извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой момент националната администрация е узнала за нередността.

7)

Член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че действията, свързани с разследване или преследване, приети от компетентен орган и нотифицирани на проверяваното лице в съответствие с третата алинея от този параграф, не водят до прекъсване на предвидения в четвърта алинея от същия параграф срок.